1.Икономическата траснсормация е резултат от действието на 4 равнопоставени фактора. Първо гражданственост, 2 – политическа демокрация 3-нормативно институционален дизайн 4-пазар.
А) гражданственост – гражданствеността съдържателно отразява уяастието на гражданските структури (неправитрелствени организации – НПО, синдикати) в процеса на икономическа трансформация (преобразуване). В България през 1990 г. Се състоя кръгла маса, на която гражданствеността беше представена от КТ-подкрепа и КНСБ, то те издигаха политически искания и не поставиха ясно въпросът за икономическите и социални параметри на прехода.
По този начин те предоставиха на политическите елити да решат как да преразпределят държавната собственост между старата и нововъзникващата партийно-държавна номенклатура. Гражданствеността е фундаментален фактор на политическата, икономическата и социалната интеграция на обществото. Липсата на гражданско общество и гражданственост поражда сливане между политическата и икономическата сфера, което от своя страна създава олигархия и мафия. Гражданствеността е социална предпоставка за освобождаване на икономиката от зависимостта на политиката
2. Икономическо значение на гражданствеността – свързва се с понятието социален капитал, който е предпоставка за добро управление и икономически растеж. И следователите разграничават 3 основни форми на соцален капитал
- „Появащ” социален капитал – при него се създават връзки, които обединяват хора с еднакви демографски характеристики. Това са членове на семейството, съседи, близки приятели и др.
- ” Съединяващ „социален капитал- с него се обозначават хоризонтални връзки (равнопоставено) между хора със съпоставим социален статус и политическа власт. Това са колеги по професии, представители на различните равнища на партийно-държавната номенклатура и т.н.
- „Свързващ” социален капитал – той се отнася до вертикални връзки между социални групи (най-вече между ощетени групи и индивиди) и държавни организации и институции, които могат да повлияят върху живота им.
Липсата на свързващ социален капитал прави бедните общности изключително уязвими към природни бедствия и икономически кризи, защото тези хора не могат да организират достатъчно външна подкрепа или източници на информация. По друг начин казано изпадналите в беда социални групи не могат реално да комуникират с по-висши институции и инстанции. На равнище предприятие свързващият социален капитал се проявява в отношението между подчинен и ръководител на всички йерархични равнища. Израз на свързващият социален капитал е доверието. Там, където липсва доверие дейностите се обвързват в комендни вериги. Доверието е обществен капитал, който не се придобива с инвестиции. Той се основава повече на преобладаващи обществени, отколкото на личностни добродетели.
Икономическа трансформация. Политическа демокрация
Когато икономическата трансформация протича в среда, в която липсват устойчиви демократични институции и традиция, когато гражданствеността е нулева и новата правно-нормативна рамка не работи, то трансформацията неизбежно „поема траектория” със следните характеристики
Първо – трансформация, която води по-скоро към миналото отколкото към по-прогресивно състояние на общвството и на икономиката
Второ – Абсолютен контрол на една група най-често политици, върху обществото се запазва
Икономическата трансформация акцентира върху създаването на частни собственици, а не върху правилата на пазарната икономика.
2. Аномалии в политическата система – България бива специфичен модел на политически промени. Характерно за този модел е, че политическата класа (новият и старият политически елит) успя да наложи едностранно социални промени без участието на гражданите. Аномалийте в партийно-политическата система са от следния тип
А) деформации в модела „управляваща партия” (коалиция) – опозиция. Главното предназначение за опозицията е да предлага алтернативни ценности, стратегии и модели за управление. При тяхната липса успорването, решенията на управляващите се девалвира.
Б) ниската степенност на адактивност на партиите. Когато социално-икономическата ситуация се променя партиите не могат да предложат програми, с които обществото да решава реалните проблеми на иконмиката и другите сфери. Тяхната безполощност се изразява най-често във вътрешни разцепления и умножаване на центровете на влияние (СДС и БСП). В пяероди след изборна загуба те не могат да разберат социално-икономическите и политическите причини за отрицателния вот на избирателите.
В) популистки поклони - в условията на икономически мащаба на губещите се увеличава и партиите се поддават на популистки обещания, което ги отдалечава от конструктивния прагматизъм
Г) Елитаристки контрол върху партийните организации – на лице е лидерско доминиране при вземането на решение и преформирането на партийните програми. Съществува пълно незачитане на мнението „отдолу”. Иноваторите от долу не могат да издигнат своите „представители” „на горе”. Всичко това превръща партийте във водачески партии, а политическата система във водаческа демокрация.
