Заетостта в Европейския съюз
Растежът и заетостта са определени в Лисабонската стратегия като водещи приоритети в политиката на Европейския съюз. Затова и мотото на политиката за заетост и социални въпроси до 2010 г. е “Социална Европа в глобалната икономика – работа и възможности за всеки”.
Целите са следните: повече инвестиции и възможности за разкриване на нови работни места; подобряване на условията на труд; отваряне на пазара на труда и създаване на условия за мобилност; справяне с безработицата при младите хора и недекларираната заетост; висока степен на социална защита; борба с всички форми на дискриминация.
Инструменти
Сред инструментите са :
Европейски социален фонд – основен финансов инструмент за инвестиции в развитието на човешките ресурси. Средствата му финансират социалните политики по заетостта и политиките по социално включване в държавите-членки;
Програма ПРОГРЕС за заетост и социална солидарност на ЕС за периода 2007-2013 г. Тя функционира заедно с Европейския социален фонд. Финансира дейности със силно изразено европейско измерение, допринасящи за укрепване на фундаменталните ценности на ЕС;
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията. Това е нов инструмент, който има за цел да допълни усилията на държавите-членки на национално, регионално и местно равнище чрез осигуряване на еднократни индивидуални помощи при конкретни случаи като например подпомагане на работници, засегнати от глобализацията. Мерките включват отпускане на суми, преквалификация или конкретна помощ за намиране на нови работни места.
Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”
Всяка държава-членка на ЕС разработва своя собствена “Оперативна програма за развитие на човешките ресурси. За България Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” е стратегически документ, на базата на който ще се усвояват средства от Европейския социален фонд и националния бюджет за финансиране на ключови за развитието на България сектори за периода 2007-2013 г.
Институционална рамка
Пряко отговорни за политиката на ЕС за заетост и социални въпроси в Европейския съюз и в България са: Генерална дирекция “Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности”; Министерство на труда и социалната политика; Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане.
Изследване на безработицата в българия
Сега, когато безработицата у нас е значителна и с установена трайност, на книжния пазар се появи монографията на ст. н. с. д-р Васил Цанов и ст. н. с. д-р Победа Луканова от Икономическия институт на БАН.* В нея са публикувани резултати от завършен научноизследователски проект. Още в увода авторите изтъкват, че безработицата е предизвикателство пред икономиката на България през 90-те години и че значителният й размер води до сериозни социално-икономически последствия за обществото. Освен това тя създава сериозни затруднения на процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз. Намаляването на безработицата, както посочват авторите, е трудна задача. Затова с изследването си те определят целта по следния начин: “да се оценят и анализират състоянието, взаимодействията и възможностите за редуциране на безработицата в България”. За постигане на тази цел са решени следните научноизследователски задачи: “1) Изследване на основните характеристики на безработицата в аспекта на динамика, структура, рискови групи и степен на устойчивост; 2) Оценяване на макроикономическите връзки и взаимодействия на безработицата; 3) Определяне на значението, ролята и възможностите на политиките за намаляване на безработицата (макроикономически въздействия и политики на пазара на труда).” Изложението на научното изследване е осъществено в увод, три глави и заключение. Съдържанието и заключението на монографията са представени и на английски език. В първа глава е направен задълбочен анализ на социално-икономическата характеристика на безработицата в България през 90-те години на отминалия век. Изследвани са нейното равнище и динамика, състоянието й при рисковите групи – младежи и възрастни, продължително безработните, тези с ниско образование и квалификация, безработните в критичните райони на страната. В резултат на това са направени редица обобщения и заключения. Първо, безработицата е засегнала в определена степен всички социални групи и има изключително неблагоприятни характеристики. Това се отнася най-вече за младежите, лицата в предпенсионна възраст, нискообразованите и неквалифицираните, малцинствените групи, както и населението в районите, засегнати от структурни промени. Второ, високото равнище на безработицата се съчетава с голямата й степен на продължителност и устойчивост, надхвърлящи тези в ЕС. Повече от половината от безработните са оформили твърдо ядро с ниски шансове за наемане. Според авторите устойчивостта на безработицата в България се подхранва от слабото търсене на работна сила и натиска на синдикатите за по-високи заплати. Трето, използваните показатели за равнище на безработица от официалната статистика и АЗ не отразяват пълно нейните мащаби. Необходимо е да се