Бюджетен дефицит и съвкупно търсене

Бюджетен дефицит и съвкупно търсене. Колебания в дефицита: покупки, трансфери и данъци. Ефекти на дефицита. Влияние върху лихвения процент.

Една от най-важните цели на икономиката е уравновесяването на бюджета. Когато има несъответствие между приходите и разходите се появява бюджетен дефицит или излишък. Бюджетен дефицит е налице, когато има превишение на бюджетните разходи над бюджетните приходи. Затова се налага да се намерят допълнителни средства, които да покрият тази разлика. Според причините, които го пораждат бюджетния дефицит се дели на две големи категории: структурен и цикличен.

Структурен е дефицитът, който е резултат от провеждането на определена дискреционна фискална политика. Той се постига в условията на пълна заетост, т.е. неравновесието е обусловено от равнището и структурата на данъчното облагане и правителствените разходи.
Цикличният е разлика между действителния бюджетен дефицит и структурния дефицит. Цикличен дефицит е онази част от текущия бюджетния дефицит, която се дължи на обстоятелството, че икономиката функиционира под равнището на потенициалните си възможности. При все това бюджетните разходи както и данъците имат непосредствено влияние върху икономиката от всички други функции на държавата.

Покупки, трансфери и данъци

Много е важно когато се говори за покупка на стоки и услуги от правителството и трансферни плащания да се прави разлика. Правителствените покупки включват: автомобили, офис оборудване, електричество и инвестиционни стоки. Дейността на публичния сектор изисква покупки на уникални стоки като напр. атомни реактори подводници, изтребители, свръхскоростни локомотиви и др. Ресурсите за производството на стоките, които купува държавата намаляват производствените възможности на частния сектор.
Чрез днъчното облагане просто се изземва част от дохода на един производител, за да се прибави допълнителна порция към дохода на друг. По този начин не се произвежда никакъв продукт.

Трансферните плащания се съпътстват с преразпределение на дохода между лицата и социално – професионалните групи. Трансферните платежи играят ролята на автоматични стабилизатори. Те реагират адекватно при промяна в икономическата активност. Те нарастват когато икономиката е в рецесия и намаляват когато икономиката „прегрява”. За разлика от правителствените покупки те не намаляват директно разполагаемите ресурси в частния сектор, но промнят структурата на стимулите в икономиката и косвено влияят върху финансовото му участие.

Данъците необходими за финансиране на трансферните плащания, намаляват личните спестявания, а значи и фондовете за инвестиции. Ако трансферните плащания са в обратна зависимост с равнището на дохода, те намаляват също и стимулите на техните получатели да заработват данъчно облагаем доход.
По принцип най – големите разходни пера в бюджета на правителството са образование, здравеопазване, социално – осигуряване, разходи за отбрана и национална сигурност.

Видове данъци:

Когато правителството изразходва пари и употребява ресурси, то прави разходи. Парите, с които покрива разходите, се събират чрез данъци. Те , разбира се могат да бъдат набавени и по друг начин. Ако правителството прибягва до заеми, разходите водят до нарастване на лихвения процент, което оскъпява финансовия капитал, формиран от заемните фондове по пазарен път. Стандартните източници на данъчни приходи са : личен подоходен данък, социално осигурителен данък, данъци от собственост, корпоративен данък.
Увеличаването на данъците, при равни други условия, намалява разполагаемия доход. Когато домакинствата разполагат с по – малък доход харчат по малко. Намаляването на потреблението намалява съвкупните разходи, а значи и равновесното равнище на дохода, т.е реалния БВП. Трансферните плащания имат противоположен ефект. Увеличаването им, при равни други условия, увеличава разполагаемия доход на домакинствата. Правителството влияе върху циркулационния макроикономически поток по три начина. Данъците които то събира намаляват разполагаемия доход на домакинствата, защото се изземва от него. Трансферните плащания са добавка към разполагаемия доход. Правителствените покупки на стоки и услуги са добавка към съвкупните разходи.

Въпреки развитието на икономиката всеки икономически растеж „закономерно” се заменя от рецесия. Според Кейнс колебанията на съвкупното търсене са главен източник на икономическата нестабилност. Ако търсенето може да бъде поддържано на равнище пълна заетост на ресурсите, най – съществените недостатъци на пазарната икономика могат да бъдат елиминирани. Икономистите – кейнсианци смятат, че данъчната политика на правителството трябва да бъде подчинена на изискванията на търсенето в икономиката, а не на желнието приходите да бъдат равни на разходите.

