Информационен Интернет сайт Moderno.info

Агроиндустрия = Хранителна промишленост = Хранително-вкусова промишленост
Агроиндустрия е обобщаващо понятие и обединява всички отрасли, преработващи селскостопански суровини или полуфабрикати. Хранителна промишленост = Агроиндустрия. Хранително-вкусова промишленост = Хранителна + тютюнева, винарска
Предприятието според ТЗ е съвкупност от права, задължения и фактически отношения + финансови отношения между субектите в него.

Според Закона за защита на конкуренцията предприятието е физическо лице и юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност на съответния пазар независимо от правната си или организационна форма.
В Кодекса на труда предприятието е всяко място – където се полага наемен труд.
За последните 10години като цяло делът на агроиндустрията намалява. През 98 г. относителният дял на АЙ – 17,3% от БВП и през 1948 г. е бил 40%.

Друг измерител, по който може да се съди за дела на АЙ. В националната икономика е възвращаемостта на основния капитал =•печалбата/осн.капитал измерва ефективността на работата в подотраслите на отраслите.
Елементи на предприятието (П):
Организация на трудя и работната сила ,средства, капитал;
Техн. на производство – тя е в зависимост от собствеността;
Собственост:
Държавна,частна в зависимост от вида на предприятието.
Собствеността се измерва чрез капитализацията на отношенията вътре в П в целия производствен процес. Резултатът от дейността се явява ефективността на съответното производство. Независимо от вида на собственост, целта е да се постигне капитализация (ефективност) на отношенията в предприятието.
Особености на П производствено технологично единство – да има всякакъв синхрон между факторите.
Характерна особеност на ПП е, че е управлявана система, единно разпределение на средствата, то представлява социална единица.
В зависимост от вида на преработената суровина биват: млечна, месна, винарска, рибна, пивоварна, захарна, растително-маслена, консервна (Мин.на пром.), тютюнева, мелничарска, фуражна и хлебна (МЗГ).
Тези отрасли са подчинени на различни управленски органи (министерства). В зависимост от сезона отраслите се делят на сезонни – рибна, тютюнева, фуражна, маслена и др.; несезонни – хлебна, захарна и др.
В зависимост от производствения цикъл биват: специфични и в зависимост от характера на предмета на труда те биват добиващи (фуражна, млечна, местна, тютюнева, мелничарска) и преработваща (хлебна, консервна, тютюнева, фуражна.
В зависимост от номенклатурата на произведената продукция е моно и многопродуктова.
Мащабите на производство биват масово, серийно или единично производство, но не се използва тази класификация.

СЪСТОЯНИЕ, ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА АГРОИНДУСТРИЯТА

До 89 г. имало е норми за задоволяване на населението определят се планово и стратегии на хранително-вкусовата промишленост. Нормите, това са потребление на глава от населението. Тези норми са се покривали като се тръгва отзад напред (хляб – брашно, зърно засети декари). След 89 г. също се правят такива планове. Темповете на развитие са били предварително предвидени и в следствие на хранителните норми не се допуска промяна в баланса на агроиндустрията.

Мотивацията за производство беше загубена през 1985/86 г. = ниско заплатен труд, т.е. работната заплата била ниска за труда, който се полага икономическа криза спад в добиви, производителност и др. спад в агроиндустрията. Балансът между агроиндустрията и хранителната промишленост е бил нарушен нямало е достатъчно натоварване на производствените мощности. 85/86 г. натоварването е било достигнало до критичния тш. Във винарската промишленост се натоварват едва 15% от капацитета. Темповете спадат година за година с по 15-20%. След 89 г. криза раздържавяване на производствата опитват се да мотивират населението да работи собствените си земи. В хранителната промишленост предприятията са приватизирани 90%. В земеделието не е приватизирано всичко. В животновъдството то е 100%. В България има суровинна зависимост (лимонена киселина за безалкохолното) оскъпяване на нашите продукти невъзможност да се вземат решения.
Евроинтеграцията би помогнала много за производството високо качество, конкурентоспособно = износ.

Развитието през последните 10 години е много низходящо
(лошо). Предприятия са много, но има липса на пазари и хигиенни условия. Ниска ефективност, неконкурентоспособност. Намалява се броят на заетите и работната заплата. Тютюневата индустрия, винарството има засега по-нисък спад (заетите).
Тенденцията в перспектива е пазарът на български хранителни стоки да се разширява намаляват вносните.

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА АГРОИНДУСТРИЯТА

Стратегията – хоризонт, който трябва да бъде постигнат чрез определени ресурси за в бъдеще. Тук съществува етапност, неконкретизирани ресурси в количествено отношение. Стратегии на развитие, застой – това са различни типове стратегии. Те зависят от конкретизацията на целите. Подобряване качеството на продукта-= стратегия на развитие.

