Информационен Интернет сайт Moderno.info

В условията на пазарна икономика, държавните заеми заемат важно място при формирането на проходите на бюджета. По своята икономическа същност държавните заеми представляват специфично движение на паричните потоци между държавата и юридическите и физическите лица. В този процес държавата се явява заемополучател, а юридическите лица заемодатели. Чрез държавните заеми се осъществява бързо акумулиране на временно свободните парични средства във фирмите, банките, финансовите организации и гражданите. Те се използват за финансиране на държавни разходи. Държавните заеми са в пряка зависимост от бюджетния дефицит. Колкото е по-голям бюджетния дефицит в една държава,   толкова е по-голяма потребността от държавен заем. И обратното- намаленият бюджетен дефицит намалява необходимостта от държавни заеми.

Държавният заем е тясно свързан и с данъците, тъй като те са основен източник за неговото погасяване. Средствата набрани чрез държавен заем, се насочват за финансиране на непроизводителни бюджетни разходи. Следователно държавата няма възможност да осигури самовъзвръщаемост на заема. Това налага използването на данъците и другите приходни форми за обезпечаване на необходимите средства за погасяване на заема.

Външните заеми са една от формите на финансова помощ от по-силните на по-слабите в икономическо и финансово отношение страни.Характерно, обаче е, че тази кредитна помощ обикновено се предоставя при определени икономически и политически условия.Поради това външните държавни заеми водят до икономическа и политическа зависимост на страната-длъжник от страната-кредитор. За отбелязване е, че всички развити западноевропейски страни са длъжници на САЩ, но в същото време те са кредитори на по-слаби в икономическо отношение страни.
Друга характерна особеност на международния кредит е, че той се превръща в междудържавен.Причината за това е икономическата и политическата нестабилност в някои страни, което създава известни рискове за кредиторите.Именно тези рискове са причина за избягване на прякото участие на частния капитал в международни държавни заеми. Държавата поема върху себе си евентуалните рискове чрез пускането на правителствен заем или като става гарант на частни кредитори. Друга форма за гарантиране на заемния капитал срещу така наречения търговски и политически риск при международния кредит, освен държавната гаранция, е специалната застраховка на кредита, която осигурява интересите на кредиторите при евентуална неплатежноспособностна длъжника.

Държавните заеми имат сходни и отличителни черти и по отношение на банковите заеми. Сходството се изразява в общият източник за формиране на ресурсите – временно свободните парични средства на фирмите, банките, финансовите организации и населението. Освен това при организацията и на двата  заема се установява лиьвен процент и срокове за връщане. Между двете форми съществува и различие, което се изразява в това, че банковият заем се ползва като капитал за финансиране на стопанската дейност, в резултат на което се осигурява неговата възвръщаемост. Докато държавните заеми се насочват за покриване на бюджетното равновесие, т.е. за финансиране на държавните разходи, които не водят до създаване на нарастваща стойност, а се използват като средство за плащане.
В зависимост от използването на различни критерии държавните заеми се подразделят на отделни групи. Най-популярното разделение на държавните заеми е според тяхната форма. Според тази квасификация държавните заеми са:

• Външни – Те се сключват на международните валутни пазари и до тях страните със слабо развита икономика или изпаднали в тежка икономическа криза.
• Вътрешни – Държавата набира допълнителни приходи чрез този вид заем. Това е характерно за развитите страни.
• В зависимост  от субекта на сключване на заемите, те се подразделят на:
• Държавни – Този вид заеми намират по-голямо приложение , тъй като те се гарантират от правителството и с тях се финансират държавните разходи.
• Общински – Този вид заеми се гарантира от местните органи на управление и са насочени за финансиране на разходите по местните бюджети.
• В зависимост от начина на носене на дохода, публичните заеми се разделят на:
• Лихвени – При този вид заеми притежателят на ценни книжа по държавен или общински заем получава  обявената при сключване на заема лихва. Лихвените заеми намират по-широко приложение тъй като  те осигуряват допълнителен доход за всички ценни книжа
• Лотарийни – При лотарийните публични заеми една част от  ценните книжа се изплащат на падежа с печалбата, като печалившите облигации се определят лотарийно, а останалата част – по номиналната им цена. Този вид заеми не намира широко приложение, защото са “непривлекателни”. Това е така, защотото лотарийните заеми не осигуряват допълнителен доход на всички ценни книжа.
• Сконтови – При този вид заеми доходът е равен на разликата между номиналната и покупната цена. Участниците в заема закупуват ценни книжа на по- ниска стойност от номиналната, а при настъпването на падежа те се изплащат по номиналната цена.
• В зависимост от срока за погасяване на публичния заем той се подразделя на:
• Краткосрочен – Според законодателството на Република България ,  краткосрочните заеми са със срок до една година. От своя страна краткосрочните заеми се подразделят на месечни , тримесечни , шестмесечни , деветомесечни и годишни.
• Дългосрочен –Този вид заеми са със срок над една година. Те имат много широк диапазон – от една до десет години . Лихвата при дългосрочните заеми не се изплаща на падежа, както е при краткосрочните, а на всеки шест месеца от датата на емисията,  като последното плащане се извършва заедно с изплащането на номиналната стойност на ценните книжа.