използват и други показатели, които авторите предлагат. Четвърто, с нарастването на регистрираните безработни се формират “твърди” структури с възпроизвеждащ се критичен потенциал. Пето, необходими са промени във философията на политиките на пазара на труда и комбинирането им с макроикономически въздействия. В борбата с безработицата не може да се разчита само на активни мерки на пазара на труда. * Васил Цанов, Победа Луканова. Безработицата в България: макроикономически взаимодействия и възможности за редуциране. С., Изд. “Колбис”, 2002, 169 с. Икономическа мисъл, 6/2002 110 Във втора глава са изследвани взаимодействията и зависимостите на безработицата с макроикономическите показатели – икономически растеж, работна заплата, инфлация, търсене и предлагане на труд. Анализите показват, че между тях съществуват определени качествени съотношения, които трябва да се имат предвид при формиране на политиката за борба с безработицата. Тук авторите установяват няколко тенденции и правят редица изводи и обобщения. Първо, икономическият растеж оказва положително влияние върху намаляването на безработицата. Ефектът зависи от интензивността на структурните промени в заетостта – ликвидиране на неефективните работни места. Второ, налице е слаба зависимост между инфлация и безработица, поради което мерките за редуциране на безработицата не се отразяват съществено върху ускоряването на инфлацията. Трето, за да се поддържа инфлацията на относително ниско равнище, е необходима по-висока равновесна безработица (11-12%). По-нататъшното й редуциране в сегашните условия би довело до ускоряване на инфлацията. Четвърто, работната заплата въздейства слабо върху безработицата, има ниска ефективност на търсенето на работа от безработните и несъответствие между професионалните и квалификационните характеристики на търсената и предлаганата работна сила. В трета глава е направена оценка на прилаганите политики и на възможностите за редуциране на безработицата – с макроикономическата политика (икономически растеж, равнище на равновесна безработица, политика на доходите) и с политиките на пазара на труда (пасивни и активни, политики и професионална квалификация). Тук авторите правят следните изводи и обобщения: Първо, неефективността на прилаганите активни и пасивни политики се коренят в тяхната еднотипност и слаба диференцираност. Второ, в краткосрочна перспектива възможностите за съществено намаляване на безработицата чрез макроикономически въздействия и чрез пазара на труда са ограничени. Трето, дългосрочното разрешаване на проблема с безработицата изисква комплексен подход. Необходимо е броят на новосъздадените работни места да превишава този на закритите. Отраслите, които в близка перспектива са в състояние да генерират растеж и работни места, са преработващата индустрия, строителството, търговията, туризмът и съобщенията. Четвърто, достатъчно високото равнище на безработица позволява тя да се понижи съществено с прилагане на по-експанзионистични политики, без да се стига до негативни промени в реалната работна заплата и инфлацията. Пето, намаляването на безработицата чрез политики в областта на доходите може да се преследва чрез: ограничаване на необоснованото нарастване на желаната работна заплата и стимулирането й по пътя на мерки в системата на договаряне; политиките за определяне на минималната работна заплата и доходите; данъчното облагане на средствата за работната заплата; разпределение на печалбата и субсидиране на заетите. Книгата е полезна и е предназначена за специалисти, научни работници, преподаватели и студенти. Направените анализи на безработицата и пазара на труда, на прилаганите досега и най-вече на предлаганите политики за въздействие върху безработицата могат да служат за разработване на мерки и вземане на съответни управленски решения.
Безработицата в България продължава да спада
Нивото на безработица през месец септември 2007 г. е 6.78%. Броят на регистрираните в бюрата по труда безработни е намалял с 8219 в сравнение с предходния месец.
Тенденцията на спад на безработицата у нас продължава и през месец септември. Нивото на безработица през месеца е 6.78% (най-ниското ниво за този месец на годината от създаването на административната статистика на Агенцията по заетостта през 1991 г.).
Броят на регистрираните в бюрата по труда безработни намалява до 251 091 души. В сравнение със септември 2006 г. безработните намаляват с 61 622 души, а спрямо предходния месец те са с 8219 по-малко. Броят на постъпилите на първичния пазар нараства спрямо предходния месец, особено в сферата на образованието, във връзка с началото на учебната година.
Равнището на безработица в столицата продължава да пада, макар и незначително и е 1.66%. В други 8 области равнището на безработица също продължава да е по-ниско от средното за страната: Бургаска (2.83%), Габровска (3.63%), Варненска (4.37%), Пернишка (5.61%), Стара Загора (5.89%), Пловдивска (5.94%), Благоевградска (6.18%) и Русенска (6.58%). В Добричка област равнището на безработица е почти равно на средното за страната – 6.82%.