Един от начините по който стопанската политика може да се бори с рецесията е: при постоянно равнище на данъците бюджетните разходи да нарастват. Ако правителството увеличава търсенето на такива блага като образование, национална сигурност, училища за преквалификация съвкупното търсене ще нараства. Допълнителните бюджетни разходи увеличават и дохода на новозаетите работници, което ще окаже мултипликационен ефект. Ако данъците върху доходите нарастват, разполагаемия доход и потреблението на домакинствата намаляват. Високите данъци върху доходите на фирмите потискат инвестиционната им активност. Това частично неутрализира експанзивния ефект на бюджетните разходи. За да имат те максимално експанзивно влияние се планира бюджетен дефицит. Като алтернатива на нарастването на бюджетните разходи се ползва намаляването на данъците, което позволява задържане на повече средства у потрбителите.

Дефицит и правителствен дълг

Покриването на планирания дефицит става чрез заеми на министрерството на финансите. Държавните ценни книжа са един широко използван инструмент за финансиране на бюджетния дефицит. Дефицитните разходи повишават потреблението, но увеличават лихвения процент и съкращават инвестициите.

Някой икономисти твърдят, че влиянието на дълга върху дефицита не е токова опасно. Причина за това е дългосрочната динамика между потреблението и нарастването на дълга. Ако правителството намалява данъците, за да увеличи разполагаемия доход, то прави заеми. Те се изплащат в дълги периоди,когато данъчните постъпления са нарастнали, защото е станало възможно увеличението на данъчната ставка. Ако потреблението не се променя, няма основания да има промени в лихвения процент или инвестициите. Предположението , че бюджетния дфицит не влияе на потреблението, а следователно и на лихвения процент се нарича еквивалентност на Рикардо.

Оценка на дефицита

За да се направи оценка на дефицита е необходимо да се разграничи приноса, който има за неговото натрупване текущата икономическа динамика от този на дискреционната фискална политика. За това се дефинират агрегатите „структурен дефицит” и „цикличен дефицит”. Структурният дефицит се формира при пълна заетост и дадена фискална политика, а цикличният отразява влиянието на текущото състояние на икономиката върху дефицита при неутрална фискална политика.

Обособяването на текущите съставляващи на бюджета (трансферните платежи, правителствените покупки и данъците) от онаследените (плащания по държавния дълг) е възможно управление на дълга. Деленето на „първичен дефицит ”(не включва плащания по дълга) и „общ дефицит ” подчертава значението на дълга. Дълг може да се формира и при положително първоначално салдо. Но ако вече формирана задлъжнялост, то финансирането на дефицита ще увеличава дълга, с това ще наратват и разходите по обслужването му, а това от своя страна ще увеличава общия дефицит.

Фискалната политика може да бъде използвана за елиминиране на смущенията в икономическото развитие, предизвикани от колебанията в съвкупното търсене. Намаляването на данъците може да бъде използвано ,за да се тласне икономиката към пълна заетост.
Рестриктивната фискална политика (повишаването на данъците или намаляването на бюджетните и пълна разходи ) може да бъде използвана в борбата срещу инфлационния натиск.

Бюджетът е аналитичен инструмент за измерване на приходите и разходите, които икономиката може да осъществи. Той дава полезна информация за степента, в която дефицита и излишъка в бюджета са резултат по – скоро на фискална политика отколкото на текущия бюджет.

Използвана литература:

1. А. Замфирова, Макроикономика, 2002 г.
2. Николай Гълъбов, Причини за бюджетния дефицит (макроикономическа среда, бюджетни приходи и разходи) 2004 г.
3. The Economist, Пътеводител на икономическите показатели, 2000 г.

Сходни статии:

  1. Ефекти от въвеждането на валутата Евро ПОЛОЖИТЕЛНИ АСПЕКТИ: Единен пазар Въвеждането на единна валута е естествена предпоставка за развитието на единен европейски пазар, която му позволява да функционира по-ефективно чрез подобряването на възможностите му за растеж...
  2. Капитал на фирмата Същност на капитала – за да може да осигури необходимите за дейността си активи, всяка фирма трябва да разполага с финансови средства за тяхното набавяне т.е. с капитал. Капиталът е...
  3. Извънтрудово правоотношение – граждански договор Контрол при определяне на лицата, които задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Тази група лица могат да се обособят като: — самoосигуряващи се лица —...
  4. Публични финанси, Същност и функции на парите, Финансови пазари. Международни финанси и пазари Същност и функции на парите 1.Същност на парите. Съществуват множество теории за същността и функциите на парите, но основните 2 които си противоречат са : І.Стокова теория-парите произхождат от стоковия...
  5. Двоично търсене, блочно търсене и индексиране Двоичното търсене се основава на разделянето на дадено множество от записи на две равни части, сравняване на търсения идентификатор с последния запис от горната половина или с първия запис от...

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.

One Response to “Бюджетен дефицит и съвкупно търсене”

  1. [...] за същността и мястото на дейността по определяне на бюджетните отклонения в бюджетния процес във връзка с различното дефиниране на процеса. [...]

Subscribe to RSS Feed Follow me on Twitter!