Информационен Интернет сайт Moderno.info

Природен газ

Природният газ, намира приложение за газоснабдяване на селища, промишлени, селскостопански комплекси и други различни обекти. Добива се от земните недра и представлява смеси от различни въглеводороди от метановия ред нагоре.
Природните газове се подразделят на три групи:

1. добити от чисти газови находища,съдържащи основно метан и познати още като постни или сухи.
2. добивани от газокондензатни находища,представляващи смес от сух газ и пари на кондензата, получени при понижение на налягането.
3. съпътстващи газове,отделящи се от кладенците на нефтените находища заедно с нефта.

Освен метан, те съдържат значително количество по-тежки въглеводороди. Мазните газове представляват смес от сух газ,пропан-бутанова фракция и газов бензин.Сухите гозаве со по-леки от въздуха, а мазните по-тежки или по-леки,в зависимост от съдържанието на тежки въглеводороди.

Ниската калоричност на сухите газове,добивани в Русия е в границите от 31 000 до 38 000 KJ/m3,а на съпътстващите по-висока от 38 000 до 63000 KJ/m3.

Изкуствен (градски, манифактурен) газ

Изкуствен газ се получава при обработка на въглища,петролни продукти.Приблизителният му химичен състав е:въглеводород 50%,метан 25%,въглероден оксид 15%,инертни газове 10%. Калоричността му е от 17,6 до 19,8 MJ/Nm3.Изкуственият газ е по-лек от въздуха и е с плътност от 0,46 до00,6 кг/м3. Газовъздушната смес със съдържание на газа от 6% до 36% е лесно запалима и опасна.
Изкуственият газ е влажен и при транспортиране се отделя кондензат, който се акумулира в най-ниските участаци на инсталацията.

Отделянето на кондензиралата влага се изваршва чрез сифони.

Газовъздушни смеси

Въздух и пропан – АР6,5

Калоричността на газовъздушната смес въздух-пропан, АП6,5 е 6,5 th/Nm3 (27,2MJ/Nm3).Тя е по- тежка от въздуха 1,14 kg/m3 и се акумулира на най-ниските части на непроветриви помещеия в сградите.Когато съдържанието на пропан достигне от 8 до 34%,се получава лесно запалима и взривоопасна смес. Газовъздушната смес е суха и не отделя кондензирана влага.

Въздух и пропан – АП13,5

Калоричността на газовъздушната смес въздух пропан 13,5 е 13,5 th/Nm3 (56,5MJ/Nm3). Тя е по-тежка от въздуха р=1,28 kg/m3 и се акумулира на най-ниските части на непроветриви помещеия в сградите. Газовъздушната смес е суха и не отделя кондензат.

Втечнен газ

Под втечнени въглеводородни газове, използвани за газоснабдяването на жилищни обществени и производствени сгради, се разбира отделните въглеводороди или техните смеси, които при температура на околната среда 00С и атмосферно налягане , се намират в газообразно състояние, а при относително не голямо повишение на налягането (без намаляване на toC) преминават в течност 0,47Pa за пропана и 0,115Pa за бутана. Съставът им звиси от суровината и начина на получаването им.Основен източник за получаване на втечнени газове са нефтените газове,които в рафинериите се разделят на етан (C2H6), пропан( С3Н8), бутан(С4Н10) и газов бензин(С5Н12).Техническите пропан и бутан ,както и техните смеси сами по себеси са втечнени газове, използвани за газоснабдяване.
Техническите газове се различават от чистите по съдържанието на въглероди по-леки от пропана и по- тежки от битана, а така също по наличието в тях на примеси.

Биологичен газ

Биологичният газ се получева при разграждането на органичните вещества.Съставът му зависи от съдържанието на мазнини,белтъчини и въглехидрати в органичната материя, както иот вида на разграждането (аеробно, анаеробно ). При изгниването на комунално битови утайки в пречиствателните станции получените газови количества съдърйжат 2/3 метан (СН4) и1/3 въглероден двуокис(СН2), а специфичния газодобив от 1kg разградени сухи органични вещества е от195 до 1050dm3 .

