Семейство Григорови притежават общо 15 декара обработваема площ в с.Добралък, област Пловдивска, община Куклен. 10 декара от земята те използват за производство на картофи, като приходите от това производство са един добър допълнителен доход за покриване на семейните нужди. Избират да произвеждат тази култура, защото не е много трудоемък процеса на производство /имайки предвид, че са пенсионери/ и е подходяща за отглеждане в този регион, съобразявайки се с надморската височина и типа на почвата. Занимават се с това от три години и сега са поставили няколко въпроса пред себе си, за да направят равносметка:
- какво е съотношението между приходите и разходите
- като цяло това производство доходно ли е и в каква степен
- каква е възвръщаемостта на вложените средства
- какви са факторите влияещи на крайния резултат
- има ли други алтернативи за по-оптимално използване на земята и труда, като основни ресурси в производството.
Отговаряйки си на всички тези поставени въпроси и обобщавайки получената информация, те искат да преценят дали е добре да продължат да произвеждат тази култура или е по-добре да се насочат към друга и съответно да максимализират икономическия резултат.
Задачите, които ще следват за да се извлече максимален обем информация, за да се даде правилна оценка и да се дадат препоръки за решаването на зададените въпроси са:
- да се систематизира правилно последователността от действия
- да се събере необходимата информация, която следва да се обобщи
- да се направят необходимите изчисления
- да се анализира правилно ситуацията, с помощта на получените резултати
- да се намери рай-правилното решение или да се дадат правилни насоки за вземането му.
Информация ще се набира пряко от членовете на семейството.
1. Характеристика на земеделската система
1.1. Юридически статут – фамилното стопанство на семейство Григорови не е регистрирано по търговския закон и няма участие в земеделски кооперации. Те спадат към групата на самостоятелните земеделски стопани, използващи изключително труда на членовете от семейството си, обработващи изцяло собствена земя и придаващи повечето от производствената продукция на пазара.
1.2. Осигуреност с ресурси
Първият основен и първичен ресурс, който ще разгледаме е земята. Семейство Григорови притежава общо 15 дка земя в с.Добралък, област Пловдивска, община Куклен. Селото е на близо 1000 м надморска височина, на 50 км от Пловдив. Землището му граничи с хижа “Здравец”, със селата Яврово, Лясково, Наречен, Бачково и Ситово. А в самото му землище са хижа “Чернатица”, “Студенец” и “Бяла черква”. Селото е с най-голямото землище в Южна България около 100 000 дка, но е сравнително малко по територия самото населено място и в момента са останали само 120 местни жители.
Тези 15 декара, които притежава семейството са общия сбор от три парцела, съответно 10 дка, 3,5 дка и 1,5 дка, притежават също и 2,5 дка ливадно пространство, от което си осигуряват сено за добитъка и други по-малки парцели, които не се обработват в момента. От общо 15-те дка земя в момента използват само 10 дка за производство на картофи, а имат и малка градина /около 200 кв.м/, в която отглеждат най-различни култури за лична консумация – домати, краставици, фасул, картофи, лук, чесън, спанак, ягоди и няколко овощни дървета.
Парцелът на който отглеждат картофите се намира на 1,5 кг от селото, непосредствено до пътя, който води до там. На 100 м. от нивата има и питейна вода. Земята е закупена от Васил Григоров през 1956 г. Чрез производството на различни култури те са се изхранвали години наред. В началото са започнали с производството на тютюн, като с приходите от него да си закупили къщата, в която живеят в момента. След това са произвеждали картофи, ръж, фасул и други култури, като тази периодична смяна на произвежданите култури се е правила и за да се подхранва почвата за да не се допусне изтощаване и да се поддържа нейното добро състояние. Може да се каже, че почвата е с много добри качества – един от най-добрите парцели в самото село.
