Различните видове транспорт са важни за развитието на международния туризъм. Разходите за транспорт често влияят върху общата себестойност на туристическия продукт и върху избора на туристическа дестинация. Въздушният транспорт допринася за развитието на нови туристически пазари, отдалечени от страните, генериращи туристи, които не са достъпни по суша, нито по вода. Въздушния транспорт заема важна част от туристическата индустрия и световната икономика. Той играе първостепенна роля в разпределението на туристическите пристигания. През 1995 г. чрез него са осъществени повече от 40% от пътуванията по света. Големият обем може да бъде приписан на евтиния въздушен транспорт с високовместими самолети.
В периода между 1980 г. и 1990 г. пътнико-потокът по въздушните линии се увеличава с повече от 50%, докато туристическият поток се увеличава с 49%. Една от основните характеристики в развитието на световния туризъм е ръстът на международните туристически пътувания с въздушен транспорт.
Наред с високите показатели за темповете на развитие на международния авиопазар, съществуват и редица проблеми в оборудването и инфраструктурата, свързани с развитието на международния туризъм. Самолетният парк, инфраструктурата и оборудването трябва да бъдат постоянно обновявани, за да могат да се справят с растежа на международната туристическа индустрия. Като резултат от това, възникват много проблеми:
1. адаптиране на самолетния парк към повишено търсене през активния сезон – закупуването на джъмбо-джетове за самолетния парк не решава проблемите с нееластичното предлагане и еластичното търсене. Едно от решенията би било да се наемат и използват самолети от други страни и даже от други региони. Това, разбира се, струва скъпо и може да създаде проблеми. Например, обслужването може да не съвпада с очакванията на туриста, който си е купил самолетни билети от дадена авиокомпания. Един възможен пример е този, с немска авиокомпания, която наема самолет от френски или испански партньор, предоставил екипаж, който не говори немски.
2. наземно и стационарно оборудване и хотелиерски услуги -много страни от Третия свят не могат да приемат ношни полети, тъй като не разполагат с необходимото оборудване и персонал;
3. поддръжка на самолетите и недостатъчна инфраструктура – някои авиокомпании и някои летища, особено в Третия свят, не могат да предоставят адекватни гаранции за сигурността, за да задоволят изискванията на застрахователните компании. По тази причина, последните им отказват застраховки, което води до отказ на туристическите организации да ги използват. С други думи, тези компании
не допринасят за развитието на международния туризъм;
4. тарифи за въздушните превози и цени на самолетни билети – цените на билетите пряко влияят на международните туристически потоци. Развитието на международния туризъм е забавено в някои региони на света (например в Африка), тъй като някои авиокомпании имат високи оперативни разходи, поради ниската си производителност.
В противовес на тези компании, авиолиниите в Югоизточна Азия имат висока производителност и поддържат ниски цени. Докато някои страни и региони следват протекционистична политика и поддържат високи цени, други прилагат политиката “Открито небе”, която създава конкуренция и понижава цените. Някои страни допускат известна конкуренция, но регулират пазара, за да поддържат високи цени. Това обикновено се прави, за да се попречи на твърде много туристи, особено ако тяхното присъствие е нежелано от местното население.
Достъпните и ефективни транспортни структури са ключови за развитието на международния туризъм. Въздушният транспорт, въпреки, че не е основен, е от огромна важност за някои страни, отдалечени от основните пазари и разчитащи на дългите маршрути. С монополистични структури и пречки пред конкуренцията се създават условия за високи цени. За съжаление, това положение все още е факт в някои региони на света.
Дерегулацията на въздушния транспорт създава условия за значително развитие: като начало – в САЩ и по маршрутите към Северна Америка, а по-късно – по всички международни маршрути. Съсредоточаването върху процеса на дерегулация и свободният достъп до пазара водят до развитие на конкуренцията. Много нови компании излизат на пазара и резултатът е значително спадане на цените. Това дава възможност на много страни, отдалечени от основните пазари, да станат привлекателни туристически дестинации, независимо от географската си отдалеченост от основните пазари. Стратегическите цели на авиокомпаниите, обаче, диктуват адаптирането им към изискванията на международния туризъм. Съюзите и сливанията създават нов вид концентрация, която пречи за развитието на някои туристически дестинации. Ето зашо, трябва да се търсят нови начини да се сближат туристическия и авиопревозваческия сектор. В частност, създаването на глобалните разпределителни системи ще доведе ли до развитие на туристическия бранш или той ще стане подвластен на стратегическите цели на авиокомпаниите?