Биологичният газ се използва за загряване на утайките на пречиствателната станция, получаване на механична и електрическа енергия, като горива в бита, промишлеността, транспорта и др. Използването на биологичния газ като гориво в автомобилния транспорт изисква отстраняването на CO2 и сгъстяването му до 35 Mpa.

Когато се използва като битово и промишлено гориво е необходимо да се подаде в газопроводната инсталация, да се печисти от съдържащите се понякога сероводород (H2S), който е силно отровен в концентрация над 0,1%. От така изнесените данни за състава и основните свойства на горимите газови смеси може да се определят следните им преимущества в сравнение с течните и твърди горива:
висока калоричност – 3500 до 10000 Kkal/Nm3 (например за осигуряване на битовите нужди на човек годишно се изразходват 800 до 1000kg твърдо или течно гориво, еквивалентно на 3 до 5 млн. Kkal, докато разхода на газ за същите нужди е 200 Nm3,  квивалентен на 0р6 до 1 млн.Kkal).

• Опростено устройство на горивните камери за промишлени нужди;
• висок КПД на устройствата, прибори агрегати, използващи газообразно гориво;
• лесно транспортиране;
• липса на така нареченото шлаково стопанство, чиято необходимост е
• наложителна при твърдите горива;
• удобство на съхранение ;
• бездимно горене, изключително важно от екологична гледна точка;
• ниски капиталовложения;

Налягане в сградните газопроводни инсталации

Главен елемент на селищните газоснабдителни системи са газопроводните им мрежи.Те се класифицират съобразно предназначението им и налягането на газа в тях. В зависимост от максималното им работно налягане те се подразделят на три групи;

• Газопроводи с ниско налягане до 5 Kpa на газа, които от своя страна в зависимост от характера на използвания газ, се подразделят на групи;
• при втечнени въглеводородни газове до 4 Kpa.
• при обикновен природен газ до 3 Kpa.
• При изкуствени газове до 2 Kpa.
• Газопроводите с ниско налягане служат за транспортиране на газа в
• жилищни и обществени сгради, сравнително малки обекти за
• комунално-битово обслужване и неголеми парокотелни инсталации,
• отопляващи сградите и обектите.

Газопроводи със средно налягане от 5 Kpa до 0,3 Mpa

Газопроводи с високо налягане от 0,3 до 1,2 Mpa

Газопроводите със средно и високо налягане служат за захранване на селищните разпределителни мрежи, съответно със средно и ниско налягане посредством газорегулиращите пунктове.Също така те подават газ посредством местни газорегулиращи устройства и към площадкови газопроводни мрежи на промишлени предприятия, по-крупни комуналнобитови обекти и др.

Елементи на сградните системи – видове, изисквания, арматура, съоражения

Основните елементи на една газоснабдителна система са : сградно газопроводно отклонение, главни етажни клонове, спирателна, предпазна и регулираща арматура, газопотребителни съоражения. Като източник на газ се използват селищните газопроводни мрежи или газови уредби за втечнен газ.

Жилищните сградни газопроводни инсталации се свързват най-често със селищните газопроводни мрежи с ниско налягане.При недостатъчна мащност или тяхното отсъствие е възможно захранване от мрежи със средно и високо налягане посредством газорегулаторни пунктове.

Като източник на газ за малки населени места без централно газоснабдяване и обекти, отдалечени от газопроводната мрежа може да се използва втечнен газ, който се доставя в специални съдове под налягане.

Сградно газопроводно отклонение

Сградното газопроводно отклонение е предназначено да осигури непрекъснато транспортиране на газ от източника към сградната газопроводна инсталация. Връзка с уличния газопровод. Свързващ газопровод. Пречиствателно съоражение. Главно спирателно съоражение. Регулатор на налягане – в случаи, че е необходимо. Връзката с уличния газопровод може да се осъществи чрез заваряване на щуцер със седло, заварен тройник или муфа.