Вторият основен първичен ресурс е трудът. Главно с производството се занимават членовете на семейството – Васил Григоров /69 г./ и Елена Григорова /65 г./ В трудовия процес се включват и синът им Димитър Григоров /46 г./ и жена му Стефка Григорова /43 г./. Само Васил и Елена са постоянни жители на селото, затова и по-голямата част от работата поемат те. В много редки случаи им се е налагало да наемат допълнителни работници /например за садене или оране/, на които се заплаща или надница или на декар изработена площ. Цените на извършваните услуги в селото са следните:
- за изораване – 15 лв./дка
- за набраздяване – 10 лв./дка
- за разравяне – 15 лв./дка
- за загърляне – 15 лв./дка
- за вадене – 15 лв/дка
Тези цени на услугите са сравнително високи, но това се обуславя на факта, че реално има само трима човека, които извършват тази дейност, т.е. има липса на конкуренция, орачите са почти свободни да определят сами заплащането и селяните са принудени, поради липса на друга алтернатива да заплащат установената сума. Поради тази причина семейство Григорови закупуват плуг на стойност 200 лв. /за всички обработки на почвата/ и кон на стойност 1000 лв.
За ръчна работа /копане, вадене и засаждане/ цената е 10 лв. надница за осем часов работен ден.
Но семейството се стреми да не наема допълнителни работници, за да може да си спести тези разходи, които ще окажат отрицателно влияние на крайния резултат.
Друг производствен ресурс е капиталът – семейство Григорови разполага със стопанска постройка, където се съхранява готовата продукция, различните инструменти и производствени материали. Помещението е 80 кв.м на стойност 2000 лв. Разполага още и с един кон – 1000 лв., помещение за неговото отглеждане – 10 кв.м на стойност 500 лв., един плуг – 200 лв., две пръскачки – 160 лв., 400 броя щайги по 2 лв. – общо 800 лв., други инструменти /мотики, копачи и др./ – 150 лв. До самия парцел имат един Фургон за 450 лв., в който също се съхраняват инструменти, материали и др., а се използва и за подслон в случай, че завали дъжд по време на работа. Той много улеснява производителите, защото не е нужно всеки път да пренасят необходимите им материали и инструменти, а ги съхраняват там. Към оборотния капитал могат да се отнесат семето, което сега е на склад – 2500 кг. по 2 лв. общо 5000 лв. и паричния капитал от 1500 лв., който е предвиден за разходи през следващия производствен цикъл.
1.3. Структура на производството
За подготвяне на производствения процес най-напред почвата се подхранва. Това се прави на есен заедно с есенната оран, като не е задължително, но е желателно тъй като по този начин почвата подобрява своите качества и съставки и става по-плодородна, по-рохкава и по-лесна за обработка, т.е. оказва влияние на крайния резултат. Есенната обработка на почвата е тъй наречената дълбока оран, която се прави на 30 см. дълбочина, за да може по-изтощената горна част да влезе надолу заедно с хвърлената тор. Избора на тора се определя от типа на почвата и от културата, която ще се отглежда, също така за този етап на обработка той трябва да бъде продължително действие и усвояване от почвата.
В много случаи селските стопани правят есенното наторяване с оборска тор, като естествен заместител и като по-евтин продукт. Преди години са използвали друг много интересен метод за наторяване – селяните които са отглеждали повече овце са ги оставяли да преспиват в отделни преградени участъци от нивата, като през няколко дни са ги местили на различни участъци и така са наторявали цялата нива.
Следващият етап е подготовката на семената. Тя се прави февруари месец. Имайки предвид, че за засаждането на един декар са необходими около 250 кг семена за тези 10 декара, които ще се обработват са необходими 2500 кг картофени семена. Те се нареждат в щайги и се слагат на тъмно и топло място, за да се рътят. Температурата необходима за този процес трябва да бъде над 13-14 градуса, семето трябва да покълне като кълновете трябва да са по 1-2 см максимум. При добри семена и правилно спазване на условията за рътяване от един картоф трябва да поникнат 6-7 кълна. След това семената се преместват на по-хладно и осветено място за да се закалят, кълновете да не са крехки за да не се чупят при засаждането те трябва да придобият синьо-червен цвят. Тогава семето е готово за засаждане.
Семейство Григорови са си закупили семената през 2003 г. – 2500 кг. по два лв. на стойност 5000 лв. През 2004 г. използват семена собствено производство.
Следва сеитбата, която се извършва на пролет, като най-подходящ за този район е периода от средата на април и началото на май месец. Като вече влияние оказва и времето – дали ще е дъждовно или сухо, почвата не трябва да е кална, а да е рохкава. Първо се изорава нивата, а след това се набраздява като разстоянието между браздите трябва да бъде 60 см. Това се извършва или с впрегатен добитък и плуг, или механизирано с трактор, специално пригоден за тази цел. След което в редовете се разпръсква подходяща за този етап тор и започва да се нарежда семето в редовете на разстояние 25-30 см едно от друго, като най-добре е кълновете да сочат на горе, което има значение за по-бързото поникване. След това картофените семена се зариват с около четири сантиметров слой пръст, което се прави с мотика. С това процесът на сеитбата приключва.