Стратегия на застой – да се подобри нещо, без това да е качеството на продукта.
Критерии за развитие на агроиндустрията за присъединяване на България към ЕС:
1.Конкурентоспособност на хранително-преработвател-ните предприятия и на произвеждащите от тях продукти, достатъчни, за да се устои на конкуренцията от ЕС, в състояние да доведе до ефективна възвращаемост на влошените средства, до повишаване доходността на стопанствата, до нарастване благосъстоянието на хората.
2.Качество и екологичност на произвежданата продукция, отговаряща в най-пълна степен на изискванията на ЕС стандарти. 3.Устойчиво и предвидимо развитие на агроиндустрията (намаляване размера на субсидиите в земеделието). 4.Гарантирана продоволствена осигуреност на страната (гарантиране на балансите и задоволяване на отребностите на агроиндустрията със земеделски ресурси, собствено производство). 5.Реализация на специфичните, природни, икономически и
демографски дадености на страната, на нейното географско разположение на Балканите и в Европа. Сапард – Гъмза, Широка мелнишка, Мавруд. Изисквания за постигане на критериите:
1.Постигане на технологичност – на световно ниво да е
технологията (евтина и ефективна) (безотпадна – екологична) мах.степен да е съобразена със спецификата на нашето производство (за технологията).
Технологиите в агроиндустрията да осигуряват необходимото преструктуриране.
Други елементи, с които се характеризира една стратегия, са:
1 .състоянието на материално-техническата база;
2.състояние и развитие на финансовите ресурси (за АЙ);
3.състояние и развитие на човешките ресурси;
4.състояние и развитие на пазара.
1.Суровинна база – анализира се материално-техническата база, използване, качество : степента на снабденост на ресурсите.
- България има ниско развитие на техника и технология спрямо изискванията на света;
- качеството на суровините е по-високо от качеството на технологията губим качество в крайния продукт;
- количеството на суровини от наше производство е достатъчно губим пазари на СИВ и в момента има криза на свръхпроизводството – липса на пазари слаба възвращаемост на земеделския труд;
- материално-техническата база е в частни ръце.
2.Налице е кредитна недостатъчност – банковата система не отпуска кредити, тъй като лихвеният процент е нисък. Около 18% от кредитите се отпускат за земеделие; високорискови кредити – по отношение на 1 г. кредити – необходимите средства са големи, но възвращаемостта на средствата е дълга. Печалбата е <: лихвата и банките не отпускат кредити. Изходът за финансови средства – да се изграждат смесени предприятия, подпомагане от фондове: ДФ “Земеделие”, Сапард, Феона, ФАР, които дават по-нисък лихвен процент.
3.Наличната работна сила – в агроиндустрията е заето голям процент от трудоспособното население. В определено – време се наблюдава как населението от други отрасли се предвижва към агро индустрията. По-висока степен на квалификация ще се изисква в агро индустрията. По отношение на работната заплата – има малко по-високо заплащане.
4.По отношение на пазарите вътрешен – относително задоволен от стоки от агроиндустрията:
- природен фактор; монопол; липса на суровина;
Пазарът е най-важният фактор за агроиндустрията.
5. Организация на производството, работната сила, техника, технологии – от нея зависи оптималното използване на ресурси. Суровинна база: пазарът е лимитиращ фактор, суровината е също такъв фактор. Суровината трябва да е качествена.

ПРОИЗВОДСТВЕНИ МОЩНОСТИ (ИМ) И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ. СЪЧЕТАВАНЕ НА СУРОВИННАТА БАЗА И ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ МОЩНОСТИ

ПМ – това е мах възможното количество продукция, която се произвежда за 1-ца време.
ПМ – мах възможното количество суровина, която се произвежда за 1-ца време.
за количество ” консервна, хлебна за суровина – вино, захар и др.
Времето е много важен фактор, тъй като трябва да има
съгласуваност на технологията.
Опт. фонд раб. време = необходимите дни за преработвателната кампания показател за тш на производ.р-ди. Крива на полезното вещество в суровината. Определя
оптималния срок за продължителност на кампанията. Опт.ПМ при сезонното = дните х дневната пропускателно производство на гроздомелачката Фактори, влияещи върху размера на производствените мощности 1.Техническа характеристика на процеса – вид, количество, качество (технология) на техниката = интензивен фактор, влияе със своята степен на технологичност; с количеството на техниката;
2.Производствена площ – върху която е разположено оборудването (за суровина, консервната) капацитета на складове. 3.Режим на работа – сменен, едносменен, непрекъснат, сезонен. Този ресурс е свързан с времето.
4. Асортиментът на произвежданата продукция (преработващата суровина) – домати, краставици, лук и др. Този фактор лимитира размера на ПМ.
Изчисляване на ПМ:
ПМ = Т часова производителност х бр.на часовете х
х бр.на дните
Т – зависи от производствените възможности на лимитиращата машина
В зависимост от отрасловата специфика ПМ се изчислява по поддетайлни формули.
ПМ =V.t.T/0,750 (1-P\\100) Където V – скорост , t – бр.часове в денонощие , Т – ефективен фонд работно време за една год. ,Р – произв загуби=4%

З- Кинтегр.=  К-екст. х К-интенз.
От последния се правят изводи за общото състояние на
производствения процес, мястото му в предприятието.
Съчетаване на производствените мощности със суровинната база, това е един процес, който изисква познаване на закономерностите в 2-та отрасъла. Необходимото количество суровина и нуждите на
пазар, като между тях застава ПМ. Оптималното съгласуване на ПМ и суровинната база да става на база проучване на пазара и на неговите поглъщателни способности и на отрасъла, производител на суровината.
Основен лимитиращ фактор са поглъщателните способности на пазара, продукцията, която ще се произведе до каква степен ще се реализира и оттук какво количество суровина е необходима за преработка и ПМ необходими за това.
Пазарната икономика в противовес на плановата лимитира
зависимостта между суровинната база и ПМ.
С Указ 56 от 89 г. се дава възможност пазарът да играе обратна роля върху производството.
След 89 г. държавата възприе свободното пазарно регулиране и само в определени моменти държавата се намесва (чрез фиксирана цена, мита, премахване на забранителните (лицензионни )ограничения; чрез валутен борд; чрез намаляване на данъците).
Отделният производител трябва да е сключил договор за
предварителна реализация на продукцията. Предприятие трябва да има суровинна зона, която да осигурява производствения процес (ПМ) в тах степен. Суровинната зона трябва да осигурява суровини с определено количество и качество.