Свързващия газопровод се изпълнява от чугунени, стоманени или медни тръби, положени подземно на дълбочина от 0.6 до 1 m.При транспортиране на газ съдържащ влага, отклонението се изпълнява с минимален наклон от 0.005 m/m към кондензния сифон. Налягането в сградното отклонение се определя от това в уличния газопровод. Свързването към уличната мрежа се осъществява в най-близкия до сградата участък. Обикновено входът на отклонението в сградата се осъществява в необитаеми помещения, стълбищни клетки, коридори, кухни, в помещения с газови прибори или специални помещения, оборудвани с приточно-смукателна вентилация и отделен вход и изход. Избени и складови помещения, например за съхраняване на въглища, са неподходящи за тази цел. Не се разрешава вход на сградното отклонение в машинни помещения, асансьорни шахти и др., както и монтаж под фундаментите на сградите.

Вътре в сградата газопроводното отклонение трябва да бъде съответстващо на местните условия – разстояние от пода и стената, но не по-малко от 150 мм. Диаметъра на сградното газопроводно отклонение зависи от оразмерителния разход на неговата дължина. Не се допуска свързване на тръбите в елемента, на всяко отклонение се предвижда главен спирателен кран, който се пломбира.

Видове сградни газопроводни отклонения

При новите сгради проектът съгласуван с газоснабдителното предприятие, определя най-икономичния начин на сградната газопроводна инсталация с уличния газопровод.За един жилищен блок захранваме възможно странично на блока или на челната му страна.Възможно е входът на газопроводното отклонение да се осъществи по инсталационен канал.

Ако е необходимо редуциране на налягането на газа при свързването със сградната мрежа се монтира регулиращо устройство. При свързване на сгради до 20 жилища се използват индивидуални устройства, над 20 жилища – регулиращи устройства за жилищни блокове, които се разполагат в абонаментна станция.

Газорегулираща и предпазна арматура

Газорегулиращата арматура, в качеството на такава арматура се използват регулатори на налягане.Тяхното предназначение е да редуцират налягането на газа и да го поддържат в определени тесни граници. Те са свързващо звено между мрежите с високо, средно и ниско налягане или газовите уредби за втечнен газ и газовите прибори.

Регулаторите на налягане биват:

• индивидуални;
• групови;

Нормалният дебит на всеки регулатор на налягане се дава в m3/h въздух при температура 150С и налягане 100KPa. Предпазна арматура; Предпазителите са съоръжения за контролиране и самостоятелно изключване на инсталацията в случаи на нежелана промяна на газоснабдяването(запалване,недостиг на газ или въздух).

Контролно-измервателни прибори и автоматика:

За контрол на процесите на транспортиране и разпределение на газа,както и работата на горелките на газопотребителните съоражения в съвременните газопроводни инсталации, се използват редица управляващи устройства(контролери), превключватели на налягане,електромагнитни вентили и др.

Управляващите устройства включват:

• контролни звена на херметичното затваряне на спиралните кранове към горелките;
• устройства за бавно отваряне и затваряне на спиралните кранове;
• предпазни и регулиращи съотношението на въздуха и газа в горелките на
• газопотребителните съоръжения;

Превключвателите на налягане намират приложение в следните случаи:

• за контрол на минималното входно налягане;
• като електрически нормално затворени предпазители;
• за контрол на разхода на газ;

Електромагнитните вентили и кранове с електрическа задвижка намират широко приложение при автоматизацията на процесите, свързани с използването на газа.

Газопотребителни съоръжения

Газопотребителните съоражения са устройства, които използват топлината, която се отделя при изгаряне на газа при различните процеси.
В зависимост от начина на осигуряване на въздух и отвеждане на продуктите на горене, гозопотребителните съоръжения биват:

• тип А – въздух за процесите на горене се осигуява от помещението в което се намира съоръжението и липсва система за отвеждане на изгорелите газове.Такива са битовите готварски газови уреди;
• тип В – завесищи от въздуха в помещението и осигуряващи отвеждане на
• продуктите на горене;
• тип С – независещи от въздуха в помещението и със система за отвеждане
• на продуктите за горене.От своя страна те се разделят на:
• тип С1 – монтират се на външна стена без вентилатор.Това са
• отоплителните тела на водонагревателите;
• тип С2 – с вентилатор и получаващи въздух от комин и отвеждане на
• продуктите на горене в него.
• тип С3.1 – без вентилатор и получаващи въздух за горенето от комин и
• отвеждане на отработените газове в него.
• тип С3.2 – с вентилатор, получаващ въздух за горенето от открито
• пространство и изхвърлящ продуктите на горене през покрива.
• тип С3.3 – с вентилатор, получаващ въздух за горене от открито
• пространство и изхвърлящ продуктите на горене през стената.

