Информационен Интернет сайт Moderno.info

По икономически показатели се формират три групи държави:
Първа група-в нея влиза държави с БВП на глава от населението повече от 6000 $.При 18% от световното население те дават 83% от световния БВП и по отделни статии на потреблението превъзхождат останалите държави стотици пъти.Само САЩ, при 5% от световното население, използва 40% от световните потребителски ресурси, като например 25% от производството на петрол и природен газ, което средно на глава от населението е 184 пъти повече от това в Индия.
Втора група – обхваща страните с БВП на глава на населението в границите на 1000-6000$. Наричат ги “неутрални страни”, а техните граждани – “полухора”.Те са около 1.6 млрд. и включват европейските страни от бившия социалистически лагер, Китай, някои страни от Латинска Америка (напр.Чили и Бразилия).Неутралните страни са неустойчива конфигурация и отделните им части в своето развитие, се насочват към включване в другите категории държави.
Трета група – включва държави, наричани “свършени страни ” и образуват пояса на безнадеждността. Това са държавите парии, загубили не само най-важните си ресурси, но и способността да ги произвеждат дори в просто възпроизводство. Тъй като прагът на жизнения минимум се определя на 4$ на ден, в тази категория попадат 3.4 млрд. души, сред които 2.8 млрд. с доход по-малък от 2$ дневно и 1.2 млрд. с по-малко от 1$ на ден.
В световен аспект по индустриално – технократични показатели се формират ясно изразени технологичен център и индустриална периферия.
Технологичният център съществува и се развива на базата на петте нови монопола: технологични, финансови, природно-ресурсни, информационни и оръжейни.Взети заедно, тези монополи определят рамката на световното развитие като ограничават обсега на индустриализацията в периферията и обезценяват производствения труд вложен в техните икономики за сметка на раздутия размер на собствената принадена стойност. Технологичният център обхваща така наречените постиндустриални държави.
Индустриалната периферия, от своя страна, съдържа три пояса:
Първи пояс включва бившите социалистически страни от Европа, Китай, Корея, Тайван, Индия, Бразилия, Мексико. Тези страни успяха да създадат национални производствени системи, които ако не реално, то потенциално са конкурентноспособни.
Вторият пояс са страните навлезли в индустриализацията, но не успели да създадат национално производствени системи – арабските страни, Южна Африка, Иран, Турция, Латинска Америка. В тях по някога съществуват конкурентно способни стопански отрасли, особено тези, които използват евтина работна ръка, но не и конкурентноспособни системи.
Третият пояс са страните ненавлезли в промишлената революция. Те са конкурентноспособни единствено в отраслите, където разполагат с природни преимущества: полезни изкопаеми, нефт, селскостопански стоки. Обикновено, политическите сили в тези страни нямат нито проекти, нито стратегии за развитие в бъдеще. Като пример  е Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства. Особено тревожно е състоянието на цял един континент-Африка. Жак Атали го нарича “безнадежден континент”. След 1970 г. делът на Африка в световните пазари е спаднал на половина, дълговете й са нараснали 12 пъти и са равни на целия годишен БВП, доходите на глава от населението е намалял с една четвърт. Най-вероятно бъдещето на Африка ще е трагично – тя ще е единственият регион в света изцяло изключен от подялбата на евентуално бъдещо изобилие за нейна сметка.
Ако се изобрази като точкови множества страните, класифицирани по икономически и по индустриално-технократически показатели сечението на първата икономическа група и на технологичния център дава подмножество, наричано “златния милиард”.
Това са всички постиндустриални страни с БВП на глава от населението над 6000$ годишно, а именно САЩ, Канада, Европейски съюз, Швейцария и Япония.
Възможно е още едно обобщение на двете класификации по географски принцип. Страните от “златния милиард” са разположени на север от 35-ти паралел от екватора. Подобно географско струпване е твърде любопитно и слага началото на разделянето на света на богати и бедни по направлението Север – Юг.