При сключването на вътрешни държавни заеми у нас се използват следните форми :съкровищни бонове, съкровишни полици и облигации. Съкровищният бон представлява писмен документ,  който се сконтира пред една или повече банки за получаване на краткосрочни заеми от държавата. Той се различава от  облигацията по това ,че се издава от държавата при краткосрочни заеми и се закупува с отстъпка от номиналната му стойност. Съкровищните бонове се предоставят на кредитиращата банка в равностойност на отпуснатия заем. Те могат да бъдат лихвени и безлихвени. Съкровищните полици са документи, които държавата издава на емисионната банка и получава  срешу тях уговорения заем. При тях банката предварително си удържа лихвата по определения сконтов процент за времето от издаването на съкровишната полица до нейния падеж. Облигацията представлява писмен документ, който се предоставя на заемодателите срещу дадените от тях пари в заем на държавата,  носеш на притежателя определен доход под формата на лихва. В облигацията се посочва сумата на заема т.е. номиналната стойност, срока за изплащане на заена и начина на погасяване на дохода (лихва или печалба).
Сключването на държавни заеми може да стане чрез посредничеството на дадена банка или банкова група и чрез подписка, организирана от държавата, като всички разходи се поемат от държавния бюджет.
Държавните ценни книжа се придобиват на първичния пазар чрез аукциони, организирани от БНБ. Аукционите се провеждат от комисия, определена от Управителния съвет на БНБ, при наличието на няколко условия:

1. в аукционите могат да участват финансови институции, застрахователни компании с капитал не по-малко от 200 000 млн. лв. , финансови къщи, брокери.
2. Финансовите институции трябва да имат разплащателна сметка в БНБ.
3. Финансовите институции могат да участват в аукциона със съзтезателни и несъстезателни поръчки
4. Преди всеки аукцион БНБ уведомява финансовите институции за номера на емисията на държавни ценни книжа, предлаганото количество, лихвения процент и т.н.
5. В един аукцион всеки участник може да заявява до десет поръчки, като съвкупната номинална стойност на една поръчка трябва да бъде най-малко 1 млн.лв. и да е кратна на 100 000 лв.

Нефинансовите организации и физическите лица придобиват държавни ценни книжа на вторичния пазар. Те могат да закупят облигации по дългосрочните заеми само тогава, когато част от облигациите  е останала непродадена.
Сключването на заеми с публична подписка може да се осъществи и без посредничеството на банка или банкова група. В този случай държавата обявява чрез средствата за масова информация всички условия на заема – цел, обща сума, срокове, номинална цена и т.н.. След приключване на подписката в определения срок участниците в заема внасят заявените суми в приход на бюджета и получават облигации.

Държавен заем може да се сключи и за покриване на несъбираемите задължения към банките на държавните фирми и на едноличните търговски дружества в държавно имущество. По такъв начин насъбираемите задължения към банките на държавните фирми на едноличните търговски дружества с държавно имущество се преформят в държавен дълг. Откупването на  задълженията на фирмите се извършва въз основа на договори между Министерството на  финансите и съответните търговски банки, като отписват вземанията на държавните фирми и на едноличните търговски дружества с държавно имущество и увеличават взиманията си в държавни ценни книжа.

Важен елемент в организацията на сключване на държавните заеми е определянето на курсовете на облигациите. Всяка облигация има три курса- номинален, емисионен и пазарен. Номиналният курс определя номиналната стойност на облигацията. Той се вписва върху облигацията и служи за определяне на номиналния доход. Емисионният курс е по-нисък от номиналния. По него държавата предоставя облигациите на банката, посредник на заема. Разликата между номиналния и емисионния курс е курсът, по който облигациите се продават на вторичния пазар. Той зависи от лихвения процент на банката , инфлацията, търсенето и предлагането на облигации и т.н.. Пазарният курс е динамична величина и може да бъде равен, по-висок или по-нисък от номиналния доход на притежателя на облигацията.

