Бюджетът е необходим, тъй като той дава възможност да се установи обемът на бизнеса, който може да очаква до постигне предприятието, колко ще му струва това и какво ще бъде естеството на разходите. Трябва да се знае каква печалба и какви парични постъпления ще могат да се очакват от инвестициите, които ще бъдат направени.
Това означава вземане на решение какво да прави предприятието, за да увеличи печалбата и паричните си маси, и в тази връзка какви стратегии да бъдат избрани и какви действия да бъдат предприети.
Следователно, бюджетът е съвкупност от планове, прогнозиращи такива важни финансови резултати, като: поръчки, продажби, печалби и загуби, парични маси и приключване на баланса. Той трябва да е план, а не безразборен сбор от информация. Той трябва да каже как предприятието да постигне поставената си цел. Дава възможност де се определи начина, по който ще се използват ресурсите за постигането на конкретни резултати.
Бюджетът може съдържа следните пет елемента:
“Цел” – представлява формулиране на желаните резултати, за постигането, на които е съставен планът. Тя трябва да бъде ясна и конкретна. Целта може да се актуализира в процеса на планирането. “В тесен смисъл на думата, целта на финансовото планиране е прогнозирането на финансовите отчети – печалби и загуби, баланс, парични потоци – за следващата година. В по-широк смисъл на думата, крайната цел се състои в осигуряването на адекватни цифрови резултати в тези финансови отчети. Какво е адекватното, зависи от капиталовложенията на компанията и външните и вътрешните условия, определящи възможностите” . Бюджетът е свързан с бъдещото развитие на предприятията. От тук произтича и неговата несигурност. В същото време следва да се отбележи, че планът – бюджет е една отворена система и при промяна в условията, неизбежно трябва да се извършат и корекции в него. Той трябва да включва достатъчно свобода и резерви за непредвидените случаи, които своевременно да обхванат този обхват от несигурност. В същото време всеки план трябва да бъде конкретен. Това означава, че в него трябва да има конкретна цел, която трябва да бъде постигната за съответния -период от време. По-конкретно това намира израз в определяне естеството на решението, датата на неговото вземане и съображенията за него.
Колкото един бюджет е по-кратко срочен, толкова по-подробен трябва да бъде той. Така например, средносрочният план изисква по-малка подробност, отколкото годишният или оперативните планове.
Бюджетирането като начин на управление е свързано с необходимостта от проектиране и планово разрешаване на редица крупни финансови проблеми в близка и по-далечна перспектива. Комплексността в бюджетирането (определяне на бюджет) налага непрекъснатост и приемственост. Обективно се налага използването във финансовата планова практика на прогнози, концепции, програми и проекти за бъдещото развитие. Това от своя страна неминуемо води до преход към изготвяне на различни видове бюджети.
В зависимост от периода за който се разработват, те се класифицират на дългосрочни, средносрочни, текущи и оперативни. Те са взаимно свързани и в никакъв случай не трябва да се противопоставят един на друг. При изготвянето им се отчита специфичното им място, роля и приемственост между тях. Изходен е дългосрочният план, а основен работен е средносрочният. Последният е конкретизация и по-нататъшно обогатяване на дългосрочния план. Средносрочният план от своя страна се разпределя и конкретизира в годишни разрези, а оперативните планове обхващат период по-малък от една година. Основната цел на кратко-срочното финансово планиране е да се осигури постоянна платежоспособност на предприятието.
Диалектическото единство и обвързаност на отделните видове финансови планове осигурява непрекъснатост, приемственост и научност в корпоративното финансово планиране, в създаване на условия и устойчивост на финансовата бюджетна дейност, както и повишаване на крайните производствени финансови резултати.
Посредством бюджетирането се решават следните основни задачи за решаване:
- оптимизиране на имуществената и капиталова структура;
- установяване потребността и величината на финансирането;
- разкриване на източниците и възможностите за финансиране;
- оптимизиране на паричните потоци в предприятието;
- определяне на взаимоотношенията на предприятието с държавния бюджет, местния бюджет, банките, другите институции от страната и чужбина, персонала, основните контрагенти на предприятието и др.;
- поддържане на оптимална ликвидност и платежоспособност;
- определяне оптималното равнище на задлъжнялост и вземания на предприятието;
- определяне на възможностите за изплащане на лихвите по кредитите;
- определяне равнището на рентабилността на собствения капитал и на ефективността като цяло;
- оптимизиране на съотношението между рентабилността и ликвидността и др.
Посочените основни задачи на бюджета имат дългосрочен и краткосрочен характер.
Сходни статии:
- Капитал на фирмата Същност на капитала – за да може да осигури необходимите за дейността си активи, всяка фирма трябва да разполага с финансови средства за тяхното набавяне т.е. с капитал. Капиталът е...
- Финансови свойства на фирмата – активи и пасиви Баланс на фирмата - дейността на всяко предприятие е различна както по характер така и по резерви. Общото при тях е че разполагат със стопански средства наречени активи. Те представляват...
- Какво е Интранет? Компютърна мрежа, която е вътрешна за дадена система (корпорация, фирма, институция, университет и др.) и е изградена на базата на Интернет технологии. Основни функции: Интранет често се разглежда като корпоративен...
- Извънтрудово правоотношение – граждански договор Контрол при определяне на лицата, които задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Тази група лица могат да се обособят като: — самoосигуряващи се лица —...
- Бюджетен дефицит и съвкупно търсене Бюджетен дефицит и съвкупно търсене. Колебания в дефицита: покупки, трансфери и данъци. Ефекти на дефицита. Влияние върху лихвения процент. Една от най-важните цели на икономиката е уравновесяването на бюджета. Когато...
