Казанлъшки манастир “Въведение Богородично”
Създаден е през ХІХ век, а по времето на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. в него се помещава болница. Днес е действащ, девически, храмов празник е 21 ноември.
Басарбовски скален манастир “Св. Димитър Басарбовски”
В живописната долина на р. Русенски Лом сред множеството скални обители заема своето достойно място Басарбовския манастир. Той се намира на около 10 км от гр. Русе и носи името на близкото село. Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век.
Най-известния му обитател и вечен игумен е свети преподобни Димитрий Басарбовски. За него пише още св. Паисий Хилендарски в своята “История славяноболгарская”: “Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала… Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса”.
По време на руско – турската война от 1768 – 1774 г. мощите на свети Димитрий Басарбовски били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската / днес Патриаршеска / църква “Св. св. Константин и Елена” на 13 юли 1774 г. Те се намират там и днес и помагат на всички, които с вяра пристъпват към тях.
В наши дни Басарбовския скален манастир е добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобния Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. 48 стъпала отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобният Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език. Днес игумен е иеромонах Емилиан.
Гложенски манастир “Св. Георги Победоносец”
Един от най-интересните старопланински манастири е Гложенският, разположен на около 10 км от село Гложене в Тетевенския Балкан. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали.
Манастирът е строен през XIII и подновен през XV-XVI. Привличал посетители от Букурещ, Фокшан и Крайова в Румъния. Според писмено непотвърдено сказание е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите се преселва по тия места с разрешението на Иван Асен ІІ. Основал с. Гложене, а на 1 км от селото и малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение. Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на османците (а според някои чак до XVII в.), след което е изоставен. В началото на XVIII в. е изграден нов манастир – “Св. Георги Победоносец”. За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своята обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса на 808 метра надморска височина. През XIX век манастирът се превръща в културно-просветно средище. Първоначалната църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Сегашният храм е построен през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресението през 1913 г. стара черква.
Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Те сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописен и непристъпен вид на манастир-замък. Особен интерес представлява оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. дяконни ниши.
Оформлението й показва, че в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските дяконикони. В края на XVIII и началото на XIX век манастирското братство развива голяма просветна дейност. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско евангелие от 1716 г. Манастирът се слави още и с храмовата си икона “Св. Георги Победоносец”, която според сказанието е донесена от княз Глож. Сега тя се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие.
Манастирът е посещаван от Васил Левски, който посещава своя приятел и игумен на манастира Хаджи Евтимий (1864-1895 г.) – член на тайния революционен комитет. Скривалището на Апостола в светата обител и днес е запазено. Разказвало се, че игуменът бил прочут народен лечител и известен като един от първите български хирурзи, който основава революционен комитет в с. Гложене. Тук е заточен заслужилият духовен, политически и културен деец митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) и е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-1894 г. Сега килията му е превърната в музей. Днес манастирът е постоянно действащ, мъжки, обявен е за паметник на културата.
Черепишки манастир “Успение Богородично”
Манастирът се намира на 90 км от София в подножието на величествени скали край река Искър. Възникнал е през ХIV в. Някои изследователи приемат, че манастирът е съществувал през цялото Второ българско царство. Неговият устав (типик) от 1390 г. се пази днес в Църковно-историческия музей на София. Манастирът има бурна история и е бил истинска крепост на българщината, заради което неколкократно е опожаряван. През ХVII в. е възстановен от известния живописец и книжовник свети Пимен Зографски. В житието на св. Пимен, писано от ученика му Памфилий, което се пази днес в библиотеката на Зографския манастир в Света гора, за него е казано, че е “съградил над 300 църкви и 50 манастира в Софийско”. Сред тях е и Черепишкият. Тук през 1798-1799 г. намира убежище епископ Софроний Врачански, прогонен от Враца. В борбите за национална еманципация през Възраждането монасите от Черепишкия манастир вземат дейно участие.
От манастира “Успение Богородично” произлизат някои от големите български литературни паметници – Черепишкото евангелие от ХVI в. с позлатен обков, изработен от чипровските майстори Никола и Пала и украсено с две рисувани евангелски сцени, Евангелието на йеромонах Данаил от 1616 г. и Апостолът на книжовника Яков от 1630 г. В манастира през 1762 г. поп Тодор от Враца написва сборника с поучения и слова “Маргарит”. През ХIХ в. в манастира е работил забележителният български книжовник Дамаскин Хилендарец.