ФИНАНСИ И ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1.Същност на финансите в предприятието.
Финансите са паричните отношения при набавянето и
доставянето на к-ла и неговото влагане в реални активи с цел увеличаване богатството на собствениците. Паричните или финансови отношения са икономически отношения между предприятието и фирмата, държавата и кредитните институции от или към едни от тях, свързани с паричните потоци. Входящи парични потоци – за РЗ и др.
Изходящи парични потоци – при плащане на лихви, неустойки и Др.
Целите на финансовото управление:
а) Мах.печалбата с увеличаване стойността на активите на
предприятието
II.Финансово управление на фирмата
Основни форми на финансово управление
1-Да се създава такова съотношение между паричните потоци, което да доведе до мах.печалба и увеличаване на паричните потоци.
2.Оптимално или ирационално управление на паричните потоци (динамика на паричните потоци).
3.Да се изгради рационална система за отчетност и контрол на фирмите.
4.Да се изгради система за рационално планиране на продажбите (пазар, маркетинг, мениджмънт, финансово прогнозиране).
5.Изграждане на гъвкава данъчна политика на фирмите.
6.Избор на рационална кредитна политика.
7.Изграждане на оптимално управление на капитала чрез
механизмите на периодични финансови анализи.
III.Основни източите на финансово,икономическа информация
Делят се на външни и вътрешни.
Външни – лихвен %, инфлация, статистически годишници,
национален бюджет, отчети на банки, министерства.
Вътрешни (за предприятието) – баланс на предприятието, отчет за приходите и разходите; справки към тях.
Балансът може да ни даде много информация, но не като
счетоводители, а като управители:
- активът изразява в основа, което принадлежи на фирмата
(имуществената страна на капитала) съдържа се информация как е разпределен този капитал и в какво имущество е вложен (в ДМА или в КМА);
- пасивът изразява правния статус (произход) на имуществото (капитала), т.е. на кого принадлежи това имущество.
Ред за подготвяне на документи за получаване на зелеви
инвестиционен кредит
1 .Земеделският производител трябва да е регистриран по ЗРЗП и по Наредба № 3.
2.Да нямаш просрочени кредити към финансовите институции (ДФ “Земеделие”, банка).
3.Земеделският производител да е производител на земеделска продукция и 50% от доходите му да са от земеделски продукти.
Необходи.ми документи за кандидати за кредити
Банки, които отпускат кредити:
ТБ Хеброс – обслужва кредити във винопроизводството,
маслодобив, тютюн;
Централна кооперативна банка – за земеделски кредити 33% – държавен дял (ДФ “Земеделие”);
Столична банка (общинска) -
Елит Банк (Варна) -
БНБ – не кредитира земеделието;
Евро Банк – обслужва земеделски кредити;
Българо-руска инвестиционна банка – обслужва земеделски
кредити.
Кредитни линии, които отпуска ДФ “Земеделие”
1.Земеделско начало – до 20 000 лв. за започващи земеделски производители; за закупуване на племенни животни; за закупуване на техника за животните; ново строителство за животни и растения; за закупуване на малогабаритни трактори и прикачен инвентар.
- за трайни насаждения (създаване, подновяване) – лозя, овощни градини идр.;
- за закупуване на земя;
- за създаване и възстановяване на пчели.
2.Българска ферма – до 150 000 лв., с тш 10% участие на
земеделския производител.
3.Развитие – без лимит на средствата пип 30% – ДМА на
земеделския производител.
4.Планинско земеделие – 125 000 лв. -
10% собствено участие
5.Екологично земеделие – 320 000 лв. – 25%
6.За стимулиране на “Млад земеделец” – 20 000 лв.
7.3а оранжерии – до 1 500 000 – 35% ДМА.
8.За рециклирана техника – 30 000 лв.
9.  за ремонт – 20 000 лв. – 20%
Видове активи
ДМА КМА
1 Материални(сгради,земи, машини) 1 .Мат.записи
2 Нематериални     2.Продукция
3 инансови       3.Стоки
4.Фин.средства – от предни години
Видове пасиви – източници на средства, които формулират актива (дълга на фирмата):
1 .Собствен капитал : – основен;- допълнителен;
” резервен;- печалба
2. Привлечен капитал :- банкови или други заеми  – ~[ краткосрочни] – дългосрочни – задължения на фирмата

ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ И КРЕДИТИРАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Видове източници
2. Външни и вътрешни
Съотношението собствен капитал/заем е много важен фактор, ако заем.капитал е по-висок от собствения 1 .ликвидация на предприятието; 2.обявяване в несъстоятелност или 3.оздравяване на предприятието (саниране), т.е. ако
1.Назначава се ликвидатор, определен от Агенцията за приватизация. Това са специалисти икономисти и юристи.
2.При обявяване в несъстоятелност се назначават лица от
банката, които събират дълговете към предприятието, бюджет, банки, фирми след продажбата на активите се изплаща РЗ.
3.То се намира към Министерството на икономиката. Прави се оздравителен план на предприятието, сменя се ръководството на предприятието, за да може да се излезе от кризата, в която е предприятието.
В земеделието това е (92-96 г.) ликвидация ТКЗС и …. по чл.12 ЗСПЗЗ н започна разпродаването на имуществото на правоимащите.
Ликвидацията протече и в хранително-вкусовата промишленост, т.е. преструктуриране, т.е. приватизация – смяна на собствеността; оздравяване – държавно участие. Приватизация чрез Агенция за масова приватизация на активите; ликвидация; ЕООД-ООД; преструктуриране, описване на обявяване в несъстоятелност.
Отива се в Агенцията за приватизация (имат > 70 000 лв.
капитал). Тези предприятия се делят на две групи:
- макет за продажба (масова приватизация);
- касова приватизация == чрез разп.фирми на разплащане; оценка на предприятието и правен анализ купувачи и го плащат в кеш.
Предприятията, които < 70 000 лв., се връщат към
Министерството на земеделието (мелниците).
Способи за приватизация:
Начин на покупка:
1,Кеш; преговори с потенциален купувач; търг; РМД
1) Заплащането се плаща 100%.
2) Прави се при големи предприятия и се прави в
Министерството на ЗГ. Тук цената се договаря.
3) Търг (таен) – дават се разплащателни оферти и най-добрата се оценява, т.е. 3) обединяване 1), 2) и 4).
4) Има право да плати само 10% в началото, а останалите 90% – до 10 год. на разсрочено плащане.
РМД не се постигна, защото нямаше свеж капитал за
възобновяване на предприятието.
Конкурсът се обявява в ДВ и в 2 ежедневника и се казва какъв ще бъде-1), 2), 3), 4).
Видове финансиране
1 .Вътрешно (самофинансирането) се образува от печалбата след облагането с данъци ; – чрез амортизационните отчисления на ДМА; чрез продажба на остаряло имущество; – бракуване – ликвидационна стойност продажба; чрез резервни фондове при ТКЗЗ за бедствия и
аварии; чрез задбалансови сметки в момента съща има такива. Това са … фондове към различни министерства.
Чрез договора АСАЛ 2 България се задължава да намалява
самофинансирането. Договорът е между Световната банка и МВФ. Те искат още да се намали държавното финансиране, т.е. текущите кредити и да се увеличи инвестиционното кредитиране.
2.Външни източници
а) ползване на кредити – дългосрочни; краткосрочни;
б) привличане на чужди инвестиции;
в)субсидии;
г) ползване на лизинг (за ДМА).
Големите предприятия пускат емисии на ЦК и това е външно финансиране. Субсидиите са се използвали преди, но сега се ограничават. Държавата не отпуска субсидии.
Ползването на кредити се прави от ТБ, от различни фондове – национални и международни; различни програми за кредитиране.
От външни кредитодателн (чужди инвеститори) индивидуални и колективни (съюзи), предприсъединителните фондове на Европейския
съюз: САПАРД,  ФАР, ФЕОГА, ИСПА. Това са програми в
земеделието.
Субсидии: директно субсидиране към ДФ “Земеделие”.
Държавата поема 50% от лихвения % на кредита.