Следващият етап е пръскане против трева. То предотвратява за период от около два месеца поникването на трева, което подпомага по-добрия растеж на растенията и допринася за по-лесната им обработка при следващите етапи.
Около 20 дни след засаждането на картофите те започват да поникват. Когато младите растения станат 10-20 см е необходимо почвата леко и на плитко да се разрохка.Това може да се извърши както механично, така и ръчно с мотика. В селото наричат тази операция “прашене” – извършва се, за да влиза светлина и кислород към семето, които му позволяват да “диша”, да расте по-здраво и по-бързо. На този етап също е полезно да се натори, която тор загрява семената и също ги подсилва за по-интензивен растеж. В резултат на това те започват да растат много бързо и след около 7-10 дни /трябва да се следи колко са пораснали растенията/ трябва да се загърлят, т.е. да се зарият в основата на корена. Това се прави за да не излизат новорастящите картофи на повърхността, защото ако стане така те много бързо ще позеленеят, което ги прави негодни за употреба и трябва да се изхвърлят.
В края на юни, началото на юли е време растенията да се напръскат срещу колорадски бръмбари, които са изключително вредни за листата на картофите, а това непременно се отразява и на самия добив на картофи. Преди много години колорадските бръмбари са пренесени по нашите земи от Америка и от там носят наименованието си. Сега те са неизменен вредител по картофените култури. Зимуват дълбоко вътре в почвата и на пролет излизат на повърхността. Снасят яйцата си под листата на растението. Именно те са главната опасност защото са многобройни, затова е много важно да се улучи момента на пръскане – непосредствено след излюпване на яйцата. Възможно е пръскането да се повтори няколко пъти до пълното унищожаване на вредителите. Това обикновено се налага, ако след пръскане завали дъжд и измие препарата от листата.
По същото време се пръска и срещу “Мана”. Това е болест по листата на картофите – те започват да почервеняват и изсъхват. Предизвиква се от резки и последователни промени във времето, ако е било суша с високи градуси на температурата, завали за кратко, намокри листата и след това пак пекне силно слънце. За “Мана” също се пръска няколко пъти /от един до четири/ в зависимост от времето.
Процеса на развитие и зреене при картофите е около сто и двадесет дни. По здравината на ципата на картофа се разбира кога той е узрял. При неузрелите картофи тя е лесно накърнима. Неузрелите картофи освен, че не са достигнали максималния растеж, т.е. не са дали необходимия добив то те нямат и необходимата трайност.
Картофите се вадят в края на септември и началото на октомври. Следва сортиране на добитите картофи, което става по следния начин:
- за консумация – от 5 см. на горе /те ще бъдат продадени на стокова борба с.Първенец/
- за семена – от 4 см. до 5 см. /от тях 2500 кг семейството ще си остави за следващата година/
- брак /”шкарто”/ – тук влизат всички дребни картофи, всички надялкани или разцепени при ваденето картофи, също и наядени от червеи или други вредители /използват се за храна на добитъка/
- нагнилите и позеленелите от слънчевата светлина картофи се изхвърлят директно. Те не могат да се използват за нищо.
Видове семена, торове, препарати и техните цени
1./ Семена – според различните сортове картофи се делят на:
- Ранни – обикновено се засаждат в полето в края на м. февруари и началото на м. март. През месец май са готови за вадене.
- Средно ранни – подходящи за планински райони /над 800 м. надморска височина/
- Късни – имат по-дълъг период на развитие /най-предпочитани от планинските производители/
Различните сортове семена имат и различна добивност. Някои от едно растение връзват връзват по 7-8 картофа, които стават по-големи на размер, други връзват по 12-14 картофа, но за сметка на това са по-малки. Също при различните сортове семена има различни степени на издръжливост към болести. Едно от най-важните условия при закупуване на семената е мястото, на което ще се засажда. Семепроизводителни станции в Пловдивския регион има в с.Равногор, с.Ситово и др. Семена се внасят и от Холандия, Дания и Франция. Семената от директен внос дават най-голям добив, но са и най-скъпи. Ето и наименованията на някои видове сортове: “Санте”, “Корконде”, “Фолва”, “Агрия” и др. Хубавите семена са с диаметър от 4 до 6 см. Според качеството цената им вавира от 0,60 лв. до 2 лв., като тези от 2 лв. са клас “А” и могат да се засяват на едно място три, до четири години. Семейство Григорови е предпочело да закупи именно от тези семена, защото ги смята за най-подходящи и смята това за една добра инвестиция за много добра реколта през следващите 3-4 години.