Газови уредби.

Газовите уредби са газопотребителни съоръжения, при които изхождоайки от условията на хигиена на въздуха е допустимо определянето на
отработения газ в помещението, в което са разположени.

В България се допускат газови уредби, отговарящи на БДС 16074 или такива разрешени от ведомствения технически контрол.При определяне на местоположението им трябва да се осигурят защитни разстояния от строителните елементи и подвижно обзавеждане.

В жилищните и обществени сгради се използват:

• кухненски печки и котлони за приготвяне на храна
• газови котли, камини, инфрачервени излъчватели
• 3.5.1.1 Газопотребителните съоръжения имат различни технически параметри:
• номинален разход на газ
• номинално енергийно натоварване
• пределно енергийно натоварване
• номинална енергийна мощност
• устойчив режим
• коефициент на полезно действие
• номинално налягане
• тези технически параметри са отразени в табличен вид и се вземат в предвид при определяне на разходите на газ при проектните изчисления.

Отвеждане на продуктите на горене

Основни продукти на горенето на газообразно гориво са въглеродния окис(CO) и въглеродния двуокис (СО2).Тяхното съдържание във въздуха е от особено значение за здравето на хората.За да се осигурят здравословни условия в помещенията, където са монтирани газопотребителните съоръжения, е необходимо съдържанието на въглероден окис и въглероден двуокис да не надвишава пределно допустимите концентрации (ПДК).

Въглеродният двуокис е отровен и негоната ПДК е

• за работни помещения – 55mg/m3 въздух;
• за жилищни помещения – 20 mg/m3 въздух;

Съдържанието на въглероден двуокис не трябва да надвишава 0,5%. За отвеждане на изгорелите газове извън помещенията се предвиждат отделни системи. За нормална и безопасна работа на газопотребителните съоръжения е необходимо да се осигури непрекъснат приток на свеж въздух за поддържане на горенето, а също така постоянна вентилация на помещението.

В зависимост от начина на довеждане на свеж въздух и отвеждане на отработените газове системите биват:

• отворена
• затворена

Режим на газопотребление и методика за определяне оразмерителния разход на газ. За да се определи диаметъра на един газопровод е необходимо да се установят:

• вида на използвания газ(природен, градски, втечнен);
• налягането на газа на входа на сградата;
• максималния часов разход на газ;
• дължината на тръбите и местните съпротивления;
• допустимите загуби на налягане, които да осигурят на горелката
• достатъчно работно налягане;

Норми за разхода на газ в сградите

• Потреблениета на газ в сградите се характеризира с голяма месечна, седмична, денонощна и часова неравномерност.
• Режимът на работа на газопроводната инсталация зависи от много фактори:
• в жилищните сгради – от броя и вида на инсталираните газови уреди,
• степента на благоустрояване на сградите, броя на обитателите,
• климатичните условия, годишния сезон.
• В комунално-битовите,обществените и производствените сгради – работата
• на технологичното оборудване и технологичните процеси, режима на
• работа, броя на работещите и др.

През зимния сезон се изразходва 1,5 – 2 пъти повече газ в сравнение с летния. Разхода на газ се увеличава 40 – 50 % в предпразничните и почивни дни в сравнение с работните дни.Неравномерност при използване на газа се наблюдава и през часовете на денонощието.В жилищните сгради най-голямо е газопотреблението сутрин (8h – 11h) и вечер (18h – 21h) като часовия разход е 6 – 7,5 % от денонощия.