ЕФЕКТИВНОСТ И РЕНТАБИЛНОСТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ефективността на производство е едно понятие, което изразява цената на направените разходи, т.е. какво сме спечелили за сметка на 1 лв направени разходи.

При агроиндустрията този показател в миналото характеризираше нормативната ефективност на производството и се измерваше с величина приблизително равна на 0,2. Показателя показва реципрочата стойност на срока за откупуване на инвестициите, т.е за какъв период от време вложената инвестиция ще се откупи. По този коефициент се съди до колко инвестициите в този отрасъл са по – ефективни в сравнение с инвестициите в друг отрасъл. Така например колкото е по-толям коефициентът на ефективност в дадения отрасъл, толкова по-бързо се откупуват инвестициите в него.
На ниво предприятие ефективността се измерва с конкретни показатели, като най-често в числителя на дробта се поставя печалбата след данъчно облагане, взета от отчета за приходите и разходите. В знаменателя се поставя себестойността или сумата на разходите.
Има разлика между ефект и ефективност. Ефектът се измерва е абсолютната величина и измерва резултата от дадена дейност. Докато ефективността показва с цената на какви разходи е постигната този резултат или ефект.
Всички фактори, които водят до увеличаване на числителя и намаляване на знаменателя във формулата за фективност, са и фактори за повишаване на ефективността на производството.
Стратегическата целта на агроиндустриалното прлоизводство е да се произведе високоефективна, конкурентноспособна и екологично чиста продукция.

РЕД ЗА ПОДГОТОВКА НА ДОКУМЕНТИТЕ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН КРЕДИТ

Кои са основните моменти от които в най-голяма степен зависи отпускането на кредита? Тук са посочени основните документи, изискуеми от ДФ”Земеделие” за отпускане на инвестиционен кредит.
• При  кандидатстването  на  кредитоискателя  за инвестиционен кредит най-съществен момент е наличието на обезпечение пред кредитната институция с бързоликвидни дълготрайни активи или други финансови активи. При обезпечението се изисква паричната оценка на активите да обезпечи кредитния риск на банката. Когато се водят разговори между банката и кредитоискателя се изисква задължително определените за ипотека активи да надвишават номиналната сума на кредита 2 2,5 пъти. Това е нормалната практика при кредитирането на този етап. В последно време се налагат някои схеми за съвместно поемане на кредитния риск от кредитоискателя. търговската банка и ДФ “Земеделие” – кредитиране на
закупуване на някои марки трактори, рециклирани трактори и основен ремонт на трактори. Прилага се и директното кредитиране на създаване и отглеждане на
лозови насаждения.
• Много добре разработеният и защитен бизнес проект;
• Ефективно и икономично управление на финансовите
ресурси от тяхното получаване до издължаването им на
търговската банка;
• Преварителна оценка на финансовото състояние на
кредитоискателя;
• Прецизна оценка на кредитната задлжнялост на
кредитоискателя.
Необходимите документи, които се подготвят от
кредитоискателя са следните:
1. Молба – образец.
В молбата се посочват трите имена на кредитоискателя, ЕГН, за юридическо лице – ЕКПУ,седалище, адрес за контакти, размер на инвестицията, размер на собственото участие, предназначение на кредита, – описва се общия размер на инвестицията и данни за това какво ще се закупува или за каква цел ще се изразходват средствата. В зависимост от това по какви схеми ще се изразходва кредита се посочва гратисния период, срока за погасяване на кредита и лихвения процент.
2. Декларация за правно състояние – различни за физическо и юридическо лице.
3. Декларация, относно дейността на кредитоискателя. Тук се декларира, че няма искове от трети лица спрямо
кредитоискателя.
4. Декларация за това, че продавача и купувача на ДМА
не са свързани лица.
5. Декларация, за това, че след като се придобие актива
чрез кредит, той няма да бъде отчуяаден, дарен или др.
6. Карта за регистрация по наредба 10 като земеделски
производител /когато кредита се използва за земеделско
производство/. В тази декларация се посочват данни за размера на обработваемата земя, за броя на оглежданите животни, за притежаваните машини, гради, инвентар и др. ДМА.
7. Документ за собственост на ДМА, вкл. и земята чрез
който се обезпечава кредита.
Тук трябва да има експертна или данъчна оценка на ДМА,
който е предложен за обезпечаване.
8. Удостоверение, че кредитоискателя няма задължения
към друга банка и бюджета /издава се от данъчната
служба/.
9. Актуална съдебна регистрация на фирмата.
10. Данъчна декларация на фирмата или на физическото
лице. Прилага се и годишна данъчна декларация от
предишната година
11. Регистрация по БУЛСТАТ.
12. Копие от решението на съда и учредителния договор
/за колективните фирми/.
13. Счетоводен баланс за последния отчетен период,
заверен от дес.
14. Отчет за приходите и разходите за последния отчетен
период.
15. Справките за ДМА към счетоводния отчет на
фирмата.
16. Декларация за имотно състояние – когато
кредитоискателя е физическо лице.
Когато се искат кредити за лозя една голяма част от средствата отиват за подпорна конструкция, лозички и телена конструкция. Банката признава само тези разходи.
Тогава се прави декларация от къде се доставя подпорната конструкция, единичната цена без ДДС, общото количество на коловете. Също трябва да има предварителен договор за покупката на посадъчния материал, цена без ДДС, срок и
начин на заплащане, от кого се купува посадъчния материал и сертификат за качество на материала, копие от разрешителното на производителя на посадъчния -материал,.
17. Нотариален акт за собственост на земята – когато тя
се залага и върху нея ще се създават трайни насаждени.
18. Договор за аренда със собствениците на земя, върху
която ще се изграждат трайни насаждения.
19. Технологична карта за необходимите разходи за
създаване и отглеждане на трайни насадения.
20.Предварителни договори за реализация на бъдещата
продукция.

СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС И НЕГОВАТА РОЛЯ ЗА РАЗВИТИЕТО И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО НА АГРОИНДУСТРИЯТА. ПРОГРАМА САПАРД И ДРУГИ НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ ФОНДОВЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС

Европейският съюз предоставя на страните – кандидатчленки за ЕС по специални предприсъединителни програми финансови помощи, с които цели основно:
• на първо място да създаде необходимата икономическа среда за развитие на пазарна икономика във всяка една от страните;
• на второ място да способства за комплексното развитие на
селските райони в тези страни / демографско, социално,
етническо и икономическо развитие на тези райони/;
• на трето място да осигури необходимите инфраструктурни условия за развитие на бизнеса;
• на четвърта място да осигури необходимите предпоставки за алтернативна заетост и допълнителни доходи на населението.

ПРОГРАМА САПАРД

Програмата е създадена през 1998 г., като средствата по нея се използват от всички страни кандидат- членки за ЕС в продължение на 7 години. Средствата са разпределени по страни на основата населението и територията на всяка една страна. Така например по обем на годишната помощ България е на трето място след Полша и Румъния. В продължение на 7 години нашата страна ще получава
средства в размер на 53 млн. ЕВРО годишно. Реално програмата ще стартира през 2001 г. Нашата страна е готова да получи средствата по програма САПАРД, тъй като са изградени административните структури за обслужване на паричните помощи. България е и първата
страна, чийто Национален план за развитие на земеделието и селските райони е приет от Европейската комисия в Брюксел на 13.09.2000 г.
Ще се подпомагат проекти в частния сектор и в публичния сектор. В частния сектор субсидията е 50% от одобрените инвестиционни разходи, останалата част за реализацията на проекта се поема от кандидата. В публичния сектор бенефициенти /получатели на помощи/ са държавни или общински организации и структури. По програмите за
публичния сектор 75% от средствата са от Европейския съюз.
Разходите, извършвани преди одобряването на проекта ня.ма да се признават. Допуска се предварителен разход за изготвяне на проекта до 5% от стойността му и до 12% за технически проект за строителство.
В частния сектор се финансират проекти по 4 програми:
Програма 1: Инвестиции, насочени към подобряване условията за производство, преработка и маркетинг на земеделски, рибни и горски продукти. Развитие на екологосъобразно селско стопанство, како и
подкрепа за опазване на околната среда.
Програма 2: Интегрирано развитие на селските райони с цел развитие и укрепване на техните икономики и общности и съдействие за ограничаване на обезлюдяването на тези райони.
Програма 3; Инвестиции в човешки ресурси – квалификация и обучение на заетите в производството и преработката на селскостопанска, рибна и горска продукция.
Програма 4: Техническа помощ Съотношението на средствата по тези програми е както следва;
70% : 19.8% ; 4.4% : 5.8%. Съгласно договореностите по програмата Българската държава е задължена да осигури бюджетни средства за съфинансиране на проектите.
Отпускането на средствата по САПАРД следва следната технологична последователност:
• Подаване на пакета от документи в Областната дирещия на ДФ “Земеделие”;
• Проверка на документите за комплектност и съответствие с критериите за финансиране,
• Проверка на място за установяване достоверността на информацията в проекта:
• Одобряване (отхвърляне) на проекта;
• Сключване на договор за предоставяне на финансова помощ:
• Изпълнение на проекта;
• Подаване на заявка за плащане, придружена от всички необходими документи;
• Проверка на документите за комплектност и съответствие с критериите за финансиране;
• Проверка на място за установяване достоверността на предоставената от кандидата информация;
• Изчисляване размера на финансовата помощ;
• Одобряване ( отхвърляне) на заявката за плащане;
• Изплащане на субсидията;
• Последващ контрол върху инвестициите с проверка на място.
За всяка една програма съществуват конкретни мерки, чрез които се конкретизират програмите.

