Инвестициите могат да се разглеждат като универсален инструмент за оптимизиране движението на парите и насочване на икономическите агенти към стопанската дейност, която да осигурява възвръщаемост равна минимум на тази, която осигурява най-елементарна алтернатива на инвестиране – лихвения процент.
Всяка инвестиция е мотивирана от стремежа за придобиване на по-вече блага в бъдеще в сравнение с възможното потребление днес. Инвестирането на капитал само предоставя, без да гарантира, компенсиране на ограниченото потребление днес, за сметка на получаване на по-големи икономически и други изгоди в бъдеще, нарастване което да отговаря на неговите очаквания.
Стремежът на всеки икономически субект е да влага парите си, очаквайки повече пари, т.е. да улеличава личното си богатство, а оттам и националното богатство. Успехът на всяка дейност зависи от умението за ефективно управление на парите, т.е. – да се открият и да се насочат към такива видове дейности, които носят повече пари и по-малко риск. Това е сложен процес, в който участвуват много икономически агенти, между които се осъщестява движението на парите. Това поведение се определя от формираната фирмена стратегия и тактика. Финансовата стратегия е първият етап от управлението на парите. Този аспект на управлението, този компонент на стратегията е високо развит в преуспяващите, високо конкурентни фирми. Това, което трябва да се запомни е, че финансовата стратегия е своеобразен процес на инвестиране на капотал, тя трябва да бъде добре обмислена и обоснована. Фирма без финансова стратетия, а това означава без инвестиционна стратегия е без бъдеще. Вярно е, че за определен период от време проблемите могат да бъдат решени и с тактически средства, но в дългосрочен аспект основна роля играе финансовата стратегия.
Ако разполагаме с определена сума пари пред нас стоят много алтернативи: да потребяваме днес, да спестяваме, да инвестираме в много направления. Необходимо е да решим как да максимизираме днешните и бъдещи изгоди при множество различни варианти за изразходване на парите. Ако вече сме избрали да инвестираме, трябва да си отговорим на някои основни въпроки като: къде, в кий отрасъл или вид дейност ще насочим капитала си, каква възвръщаемост ни удовлетворява, кой от всички възможни варианти носят минимален риск.
Инвестиции и инвестиционен процес в земеделието
Инвестициите представляват парични средства, които се овеществяват в средства за производство и в други невещни разходи с дълготрайна употреба. Инвестиционният процес обслужва това придобиване. Те са свързани с активна смяна на наличните парични средства, които от ликвидни се превръщат в по-слабо ликвидни елементи на имуществото на инвеститора. Основен мотив за инвестиране на капитали е максимизация на бъдещата изгода и минимизиране на риска. Всяка инвестиция представлява отложено потребление днес, като инвеститорът разчита на реално нарастване на папитала в бъдеще. Това нарастване трябва да отговаря на неговите очаквания за нарастване на благата утре в сравнение с тези, които може да потребява днес. Това намира израз в нарастване на финансовия поток, чийто прираст трябва да съвпада с предварително поставените цели.
Проектиране и изграждане на земеделски стопанства. инвестиране в земеделски стопанства.
Най-общата класификация на инвестициите почива на три базови концепции:
- концепция за потребителските инвестиции
- концепция за бизнес инвестиции
- концепция за финансовите инвестиции
Концепцията за потребителските инвестиции е свързана с придобиването на дълготрейни вещи с потребителско предназначение – жилище, автомобил, обзавеждане идр.
Концепцията за бизнес активи е свързана с овеществяване на капитала в реални активи – ДМА и ДНА.
Финансовата концепция е свързана с придобиване на дълготрайни финансови активи – покупка на активи под формата на ценни книжаа, които осигуряват допълнителен доход и са свързани с различна степен на риск.
Инвестициите в земеделието могат да бъдат насочени към изграждането на нова земеделска ферма, закупуването на машини, строителство на складове, обори, язовири, за снабдяване с инвентар, увеличаване на продуктивните животни, създаване на трайни насъждения, за закупуване на тоу-хау, програмни продукти и др.
