„Да живееш значи да се бориш, да се бориш значи да живееш” Бомарше. Но дали? Къде е границата? Разграничаве ли човек нуждата от борба и желанието за нея?
Борбата е насилие, независимо дали е при отбрана или нападение, а насилието не е в никакъв случай добро, въпреки това то е неизменна част от живота на подрастващото поколение. Докато преди е трабвало да се бориш, за да оцелееш, то сега по-често срещана е практиката да издевателстваш и да насилстваш другия, но не защото така се налага, а защото така ти харесва и това ти носи удоволствие в живота, такава е психиката на повечето подрастващи в днешно време.
Това е проблем, който не се среща само в България, има го по цял свят и границата на възрастовата група пада с годините. Защо децата станаха такива, дали е в следствие на възпитанието им или на променената им ценностна система, дали е виновна държавата и масмедията .. аз мисля, че е комплексно. Още от малки децата се възпитават с агресия, дори и в детските филмчета, добрия побеждава злия със сила, те виждат това и следват този пример. Не може в държава, в която всеки гледа да надделее над другия и да го згроми, да искаме подрастващите да се учат на любов към ближния.
Децата винаги са искали внимание и оценка. Те копнеят да бъдат забелязани, но вече никой не се стреми да привлече това внимание с добро. Важно е да си популярен, да се знае името ти и колко пакости си направил. Времето, в което забавлението беше игра на жоманка го няма и как да го има, колко по-забавно е да пораснеш за една нощ и да пиеш,да пушиш и да псуваш, както големите, а ако се научиш и да се биеш, то тогава наистина ще си в светлините на прожекторите. Това е примера на социалистическата мутра, останала от едно време.
Да проблемът е масов и го има и в другите страни, но у нас е много по-голям. Държавата е толкова изту(О)рмозена и слаба. Учителите нямат същия хъс и желание за работа, родителите са твърде заети с насъщния, а медиите гледат как да покажат новата трогателна новина. Младежите са заобиколени с тревоги, смъртни случеи и побои откъде могат да вземат добрия пример. В училище и на улицата те трябва да бият, за да не бъдат бити, но колелото се върти и след като биеш скоро и ти ще бъдеш бит. Няма странични наблюдатели – всички са замесени, защото живеят един и същи живот.
Всички виждат проблема и се възмущават от него, но никой не прави нищо по въпроса. Ако си съвестен родител ще седнеш и ще говориш с детето си, но това няма да помогне, защото то колкото и да кима, ще се върне на улицата и ще продължи постарому, не защото му харесва, а защото така трябва, такъв е всеобщия пример и ако то не го следва ще се дели, а който се дели е неудачник и остава сам, срещу всички други, а никой не иска да е сам сред вълци.
Това е черната действителност в България, с нея живеем и ще продължаваме да живеем. „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро.”…
Сходни статии:
- Политика на заетост и борба с безработицата в България и Европейския съюз Заетостта в Европейския съюз Растежът и заетостта са определени в Лисабонската стратегия като водещи приоритети в политиката на Европейския съюз. Затова и мотото на политиката за заетост и социални въпроси...