ПРОГРАМА 1

Мярка 1. Инвестиции в земеделски стопанства.
По тази мярка са заделени най-много финансови средства. По този начин директно се подпомага производството. Тук влизат секторите: мляко и млекопроизводство; месо и месопроизводство; трайни насаждения, овощни градини, лозя и ягодоплодни култури, зеленчуци, цветя, етерично-маслени култури, многогодишни лекарствени растения, зърненикултури и маслодайни растения, висококачествени
сортове тютюн, памук.
По тези мерки се конкретизират условията за андидатстване и се поставят определени изисквания пред участниците в проектите: минимум 50% от общите доходи на кандидатите следва да са от земеделско производство; най-малко три години кандидатите трябва да са работили в земеделието; проектът да е с доказана икономическа
жизнеспособност; да няма просрочени задължения към банкови институции и др.
По тази мярка максималният размер на инвестицията може да достигне 500 000 ЕВРО, а минималният до 10 000 или 15 000 ЕРВО е зависимост от сектора.
Мярка 2. Подобряване преработването и маркетинга на
селскостопанските и рибни продукти.
Това е специална мярка, в която се предвиждат помощи за
агроиндустрията. Подпомагат се секторите “вино”, “плодове и зеленчуци”, “мляко и млечни продукти”, “месо” и “рибарство и аквакултури”.
В зависимост от обема производство в сектора, кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания:
• “вино ” – минимум 500 т годишно производство;
• “плодове и зеленчуци ” – минимум 500 т годишно производство;
• “мляко и млечни продукти ” – преработка минимум 5000 т сурово мляко на ден;
• “месо” -годишен кланичен добив минимум 1000 глави ЕРД или 5000 бр. свине, или 20000 бр. овце или кози, или 1500 т птиче месо:
• “рибарство и аквакултури” ~ годишно производство минимум 250 т риба или 120 т преработени рибни продукти.
Инвестициите следва да бъдат насочени в следните по – важни направления\' изграждане или реконструкция на преработвателни предприятия съоръжения; закупуване на оборудване; дълбочинно използване на суровината: подобряване опазването на околната среда; изграждане на лаборатории за подобряване на контрола на качеството на продуктите и др.
По тази мярка -максималният размер на инвестицията може да достигне I 500 000 ЕВРО, а минималният до 100 000 ЕРВО.
Мярка 3 Развитие и разнообразяване на икономическите
Дейности Към тази мярка се включват следните дейности:
- селски туризъм; – местно занаятчийство и агро-инду стрия; ” дървообработване и биогорива;
- бубарство; – пчеларство; – коневъдство; – аквакултури;
- риболовен туризъм; ” гъбопроизводство;
- преработка на етерично-маслени култури билки и гъби.
По тази мярка максималният размер на инвестицията може да достигне 200 000 ЕВРО, а минималният до 1 000 ЕРВО.
Мярка 4. Създаване на организации на производителите.
По тази мярка се подпомагат организациите на земеделските производители за първите пет години от тяхното създаване.
Подпомагат се такива организации, които имат най-малко 30 члена. Съществуват и ограничения за минималния размер на обработваемата земя, за броя на отглежданите животни и за минималния годишен оборот от 150 000 ЕВРО.
Размерът на помощта ще се дава пропорционално на годишния обем производство, но не повече от:
-за първата и втората година – 75 000 ЕВРО:
-за третата година – 60 000 ЕВРО:
-за четвъртата година – 45 000 ЕВРО:
-за петата година – 35 000 ЕВРО.

ПРОГРАМА 2

Все още не са завършили преговорите с ЕС. Очаква се те да завършат в началото на 2001 програмата да стартира в средата на 2001 г.

ПРОГРАМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС

Банковите институции, които кредитират предприятия от малкия и средния бизнес основно са:
Насърчителна банка; Централна кооперативна банка;
Хеброс банк; Евро банк; Елит банк; Райфайзен банк;
Обединена българска банка; Бака ДСК;
По – важни програми за малък и среден бизнес в България:
1. Програма за инвестиционно кредитиране на Насърчителна банка – до 400 000 лв и срок до 4 години;
2. Национална мрежа за микрокредитиана на ДСК – от 5000 до 50 000 лв и срок до 3 години;
3. Програма на “КЕЪРСБЕК – България” АД – за дългосрочно насърчаване на предприемачеството до 2009 г.;
4. Холандска програма за икономическо сътрудничество

ОСОБЕНОСТИ  НА ПРОГНОЗИРАНЕТО НА АГРОИНДУСТРИЯТА

1. Същност и класификация на прогнозите
Докато планирането установява количествено и качествено темповете и пропорциите на развитие на дадено предприятие или отрасъл за определен период от време, то прогнозирането определя най-общите характеристики на тези темпове и пропорции, но без да се дава количествена характеристика на тези явления.
В прогнозата има описание само на основните фактори, пропорции и тенденции, свързани с упражняването на конкретна дейност.
Когато дадена прогноза не е съобразена с основните тенденции в развитието на обществото, това може да доведе до някои много нежелани ексцесии.
В зависимост от времето прогнозите се класифицират на:
Краткосрочни – до 5 години;
Средносрочни -5-10-15 години;
Дългосрочни – над 15 години.
Колкото по-дълъг е хоризонта на прогнозата, толкова по- неясни са тенденциите, темповете и пропорциите. Това налага краткосрочните прогнози като по- приложими в динамично изменящата се обществена среда. Краткосрочните прогнози твърде често се допълват от явления, които са много значими за развитието на науката.
Методите на прогнозирането са свързани основно с целта, която се преследва с дадена прогноза. Ако прогнозата е краткосрочна, методите са по-точни. При тези прогнози широко се използват икономико- математическите методи и методите на екстраполацията. Използват се също балансовия метод, метода на междуотрасловите връзки.
Последния метод е характерен с това, участието на всеки един отрасъл в цялостната система от връзки между свързаните отрасли се измерва с дела на вложения труд в крайната продукция на между отрасло вия комплекс. На тази основа се разработват междуотраслови отраслите, които се намират по веригата от производството до
реализацията на крайния продукт.
Там където прогнозите са по-дългосрочни се използват методите на експертната оценка.
2. Технология на разработване на прогнозата
На първия етап се прави анализ и ретроспекция на съществуващото състояние . На тази основа се анализират миналите тенденции. Дава се характеристика на факторите, от които зависят тенденциите. С помощта на различни модели и методи /корелационен, регресионен, метод на най-малките квадрати и др./ се открива количествената
зависимост и тя се залага в бъдещето. ,
Вторият етап е изграждането на модела, на конструкцията на самата прогноза. Този етап се предшества от предпрогнозно проучване, което има за цел да се изгради схемата, модела, който се стремим да прогнозираме. Следва измерване на наличните фактори, очакваното изменение на ресурсите, очакваните тенденции при крайните резултати
в зависимост от вариантната комбинация на факторите и ресурсите /факторен анализ, експертна оценка на вариантите и др./. След определяне на вариантите започва същинското прогнозиране с използване на приет предварително подход. Реалната прогнозна
стратегия се получава едва след като получим определен резултат при вариантното съпоставяне на различните прогнозни стратегии.
Третият етап е оценка на достоверността на прогнозата. Тази оценка най-общо може да се даде чрез използването на различни критерии: математически, социални, икономически, демографски, политически и
т.н.