Министерството на транспорта и съобщенията разработи стратегия за разрешаване на съществуващите проблеми. Целите на стратегията са подобряване на летищната инфраструктура, качеството и ефективността на предоставяните летищни услуги съгласно международните стандарти, стимулиране развитието на търговски дейности, привличане на значителни инвестиции в летищната инфраструктура, без държавно финансиране или гаранции, прехвърляне от държавата на частния сектор търговските рискове, свързани с инвестициите и стопанисване на летищата, максимизиране на общите бюджетни приходи (такси, данъци и др.) след изпълнение на програмата за капиталови инвестиции.
След анализ на международният опит, състоянието на нашите летища и целите, които си постави МТС, най-удачна форма се оказва модела на концесията, при който летищната инфраструктура остава публична държавна собственост, привличат се значителни външни инвестиции в инфраструктурата, използва се ноу-хау на частния оператор в летищните и търговски дейности, и се запазва контрола и регулацията на сектора от страна на държавата.
Стратегията за концесията на летище Варна и летище Бургас предвижда предоставяне на дългосрочна концесия до 35 години, реализиране на инвестиционна програма от концесионера след одобрение от държавата, задължение за повишаване на качеството на услугите, летищните такси се определят от държавата, концесионното възнаграждение се плаща на държавата, на база на общите приходи на летището (от авиационна и търговска дейност).
Предвижданите финансови ефекти са:
- капиталови инвестиции в размер на 130 млн. евро за двете летища още в първите десет години на концесията;
- концесионно възнаграждение около 5,5 млн. евро средно годишно през целия период на концесията;
- стабилни и редовни приходи за бюджета;
- верижен ефект върху развитието на бизнеса в региона;
- очаква се подобряване на сигурността и безопасността на
- летищата, ръст на трафика и търговските дейности;
- оптимизация на структурата на персонала на летищата;
- заетостта нараства като цяло, в резултат на инвестиционната програма и нови търговски дейности;
- подобряване оперативната ефективност на летищата;
- засилване на мерките за опазване на околната среда.
Перспективите за развитие на пътническия въздушен траснпорт са свързани предимно с:
1.Разширяване,реконструкция и модернизация на наземната материална база и оборудване на този вид траснпорт
2. Подобряване на продукта на авиокомпаниите по отношение на комфорта, който се предлага на пътниците по време на полет
3. Внедряване на нови и усъвършенстване на съществуващите производствени и обслужващи технологии
4. Специфика на продукта на пътническия въздушен транспорт.
Технологията на пътуванията със самолет включва:
Наземно обслужване – информации, резервации и продажба на билети, регистрация на пътниците и багажа, митнически и граничен контрол (проверка на паспорти и визи), обработка и транспортиране на багажа (претеглянето и проверка за забранени за превоз стоки), транспортиране на туриста до самолета, посредством рейсове или специални ръкави.
Обслужване по време на полет:
- информационно осигуряване по време на полета. В него се включват: маршрутът на полета, времетраенето, разположението на сервизни и битови помещения, рекламни списания на авиокомпанията, температурата на външната среда и на крайната точка на полета и др.;
- демонстрация на аварийно-спасителните съоръжения, аварийните изходи на самолета, парашутите и спасителните ризи, устройствата за осигуряване на притока на кислород и други;
- осигуряване на музикално-анимационни програми за възрастни и деца, възможност за включване на слушалки за детски предавания, видео и кино програми и други развлечения по време на полета;
- готовност и оказване на лекарска помощ, предоставяне на медикаменти, измерване на кръвно налягане, прилагане на изкуствено дишане и други;
- организация на храненето – получаване на безплатна храна в зависимост от времетраенето на полета, максимален разчет за трикратно хранене в денонощието.
При бизнес класата се предлага аперитив, закуски, топли (основни) ястия, десерти, безалкохолни напитки.
При въздушния транспорт се извършват и редица допълнителни услуги, свързани с осигуряване на нощувка, пълен пансион и екскурзии при наличие на транзитни полети с прехвърляне. Раздържавяването и стимулирането на частната инициатива във въздушния транспорт съдействат за подобряване обслужването на туристите. Нарастват броят и качеството на предлаганите услуги. Нерешените проблеми са свързани главно със: създаване на широка мрежа за резервации и продажба на билети, диетично и детско хранене, безалкохолни напитки, сувенири с регионална тематика, информация за точността на полетите и връзките с други линии, възможностите за транспортна връзка на летището с туристически центрове.