2./ Тор за есенно наторяване – TSP, разход от 30 кг до 60 кг. на декар, цена на 50 кг – 22 лв.
3./ Тор при сеитба – NPK, разход от 50 кг. до 70 кг. на декар, цена на 50 кг. – 27,50 лв.
4./ Препарати за пръскане срещу трева:
- “Дуал голд” – за едногодишни житни плевели, разход 120 ml. на декар, цена 5 лв. за 100 ml.
- “Стомп” – за едногодишни широколистни плевели, разход 400 ml. на декар, цена 5,45 лв. за 200 ml.
- “Зенкор ВП” – разход 50 гр. на декар, цена 5,30 лв.
- “Зино ВП” – разход 60-80 гр. на декар, цена за 150 гр. 13,80 лв.
Семейство Григорови ползват “Зенкор ВП”, защото е по-евтин и са доволни от резултатите при използването му предходните години.
5./ Тор при разрохкване /първо окопаване/ – Амониев нитрат, разход от 40 до 70 кг. на декар, цена за 50 кг. – 18 лв.
6./ Тор при заравяне /второ окопаване/ – Амониев нитрат
7./ Препарат за унищожаване на колорадския бръмбар – няколко вида:
- “Регент” – разход 2 гр. на декар, срок на действие 30 дни, цена за 2 гр. – 2,3 лв.
- “Банкол” – разход 50 гр. на декар, срок на действие 20 дни, цена за 50 гр. – 2,5 лв.
- “Кароте” – разход 30 ml. на декар, срок на действие – 21 дни, цена за 50 ml – 2,9 лв.
- “Моспилан” – разход 6 гр. на декар, срок на действие – 3 дни, цена за 10 гр. – 2,5 лв.
- “Севин” – разход 100 ml. на декар, срок на действие 7 дни, цена за 100 ml. 2,65 лв.
- “Суми Алора” – разход 15 ml. на декар, срок на действие – 14 дни, цена за 50 ml. – 3,6 лв.
- “Актара” – разход 6 гр. на декар, срок на действие – 7 дни, цена за 4 гр. – 1,90 лв.
Семейство Григорови досега е използвало “Регент”.
8./ Препарат за пръскане срещу “Мана” – също няколко вида:
- “К Super” 0,3 % – разход 500 гр. на декар, цена за 500 гр. – 5,35 лв.
- “Дитан М” – разход 200 гр. на декар, цена за 100 гр. – 1,65 лв.
- “Корсейт” – разход 250 гр. на декар, цена за 200 гр. – 4,9 лв.
- “Рид голд” – разход 250 гр. на декар, цена за 250 гр. – 9,25 лв.
Използван е “К Super”.
2. Анализ на земеделската производствена система
2.1. Техническа ефективност на производството. Производителност на труда, земята и капитала.
Разходите за труд и неговата производителност са от голямо значение за всяка земеделско производствена система, каквато е и тази, защото от тях зависят до голяма степен крайните добиви и върху себестойността на продукта. В нашия случай факторите, от които се влияе производителността са главно климата – като външен фактор, технологията и организацията – като вътрешни управляеми фактори. Климатът може да влияе позитивно при хубаво време, както през трудовия процес, така и през останалото време на производствения процес, но може да окаже и негативно влияние – ако е по време на трудовия процес води до забавянето или прекъсването му, а ако е през останалия период на растеж, в най-лошия случай може да доведе до много лоша реколта. Точната производителност на труда е много трудно да се изчисли, защото е трудно да се каже за една единица време колко картофи се произвеждат или на каква стойност. Но като разделим общия добив, който е 4000 кг на декар на четиримата човека, заети в производството се пада по 1000 кг на човек на декар, но това е много относително, защото те не са влагали еднакво количество труд.