ОСОБЕНОСТИ НА ПЛАНИРАНЕТО НА АГРОИНДУСТРИЯТА И НА АГРОИНДУСТРИАЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

1. Принципи на планирането.
Понятието планиране представлява рационална и целесъобразна дейност за съчетаване на наличните ресурси с обективно необходимите потребности
през определен период от време. В зависимост от обекта на планиране се поставят по-общи или по-конкретни цели. В частност в процеса на планиране на производството се постига едно предвидимо в бъдещето състояние на ефективно използване на .материалните, трудовите и
финансови ресурси, в резултат на което се произвежда определена продукция с такова количество и качество, което най- пълно да съответства на потребностите на пазара.
Разликата между планирането преди 10.10.1989 г. и сега се състои в това, че сега обективен критерий за икономично и ефективно изразходване на ресурсите се явява пазара, а не постигането на някакви “рационални норми за задоволяване на потребностите на населението”. Пазарът е онзи коректив, който дава оценка доколко произведените стоки ще бъдат конкурентноспособни и ще се реализират по цени, по които да удовлетворяват не само производителите, но и потребителите на тези стоки.
Основни принципи на планирането са:
Икономичност.
Съгласно този принцип всеки ресурс, който се използва в
производството трябва да бъде икономически изгодно разходван съгласно технологичните изисквания. Целта е постигане на максимален резултат с цената на най-малък разход на ресурс за най-кратко време. По същество с това се постига изискването за оптималност на планирането.
Законосъобразност.
От гледна точка на финансовата дисциплина разходът ресурси трябва да бъде законно обоснован в рамките на признатите от контролните органи разходни норми. Изкуствено завишените разходи водят до укриване на данъци и до строги финансови санкции за производителите.
Комплексност.
Този принцип изисква на ниво национално стопанство да има взаимовръзка между отраслово и териториално планиране във вертикален аспект, а на ниво предприятие – комплексност между всички стадии и етапи на производството.
Целесъобразност.
Всеки един план трябва да има точно определена цел, която най- общо се характеризира със следните параметри: време място, количество и качество. Целта на плана се изразява в очакваното възможно сбъдване на дадено събитие за определен период от време на определено място със своите количествени и качествени параметри.
Ролята на решаващия (лимитиращия) фактор.
При комбинацията от фактори на производството във всеки
определен момент съществува решаващо звено, от което зависи по-нататъшното функциониране на системата. Например: недостига или липсата на определен производствен фактор може да забави за известно време оптималното й функциониране. От друга страна по-доброто работно възнаграждение може да се яви силно мотивиращ фактор за производство.
2. Методи на планирането.
• Разчетен метод
Един от най-използваните методи за планиране на ниво
предприятие. Широко приложим в близкото минало, когато
данните от отчета се използваха за планови разчети, като се
прилагаше известен процент (темп) на увеличение спрямо
базисните показатели.
•Нормативен метод
При този метод се използва система от норми и нормативи за разработването на плана. Методът предполага разработването на научно-обосновани норми за разход на основни фактори на производството за производство на единица продукция.
Прилагането на нормативите означава да се отчита степента на използване на тези фактори на производството. Самите планови показатели трябва да бъдат съобразени с динамично изменящите се норми и нормативи.
•Икономико – математически методи
С използването на тези методи се цели създаване на
многовариантност на планирането и избор на оптимален вариант.
Връзките и взаимозависимостите в дадена производствена
система са количествено детерминирани, изразени чрез
математически формули и модели. Обикновено целевата функция е максимизиране на печалбата или минимизиране на разходите.
Ограничителните условия са система от уравнения при
недопускане отрицателност на параметрите в тях.
Балансов метод
Най-широко използваният метод за планиране както в отраслов аспект, така и на ниво предприятие. В агроиндустрията чрез този метод се балансира използването на селскостопанските суровините и преработвателните мощности на агроиндустриалните предприятия. Методът се прилага при разработването на продуктовите баланси в националното стопанство. През последните няколко години по-широко приложение  особено  в  национален  план  придобиха междуотрасловите баланси на основата на между отрасловите връзки. Междуотрасловият баланс дава количествено изражение на производството, разпределението и използването на съвкупния
(брутния) вътрешен продукт на страната за една година.
2. Технология на планирането.
Всеки един план и.ма ч основни характеристики: количество, качество, време и място. Това означава, че всички планови параметри ще бъдат детерминирани по време, място, количествено и качествено.
Последователността при разработването на един производствен план обхваща следните задължителни етапи:
• Анализ на състоянието. С помощта на икономическия анализ се разкриват тенденциите в развитието на производството. Тези тенденции се измерват количествено чрез темповете на растеж за да бъдат екстраполиранн в бъдеще с използването на горепосочените методи на планиране.
• Оценка на наличните ресурси.