Д) организационното поведение на партийните лидери – в повечето случаи партийните лидери не са склонни към иновации и актуализиране на своите партийно-политически стратегии. Те робуват на субективния си волонтаризъм (на всяка цена държиш на мнението си)
Е) преследване на тясно партийни интереси – вместо дългосрочни и обществено значими проекти те най-много се изкушават от постигането на властта за задоволяване на групово-партийни интереси (икономическа изгода от властта)
Ж) одържевяване на партиите – партийните усилия са насочени към максимално подчиняване на държавата и нейния апарат на интересите на партията, затова политическия живот се превръща в „ политически пазар”, в който гражданите са винаги губещи
З) взаимното въвличане на партиите в системата на „политическите игри” – преследвайки упорито своите тясно партиини интереси партиите се оказват въвлечени в политически игри, защото тяхната цел е оцеляване на всяка цена на политическата сцена
Икономическа трансформация. Нормативно институционален дизайн
Нормативно институционалния дизайн съдържателно обхваща нормативните документи. В технологията на прехода от държавно планова към пазарна икономика нормтивно бяха регламентирани: либерилизацията на цените, внос и износ
Въвеждане на конвертируемост на валутата т.е. равностойната замяна на национална валута с чуждестранна
Макроикономическа стабилизационна политика, включваща антиинфлационна политика без социални гаранции.
Въвеждане на нова данъчна система – дерегулация (освобождаване от заплатите) . в българия има данък върху средствата за работна заплата.
Бърза и широка приватизация – При нас процесът на приватизация включваще реституция на собствеността. Връща се собствеността на собствениците през национализацията през 19
Масова приватицация, чрез инвестиционни бонове, чрез които гражданите инвестират в предприятията и се превръщат в негови акционери.
Касова приватизация – чрез купуване на предпиятие от частни юридически и физически лица, които се явяват негови инвеститори.
Закон за чуждестранните инвестиции, който позволява на чуждестранни физически и юридически лица да приватизират предприятия с цел инвестиране в тях.
Банките у нас директно не участваха в приватизацията на предприятията, поради тяхната изключителна задлъжнялост към самите банки. Предприятията се оказаха най-големите длъжници на банките поради неспособността да обслужват своите кредити и при ликвидацция станаха тяхни собственици.
Регулаторната работа на капиталовия (финансовия) пазар след масовата ( боновата) приватизация е доста широка. Тази рамка има за цел да се улесни и ускори процесът на вторичното търгуване , което води до концентрация на собственически права. Напр: в България на фондовия (капиталовия) пазар се пуснаха акции на БТК притежания на държавата. Един от инструментите за закупуване на акции бяха компенсаторни инструменти от реституция и жилищно спестовни влогове. Привидно достъп до закупуване има всеки, който притежава компенсаторни записи, но цената на акциите е такава, че те предоставиха възможност мажоритарния собственик „ВИВА Венчър” да увеличи пакета си от акции, а с това и мажоритарния си дял в БТК.
Вува Венчър препродаде БТК на десетократно по-висока цена от цената на покупката.
Сходни статии:
- Социална стратификация Личностите с техните различни ценностни системи, бит, модели на поведение, образование т.е. с различната си култура, внасят в обществото, което изграждат голямо личностно разнообразие. На основата на това вьзникват мощни...
- Политика на заетост и борба с безработицата в България и Европейския съюз Заетостта в Европейския съюз Растежът и заетостта са определени в Лисабонската стратегия като водещи приоритети в политиката на Европейския съюз. Затова и мотото на политиката за заетост и социални въпроси...
- Продукция, външни отношения и свободата в европейския съюз Европейският съюз функционира като обхваща три области, които се оприличават като три стълба: Първи стълб: Европейските общности Първият стълб се състои от трите Европейски общности – Европейската икономическа общност /ЕИО/,...
- Мениджърът и групата Дейността на мениджъра винаги протича в групи /екип/. Сама по себе си групата представлява съвкупност от конкретни, разнообразни и устойчиви обединения на хората. Чрез тези групи /големи и малки/ се...
- Извънтрудово правоотношение – граждански договор Контрол при определяне на лицата, които задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Тази група лица могат да се обособят като: — самoосигуряващи се лица —...