В останалите 18 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности продължават да се отчитат в областите: Търговище (14.55%), Монтана (13.28%), Видин (12.26%), Шумен (12.24%) и Разград (12.21%).
Във всички области през септември се отчита спад в равнището на безработица в сравнение с предходния месец.
Намалява броят на безработните лица в основните наблюдавани групи в неравностойно положение на пазара на труда.
Безработицата в България се е увеличила с 0,5%
През октомври тази година безработицата е била в размер на 5,85%. Това е с 0,05% повече от месец септември Сравнено със същия период миналата година безработицата обаче намалява с 0,88%. Междувременно министърът на транспорта Петър Мутафчиев даде да се разбере, че в БДЖ предстоят съкращения.
Според данни на агенцията по заетостта в осем области равнището на безработица е по-ниско от средното за страната. В София-град равнището на безработица е 1,29%, в Бургаско – 2,82 % в Габровска област – 3,40%, Във Варна безработни са 3,79%, а в Старозагорска област – 4,78%. В пловдивска обласст безработицата е 4,83 на сто, вПернишка област – 4,90 процента, а в Русенско – 5,47 процента.
В останалите 20 области равнището на безработица е над средното и най-високите му стойности продължават да се отчитат в областите Търговище – 12,58%, Смолян – 10,83%, Шумен – 10,65%, Монтана – 10,35%, Разград – 9,89 процента и Видин – 9,72%.
Равнището на безработица е с много близка стойност до средната за страната в областите Велико Търново, където безработните са 6,10 процента от икономически активното население и Добрич, където безработицата е 6,13 на сто.
Междувременно министърът на транспорта Петър Мутафчиев намекна, че в Българските държавни железници, един от най-големите работодатели в страната предстоят съкращения.
“Трябва да се оптимизира съставът на БДЖ заради намаляването на товарните превози с 20 процента”, заяви министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Негативната тенденция е факт заради световната финансова криза. По думите му предстоящите съкращения могат обаче да предизвикат голям проблем догодина, когато товарните превози отново се увеличат.
“Нашата цел не е поголовно да се съкращава”, каза Мутафчиев и допълни, че е необходима подкрепата както на самите железничари, така и на държавата.
Безработицата в България е 6,42% 10.11.2008 г.
През периода януари-септември 2008 г. по програми и насърчителни мерки за заетост е субсидирана заетостта на общо 98 129 лица, като от тях 22 847 лица продължават да работят от предходната година. По тези мерки са включени нови 75 282 души.
Според данни на министерството на труда и социалната политика от началото на годината безработицата е паднала до6,42 на сто. Нивото на безработица в България е под средното за Европейския съюз.
През деветте месеца на 2008 г. в дирекциите „Бюро по труда” са обявени близо 116 300 свободни работни места. Чрез съдействието на трудовите посредници са започнали работа близо 89 000 търсещи работа, като са усвоени 76,54 на сто от работните места.
От началото на годината трудовите посредници работят с хора, които са отпаднали от месечно социално подпомагане и към края на септември 3528 души са успели да се реализират на пазара на труда.
От социалното министерство подчертават, че практиката е утвърдила трудовите борси като успешна форма на трудово посредничество за намиране на работа и за активиране на обезкуражените и неактивните лица.
Сходни статии:
- Аграрната политика в Европейския съюз През март 1957 година в Рим представители на шест страни (Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург) подписват договор за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО). Впоследствие нейни членове...
- Безработицата в Еврозоната Безработица – определение Според Международната организация по труда безработица е състояние, в което човек способен да работи търси активно, но не може да намери работа. Безработни са и онези, които...
- Продукция, външни отношения и свободата в европейския съюз Европейският съюз функционира като обхваща три области, които се оприличават като три стълба: Първи стълб: Европейските общности Първият стълб се състои от трите Европейски общности – Европейската икономическа общност /ЕИО/,...
- Международни икономически отношения, Право на Европейския Съюз автор: Лиляна Георгиева Георгиева Комисията на Европейския съюз иска от Съвета на Европейския съюз да й се предоставят два мандата за водене на преговори по сключване на международни договори. Първият...
- Борба за надмощие „Да живееш значи да се бориш, да се бориш значи да живееш” Бомарше. Но дали? Къде е границата? Разграничаве ли човек нуждата от борба и желанието за нея? Борбата е...
