Значителното нарастване на обема на задграничните преки инвестиции /ЗПИ/ е едно от доказателствата за развитие на процеса на глобализация в световното стопанство. Много са факторите, които оказват влияние върху техния обем, а също така и върху структурата на износа и вноса им. Рязкото увеличение на изнасяните задгранични преки инвестиции в световното стопанство е една от най-характерните особености в движението им през последните години на изминалото десетилетие и в началото на настоящото. Износът на чужди преки инвестиции в света се увеличи от 390.8 млрд. долара през 1996г. на 799.9млрд. долара през 1999г. Както и преди основната част от тях се изнася от транснационалните корпорации /ТНК/, разположени в промишлено развитите държави. През 1996г. те участваха с 84.9% в общия износ, а през 1999г.-с 91.5%. Обемът на изнесените ЧПИ от ТНК, установени в развиващите се страни, нарасна от 57.8млрд. долара през 1996г. на 65.6млрд. долара през 1999г. Частта им в общия износ обаче съществено намаля.
Известни промени настъпиха и при участието на основните износители на преки инвестиции в световното стопанство. Все по-голяма е частта на ТНК със седалище в държавите от Европейския съюз /ЕС/. Техния дял нарасна от 46.4% през 1996г. на 63.7% през 1999г. Същевременно намаля частта на САЩ и Япония – от 21.6 % на 18.9% и съответно от 6% на 2.8%. Значително се увеличи износът на преки инвестиции /ПИ/ в държавите от ЕС като Швеция, Франция, Испания и Великобритания. През разглеждания период /1996-1999г./, ТНК в Испания увеличиха изнесените преки инвестиции от 5.4 млрд. долара на 35.4 млрд. долара /6.6 пъти/. През 1999г. ТНК от Великобритания изнесоха 199.3 млрд. долара преки инвестиции, което бе с 48.4 млрд. повече от инвестиционните вложения на американските ТНК през същата година. Експортираните преки инвестиции от държави от Централна и Източна Европа се увеличиха от 1млрд. на 2.5млрд. долара /0.3% от общия износ/. Те са незначителни на фона на изнесените през същата година ПИ в световното стопанство. През 1999г. само Китай вложи зад граница 2.5 млрд. долара ПИ, а провинцията му с особен статут Хонг Конг – 20 млрд. долара.
Структурата на изнасяните и внасяните преки инвестиции се определя от множество фактори. Особена роля за определянето й играят корпоративното преустройство в отделните страни и региони, експанзията на разположени в тях ТНК. Около 90% от внесените ЧПИ в промишлено развитите държави се използват за презгранични сливания и поглъщания.
Чуждите преки инвестиции за придобиване на вече функциониращи компании и на части от тях не се насочват към разширяване на фирмената материално-техническа база или за модернизацията й. Чрез презграничните сливания и поглъщания, включително и чрез приватизацията, новата корпорация разширява дейността си, модернизира производството и повишава конкурентноспособността му. Това се осъществява чрез допълнителен внос на нови преки инвестиции.
Както е известно, в началото на 90-те години икономиката на промишлено развитите държави бе обхваната от поредната рецесия. По нейно време и непосредствено след това процесът на централизация се развиваше сравнително по-слабо. По-голямата част от внасяните ЧПИ се насочваше към развиващите се страни. През 1994г. в тази група държави бяха внесени 41% от всички ЧПИ в световното стопанство. След преодоляването на рецесията с всяка нова година вълната на централизация на капитала се усилваше. ЧПИ се насочваха предимно в промишлено развитите страни. Рязко се увеличи броят и сумата на презграничните сливания и поглъщания. През 1999г. в световното стопанство бяха внесени 865.5 млрд. долара, от които 636.7 млрд. долара в промишлено развитите държави или 73.6% от всички внесени преки инвестиции в света.
Според експерти от UNCTAD през 2000г. в различните страни на света са внесени ЧПИ на сума 1.1 билион долара, което е с 13% повече от сумата, реализирана през 1999г. и два пъти повече от резултата, постигнат през 1997г. От внесените ЧПИ около 900млрд. долара са насочени към промишлено развитите държави /81.8%/. Частта на промишлено развитите страни продължава да нараства, което е свързано с бушуващата и през 2000-та година вълна на централизация на капитала.
Промени се и структурата на внасяните ЧПИ в тази подсистема на световното стопанство. Внесените ЧПИ в ЕС през втората половина на 90-те години съществено нарастнаха, но частта им във вноса не се увеличи в същата степен. През 1995г. в държавите от ЕС бяха внесени 34.5% от всички ЧПИ, а през 1999г. 35.2%. Положението се различава съществено от това през 80-те години, когато също бе наблюдавана вълна на централизация на капитала.
