Личността е лицето, с което човекът се представя пред света: едно от основните значения на понятието е този социален образ, който индивидът приема,за да изпълни обществените си функции, да изиграе социалната си роля. Личността е това у човека, което може да бъде разбрано само като го съотнесем с обществото: с обществените норми, със социалната практика, с другите хора.
Като най-общо схващане за личността могат да се разграничат поне два смисъла и аспекта:
- Първо- личността се преценява по ефективността/умелостта/, с която даден човек печели положително отношение и одобрение на другите
- Второ – личността често се преценява по онова най-ярко впечатление, което създава у другите. А то зависи от най-типичното качество на този човек -“стеснителен”,”общителен”,”досаден”,”агресивен” – тези и други подобни черти широко се употребяват за идентифицирането на личността на човека.
Безспорен класик в личностовата проблематика е видният американски психолог Уйлям Джеимс. Още през 1890 г. в знаменития си двутомен труд ”Основи на психологията” представя най-ранната цялостна концепция за личността. Основната идея в нея е следната: ” В най-широк смисъл личността на човека представлява общата сума от това което той може да нарече за свое: не само неговите физически и духовни качества, но също така неговите дрехи, неговия дом, неговите жена, деца, прадеди и приятели, неговата репутация и трудове, неговото имение, неговите коне,неговата яхта и неговите капитали.
Зрелият мениджър ще оценява себе си и другите по истинските си /им/ качества, възможности и постижения, като отчита и перспективите за развитието на своите сътрудници.
В знаменитата и мащабна теория на виенския учен Зигмунд Фройд се съдържат редица идеи, имащи пряко отношение към личността , като влиянието на тези идеи се чувства и в съвременните теории.
Фройд пръв е характеризирал психиката като бойно поле на непримиримите сили на инстинкта, разсъдъка и съзнанието на човека. Самата личност- в духа на неговата теория- е динамична конфигурация от процеси, намиращи се в непрекъснат конфликт помежду си.
В световната психология съществуват множество разнообразни мотивационни теории, които освен цялостни схващания за механизмите на мотивацията, се стремят да предложат различни класификации на мотивите.
Вътрешна и външна мотивация – тази класификация се свързва с Едуард Деси, психолог осъществил най-много изследвания, основани върху нея:
Вътрешно мотивиран е човек, който извършва дадена дейност, защото тя сама по себе си му е приятна, интересна и увлекателна, защото го привличат:
- нейните цели и нейното съдържание;
- нейните средства, начини за изпълнение, процеси;
- чувството за самоутвърждаване, което изпитва поради напредъка си в овладяването на дейността, поради ръста на постигнатите резултати.
Външно мотивирания човек изпълнява дейността по причини, несвързани със самата нея. Най-често това са награди, наказания и др. подобни; още морални съображения, чувство за дълг, поети ангажименти и обещания и др.
Теорията за мотивацията за постижение на Доналд Макклелънд е с високо реноме в академичната психология. Лицата имащи висока мотивация за постижение имат по-големи шансове за успехи в професионалната, учебната, спортната и други дейности. Те се характеризират с повишени очаквания за успех, ценят повече съвършенството, отколкото престижа, проявяват реалистична самооценка и адекватност, реалистично равнище на претенции.
На другия полюс са лицата, чиито водещ мотив е не да постигнат успех, а да избягат от неуспеха. Освен, че са неуверени и тревожни те са силно зависими от оценката на другите, ценят престижа, а не резултатите, избягват риска, обичат да се презастраховат.
Йерархичния модел на потребностите и мотивите на Е.Маслоу не остава само в сферата на абстрактната висока теория. Многобройни изследвания доказват, че този модел ”работи” успешно при обяснението на мотивацията на поведението в бизнеса, мениджмънта и др.сфери на практиката. Маслоу постулира като първо положение на своята теория тезата, че “индивидът е интегрирано , организирано цяло”.
Физиологичните потребности са най-насъщни, най-мощни от всички и най-силно мотивират постъпките на хората. ”Ако човек няма какво да яде и ако и лишен от любов и уважение, то на първо място той ще се стреми да задоволи физическия си глад, а не емоционалния. Потребността от безопасност заема мястото на физиологичните потребности, след като те бъдат удовлетворени. На следващото йерархично ниво е потребността от принадлежност и обич. Като задоволи предходните си потребности, човек остро започва да усеща нуждата от приятели, близки и любими хора, да живее в група, която да го приема като свой. Потребността от признание идва на смяна на предишната. ”Индивидът чувства увереност в себе се, чувства собствената си значимост, сила и адекватност, чувства, че е полезен и необходим в този свят. Неудовлетворената потребност – напротив – предизвиква у него чувство на слабост, унижение, безпомощност, което предизвиква унижение и включва компенсаторните и невротични механизми.”
Потребността от самоактуализация е на върха на пирамидата и неслучайно до този връх достигат малцина. Даже, ако всички горепосочени потребности бъдат удовлетворени, можем да очакваме, че човек скоро отново ще почувства неудовлетвореност-от това, че се занимава не с това, към което има предразположение.
В структурата на личностните и професионални черти на мениджъра на най-висока рейтингова позиция е професионалната рефлексия. Рефлексията е специфична човешка потребност за самопознание – познание на собствената личност и познавателни възможности, за собствената личност. Когато самопознанието е насочено към собствената професионална дейност, към нейните технологични процедури, към предпочитаните и добре овладени професионални умения, към силните и слабите страни като професионалист, към възможните и най-ефективни пътища за професионално усъвършенстване – тогава рефлексията се проявява като професионална.
- Рефлексията се проявява в различни социални сфери и може да се представи в няколко различни видове:
- рефлексия върху собствената познавателна дейност/интелектуална рефлексия/. Тя се използва от всеки, който желае да развива своето мислене.
- рефлексия върху собствената личност/личностна рефлексия/.У човека с високо развита личностна рефлексия е налице умението да гледа на себе си като на някой друг- обективно, безпристрастно, критично.
- рефлексията като вътрешен диалог с другия, като размишление вместо и за другия, като мислен диалог между различни позиции. Близка до рефлексия от този вид е емпатията. Това е способност емоционално да се поставиш на мястото на другия, да изпиташ същите чувства, който вълнуват него и се потопяваш в неговия емоционален душевен свят, по-добре да осмислиш протичащите събития, в който участвате и двамата.
- рефлексията върху приложението на знанията. Това е специфична мисловна процедура, чрез която се подбират необходимите знания за осъществяването на дадена дейност, подготвя се и се регулира превръщането на знанията в средство за решаване на професионални и житейски задачи.
Сходни статии:
- Стилът на мениджъра Стилът това е особено пречупване и превръщане на знанията, уменията и личностните нагласи на мениджъра в специфични за него поведенчески програми, конкретизирането им в постъпки и предпочитани начини за действие...
- Мениджърът и групата Дейността на мениджъра винаги протича в групи /екип/. Сама по себе си групата представлява съвкупност от конкретни, разнообразни и устойчиви обединения на хората. Чрез тези групи /големи и малки/ се...
- Социален работник, социален клиент и взаимоотношенията им В системата на социалната работа могат да се различат две основни субсистеми със специфични функции и характеристики. Това са социалният работник и социалният клиент. Професията “Социален работник” е дълбоко хуманна....