Инвеститорът трябва да отчете: переспективното търсене на стоките и усругите, тенденциите на изменение на цените на стоките и услугите и на необходимите производствени фактори, относителното изменение на цените в избрания отрасъл в сравнение с другите отрасли, конкурентната среда, възможността за навлизане на пазара и преодоляване на конкурантите, провежданата държавна в т.ч. инвестиционна политика, степента на риск и др.
Земеделието е основният източник на доход за 25,6 % от българското
население. Земеделието е важен фактор за заетостта в страната и има голямо социално и икономическо значение. Миграцията от селата към градовете доведе до драматични промени във възрастовата структурата на населението, занимаващо се със земеделие. Като последица понастоящем по-малко от 15 % от фермерите са под 40 години. Младите хора имат твърде малко стимули да се занимават със земеделие предвид на ниските и непривлекателни доходи и лошите условия на труд. Броят на малките и средните частни земеделски стопанства преобладава, като само 0,2 % от тях са с повече от 10 ха . Средният размер на обработваната земя за частните ферми е между 1.5-2 ха. Обработването на малки лични парцели ограничава наличните средства на фермерите за инвестиране, което води до влошаване състоянието на машините и оборудването и остаряване на трайните насаждения. Съществуващите технологии и машини за обработка на земята, засаждане на семена/растения, прибиране на реколтата /бране са физически и морално остарели. В резултат на това добивите са далеч под нормалното, производството е нискокачествено и цените падат. Повечето от дейностите в животновъдството не са механизирани или оборудването е твърде старо, в резултат на което продукцията е с ниско качество и не отговаря на изискванията на ЕС за хигиена и качество. Бързата хармонизация на законодателството с това на ЕС налага високи изисквания, които не могат да се постигнат без съществено подобряване състоянието на стопанствата.
Подкрепата в областта на инвестициите е един от важните инструменти за ускоряване адаптирането на земеделския сектор. Подкрепата в областта на инвестициите е един от приоритетите за България, за която са необходими много усилия, за да се подпомогнат земеделските производители да постигнат задоволителен стандарт на живот и труд, подобряване на качеството на продукцията и печалбата им.
Мярката е насочена към подобряване на качеството на
земеделските продукти.
Инвестициите за производство на мляко и месо целят подобряване на
благосъстоянието на животните и хигиенните условия, които ще доведат до повишаване на качеството на продуктите, главно в млечния сектор. Тези инвестиции няма да повишат добивите на мляко в национален мащаб, тъй като постепенно малките стопанства (1-3 крави) ще бъдат елиминирани, поради неефективност и ниско качество на млякото, неотговарящо на националните стандарти.
Природосъобразното използване и събиране на торта при животновъдството съответства на целите, заложени в Нитратната директива на ЕС 91/676/ЕЕС.
Национален план за развитие на земеделието и селските райони
При трайните насаждения се предвижда да се подобри качеството и
здравното състояние на насажденията чрез спазване на изискванията за
сертификация, за да се постигнат европейските стандарти; подобряване на
механизацията на ниво ферма. Подобряването на напояването ще доведе до намаляване на производствените разходи на единица продукция като резултат от по-стабилните добиви.Това ще има положителен ефект върху доходите и условията на работа, като по този начин младите хора ще бъдат привлечени и задържани в земеделието. Повишаване ефективността на работата ще допринесе също и за по-добър достъп на фермерите до банково финансиране.
От друга страна мярката фокусира и върху повишаване на
конкурентноспособността и ефективността на земеделски стопанства със среден размер. Това са земеделски стопанства, които продават повече от 50% от произвежданата продукция и имат до 50 работника. Съгласно Закона за малки и средни предприятия (ДВ, бр. 84/99 г.) класификацията на предприятията е следната: микро – до 10 заети, малки – до 50 заети и средни – до 100 заети.
Структурните инвестиции трябва да допринесат по-конкретно за насърчаване на средните, търговско ориентирани земеделски стопанства с млади хора, произвеждащи за пазара земеделски или животински продукти с добро качество, предназначени както за директни продажби, така и за преработка и насочени към определени стратегически сектори за България: овощни градини, дребни плодове, лозя, зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо.
