Поне една част от финансовите средства на местните власти трябва да се получава от местни такси и данъци, чиито размери те имат правото да определят в рамките на закона.
Европейска харта за местно самоуправление, чл.9
Местен данък
облагаемата основа (доходи, имущество, потребление) се формира (създава) на територията на общината;
данъчните приходи постъпват в местните бюджети, като местните власти самостоятелно решават направленията, за които ще ги изразходват;
местните власти могат да въздействат върху обема на приходите (притежават определени правомощия по отношение на облагаемата основа, ставките и данъчните облекчения).
Каква е ролята на „изключително” местните данъци във връзка с финансовата самостоятелност на местните власти и възможността за осъществяване на ефективен децентрализиран контрол върху разходите?
по-голяма отговорност при изразходване на публичните средства
възможност за своевременен отговор на измененията в потребностите от ресурси за финансиране на публичните услуги
количеството и качеството на местните услуги са пряко свързани с участието на местните жители в тяхното финансиране
наличието на правомощия по отношение на ставките позволява на местните власти да планират и управляват приходите от тях в съответствие с предпочитанията (търсените публични блага) на местното население.
В местните бюджети се акумулират приходи както чрез местни (собствени) данъци, така и чрез споделени данъци. В някои страни като Дания, Белгия, Финландия, Швеция и Швейцария делът на местните данъци надхвърля 60% от всички приходи на местно ниво, докато в други преобладаващо значение имат субсидиите и споделените данъчни приходи.
Нормативен подход към разпределяне на данъчните правомощия във вертикалния публичен сектор
местните данъци трябва да се налагат в съответствие с принципа на ползите, като се отчита мобилността на факторите за производство, географското разпределение на облагаемата основа и възможността за износ на данъчна тежест в други териториални единици.
ДАНЪЧНА АВТОНОМИЯ И ДАНЪЧНА КОНКУРЕНЦИЯ
Данъчна автономия
Независимо законодателно третиране и администриране дават най-голяма финансова самостоятелност на местните власти – сами решават какви данъци да налагат, дефинират облагаемата основа, определят ставките и данъчните облекчения, и администрират данъците.
На практика местните власти рядко разполагат с възможността да избират какви данъци да налагат и с правомощия по отношение на облагаемата основа, и не винаги администрират приходите. Затова като местни се определят данъците, чиито ставки са от компетенциите на местните власти, включително когато има законово постановени горни и долни граници на размерите, или пък се налагат ”добавъчни ставки”. Разбира се, не трябва да съществуват ограничения във връзка с начина и направлението на изразходване на данъчните приходи.
Добавъчни данъци (добавъчни данъчни ставки), предоставят на местните власти най-важния елемент на фискална автономия – да определят данъчната ставка. Централната власт дефинира облагаемата основа и събира както своите приходи, така и тези на местните власти. Възможно е ставките на централната власт да бъдат нула, и тогава тя просто ще администрира приходите, големината на които ще зависи от добавъчните ставки на местните власти.
Понякога няколко управленски равнища на местна власт, например общини, области, окръзи ползват заедно една данъчна основа, като определят самостоятелно данъчните ставки. Тази ситуация се разглежда и като вариант на споделени данъци, но от гледна точка на данъчната автономия, добавъчните данъци следва да бъдат класифицирани като местни, при положение, че местните власти контролират обема на данъчните приходи, като определят данъчните ставки.
Местните власти нямат компетенции по отношение на данъчната основа и ставките на споделените данъци и рядко могат да оказват влияние върху размера на предоставяните им средства. Споделянето на данъчни приходи съдържа в различна степен автономия за местните власти.
На практика тя силно зависи от това, дали е необходимо тяхното съгласие преди да се правят някакви промени в начина на разпределяне на приходите, който в много случаи е фиксиран в законодателството или пък се изменя единствено по усмотрение на централната власт.
Споделянето на данъчните приходи приема различни форми, но най-често се свеждат до следните две:
приходите от съответния данък се събират от едно ниво на публично управление (обикновено централната власт), а в местните бюджети отива тази част от данъчните постъпления, която е възникнала на територията на съответната местна единица (или процент от нея), т.е. данъчните приходи се споделят по произход
местните власти съвместно ползват приходите от един данък и разпределянето става на база на формула, която отчита фактори като брой население, данъчен капацитет, доход на глава от населението.
Сходни статии:
- Практика на местните данъци С най-голяма тежест в местните финанси са данъците върху доходите и върху собствеността. В Белгия, Финландия, Дания, Германия, Исландия, Япония, Люксембург, Норвегия, Швеция и Швейцария над 80 процента от данъчните...
- Бюджетен дефицит и съвкупно търсене Бюджетен дефицит и съвкупно търсене. Колебания в дефицита: покупки, трансфери и данъци. Ефекти на дефицита. Влияние върху лихвения процент. Една от най-важните цели на икономиката е уравновесяването на бюджета. Когато...
- Избор на площадка, район и регион за изграждане на предприятие автор: Пламена Маркова Избор на месторазположение като управленско решение Като месторазположение на едно предприятие се характеризира мястото, където се намират неговите помещения (управителната сграда, производствени халета, складове и т.н.). Ако...
- Публични финанси, Същност и функции на парите, Финансови пазари. Международни финанси и пазари Същност и функции на парите 1.Същност на парите. Съществуват множество теории за същността и функциите на парите, но основните 2 които си противоречат са : І.Стокова теория-парите произхождат от стоковия...
[...] на еластичност е по-малък от 1, сумата на очакваните приходи се променя в същата посока, в която се променя и [...]