През 1989г. в страните от ЕС бяха внесени 49% от всички ЧПИ, а през 1990г. – 49.4%. Това означава, че през 80-те години от ТНК са погълнати повече западноевропейски корпорации, разположени в САЩ и в други развити държави.
В условията на новата вълна на централизация на капитала ТНК от страните на ЕС изнасяха повече преки инвестиции в САЩ и останалите страни.
През втората половина на изминалото десетилетие близо 90% от внасяните в САЩ ЧПИ бяха използвани за закупуване на корпорации и на части от тях най-вече в информационния сектор. През 1999г. в САЩ бяха внесени 275.5 млрд. долара ЧПИ /4.7 пъти повече от 1995г./. През същата година на чуждите корпорации бяха продадени корпорации или части от тях за 235 млрд. долара. Европейските ТНК купиха корпорации и части от тях за 184.3 млрд. долара. През 1999г. американските ТНК придобиха корпорации от ЕС за 51.5 млрд. долара. Тенденцията продължи и през 2000-та година. До края на юли на миналата година корпорации от Европа закупиха американски корпорации за 113 млрд. долара, а американските придобиха европейски само за 75 млрд. долара.
През 90-те години японската икономика се намираше в стагнация и рецесия. В периода 1990-1998г. нейния БВП нарастваше средно годишно с 1.3%. Япония започна да излиза от кризисното си положение едва в началото на новото десетилетие. Внесените в икономиката й ЧПИ нарас наха от 200млн. долара през 1996 на 12.4 млрд. долара през 1999г. Редица японски корпорации бяха поставени под контрола на американските и западноевропейските ТНК. “Даймлер-Крайслер” завладя 34% от капитала на “Мицубиши мотърс”. “Дженеръл Мотърс” притежава 49% дял от “Исудзу” и 20% от капитала на “Сузуки”, ”Рено”- 36.3% от “Нисан”, “Форд” владее 34% от “Мазда”.
Японската икономика все още не е достатъчно открита за чуждия капитал. През 1999г. натрупаните там ЧПИ бяха 38.8 млрд. долара. През същата година САЩ бяха 1087.3 млрд. долара, във Великобритания -394.6 млрд., а в Германия -225.6 млрд. долара. Натрупаните ЧПИ в Япония са само 1% от БВП при 25% от показателя за САЩ и 23% от този на Великобритания. Но са огромни изнесените японски преки инвестиции в другите държави. През 1999г. вложени общо бяха 292.8 млрд. долара, тоест те бяха 7.5 пъти повече от натрупаните ЧПИ в японската икономика.
Вносът на преобладаващата част от ЧПИ в промишлено развитите държави, се дължи на много силната вълна на централизация на капитала. Най-важният показател за това е нарастващата сума на презграничните сливания и поглъщания. През втората половина на 90-те години те постоянно нарастват. Сумата им в света се увеличи от 186.3 млрд. долара през 1995г. на 720.1 млрд. долара през 1999г. /3.8 пъти/. През същата година ТНК от промишлено развитите държави участваха в продажбите с 89.5% при 88.4% през 1995г. В покупките участието им се увеличи незначително – от 93.1% -1995г. на 94%-1999г.
Централизацията на капитала се извършва от едрите корпорации, които са предимно транснационални. Броят на сделките за презгранично сливане и поглъщане на корпорации с над 1млрд. долара нарасна от 36 през 1995г. на 109 през 1999г. Сумата им се увеличи от 604 млрд. на 500.8 млрд. долара. Следователно частта им в общата сума на сделките за презгранични сливания и поглъщания нарасна от 43.1% през 1995г. на 69.6% през 1999г. Това свидетелства, че се променя ускорено корпоративната структура в световното стопанство. Засилва се ролята на транснационалните мегакорпорации. Засилва се процеса на интернационализация на мегакорпорациите, което дава все по-голямо основание да се говори не за американски, германски, френски, английски и други ТНК, а за ТИК, разположени в САЩ, Германия, Великобритания и Франция. Вълната на централизация на капитала продължи и през 2000-та година. Усили се и ролята на презграничните мегасливания и поглъщания. Още в началото на годината телекомуникационния гигант от Великобритания “Водафон” погълна известния германски концерн “Манесман”. Това бе най-голямата в историята сделка, възлизаща на около 180 млрд. долара.
Според специалистите на UNCTAD сумата на обявените или завършилите презгранични сливания и поглъщания от началото до края на юли 2000-та година възлиза на 508 млрд. долара. Тя е с 80% по-голяма от постигнатата през съответния период на 1999г. Около 90% от нея е от сделки, извършени от ТНК в развитите държави.