Производителността на земята, както вече споменахме е 4 т. на декар. Това е много добра производителност, постигната благодарение на умелото използване на ресурсите и благоприятното влияние на факторите. Компонентите от които зависи плодородието са:
- Видът на семето – колкото по-висок клас е, толкова повече ще е добивът и толкова по-качествен ще е той. Семето също трябва да се подновява на 3-4 години, защото се “изражда” и губи качествата си.
- Натоварването и пръскането – колкото по-голямо внимание се отделя на грижата за почвата и самото растение, за тяхното подхранване и отстраняване на риска от вредители, плевели и други неблагоприятни въздействия, толкова по-голям е шансът за добра реколта. Защото тази, както и други култури, се нуждаят от допълнителни специфични грижи, т.е. не е достатъчно само да ги засееш, дори използвайки хубаво семе, за да очакваш после добри резултати. Изисква се да се извършват поне елементарните обработки на почвата.
- Климатичните условия – това вече е неуправляем фактор, от който също зависи много защото дори и да си спазил всички посочени условия, ако има много дъждовна или много суха година, грижите ти както и вложените средства е възможно да не бъдат оползотворени.
Това са трите най-важни компонента, необходими за да има добра производителност на земята. Но има още един компонент, който също не бива да подценяваме – това е технологията на извършваната работа, като това включва всички процедури по производствения процес. Един селски стопанин, ако не знае последователността от действия и това как точно и с какви средства да се извършат те, то едва ли ще успее да постигне добри резултати.
2.2. Икономическа ефективност на производството. Доходност. Рентабилност
Постъпления от продажби на продукция – тъй като семейство Григорови произвеждат отделно и продукция за лична консумация, те могат да си позволят да продадат цялото количество картофи, произведени от тази нива. От тези 10 декара, те вадят средно 4 тона на декар или общо 40 тона = 40 000 кг. От това количество отделят 2,5 т. = 2 500 кг. семе за следващия производствен цикъл и около 3 г. = 3 000 кг – шкарто /брак/. Остават им 34 500 кг. за реализация на пазара. Цените на картофите са средно по 0,40 лв. до 0,60 лв. за 1 кг. в зависимост от качеството и големината им. Средно по 0,50 лв./кг. и така общият им приход за 2004 г. е:
TR = PQ = 0,50 . 34 500 = 17 250 лв.
2.3. Влияние на факторите
Факторите, които оказват влияние върху крайните резултати от реализираната продукция са много и разнообразни: Най-основно можем да ги разделим на два типа – външни, които не зависят от нас и са неуправляеми и вътрешни, които в повечето случаи са управляеми и са свързани със самата земеделско-производствена система.
Външните фактори са:
- природни – от тях основно влияние има климата. Както вече споменах, той може да влияе както позитивно, така и негативно, като и в двата случая може да доведе до крайности в резултатите. Например, ако годината е много сушава, няма как почвата да бъде изкуствено напоявана, следователно реколтата ще бъде много ниска. И обратно, ако е много дъждовна също реколтата може да бъде частично унищожена. В крайни случаи може да се стигне до добив от 500 до 1000 кг от декар. Но досега не е имало толкова слаби реколти, поне във фамилното стопанство на сем. Григорови.
От друга страна позитивното влияние на природните ресурси, съгласувано с влиянието на други фактори може да доведе и до много добра реколта 3,5 т – 4,5 т от декар.
- социално икономически – това са цените, търсенето, предлагането и конкуренцията. В нашия случай търсенето и конкуренцията, поне до сега, не са оказвали особено влияние върху крайните резултати от производството на сем.Григорови. Продуктът им е с достатъчно добро качество и при нормални цени, той винаги ще намира пазар; задоволява потребителското търсене и поради тези причини смятам, че тези два компонента на пазарния механизъм не трябва да се отчитат като определящи фактори.
По-скоро от тази група трябва да обърнем по-голямо внимание на цените и предлагането на пазара, като влияещи фактори. Те са и в обратно пропорционална зависимост – колкото повече предлагане има на пазара, т.е. колкото повече е произведената продукция като цяло за съответната година, толкова повече пазарът се пренасища от продукта и цените спадат. И обратно, колкото по-малко предлагане има, толкова количеството продукция на пазара е по-оскъдно и съответно цените са по-високи. От друга страна пък, ако през дадена година картофите държат висока цена, това стимулира производството, т.е. производителите се мотивират да произвеждат по-големи количества, за да постигнат по-добър финансов резултат /тук влияе законът за предлагането/.