Постиндустриалния пазар предполага свободно движение в световното стопанство на капитали, стоки и работна сила, тоест либерална глобализация, пълна стриктност на националните икономики. Ежедневно през световните сделки преминават около 1.5 трилиона долара. Водещ е извода: “износът управлява света”. Световния износ в началото на 50-те години на 20-ти век възлиза на 53 милиарда долара, днес той вече е около 7 трилиона долара. Положителна страна е, че инвестициите на богатите страни позволяват в бедните държави да се създават милиони работни места. В редица развиващи се страни се появяват цели острови на съвременната технология-Сан Пауло в Бразилия, крайграничната зона с монтажни заводи в северно Мексико, цели градове в Индия и в Турция, половината от Тайван и др. Водеща парадигма при това излиза ефективността (отношението на печалбата към разходите), но вече в обществено световен мащаб.
Цената, отъждествяваща стоките на световния пазар, практически е еднаква, а разходите имат местен характер и се определят от климатичните условия, транспортни лостове и цена на работната сила. Минимални се оказват издръжките в развиващите се страни и страните от Третия свят. Ефективността там се оказва висока и затова в началото на глобалния поток от производствени фактори са от страни в Центъра към страни в Периферията. Аналогична ситуация се наблюдава и в агросферата. Конкурентноспособността, базираща се на ефективността, се явява доминиращ фактор, а всевъзможните наукообразни рейтинги на инвестиционната привлекателност (свобода, демокрация, права на човека и др.) практически не оказват влияние на инвестиционната активност в съответния регион. Свободно движение на капитала усилва естествения отбор по ефективността. В хода на конкуренцията по такъв признак участват не толкова отделните предприятия, корпорации, но и цели отрасли на икономиката.
Поради отчитане на екзогенните технологии, принадлежащи на ТНК, Периферията с по-малките издръжки се превръща в ефективен производител на масови стоки (Тайван, Тайланд, Филипините, Сирия). Единния световен доход се раздели от ТНК, тоест световният пазар загубва голяма част от пазарните си свойства. Ендогенните производства в Периферията се изключват от стоковите производства, но свързани с тяхното население преминават като натурално стопанство. Либерализацията на световния пазар “зашумява” за всевъзможни тарифни и нетарифни бариери и двойни стандарти в отношението Център-Периферия. Всяка геополитика в такива отношения се направлява към либерализация на пазара на Периферията. Официална парадигма на икономиките на страните от Центъра е ефективността.
Положението на световния пазар за последните 10г. определя асинхронно развитие на икономиките на страните от Центъра. От осем години ръста за 1999г. от ръст на икономиката на САЩ съставлява 4%. Бавния ръст на икономиката на Европа и Япония и жестокия спад в страните от Третия свят се превръща в скрито благо за САЩ. В Европа и Япония започва, макар и слаб, икономически ръст, при който вероятно вече се поставят основите за разговорите за “нова икономика” без кризи и с постоянен ръст на производителността. Тя оценява излишъка в тесния сектор на държавата, свързан с пазарния високотехнологичен бизнес. Другите сектори на стопанството не са засегнати от явлението – локомотива отдавна се е откъснал от вагона. Безпрецедентното повишаване цената на акциите и ниските нива на спестявания остават постоянно действащи фактори и за стопанството на САЩ и за стопанството на световния пазар. По оценки на въвеждащите експерти, около 1\5 от световната продукция (6 трилиона долара за година са изчислени) се явяват глобално (тоест за пълно либерализиране на световния пазар) конкурентноспособни.

Сходни статии:

1. Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни, в това число 33 в субсахарска Африка плюс Боливия, Гвиана, Хондурас, Лаос, Мианма /Бирма/, Никарагуа, Виетнам и Йемен. 29 от...
2. История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
3. Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
4. Цената на кризата Настоящите затруднения по обслужване на кредитите започват през 1982 г., когато Мексико, Бразилия и други развиващи се страни обявяват, че не могат да обслужват дълговете, натрупани в началото на 70-те...
5. Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...