През последните години съществени промени във вноса на ЧПИ в развиващите се страни не настъпиха. Частта им във внесените ЧПИ обаче намаля. През 1999г. в цялата група бяха внесени 207.6 млрд. долара. Най-много ЧПИ бяха предназначени за страните от Южна, Източна и Югоизточна Азия-96.1 млрд. долара. Внесените в Китай и Хонг Конг 63.5 млрд. долара са 66.1% от ЧПИ в посочения регион и 30.6% от тези в развиващите се страни. През последните години на миналото десетилетие насочваните ЧПИ в Китай намаляха-от 44.2 млрд. през 1997г. на 40.4 млрд. долара през 1999г. В същото време те нараснаха в присъединената му провинция Хонг Конг от 11.4млрд. през 1997г. на 23.1 млрд. долара през 1999г. В същия период се увеличиха внасяните ЧПИ в страните от Латинска Америка и в Карибския басейн. Те нараснаха от 45.9 млрд. през 1996г. на 90.5млрд. долара през 1999г. Основната част от тях бяха вложени в най-напредналите страни от региона. През последните години увеличеният внос на капитал от промишлено развитите държави в страните от Латинска Америка се дължи на редица фактори: поглъщане в процеса на глобализация на местните компании от чужди ТНК; създаване на нови филиали на корпорациите и разширяване на съществуващите и други. Свидетелство за влиянието на тези фактори е и усилената дейност за изграждане на презатлантическата мегазона за свободна търговия между Европейския пазар и “МЕРКОСУР”, в който членуват Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай, а Чили и Боливия са асоциирани членове. Големи усилия се полагат и за създаване на Зоната за свободна търговия на Америка, в която при доминиращо влияние на САЩ участват всички страни /без Куба/. За разширяващия се внос на ЧПИ съдейства и укрепването на функциониращите икономически интеграционни групировки, все по засилващото се движение на капитали в тях, а така също така и между другите страни. Разширяващият се внос на ЧПИ в латиноамериканските държави и в останалите развиващи се страни / с изключение на Виетнам, Куба и на някои други/, се дължи и на засиления приватизационен процес на държавни предприятия. Придобиването на държавни компании от частните корпорации в процеса на приватизация е форма на централизация на капитала. От 1988г. до 1998г. приходите от приватизация в света надхвърлиха 1 билион долара. Постъпленията от процеса на раздържавяване в държавите от Западна Европа възлязоха на 52% от тази сума, а в държавите от Латинска Америка-на 15%. През периода 1990-1998г. в развиващите се страни и в държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са приватизирани предприятия за 271.6 млрд. долара. В тях отвън общо са вложени 127.1 млрд. долара, от които 90.9 млрд. ЧПИ. ЧПИ във всички предприятия само през 1996-1998г. бяха в размер на 53.2 млн. долара, тоест над половината от общо вложените през 1990-1998г.
Най-големи са активите на приватизираните компании в Латинска Америка и в Карибския басейн. ТНК са участвали в приватизацията чрез преки и портфейлни инвестиции с 69.3 млрд. долара /44.9%/. Най-много са приватизираните предприятия в Бразилия и Аржентина. Повечето от тях преминаха под контрола на ТНК, разположени в промишлено развитите държави. През последните години особено активни в експанзията си са испанските ТНК. Испанската “Репсол” погълна аржентинската “Ясиментос Петролиферос Фискалес”. Голямата телекомуникационна корпорация “Телефоника” вложи 35млрд. долара за закупуване на телекомуникационни компании в Бразилия, Аржентина, Чили и др. страни. Неотдавна тя изразходва 3млрд. евро, за да придобие 5 мобилни телефонни компании от “Моторола” в Мексико.
Презгранични сливания и поглъщания осъществяват и латиноамериканските ТНК. По непълни данни през втората половина на 90-те години в страните от региона е имало 2019 ТНК с 24 345 задгранични филиали. Те закупуват предприятия, както в латиноамериканските държави и в други развиващи се страни, така и в самите промишлени държави.
Най-незначителни през последните години са внесените чужди преки инвестиции в развиващите се страни от Африка. През 1997-1999г. в над 50 африкански държави бяха вложени 23.4 млрд. ЧПИ, а само през 1999г.-8949 млн. долара /4.3% от тези на развиващите се страни и 1% от внесените в световното стопанство/. Основната част от тях ТНК насочват към страните, добиващи нефт и в по-напредналите държави.
Слабия интерес на ТНК към африканските страни се обяснява в известна степен с целите за преустройство на корпоративната структура, осигуряване на по-ефективна дейност на задграничните филиали на ТНК на възможности за използване на пазарите за пласмент на стоки. Африка не разполага с голям пазар, тъй като голяма част от населението й е бедно.