Важен елемент в организацията на държавните заеми е начинът за тяхното погасяване. То се уточнява заедно с останалите условия на държавния заем. В практиката намират приложение следните начини за погасяване на държавните заеми:

• Изплащане на периодични вноски, включващи част от главницата и полагащата се лихва. По принцип лихвите по краткосрочните държавни ценни книжа се изплащат на датата на падежа им, а по дългосрочните ценни книжа- на всеки шест месеца, считани от датата на емисията, като последното плащане се извършва заедно с изплащането на номиналната им стойност. В случаите когато държавата има затруднения по погасяването на заема, тя прибягва към сключване на нови заеми, т.е. извършва рефинанисиране на държавния дълг. При рефинансирането общият дълг се прехвърля напред във времето, с което се облекчават разходите по бюджета за съответната година.Провеждане на тиражи по лотарийните заеми. При този начин на погасяване на заемите погасителните вноски по облигациите се определят на лотарийна основа.Това води до поставяне на притежателите на облигации при различни условия, както по отношение на сроковете за погасяване, така и до размера на печалбата. Този начин на погасяване на заемите е по-изгоден за държавата, но по-непривлекателен за кредиторите, поради което не намира приложение в световната практика
• Изкупуване от държавата на облигациите от фондовата борса. Този начин за погасяване на държавните заеми също рядко се прилага в практиката, тъй като поставя отделните субекти при различни условия.
• В случаите , когато държавата няма възможност да изплаща заемите , тя обявява отказ да плаща главници или/и лихви, докато не се постигне нова договореност между нея и кредиторите  за условията на връщане на тези заеми в бъдеще. Тази финансова операция  в световната практика се нарича мораториум. Той се различава от неплатежоспособността на банкрута по това , че при него държавата  запазва намерението си да продължи да погасява заемите в бъдеще, при условие че успее да постигне подходящото споразумение със своите кредитори. Причината за обявяване на мораториум е свързана с тежка икономическа криза, породена война, стихийно бедствие с огромни щети и др..Мораториумът е негативно явление, поставящо държавата в силна зависимост от кредиторите и в изолация от световния икономически свят.

Ако държавата не е в състояние да погасява своя дълг и в бъдеще и в бъдеще не възнамерява да изплаща главницата и/или лихвите по сключените от нея  договори, тя изпада в банкрут.

В някои случаи на държавите, които са изпаднали в банкрут, се извършва опрощаване на главницата и/или лихвите или част от тях по заемите при определени от кредиторите условия.
В редица случаи се налага извършване на промени в първоначалните условия на държавните заеми.Промените обикновенно са свързани с величината на лихвения процент със срока на заема. В случаите, когато държавата намалява или увеличава лихвения процент със съгласието на своите кредитори или без да се съобразява с тяхната воля, е налице конверсия на държавния дълг. При увеличението на лихвения процент на държавния заем се цели намаляване на разходите по държавния бюджет. А при увеличаване на лихвения процент нараства държавния дълг, тъй като то е свързано с привличането на допълнителни средства от кредиторите.

От теоритична гледна точка конверсията на държавните заеми може да се разглежда като доброволна и принудителна,едностепенна и многостепенна. Доброволната конверсия е свързана с изменението на лихвения процент след предварително съгласие на кредиторите или предоставянето им на право на избор. При принудителната конверсия държавата въвежда нов лихвен процент на заема, без да се съобразява с волята на кредиторите. Разглеждането на конверсията като едностепенна и многостепенна се обуславя от еднократното или многократното намаление или увеличение на лихвения процент на държавния заем. Когато лихвения процент на държавния заем се изменя само веднъж на определена дата, е налице едностепенна конверсия. При многостепенната конверсия лихвения процент се изменя многократно на предварително обявени дати. Конверсията на държавните заеми може да се отнася и до сроковете на тяхното погасяване. В случаите, когато се променя  предварително  обявения срок на заема, е налице консолидация. При нея временно се намаляват разходите на бюджета, свързани с дълга или, по-конкретно казано ,част от тези разходи се отлагат за по-късен етап.

Използвана литература:
Държавни финанси- Проф.Б.Грозданов –София 2007г.
Основи на финансите – Проф.Д. Стоянов – София, 2000 г.

Сходни статии:

1. История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
2. Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
3. Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
4. Отношение между банките и фирмите В условията на развита пазарна икономика банките стоят в центъра на стопанския живот и са едно от най-важните звена в обкръжаващата среда. Това се дължи на факта, че те са...
5. Цената на кризата Настоящите затруднения по обслужване на кредитите започват през 1982 г., когато Мексико, Бразилия и други развиващи се страни обявяват, че не могат да обслужват дълговете, натрупани в началото на 70-те...