При проектиране на една газопроводна инсталация броят на обитателите на сградата се определя с оглед перспективното развитие на обекта на газоснабдяване. Нормативните разходи на топлина (MJ), отнесени към един потребител (жител,1t изделие, 1 обяд и др.). За ориентировъчно определяне на разхода на газ се използват укрупнени показатели.Например при калоричност на използвания природен газ 33,36 MJ/m3 за райони с централно снабдяване с топла вода укрупнения нормативен разход на газ е 100m3/год на жител, а за райони с централизирано снабдяване с топла вода – 250m3/год на жител.

Максималния часов разход, за жилищни сгради зависи от средният часов разход в едно жилище съответно равен на 0.043 m3/h и 0,089 m3/h за печка и водонагревател, броят на еднотипните жилища, броят на типовете жилища, коефициент на неравномерност на газопотребителите на газа, който зависи от общия брой на еднотипните жилища. Разходът на газ зависи от неговото състояние.Както е известно, плътността на газа зависи от температурата му. Разходът на газ се наммира в обратно квадратична пропорционална зависимост от плътността му.

Ето защо при оразмеряване на газопроводите е необходимо да се правят във връзка с изменение на неговата плътност. Определяне на оразмерителните разходи на газ. В жилищните и обществени сгради газопроводните мрежи могат да се разделят на следните газопроводни участъци:

• главни хоризонтални (разпределителни) клонове;
• вертикални клонове;
• етажно отклонение (газопровод за включване на разходомера);
• потребителен газопровод;

В действащите български норми за проектиране на системи за газоснабдяване на газови инсталации в сгради, работещи с природен газ, не е посочена конкретна методика за определяне на аразмерителните разходи. За най-ефентивно оразмеряване на газопроводите е необходимо възможно по-точно да се определи максималния разход на газ. Тук, освен сумата на всички газопотребителни съоръжения, трябва да се знае и вероятността на тяхното едновременно действие, която от своя страна зависи от начина на използване, при което трябва да се прави разлика между:

1. непрекъснато;
2. периодично;
3. понякога;

Следователно оразмерителният разход на газ е функция на фактора на едновременно действие и сумата на номиналните разходи на газовите уреди за едно жилище.

Факторът на едновременно действие, а заедно с това и оразмерителния разход са от голямо икономическо значение за газопроводните инсталации.

Според немски източници определянето на оразмерителният разход на жилищни блокове до 100 апартамента се извършва със следните математически изрази,основани на експериментални данни:

Вариант 1. Газоснабдяване само за готвене Вариант 2.Газоснабдяване за готвене и за самостоятелно загряване на вода Вариант 3.Газоснабдяване за готвене и загряване на вода и централно отопление на жилището

• където Qd е оразмерителния разход на газовите уреди за едно жилище, m3/h;
• Qai – сумата от нормалните разходи на газовите уреди за едно жилище,m3/h;
• n – броят на жилищата;

Ако броят на жилищата е по-голям от 100, полученият оразмерителен разход за n=100 се умножават с коефициента b=n/100.
Оразмерителните разходи за жилищни сгради могат да се отчетат директно от таблици в зависимост от сумата от нормалните разходи за едно жилище и броят на жилищата.

Оразмерителните разходи за етажните (потребителски,апартаментни) газопроводи се определя с фактор на едновременно действие Fsim=1.

При инсталиране на газови печки в жилищата може да се използва фоктор 0,7 , който отговаря практически на действителното потребление.

При определяне на оразмерителните разходи е необходимо да се държи сметка за това, че при природния газ, поради по-високата му калоричност, за едно и също номинално топлинно натоварване, се получават по-малки оразмерителни разходи, отколкото при градския газ.

Например разходът на газ на една стайна отоплителна печка с номинална мощност 4600W за природен газ възлиза само на 0,52 m3/h срещу 1,28 m3/h за градски газ.

Според руски източници оразмеряването на газопроводната мрежа се извършва за максимално часов разход. Максималният часов разход на газ за комунални и производствени нужди при нормални условия се определя по формула, в зависимост от годишния разход на газ, m3/г и коефициент на часов максимум.

За жилищни и обществени сгради оразмерителния разход на газ се определя по формула в зависимост от номиналния разход на газ на еднотипните уреди. Според френски методики за определяне на оразмерителните разходи на газ се въвежда “условен газ“, който се характеризира с калоричност Qk=4,5 th/N m3 (18.8 MJ/Nm3) и плътност р=0,5 kg/m3 при налягане 1 kPa.