Църквата на манастира е запазила своя вид от 1612 година. Тя е еднокорабна и едноапсидна, цялата покрита със стенописи, които днес почти напълно са унищожени от влага заради недобре поддържания в миналото покрив. Тя е била рисувана през 1840 г. от тревненеца Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско. Много красив е нейният иконостас, а също и владишкият трон. В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща.
В целия район до Черепиш има много пещери. В една от тях – Серапионовата, е живял дълго монах отшелник, на когото са я нарекли. Сега я обитава огромна колония от хиляди прилепи. Високо в Балкана е Ямата – дълбока и страховита пропаст, където били хвърлени няколко предадени и заловени от турците Ботеви четници. След убийството на войводата им при близкия връх Вола други 12 четници, предвождани от Георги Апостолов, се спуснали към Рашов дол, близо до Черепишкия манастир. Пленили ги край една овчарска колиба и ги изклали на 3 юни 1976 г. Телата им били погребани тайно от смелата българка от с. Лютиброд Мария Цоловска. Според стари разкази отрязаните им глави пък тайно били закопани от монасите в параклиса до скалите край Черепишкия манастир.
В крепостта “Калето” и близката местност Коритененград (наречена така по името на старо селище на това място) се е водила последната голяма битка на цар Иван Шишман с османците. Легенди разказват, че след поражението жезълът, царската корона и съкровището на царя били скрити в една пещера. В подкрепа на твърдението тук съществува пещера, наречена Шишмановата, чийто под безброй пъти е прекопаван от иманярите, но имане не е открито. Иманярският ентусиазъм се подклажда и от разкази, че в друга пещера над манастира Ботев пък скрил архива, парите и знамето на четата си.
Лопушански манастир “Св. Йоан Предтеча”
Основан е през Х век. Манастирът е възобновен през 1850 г. от духовници от Чипровския манастир. Църквата е строена през 1853 година и напомня главната манастирска църква в Рилския манастир. Манастирът е бил и любимото място на народния поет Иван Вазов. Намира се на 35 км от гр. Монтана до село Дамяново, Берковска духовна околия. Днес е действащ, мъжки, Видинска епархия, храмов празник 7 януари.
Драгалевски манастир “Св. Богородица”
Драгалевският манастир “Св. Богородица Витошка” е от възникналата към края на XIV и XV в. група манастири около София, носещи название “Софийска Света гора”. Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Надписът над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.
От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата – еднокорабна, едноапсидна сграда (5×12 метра). По тип и градеж тя се включва в групата сходни църкви в София и Софийско, възникнали през XV в., като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир, софийската църква “Св. Петка Самарджийска”, църквата “Св. Петка” в с. Балша и други по-късни в поречието на Струма. Църквата е украсена със забележителни по качествата си стенописи. От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти – сцените “Съдът на Пилат”, “Юда връща сребърниците”, “Обесването на Юда”, “Отричането на Петър”, образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други. По-голямата част от стените са покрити с по-късни стенописи. Но в притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло.
Тук на западната стена са представени старозаветните сцени “Гостоприемството на Авраам”, “Жертвоприношението на Авраам”, “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана” и една уникална нравоучителна сцена от живота на монашеските обители – изпращане на монах в грешния свят вън от стените на манастира, за да се бори с изкушенията. Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида (на северната стена), както и на по-младите Стахна и граматик Никола (на западната стена). Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция “Страшният съд”.
Тя се състои от редица епизоди, така че дава възможност на зографите свободно да я делят на отделни сцени в зависимост от конфигурацията на повърхностите, които архитектурата на интериора предлага. Представен е Христос в сияние, обкръжен от апостоли и ангели в свободни непринудени пози. Показано е как при второто пришествие на Христос земята и морето изхвърлят мъртъвците, как небето се свива като свитък, как ангелите тръбят и събират възкръсващите, как се приготвя престолът за Христос и върховният съдия отделя праведниците от грешниците, като предоставя на праведниците царството небесно – рая. Знаците на зодиака върху разгънатия “свитък” на небето и персонификациите на ветровете (наследени от античността) са любопитни и редки детайли, отличаващи драгалевската композиция.
В интерпретацията на тази тема художниците тук не акцентират мистично-трансцедентните аспекти, а повествувателните подробности, интересните детайли, не сцените на мъченията на грешниците, а спасението на праведните, в чиито образи (особено в тези на светите жени) се долавят връзки с реалната действителност, черти на народни типове, претворени от зографа. Западната фасада на старата църква малко по-късно е украсена с образите на Св. Богородица – патрон на манастира, и на трима от най-популярните военни светци-конници. Представени са по една сцена от чудесата на св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.
Следващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през XVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които св. Иван Рилски и св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.
Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир: поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г; неизвестен граматик преписва известното “Драгалевско евангелие” през 1534 г., украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия синод в София; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир “Ивирон” и други.
В годините на националноосвободителните борби манастирът е едно от най-активните средища на борбата за освобождение, особено по време на игумена йеромонах Генадий, бивш знаменосец на четата на Ильо войвода и съратник на апостола на свободата Васил Левски. Игуменът Игнатий Рилски възстановява тайния революционен комитет в София.
Батошевски манастири
Село Батошево се намира в североизточните склонове на масива Разлатица от Средния Предбалкан. Отстои на 15 километра от гр. Севлиево, на 25 километра от Габрово и на около 170 километра от София. В непосредствена близост до него е мъжкият манастир “Успение Богородично”, а девическият манастир “Въведение Богородично” е в самото село.
Батошевски девически манастир “Въведение Богородично”
Батошевският девически манастир се намира в с. Батошево. Не е известно точно кога е основан. Опожарен е в 1674 г. и възобновен два века по-късно – в 1872 година от Миню Попкоев като “семеен” манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му – Мария. Съществува от 40-те години на ХІХ век като метох, а от началото на ХХ век е манастир. Представлява комплекс от църква, построена през 1905 г., жилищни и стопански сгради. В църквата има икони на Станислав Доспевски. Манастирът е свързан е с подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Понастоящем манастирът е постоянно действащ. Обявен е за паметник на културата.
Батошевски мъжки манастир “Успение Богородично”
Манастирът е основан през XIII век от българския патриарх по време на цар Михаил II Асен, за което свидетелствува фрагмент от ктиторски надпис (1246 – 1256 г.). След падането на България под османско иго, манастирът запустява и бавно се разрушава почти до основи. Възобновен е през ХІХ в. (1809 г.), а през 1836 година с щедри дарения и била построена манастирската черква под ръководството на майстор Константин от Пещера. През 1835 година сред останките на светата обител се заселва монаха Исай и моли позволение от турските власти да възстанови манастира. Три години по-късно със съдействието на родолюбиви граждани от Севлиево и под ръководството на майстор Константин от Пещера, е построена за много кратко време – 164 дни – новата манастирска църква (20,30 х1 2,20 м). Тя е триапсидна, трикуполна каменна постройка, интересна с откритата си аркирана нарктика. Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев (Стария, 1790 – 1886 г.) представител на Тревненската живописна школа. Самобитни живописни стенописи има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете. Манастирският комплекс съдържа също двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения. През 1876 г. манастирът е опожарен и отново възстановен след Освобождението. През Възраждането в него е било създадено едно от първите светски (килийни) училища, в което са получили своето образование отец Матей Преображенски – Миткалото и Бачо Киро Петров. Манастирът се намира на левия бряг на р. Росица, на 4 километра югозападно от с. Батошево и на 20 км южно от град Севлиево. Понастоящем е постоянно действащ. Обявен е за паметник на културата.
Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”
През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. В тези метоси отсядали таксидиоти – монаси-изповедници, които събирали помощи за своите манастири. Един от тях – този на Хилендарския манастир – е женският метох в Самоков. Той пази легендата за спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица.
Девическият манастир започнал своя живот като малко монашеско общежитие. След като приела монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла българката Баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и била дълги години – до смъртта си през 1844 година – игуменка на манастира. Манастирският устав бил създаден по подобие на Рилския типик. Още от създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички. През 1837-1839 година била издигната внушителна каменна църква и направени други разширения. Метохът бил обграден с висок зид, построена била и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди – едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика. Архитектурното й решение е по-близко до творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото на Самоковската. Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и другите църковни мебели. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с младенеца и Исус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий. Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа – св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възрожденски стенописи – дело на самоковски майстори. Девическият манастир в Самоков става едно от огнищата на образованието.
След Освобождението манастирът продължил да се издържа със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана в светата обител, монахините са участвали в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година, както и в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница – присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. Девическият манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двеста годишно съществуване. Днес той продължава да бъде действащ манастир, ръководен вещо от игумения Гавриила.