От вътрешните фактори влияние оказват:
- обемите на производство – колкото е по-голям обемът на произведената продукция, толкова по-голям ще е размерът на приходите от дейността.
- структура на производство – колкото повече е рационализирана структурата на производствения процес, т.е. правилно са разпределени задачите между участниците, съществува последователност на действията и рационално се използват трудовите ресурси, толкова по-добър ще е крайния резултат.
- равнището на техниката – то влияе повече върху производителността на труда, защото ако технологията е на много ниско равнище и всички процедури по обработката на земята се извършват ръчно, то количеството вложен труд ще е много по-голям, а резултатите същите. В тази насока, съобразно своите възможности и обема на производство, семейство Григорови е намерило отлично решение със закупуването на впрегатен добитък и устройство за извършване обработка на почвата /плуг/. Това е добре премерена инвестиция, която реално могат да си позволят и която улеснява много работата им.
- специализация – за да съумее едно стопанство, независимо от големината му, да използва оптимално ресурсите, които има и така да максимизира крайният резултат, е необходимо да е достатъчно запознат не само с технологията на съответната култура, а и със земеделското стопанство като цяло, с природните условия и с много други обстоятелства. За да се придобият тези знания е нужен или достатъчно натрупан опит, или специализация в конкретна област. В случая членовете на семейство Григорови притежават достатъчно знания и опит, натрупан през всичките години на техния осъзнат живот. Те са родени, израснали и са се издържали именно от отглеждането на различни култури.
3. Възможности за развитие на земеделската система
Пред земеделско производствената система на семейство Григорови стоят много възможности за по-нататъшно развитие. Имат достатъчно капитал и средства, които могат да вложат за разширяване на производството и така да превърнат фамилното стопанство в една печаливша инвестиция, а не да се ограничават само в задоволяването на лични нужди. Това би могло да стане само ако имат предприемачески интерес.
3.1. Разширяване размера на производство
Семейството има достатъчно свободен, неизползван капитал – 5 декара земя, която в момента не обработват. Ако ги включат в производството, това би било едно добро начало на развитието на системата. За обработка на тази допълнителна земя те могат да наемат работници, на които да заплащат на надница или на декар за извършваната от тях работа. Естествено първата година ще са необходими вложения – да се закупи ново семе, допълнителни инструменти и материали. Поради тази причина първата година след разширението на производството печалбата им няма да се увеличи много, но разходите бързо ще се възвърнат и през втората година, при добри други условия печалбата им може да стигне до 50 % увеличение.
След това могат да увеличат разрастването си като вземат земя под аренда – в селото има достатъчно свободна площ. Ще наемат още работници – желаещи за работа на надница също има много, защото повечето жители в селото са пенсионери и доходите им са много ниски.
3.2. Технологично развитие на производството
Технологичното развитие би имало смисъл, ако се разшири производствената система, т.е. да се обработва повече земя. На този етап едни такива разходи ще доведат до намаляване на крайния резултат, но при едно разширение на системата развитието в технологията ще доведе до положителни резултати – ще се сведат до минимум разходите за производство, ще се рационализира използването на ресурсите и ще стигне до едни по-добри резултати.
Увеличението на обема на производството ще повлияе обратнопропорционално на средните разходи за единица продукт. Колкото повече продукция се произвежда, толкова по-малки ще са те. Така ще се стигне до оптималния обем на производство.
Въз основа на тези данни може да се заключи, че това производство осигурява един добър допълнителен доход. Фамилното стопанство на сем. Григорови е ефективна земеделска система в малки мащаби.
Не е препоръчително да сменят културата с друга, защото това ще се съпроводи с първоначални, въвеждащи в производството разходи, които намирам за излишни. Другият риск от смяната на произвежданата култура се състои в непознаването на новата култура – технологията на производство, последователност на действията, допълнителни специфични грижи и т.н. /ако до сега не са произвеждали въпросната култура/. Възможно е тя да изисква повече текущи разходи, което да намали размера на крайния резултат.
Семейството е навлязло в производството на картофи – запознато е с технологията, оптимизирало е до някаква степен разходите, достигнало е до висока ефективност на производство. По-скоро ще дам препоръка, ако желаят да увеличат доходите от това производство, да разширят земеделско производствената система. Тя има потенциал за разрастване и това ще я превърне в една печаливша семейна организация.
Няма сходни статии.