Определянето на количеството “теоретичен газ“ се извършва по следната формула

Qd = A + (n1 + n2 + 0,5n3 + 1,5n4 + 2n5)0,736 + 0,23t

• където Qd е оразмерителният разход на газ Nm3/h;
• A=5Nm3/h – дебит, който се приема при наличие на един или повече
• газови водонагреватели с номинална мощност 320 или 380 mth/min;
• A=2Nm3/h – дебит, който се приема за всички останали газови водонагреватели;
• n1 – броят на газовите печки
• n2 – броят на газовите водонагреватели с мощност 126 mth/min;
• n3 – броят на газовите котлони и перални машини;
• n4 – броят на газовите водонагреватели с мощност 200 или 250 mth/min;
• n5 – броят на газовите водонагреватели с мощност 320 или 380 mth/min;
• t – номинална мощност на котелното газова инсталация и газовите
• прибори, невключени по-горе.

Загуби на налягане

Налягането на газа е важен параметър за една газопроводна инсталация.
Необходимо е да се прави разлика между :
- статично (налягане на покоя)
- технологично (динамично налягане);

За нормалното функциониране на газовите уреди е решаващо технологичното налягане.Газопроводната инсталация трябва да се оразмери така, че пред горелката да се осигури по възможност константно технологично налягане.

Загубите на налягане в един тръбопровод расте с увеличаване на дължината му и местните съпротивления.За да се запазят загубите на налягане в допустими граници, е необходимо за оразмерителния разход на газ да се предвиди съответния диаметър на тръбите.

Допустимите загуби на налягане в газопроводните мрежи са дадени в табличен вид в зависимост от вида на газопроводната мрежа (външна,вътрешна), вида на застрояване, вида на газа и налягането приди газовите уреди.

Загубите на налягане в нормативните документи могат да се дават диференцирано в зависимост от оразмерителния участък. Например в немската литература при захранваните с изкуствен газ инсталации за ниско налягане се приемат следните максимални загуби на налягане:

средни газопроводни отклонения – 20 Pa
разпределителни тръбопроводи общо – 30 Pa
етажни(апартаментни) газопроводи – 80 Pa

Към тези стойности трябва да се прибавят загубите на налягане от разходомера, които са значителни.Загубите на налягане в разпределителните участъци включват загубите до последния вертикален тръбопровод.

При оразмеряван сградните газопроводни инсталации вследствие на издигането на газа нагоре (градския и природен газ са по-леки от въздуха) е необходимо да се отчита естественото налягане.При високи сгради поради голямата дължина на вертикалните газопроводни клонове това налягане е значително и може да се определи като зависимост от естественото налягане, отношението на плътностите на газа и въздуха, дължината на вертикалния газопроводен клон и земното ускорение.

Допустимо е газоснабдяване на сгради с височина до 80 m при съблюдаване на определени условия за свързване на газопотребителните съоръжения и спазване на предписанията за сигурност.

Необходимо е оразмеряването на вертикалните газопроводни участъци да се извършва така, че загубите на налягане в тях да са равни или по-малки от естественото.Остатъкът от разликата се сумира с естественото налягане в следващият вертикален участък.

Загубите на налягане се определят от основното уравнение на аеродинамиката, като функция на коефициента на триене, дължината на участъка, диаметъра на тръбата, скоростта на потока, плътността на газа и сумата от коефициентите на местно съпротивление. Загубите на налягане се определят в зависимост от режима на движение на газа, който се характеризира с числото на Рейнолдс. За изчисление на загубите на налягане могат да се използват номограми. Коефициентите на местно съпротивление се вземат от таблични източници, където те са определени опитно. За сградните газопроводни инсталации местните съпротивления могат да се изразят с еквивалентна на съпротивлението дължина. За опростяване на изчисленията може да се използват таблични източници, които позволяват да се определят загубите на налягане на единица дължина, както и еквивалентната дължина в зависимост от оразмерителния разход на газ и условния диаметър. За жилищни сгради приблизително определяне на местните загуби на налягане може да се определи като % от загубите по дължина:

• за газопроводи от входа в сградите до вертикалните клонове – 25 %;
• във вертикалните газопроводни клонове – 20 %;
• за етажна (жилищна) тръбна разводка : при дължина 1 до 2 m – 450%; 3
• до 4 m – 300%; 5 до 7 m – 120%; 8 до 12m – 50%;

Предварителното определяне на диаметрите на отделните оразмерителни участъци може да се извърши по формула в зависимост от оразмерителния разход на газ, абсолютното налягане на газа, скоростта на движение на газа.

При оразмеряване на вертикални клонове на високо етажни жилищни сгради до 25 етажа могат да се използват таблични стойности, но при Вариант 1 (газоснабдяване за готвене).

След оразмеряването се проверява дали налягането в газопроводната мрежа на входа – Pe e достатъчно за обезпечаване на всички потребители с газ съгласно неравенството:
Pe > Pn

Pn – необходимо налягане за преодоляване на хидравличните загуби в мрежата. Ако неравенството не е изпълнено за да се намалят общите загуби на налягане, диаметрите на някои тръбни участъци следва да се увеличат.

При оразмеряване на сградните газопроводни мрежи е необходимо да се спазва условието:

където – допустимите загуби на налягане съгласно таблични стойности.

Системи за отвеждане на продуктите на горене и оразмеряването им:

Основни продукти при горенето на газообразно гориво са въглеродния окис (CO) и въглеродния двуокис (CO2).Тяхното съдържание във въздуха е от особено значение за здравето на хората. За нормалната и безопасна работа на газопотребителните съоръжения е необходимо да се осигури непрекъснат приток на свеж въздух и поддържане на горенето, а също така постоянна вентилация на помещенията.

В зависимост от начина на довеждане на свеж въздух и отработените газове системите биват :
- отворена;
- затворена;
Отворена система за довеждане на свеж въздух и отвеждане на отработените газове:

При отворената система необходимия за горенето кислород се осигурява от въздуха в помещението. Свежият въздух навлиза през фигурите на строителните елементи, както и през специални отвори на външните стени.

Помещенията, в които се монтират битови газови уредби тип А (без система за отвеждане на продуктите на горене), трябва да бъдат най-малко с една външна врата или отваряем прозорец.Обемът им трябва да бъде:

- не по-малък от 20 m3 /kw – при инсталирана номинална мощност до 11 kw;
- не по-малък от 4 m3/kw обща инсталирана номинална мощност, когато
за приток на свеж въздух се разчита на външни фуги:
- не по-малък от 2 m3/kw обща инсталирана номинална мощност и приток на въздух в помещението най-малко 0,8 m3/h въздух на 1 kw (разчита се на притока на въздух през външните фуги и порьозните строителни елементи);
- не по-малък от 1 m3/kw обща инсталирана номинална мощност, когато
за приток на свеж въздух е предвиден отвор с площ най-малко 0,015 m2.

Газовите уреди с вентилатори могат да се монтират в по-малки помещения. Допускат се уреди без вентилатор в помещения с обем по-малък от 1m3/kw обща инсталирана номинална мощност при съблюдаване на определени изисквания.

Естествено отвеждане на отработените газове:

Естественото отвеждане на отработените газове бива:

• директно в помещенията – при използване на битови газови уреди с малка номинална мощност;
• чрез димоотвеждаща тръба в стената;
• чрез комини с естествена тяга, които се разделят на индивидуални, общи и свързани.Системата за отвеждане на отработените газове може да се комбинира със системата на вентилация на въздуха в сградата.

Принудително отвеждане на отработените газове се извършва с механична (вентилаторна) система, свързана към димоотвеждащите тръби и комините. Принудителното отвеждане на отработените газове се проектира, когато естественото отвеждане не може да се приложи.

Комбинирана затворена система.

Комбинираната затворена система съчетава осигуряването на свеж въздух, необходим за нуждите на горенето и отвеждане на изгорелите газове от газопотребителните съоръжения извън помещенията посредством един комин. Оразмеряване на системите за отвеждане на отработените газове.