Тези инвестиции трябва да бъдат достатъчни, за да обхванат достатъчен
брой от земеделски стопани във всеки един от стратегическите сектори, за да се получат някои директни резултати и в същото време – да имат демонстрационна функция за другите земеделски стопани. С цел да се постигне концентрация на финансовите средства по тази мярка и ефект от нейното прилагане, изборът на проектите ще отчита вертикалната интеграция, т.е. ще бъде даден приоритет на проекти, концентрирани около преработвателни предприятия в съответните сектори, подпомагани по мярка 1.2. “Подобряване на преработката и маркетинга на земеделски и рибни продукти”, с цел тяхното съответствие с изискванията на ЕС. Приоритет при закупуване на машини по тази мярка ще бъде даден на признати организации на производители в избраните сектори.
Прилагането на тази мярка ще доведе до преструктуриране на
земеделските стопанства и постигане на конкурентно ниво на заетост.
Слаби страни:
- * Липса на капитал за инвестиране;
- * Недобре организирана и структурирана кредитна система, неблагоприятни лихви по кредити и липса на конкретни гаранции за кредит;
- * Неадекватна структура на земеделските стопанства; (по-голямата част от
- стопанствата са много малки, произвеждат за собствено потребление, голям процент от земеделските стопани са възрастни; голяма част от собствениците не са професионални земеделци и т.н.);
- * Неадекватни жизнени и работни условия за повечето от земеделските
- стопани;
- * Ниска ефективност и неадекватни добиви и цени, осигуряващи ниски
- доходи;
- * Неадекватни умения за търговско ориентирани стопанства;
- *Липса на специализация на земеделските стопанства;
- Национален план за развитие на земеделието и селските райони
- * Неблагоприятна възрастова структура на овощните градини и лозята, с голям процент възрастни растения;
- * Липса на млади насаждения за плодови дървета и лози: необходимост от
- сертифициран посадъчен материал;
- * Остарели и неадекватни помещения за животни;
- * Лоши хигиенни и санитарни условия;
- * Голям брой животни се колят в домашни условия при липса на контрол;
- * Липса на суровини и недобро качество на суровините;
- * Липса на вертикална интеграция: производство – преработка;
- * Недостатъчна информация за работещите в сектора;
- * Липса на трансфер на научни знания и липса на приложение на придобития опит;
- * Липса на обучение и консултантски услуги;
- * Липса на добро управление;
- * Липса на маркетинг ноу-хау;
- * Недостатъчна представителност на производителите на ниво групи;
- * Остаряло и неадекватно оборудване и машини;
- * Остарели системи за напояване, вкл. в стопанствата.
- Силни страни:
- * Благоприятни климатични, почвени и топографски условия за повечето
- земеделски продукти;
- * Наличие на подробни проучвания на климатичните и почвени условия;
- * Традиции в земеделието и богат опит;
- * Интересни, но неразвити местни сортове лози и зеленчуци;
- * Добър потенциал в животновъдството за увеличаване на производството;
- * Подобрение след спада от предходния период;
- * Относително евтина работна ръка.
- Връзка с други мерки
- Тази мярка е свързана със следните мерки в Националния план за
- развитие на земеделието и селските райони:
- * Подобряване на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни
- продукти;
- * Създаване на организации на производители ;
- * Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на
- възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи;
- * Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната
- среда;
- * Управление на водните ресурси
Инвестиции в земеделски стопанства. Тази мярка включва подкрепа на частни инвестиции, насочени към подобряване качеството и технологиите на производство на селскостопански продукти в сектори млекопроизводство и месопроизводство чрез: подобряване на породния състав, строителство и модернизация на помещенията за отглеждане на животни и технологичното им оборудване с оглед подобряване хигиенните условия и повишаване качеството на произвежданата продукция както и за трайни насаждения (възстановяване на лозови масиви с висококачествени сортове грозде, засаждане и презасаждане на овощни дървета и ягодоплодни от подбрани сортове), за зеленчуци, етерично-маслени култури, цветя и др., за закупуване на малогабаритно оборудване и механизация за стопанствата; за подобряване на водозахранването на фермите, за пречиствателни съоръжения, оборудване за напояване и т.н.
Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти. Мярката включва схеми за подпомагане на частни инвестиции в секторите: вино, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо, риби и рибни продукти. Ще се подкрепят инвестиции за изграждане или реконструиране на преработвателни предприятия чрез прилагане на технологии за внедряване на нови продукти, пакетиране, охлаждане и замразяване с оглед подобряване на хигиената и качеството на продукцията, подобряване условията за съхранение на готовата продукция, елиминиране или обработване на отпадъците, защита на околната среда, подобряване на маркетинговите канали със специално внимание към международните пазари, изграждане на система за управление на качеството съобразно изискванията на ИСО 9000 и др. Допустимите инвестиции могат да включват изграждане и придобиване на недвижима собственост (с изключение покупката на земя), нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер и програми, общи разходи (такси за архитекти, инженери, консултанти, предпроектни проучвания) не повече от 12% от общата инвестиция. Не се допускат инвестиции за търговия на дребно, за покупка на употребявани машини и оборудване, за преработка и маркетинг на продукти произведени извън България, ЕС и страните, в които се прилага програма САПАРД.
Изграждане на пазари на едро. Чрез тази мярка ще се осигурят инвестиции за модернизация на съществуващата пазарна структура за плодове и зеленчуци в няколко избрани от МЗГ общини – основни производствени и потребителски центрове на страната, с цел приравняване към качествените, санитарни и маркетингови стандарти на ЕС и изграждане на ефективна пазарна организация на базата на пазарно ориентирано производство.
Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда. Целта на мярката е да се стимулират фермерите към използване на методи и практики на производство, опазващи околната среда. Предвиждат се директни плащания за пилотни проекти за агро-екологично земеделие, включващи агро-екологични дейности като провеждане на органично растениевъдство и животновъдство, екстензивно използване на пасищата, съхранение на застрашени местни породи и растителни култури, опазване на ландшафта, управление на изоставени земеделски земи и гори в защитените територии.
Лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски стопанства, преработка и маркетинг на горски продукти. Мярката ще подпомага инвестиции в рамките на съществуващия горски фонд и на изоставените земеделски и планински райони с цел подобряване условията за устойчиво икономическо и екологично стопанисване на горите, особено при общините и частния сектор. Мярката ще включва също така преработването и маркетинга на горски продукти, които са важни за интегрирането на дохода в селскостопанската и земеделска общност. Приоритетно ще се финансират проекти в общини, с горски фонд над 50% от общата територия и в изостанали райони.
Създаване на групи производители. Подпомагане създаването на групи производители е важно за развитието на пазарната сила на производителите и за постигане на по-реални и честни цени за тяхната продукция. Общата цел на мярката е насърчаване създаването на групи производители и поемане на оперативните им разходи за първите пет години, считано от датата на признаването им.
Управление на водните ресурси. Финансирането на публични проекти по тази мярка ще допринесе главно за адаптиране управлението и използването на водите и площите за напояване към провежданата реформа в земеделието както и за осигуряване на икономически достъпна вода за напояване за водоползвателите и за устойчива експлоатация на природните ресурси в съответствие с изискванията за опазване на околната среда. Инвестициите ще се отнасят до: реконструкция, модернизация и ремонти на канална и тръбопроводна напоителни мрежи; отводняване, корекции на реки, изграждане и ремонт на предпазни диги, залесяване със защитна цел; завършване строителството и въвеждане в експлоатация на язовири и прилежащите им хидромелиоративни мрежи. При избора на районите и обектите за инвестиране ще се има предвид интегрираното въздействие за развитие на областта и общия положителен ефект върху социалното и икономическо развитие .
Натрупания до момента опит по прилагането на програма САПАРД е изключително полезен за българските фермери, преди всичко в контекста на предстоящото усвояване на Структурните и Кохезионния фондове на ЕС. Механизмите на усвояване на средствата по САПАРД са доста аналогични на механизмите на усвояване на средствата по фондовете, до които ще имаме достъп след 1 януари 2007 г.
Усвояването на средствата, които са планирани за нашата страна във Финансовата перспектива на ЕС ще благоприятства повишаването на производствения капацитет и ефективност на икономиката, ще предпостави устойчивостта на икономическия растеж и ще ускори конвергенцията на икономиката към средните показатели на Съюза. На фона на тези предпоставки аграрния сектор заема значимо място.