Въздушният транспорт осъществява своята дейност с помощта на специализирана материална база, която обхваща съвкупността от наземни съоръжения и летателния състав. Главните нейни функции се свеждат до осигуряване на необходимите условия за осъществяване на пътнически превози при максимална степен на сигурност, ритмичност, точност и качестзо на обслужването.
В зависимост от предназначението си наземните съоръжения се групират както следва:
- писти и площадки за излитане (кацане) и престой на летателните средства;
- сгради и съоръжения на пътническия комплекс;
- хангари и работилници за ремонт, техническо обслужване и почистване на летателния състав;
- съоръжения за осигуряване безопасността на полетите;
- спомагателни съоръжения за обслужване на пътниците и самолетите.
Изграждането на писти и площадки е наложено от специфичните експлоатационни изисквания при този вид транспорт. Според интензивността на полетите, вида на обслужваните самолети и климатичните условия се определят основните им количествени и качествени характеристики, като брой, дължина, площ, разположение спрямо посоките на света и др. На големите летища се изграждат няколко писти с различно разположение за увеличаване пропускателната спосооност и намаляване зависимостта им от атмосферните налягания. По причини от различен характер се оборудват и допълнителни (резервни) писти.
Едно от главните звена, от които зависи пропускателната способност на летищата е пътническият комплекс. Той включва сгради, площи и съоръжения, предназначени за обслужването на пътници непосредствено преди и след полет и подготовката на самолетите за излитане. Основните съоръжения на комплекса са:
- пътническата аерогара с прилежащия й плошад и при наличие аерогаров перон;
- различни по вид заведения за настаняване, хранене и развлечение на пътуващите;
- административни и технически служби и свързаните с тях сгради и технически съоръжения;
- цехове и технологично оборудване за подготовка на храна и зареждане на бордовите кухни (кетъринг) и др. допълнителни съоръжения.
Сградата на аерогарата заема централно място в пътническия комплекс. В световната практика съществуват много разновидности при нейното проектиране, изграждане и съоръжаване. Те могат да се обединят в два най-често срещани типа: централизирани, при които в една операционна зала се осъществява обслужване на пътници за всички излитащи самолети и децентрализирани, които разполагат с две или повече операционни зали за обслужване на пътници от един или група полети (направления).
Хангарите и работилниците са предназначени за поддържане функционалната пригодност на летателния състав и условия за максимална сигурност на полетите. Заемат голяма площ от територията на летището. Основно изискване към тях е високото равнище на техническа осигуреност.
Към съоръженията за управление и безопасност на полетите се отнасят: кулата за ръководство на полетите и съоръженията на метеорологичната служба. Решаващата им роля за сигурността на превозите определя и изискването към тях да са съобразени с най-новите постижения на научно-техническия прогрес.
Към спомагателните съоръжения могат да се причислят превозните средства или платформи за осъществяване на връзката между приемната сграда на аерогарата и самолетите. Те са специализирани основно за обслужване на пътниците, обработка и качване на багажа им в превозното средство. Към тази група се отнася и специализирания транспорт за зареждане на самолета с гориво, храна за пътниците и др.
Летателният състав, като втори основен компонент от материалната база на въздушния транспорт, се състои от различни по вид, капацитет и функционално предназначение летателни средства и апарати. Понастоящем в експлоатация са предимно реактивни и турбовитлови техни представители.
Развитието на въздушните превози налага изискването за непрекъснато усъвършенстване на материалната база на въздушния транспорт, за използване на нови методи и прогресивни технологични и организационни решения в процеса на нейната експлоатация.
Сходни статии:
- Туризъм и градска архитектура През последното десетилетие, процесите на икономическо и социално преструктуриране на страната са съсредоточени предимно в големите и средноголеми градове. Възможностите на градската среда да се адаптира към настъпващите промени и...
- “Обществен” подход за устойчиво развитие на туризма Дестинацията за повечето туристи е не само определената територия, цел на тяхното посещение, но и общество, което съществува в рамките на тази територия. От тази гледна точка, местното общество на...
- Съвременни тенденции в развитието на туризма в България и по света След 1989 година настъпи краят на “сигурното, планово” осигуряване на потребители за всички сфери от националната ни икономика. За последните десет години на преход за съжаление развитието на стопанската дейност,...
- Туристически пазари Туристическият пазар е съвкупността от всички потребители на стоките, които удовлетворяват съответната потребност, всички действителни и потенциални потребители, които купуват или могат да купят определена стока или услуга, съвкупността от...
- Туроператорска дейност 1. Същност и характеристика на туроператорската дейност 2. Функции, задачи и дейности на туроператора 3. Формиране на туристическото предлагане с обща цена 4. Особености на организацията на туроператорската дейност 5....