Незначителния внос на ЧПИ в африканските държави се дължи и на политическата им нестабилност, на гражданските войни, на военните сблъсъци помежду им, а също и на икономическата им изостаналост. Особеност на вноса на ЧПИ в световното стопанство през втората половина на 90-те години е нарастването на обема им в държавите от ЦИЕ /без държавите на ОНД в Централна Азия/. Те се увеличиха от 12.7 млрд. през 1996г. на 21.4 млрд. долара през 1999г. През същия период намаля обаче частта им във внесените ЧПИ в света от 3.4% през 1996г. на 2.5% през 1999г. Най-значителни ЧПИ се внасят в Чехия, Унгария, Полша и Русия. През 1999г. в тези държави бяха вложени 17.4 млрд. долара, което беше 81.3% от внесените ЧПИ в 14-те страни от региона. Съгласно последния доклад на UNCTAD за движение на инвестициите в световното стопанство, акумулираните ЧПИ в държавите от ЦИЕ се увеличиха от 36.4 млрд. през 1996г. на 102.7 млрд. долара през 1999г./2.2% от всички ЧПИ в световното стопанство/. 79.7% от тях бяха съсредоточени в посочените четири държави.
Един от важните фактори за насочване на ЧПИ в икономиката на страните от ЦИЕ бе осъществяваната приватизация. Чрез внос на преки инвестиции чуждите ТНК придобиха контрол върху едри компании и банки в Полша, Унгария, Чехия и други държави. Въпреки прокарваната политика на приватизация, интересът на чуждите, и най-вече на едрите ТНК от промишлено развитите държави, не е особено голям. Причините са много и разнообразни. Според данни на Световната банка броят на хората, живеещи в ЦИЕ, включително и в бившите съветски републики в Централна Азия, с до 2 долара на ден е нараснал от 16.3 млн. през 1987г. на 92.9 млн. души през 1998г./19.9% от населението им/. А както е известно, пазарът заема едно от важните места в мотивацията на ТНК за внос на инвестиции в отделните страни, тъй като в промишлено развитите държави се наблюдава свръхпроизводство в някои от отраслите. Влияние оказва и обстоятелството, че основния двигател за движение на преките инвестиции в световното стопанство през последните години е ускореното преустройство на корпоративната структура.
По света се движи огромно количество пари, но не можем да кажем, че глобалните капиталови пазари покриват територията на цялата планета. Не малко страни са изключени от тях изобщо. Поне 13 африкански държави имат за единствен източник на външно финансиране чуждата помощ. Само 18 развиващи се страни разполагат с редовен достъп до чуждестранен частен капитал. Независимо че в света се движи огромен паричен поток, нетният обем, постъпващ от една в друга страна е много малък. Повечето спестявания и инвестиции се осъществяват в богатите страни. И макар че частните капиталови потоци скочиха от 50 млрд. през 1990г. на 152 млрд. в 1998г., през 90-те години нововъзникващите икономики успяха да получат средно само 10 на 100 от инвестициите си на чужд капитал.
България е между страните, в които натрупаните ЧПИ до 1999г., са много скромни-2258 млн. долара. Внесените ЧПИ в редица случаи са от компании в държави, в които няма едри ТНК или са от страни, известни като офшорни. Според официалната българска статистика към края на 1998г. натрупаните ЧПИ в нефинансовите предприятия възлизаха на 1413 млн. долара. От тях 11.6% бяха на фирми от Кипър, 4.3% от Люксембург, 3.3% на фирми, регистрирани на Бахамските острови и други.
Износът и вносът на ЧПИ в световното стопанство и през настоящото десетилетие няма да загуби своето значение. В зависимост от протичащите процеси обаче могат да настъпят някои промени-да намалеят темповете на изнасяните и внасяните инвестиции, да се измени насочеността им в страните от отделните подсистеми на световната икономика, участието на ТНК от страните в тях. Някои икономисти считат, че върхът на съвременната вълна на сливанията и поглъщанията, включително и на презграничните, вече е преминат. Няма съмнение, че и в бъдеще ЧПИ ще продължават да бъдат важен фактор в развитието на световната икономика.
Сходни статии:
- Групиране на държавите според икономически показатели. Значение и географска структура на индустриалната периферия и технологичния център По икономически показатели се формират три групи държави: Първа група-в нея влиза държави с БВП на глава от населението повече от 6000 $.При 18% от световното население те дават 83%...
- Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
- Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни, в това число 33 в субсахарска Африка плюс Боливия, Гвиана, Хондурас, Лаос, Мианма /Бирма/, Никарагуа, Виетнам и Йемен. 29 от...
- История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
- Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