Ключовото значение на земеделския отрасъл се определя от два фактора:
- От една страна, селското стопанство е сравнително голям сектор в България, особено по отношение на заетостта. Негови отличителни характеристики са недостатъчната ефективност, спадът в производителността през последните години, сравнително ниското ниво на специализация на стопанствата, както и раздробеността на земеделската собственост. Оттук и мащабния потенциал за модернизация, който отрасъла съдържа.
- От друга страна земеделието се очертава като най-големият получател на средства от ЕС след присъединяването, като всяка година помощта в подкрепа на Общата селскостопанска политика ще нараства. Това разкрива възможност негативните тенденции в българското земеделие да се обърнат и отрасълът да увеличи приноса си за икономическия растеж и заетост в страната.
Двата стълба на финансовата подкрепа за прилагането на Общата селскостопанска политика – директните плащания и развитието на селскостопанските райони, оказват различно по естество влияние върху сектора, поставят си различни цели и пораждат различни финансови ефекти върху бюджетния сектор.
Очаква се директните плащания да доведат до значително повишаване на доходите на средните земеделски стопани още през първите години на присъединяване. Естествено, този ръст е неравномерно разпределен между отделните видове стопанства според тяхната големина и произвежданата продукция
По подобен начин стои въпросът с включването на малките и дребните стопани в схемите за директни плащания. Вниманието и усилията по-скоро трябва да се насочат към създаване на такива възможности, които ще позволят на тези стопанства да използват тези средства, за повишаване на производителността и конкурентоспособността на земеделските стопанства.
Без да подценяваме социалното измерение на евентуално изключване на определени категории земеделски производители от директните плащания, тяхната роля за решаване на проблемите, свързани с доходите на земеделските стопани, не трябва да се надценява. Директните плащания могат да помогнат за постигане на известна стабилност в доходите и да неутрализират някои рискове чрез гарантиране на минимален доход от земеделие. Те обаче не могат да премахнат необходимостта от повишаване на производителността и подобряване на конкурентоспособността на българското земеделие. Устойчивото решение, насочено към повишаване на доходите в земеделието, си остава стремежа към по-висока производителност. Проблемите в отрасъла биха намерили по-ефективно решение чрез прилагането на схеми за подкрепа в земеделието, насочени към определени секторни реформи като консолидиране на земеделските стопанства, повишаване на тяхната конкурентност и намиране на правилната ниша в общоевропейския пазар.
По-детайлизираното и конкретно насочване на средствата за развитие на селските райони в отделните подсектори следва да отчита няколко основни критерия, а именно:
- нуждата от значителни инвестиции в някои области, за да се достигнат стандартите и изискванията на Общността
- потенциала за подобряване на производителността в подсектора
- сравнителни предимства, традиции и експортен потенциал на произвежданата продукция
Заключение
За постигането на устойчиво развитие на селските райони е необходимо те да участват по-активно в разпределянето на финансовите средства на държавата. Неаграрният сектор да се стимулира посредством диверсификацията на икономическите дейности по програмата САПАРД, а с присъединяването към ЕС да се увеличи подкрепата на земеделските производители и преработватели, отговарящи на хигиенните и фитосанитарните изисквания. Земеделието да се преструктурира към конкурентните за страната сектори, каквито са етерично-маслените култури, лозарството, зеленчукопроизводството, овощарството, биологичното земеделие. Дребните производители да се обединяват в пазарно ориентирани организации.
Сходни статии:
- Проектиране и изграждане на земеделски стопанства. инвестиране в земеделски стопанства Земеделието е основният източник на доход за 25,6 % от българското население. Земеделието е важен фактор за заетостта в страната и има голямо социално и икономическо значение. Миграцията от селата...
- Агроиндустрията и агроиндустриалното предприятие в икономиката Агроиндустрия = Хранителна промишленост = Хранително-вкусова промишленост Агроиндустрия е обобщаващо понятие и обединява всички отрасли, преработващи селскостопански суровини или полуфабрикати. Хранителна промишленост = Агроиндустрия. Хранително-вкусова промишленост = Хранителна + тютюнева,...
- Движение на задграничните преки инвестиции в световното стопанство Значителното нарастване на обема на задграничните преки инвестиции /ЗПИ/ е едно от доказателствата за развитие на процеса на глобализация в световното стопанство. Много са факторите, които оказват влияние върху техния...
