Базелският комитет за банков надзор е учреден в края на 1974 г. от управителите на централните банки на страните от Групата на десепс в резултат на сериозни трусове на международните валутни и банкови пазари (най-вече фалита на Bankhaus Herstadt в Западна Германия). Първата среща е проведена през февруари 1975 г. и оттогава те се провеждат редовно три или четири пъти годишно.
В Базелския комитет за банков надзор участват управителите на Централните банки от 1-10: Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Люксембург, Холандия, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ. Неговото влияние е вече значително широко – в Европа, Америка, Азия и Австралия.
Комитетът издава следните два вида документи:
Цялостен комплект от основни принципи за ефективен банков надзор (Базелски основни принципи)”.
Сборник с препоръки, насоки и стандарти, който се актуалириза периодично.
Комитетът не притежава никакви официални наднационални надзорни правомощия. Заключенията му нямат, и никога не е предвиждано да имат правна сила. Той по-скоро формулира широки надзорни изисквания, насоки и препоръчва документи за най-добрата практика, като очаква отделните органи да предприемат стъпки за прилагането й чрез конкретни законови или други мерки, които най-добре съответстват на националните им системи. По този начин комитетът насърчава усилията в търсенето на общи подходи и общи стандарти, без да се опитва да постигне подробно унифициране на надзорните техники в страните-членки.
Общоприето е като практика в международните банкови методики задължително да се вграждат основни принципи на Базелския комитет за банков надзор.
- 1-ва група – Предварителни условия за ефективен банков надзор.
- 2-ра група – Лицензиране и структура на банките.
- 3-та група – Надзорни наредби и изисквания.
- 4-та група – Методи за текущ банков надзор.
- 5-та група – Изисквания по отношение на информационната осигуреност.
- 6-та група – Официални правомощия на надзорниците.
- 7-ма група – Трансгранично банкиране (международна банкова дейност).
Сред тези принципи ще бъдат откроени само онези, които имат определена роля в международните банкови методики. Приоритетните принципи в методиките, се третират през призмата на прилагането им в България и то в банковото законодателство и наредбите на БНБ.
Новото базелско споразумение за капиталовата адекватност
Базелският комитет за банков надзор планира от 2004 г. въвеждане на нов капиталов режим за банките. Причината за това е, че в условията на ускорена глобализация се наблюдава висока степен на несигурност на пазарите не само в групата на страни с нововъзникващи пазари, но и в утвърдени пазарни икономики.
Всичко това наложи през 1999 г. да стартира обсъждане на нови регулации, които да овладеят промените, настъпили по-бързо от очакванията на надзорните институции дори в развитите държави. Като член на Европейския съюз България ще трябва да въведе новите стандарти, съобразявайки се със степента на развитие и готовност на банковата система да ги приеме и изпълни.
Новото Базелско споразумение е изградено върху три подхода:
- минимален размер на изискваната капиталова адекватност;
- банков надзор;
- пазарна дисциплина;
Всички те взаимно се допълват и допринасят за изграждането на една по-устойчива и солидна финансова система.
Формулата за измерване на собствения капитал на една банка според новото споразумение, е:
- Първият е т. нар. стандартен подход той е аналогичен на използвания в досега действащата регулация. Банката класифицира своите активи в различни рискови групи и на тази база определя тегла, които отразяват вероятността да понесе загуба от държането им.
- Вторият алтернативен подход за оценка на кредитния риск е базиран на вътрешна система за оценката му. При него на банките се дава възможност да използват своя собствена система за оценка на кредитния риск, но тя трябва да отговаря на минимални стандарти, определени от Базелския комитет за банков надзор. Този по същество хибриден подход вероятно ще има по-голямо стратегическо бъдеще за банките.
Предизвикателства през българските банки
Промените ще имат най-силно отражение върху групата на средните и малки по световните стандарти финансови институции с международна експозиция. В този смисъл голяма част, ако не и всички, в България ще бъдат засегнати.
Целта е мениджърите на бълграските банки да получат предварителна информация за предстоящите промени в стандартите за капиталова адекватност, въведени от Комитета по банков надзор към Банката за международни разплащания в Базел и тяхното отражение върху методите за отчитане и управление на рисковете.
Като част от текущите усилия на банковия надзор и създаване на стабилни практики в банковите организации, Комитета по банков надзор изготви документ за риска, свързан с неспазване на нормативните изисквания и функцията по спазване на правилата/функцията по спазване нормативните изисквания, приложима в банките. Банковите надзорници трябва да се уверят, че ефективните политики и процедури по спазване на нормативните изисквания са последователни и компетентният орган за управление предприема подходящи корективни действия, когато се установи неспазване на правилата.
Банките не трябва да разчитат само на принципа на справедливата стойност, когато оценяват портфейлите си с неликвидни активи. Вместо това те трябва да използват адекватен и задълбочен модел за оценка на тези инструменти.
Банките трябва да оценяват внимателно неликвидните си активи, като използват цялата налична информация, с която разполагат, се казва в доклада на комисията. Те не трябва да разчитат само на изготвените модели на оценка, въпреки че до известна степен все пак трябва да се съсредоточават с пазарната цена на проблемните активи, доколкото тя може да се изчисли. Моделът на оценка на инструментите трябва да бъде оценен от независимо лице, като оценката на модела трябва да се извършва периодично, за да се следи адекватността му. Според регулатора одиторите също имат роля в обезценката на активите и трябва да следят дали отписването на стойността им е коректно извършено. В доклада се посочва още, че националните банкови надзори трябва да получават повече информация за дейността на банките и състоянието на портфейлите им, а ако е необходимо, да подлагат на стрес-тестове портфейлите с проблемните активи. Препоръките са разпределени в 10 секции и нямат задължителен характер. Те не установяват промени в съществуващите счетоводни практики, посочват от комитета.
Препоръките засягат принципа на справедливата стойност, при който балансовата стойност на един инструмент се определя на база на неговата справедлива стойност. Тъй като при липсата на пазар за тези инструменти е трудно да се определи справедлива стойност, банките записват резерви и провизии, които разрушават балансите им и заради които трупат огромни загуби. В средата на октомври Европейската комисия реши да разхлаби счетоводните практики с цел именно да се ограничат загубите за банките. В началото на април и Съветът за счетоводни стандарти на САЩ (FASB) промени тълкуването на счетоводните практики.
Използвана литература:
Данаилов, Д., Търговските банки в България
Димитрова, Р., Банки и банково обслужване
www.bnb.bg
www.dnevnik.bg
www.capital.bg
Сходни статии:
- Отношение между банките и фирмите В условията на развита пазарна икономика банките стоят в центъра на стопанския живот и са едно от най-важните звена в обкръжаващата среда. Това се дължи на факта, че те са...
- Публични финанси, Същност и функции на парите, Финансови пазари. Международни финанси и пазари Същност и функции на парите 1.Същност на парите. Съществуват множество теории за същността и функциите на парите, но основните 2 които си противоречат са : І.Стокова теория-парите произхождат от стоковия...
- История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
- Новият международен финансов ред и регулиране международните капитали Бавният напредък в реформата на международната валутно-финансова система през 90-те години се съпровожда със значително по-голяма честота на финансовите кризи в отделни страни и региони, които са обвързани с глобално...
- Роля на офшорните центрове Като правило регионалните финансови центрове съсредоточават финансови дейности като банкиране, застраховане и спомагателни дейности от сферата на финансовия бизнес, които привличат външни клиенти. В този контекст офшорните центрове са международни...