РЕЧНИК
(Атон ,Света гора) – един от трите ръкава на Халкидическия полуостров на юг от Солун, средище на монашески живот
автокефалия – самоуправление, независимост в християнския свят
автокефална църква – напълно самостойна, независима църква
автономна църква – самостойна църква с непълна независимост
архиерей – висш духовник (епископ, митрополит, екзарх, архиепископ, патриарх), началник на свещеници
архимандрит – началник на монашеска общност, на манастир
викарий – в Православната църква помощник на митрополит
владика – обща титла за епископ, митрополит, архиепископ, патриарх
Вселенски събори – събори с представители на цялата църква. Православната църква признава седем вселенски събора, чиито решения имат задължителен характер
догмат – в православието положение или определение, твърдо установено, истинско и задължително
Евангелие – благовествувание; първите четири книги от Новия завет в Библията, написани от апостолите Матей, Марк, Лука и Йоан и отразяващи раждането, живота и дейността на Иисус Христос, неговата кръстна смърт, възкресението и възнесението му
екзарх – 1. митрополит с особени поръчения; 2. съгласно фермана от 27.II.1870 г. “най-издигнатият по степен от митрополитите” на Българската екзархия, който е и председател на Св. Синод
енория – районът, обслужван духовно от един свещеник; енориаш – християнин от дадена енория
епархия – църковно-административна единица, окръг, начело с епископ или митрополит
епископ – най-висшата йерархическа степен; приемник на апостолите с право да извършва всички тайнства
епитроп – църковен или училищен настоятел
игумен – началник, управител, предстоятел на манастир
инок – монах, калугер
йерархия – трите степени на свещенослужители в Църквата: епископ, презвитер или свещеник и дякон. Към първата степен са архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх; към втората – протойерей, свещеноиконом, протопрезвитер; към третата – протодякон, архидякон
йерей – свещеник в Православната църква
йеросхимонах – монах от йерархическата степен презвитер (свещеник), който е дал обет да води изключително строг уединен монашески живот и носи особена дреха – схима.
канон – буквално права тояга, която служи за опора, за измерване на разстояния или за прекарване на права линия; в църковния живот – правило, закон; решение на църковен събор; главната част на литургията; правила в иконографията
кондика – 1. правилник, устав; 2. летописна книга на черква, манастир
монотеизъм – единобожие; религия, основана на вярата в един бог (християнство, будизъм, ислям)
паство – религиозна общност, вярващи
политеизъм – многобожие (езическите религии на славяни, германци и др.)
прозелитизъм – 1. стремеж да се привлекат повече последователи на някое вероизповедание; 2. гореща преданост към новоприето учение и убеждения
протосингел – духовник, помощник на патриарх, екзарх или митрополит
ставропигиален – манастир, който зависи направо от най-висшата духовна власт в страната, а не от местния митрополит
схизма – отделяне от църквата; разкол, разцепление; отлъчване от църквата
схима – вид монашески обет
таксидиот – пътуващ монах, събиращ помощи и/или поклонници за своя манастир
хаджилък – поклонничество, посещение на Божи гроб в Йерусалим от християните и на Мека и Медина от мюсюлманите
ЛИТЕРАТУРА
- Анчев, А. Рилският манастир. С. 1974
- Дуйчев, Ив. Рилският светец и неговата обител, С. 1947
- Дуйчев, Ив. Рилският манастир. С. 1960
- Иванова, В. Дърворезбите в Рилския манастир. С. 1975
- Коева, М. Паметници на културата през българското Възраждане, С. 1977
- Коева, М. Рилският манастир. С. 1995
- Прашков,Л., Е.Бакалова, Ст. Бояджиев, Манастирите в България, С. 1992
- Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири, С. 1988
Сходни статии:
- Българските манастири през Възраждането Част 2 Бачковски манастир От действащите днес български манастири Бачковският е третият по древност, слава и големина след Зографския и Рилския. Манастирът се намира на 28 км на юг от гр. Пловдив,...
- Българските манастири през Възраждането Според запазените исторически свидетелства до падането под османска власт в края на ХІV век в българските земи са съществували стотици малки и големи монашески общества. В някои райони те оформяли...
- Старогръцката култура и античност през вековете Съществуват двата аспекта в изучаването на старогръцката култура. От една страна, старогръцката култура може да се разглежда като нещо в себе си, като неповторима историческа своеобразност. От друга страна, тя...