• - Материани   Характеристика
• -Финасови   на тези
• -Трудови  ресурси
• -Риск при комбинацията на 3-те

В реалната икономическа среда се търси оптимално съчетание на факторите от гледна точка на риска.
Макс. Риск ^ г – макс. Печалба

• Конструктивна /същинска/ част на плана.
Тук се изискват комплексни знания и умения за комбиниране на факторите, като това зависи от:
• типа на предприятието и от етапа на неговото развитие;
План за развитие на ….План за оздравяване на ….
План за ликвидация на ….
• времето за неговото разработване:
Часови план – график
Дневен план Седмичен план Месечен план
Годишен план и тн.
Когато производството е поточно, като база за планиране се взема производствената мощност на водещата машина и се умножава по ефективния фонд работно време. В резултат на това се получава производствената мощност на предприятето.
Показатели, които се използват при планирането  на производството:
Най-общо показателите се класифицират на натурални, стойностни и трудови. Има и комплексни показатели.
Натурални – брой, килограм, тон, метър, декар и т.н
Стойностни – в национални или друга парична единица;
Трудови – секунда, час, ден, месец и т.
Комплексни -Човекочас, тонкилометър и др.
Видове планове, в зависимост от икономическия характер възпроизводствения процес:
План по производството; План по себестойността ;
План по реализацията/ по продажбите/; План по експорта и т.н.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА АГРОИНДУСТРИЯТА

Научните изследвания се извършват в специализирани постоянни научни звена – университетите, висшите училища, научни институти,лаборатории, опитни станции и др .  Организацията на тези изследвания е поверена на един център – Национален център за аграрни науки, в който се извършва научноизследователска работа и по
проблемите на хранителните технологии и хранителната индустрия . Той е правоприемник на бившата Селскостопанска академия. Нормативната уредба на този процес е сравнително нова – Закона за НЦАН и Закона за научните степени и научните звания.
Осигуряването на научни работници става на основата на конкурси с определена тематика – за редовни научни сътрудници, респ. Асистенти или за докторанти. Обявяването на конкурса става с решение на
Научния съвет на съответния институт, потвърждава се от НЦАН и след това се обявява по съответния ред в държавен вестник и в други средства за масово осведомяване. След спечелването на конкурса научният работник се назначава в съответното научно звено, определя му се темата , по която ще извършва научното изследване, зачислява
му се определена техника за научноизследователска работа.
В регионалните научноизследователските институти обикновено темите са с преобладаващо методическо и практическо естество.
Темите за изследване в институтите се изготвят на основата на националната стратегия за развитие на съответния отрасъл, съобразени са с приоритетите в научноизследователската дейност на НЦАН и с
изискванията на държавните органи за съответния етап на развитие на националната стопанство.
Приемането на научноизследователския план на съответното научноизследователско звено е обвързано и с бюджета на НЦАН, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства /първостепенен е съответното министерство -МЗГ/.
В нашата страна в момента се извършва преструктуриране на агроиндустриалните изследвания. Това е породено от факта тези изследвания да бъдат непосредствено свързани с  нуждите на практиката, на производството, на пазара.
Основни тенденции в развитието на аграрната наука
• до момента научните изследвания бяха разпокъсани в няколко института в страната. С промяната на нормативната уредба се централизират тези изследвания ;
• нашата страна беше на едно от първите места в света по брой на научни работници на глава от населението, които се занимаваха с научни изследвания по тези проблеми. Сега техният брой се редуцира до размера на необходимия минимум.
• Преструктурирането на тематиката изоставаше от практиката. Сега се въвежда конкурсното начало при избора на тема и проектния принцип на подбор на участниците в научните колективи.
• Ниско възнаграждение на научните работници. Сега с редуцирането на институтите и на научните работници материалното възнаграждение ще се повиши успоредно с повишаване на зависимостта от крайния резултат от научната разработка. Процесът на преструктуриране на научната дейност в сектора е в начален стадий на развитие. Предстои приемане на правилник за устройството и дейността на НЦАН. Предстои избор на ръководни органи на институтите. Предстои коренна промяна в тематиката на научните изследвания. Процесите на преструктуриране и приватизация на научните звена са едни от очакваните съществени изменения в начина на водене на научноизследователската работа- Крайната цел е
повишаване на мотивацията на младите кадри да бъдат привличани за работа в научните институти, тъй като възрастовата структура на тези звена е изключително влошен.

Сходни статии:

1. Проектиране и изграждане на земеделски стопанства. инвестиране в земеделски стопанства Земеделието е основният източник на доход за 25,6 % от българското население. Земеделието е важен фактор за заетостта в страната и има голямо социално и икономическо значение. Миграцията от селата...
2. Отчитане на материалите в предприятие За осъществяване на стопанската си дейност предприятията трябва да разполагат не само с дълготрайни активи, но и с материални запаси и работна сила. Тези три елемента осигуряват непрекъснатост и ритмичност...
3. Инвестиции и инвестиционен процес в земеделието Инвестициите могат да се разглеждат като универсален инструмент за оптимизиране движението на парите и насочване на икономическите агенти към стопанската дейност, която да осигурява възвръщаемост равна  минимум на тази, която...
4. Избор на площадка, район и регион за изграждане на предприятие автор: Пламена Маркова Избор на месторазположение като управленско решение Като месторазположение на едно предприятие се характеризира мястото, където се намират неговите помещения (управителната сграда, производствени халета, складове и т.н.). Ако...
5. Развитие на финансовите центрове Международните финансови центрове се развиват през последните години в резултат на създадената относително стабилна регулация на  международните валутно-финансови отношения и дефинирането на регионалната структура на капиталовите потоци. Наред с това...