При оразмеряване на системите за отвеждане на отработените газове се определят:
- размерите на напречните сечения на комините и димоотвеждащите тръби;
- естественото подналягане (тягатя);
- загубите на налягане при движение на отработените газове в димоотвеждащите тръби и комините; големината на подналягането пред газопотребителните съоръжения;

Оразмеряването се извършва в следната последователност.

1.Задава се скорот на отработените газове V = 1,5 – 2,0 m/s и се
определя площа на напречното сечение на отвеждащата тръба и комина:
2. Приемат се размерите на напречното сечение;
3. Въз основа на сравнението на стойностите на подналягането пред газопотребителните съоръжения с минимално допустимите се проверява дали приетите размери са правилно определени.

Естественото подналягане (тягата) се определя чрез математическата формула в зависимост от височината на участъка създаващ подналягането, температурата на въздуха в помещенията, средната температура на изгорелите газове в участъка,барометричното налягане.

Ако подналягането Pg е по-голямо от минимално необходимото то избраното сечение на комина може да обезпечи нормалната работа на газопотребителното съоръжение.При подналягане по-малко от допустимото, част от продуктите на горене ще навлизат в помещението през регулатора на тягата.

Количеството на въздуха, който се засмуква от регулатора на тягатя зависи от подналягането. Може да се приеме приблизително, че при подналягане до 3 Pa не се засмуква въздух от регулатора; при налягане 3-6 Pa се засмуква 20% въздух, а при подналягане 6-10 Pa – 30%. Площа на напречното сечение може да се отчете в зависимост от тяхната височина, режим на работа и минимална мощност на инсталираните в тях газопотребителни съоръжения от таблици. Температурата на изгорелите газове на изхода на комина не трябва да бъде по-малка от температурата на кондензиране.Тя е различна за газопотребителните съоръжения и варира от 420 С до 490 С.

Изводи, цели и задачи.

В следствие на развитието на промишлеността и повишаване стандарта на живота се увеличават и енергийните нужди на обществото, в следствие на това е необходимо внедряването на енергийни източници, които да отговарят на определени изисквания:
- лесно достъпни;
- универсални, не изискващи специални помещения за съхранение;
- лесни за транспортиране;
- екологично чисти;
- не изискващи специално оборудване;
- нямащи вредни странични въздействия;
- да са целогодишни;
- независещи от климатичните особености и промени;
- не отделящи вредни емисии, прах, сероводород, оловни окиси,
радиоактивни лъчения;
- да са високо ефективни и др.

В този смисъл природният газ удовлетворява голяма част от изискванията, с тази цел той започва да намира все по-голямо приложение в промишлеността и комунално-битовите учреждения.През последните десетина години се работи усилено по газификацията на промишлените региони, от гледна точка на екологичното подобряване на регионите и намаляване себестойността на продукцията. Затова се изграждат магистрални и селищни газоразпределителни мрежи със средно и високо налягане. В повечето европейски страни природен газ се използва и за битово газоснабдяване. В бита той намира приложение, за отопление, приготвяне на храна, топла вода, производство на студ и др. От няколко години в нашата страна се работи и върху битовото газоснабдяване на селищата. Постигнали са известни резултати, изготвени са нормативни изисквания и стандарти, пуснати са в експлоатация определени райони и усилено се работи по изграждане и разпределение на селищните газопроводни мрежи с ниско и средно налягане, както и по газификацията на отделните жилища.

С тази си цел е изработен и този дипломен проект, който включва проектиране на сградна газопроводна система в реално съществуваща жилищна сграда (еднофамилна къща), в рамките на регулационния план на с.Войводиново,обл.Пловдив, общ. Марица.

Задачите на проекта са да се покажат начините за оразмеряване на жилищни газопроводни инсталации; препоръки за преустройство и експлоатация на газови инсталации

Сходни статии:

1. Видове информационни технологии На базата на анализа на информационните дейности в информатиката са създадени и се прилагат следните информационни технологии:  Информационна технология за събиране на информация (научна, образователна, икономическа, управленческа, фирмена и др)....