Комуникациите между агентите са критично място за агентните системи. Средата, в която агентите могат да оперират и взаимодействат един с друг е осигурена от компютърната инфраструктура. Тя включва протоколи за комуникация на агентите и протоколи за взаимодействие между тях. Комуникационните протоколи позволяват на агентите да си обменят съобщения. Протоколите за взаимодействие позволяват на агентите да „разговарят”, което представлява структурирана обмяна и „разбиране” на съобщения.
Съществуващият модел Open System Interconnection ISO 7498:1984 е напълно приложим за описание на комуникацията между агентите. Физическото ниво дефинира всички физически спецификации на устройствата и главните им функции. Нивото на данните осигурява трансфера на данни между мрежовите единици. Откриват се и се коригират грешки на физическото ниво. Мрежовото ниво осигурява трансфера на данни от източник през една или няколко мрежи. Нивото изпълнява мрежова маршрутизация, контрол на потоци, сегментация/десегментация, контрол на грешки. Пример за протокол на това ниво е IP. Трансферното ниво осигурява прехвърляне на данни между крайните потребители. Контролира надеждността на връзката. Пример за протокол на това ниво е TCP. Сесийното ниво осигурява механизъм за управление на диалога между процесите на крайния потребител. Представителното ниво облекчава по-горното ниво относно грижата за синтактичните разлики в представянето на данните за системите на крайния потребител. Компресията на данните, МIМЕ кодирането, криптирането и др. са имплементирани в този слой. Приложното ниво осигурява услуги, които улесняват комуникацията между софтуерните приложения и услугите от по- ниско мрежово ниво. Известни примери за протоколи на това ниво са: HTTP, FTP, SMTP, Telnet. Aгентите и средите съществуват изцяло на приложно ниво. Агентните платформи и хостове са интерфейс на другите слоеве на OSI модела.
Има различни начини за намиране на съответствие между OSI модела и модела на агентната система. Използването на протоколи като KQML (Knowledge Query and Manipulation Language), в софтуерната среда, може да доведе до същите ползи за агентите като TCP/IP услугите за комуникация между хостовете. Протоколите за преговаряне между агенти са специални комуникационни протоколи. За някои видове действия потокът от информация може да се разглежда като маршрутизация на съобщения, агентите могат да служат като маршрутизатори и тези протоколи могат да се отнесат към мрежовия слой.
Протоколите за комуникация между агентите се класифицират в три групи:
- Общи трансферни протоколи, като TCP/IP, HTTP и др.
- Общи протоколи от високо ниво. Служат за регистрация на агенти, за преговаряне в мрежата и т.н. Примери са KQML, ACL (Agent Communication Language) и др.
- Общи инфраструктурни протоколи. С тях работят агентите – „брокери”, подпомагащите агенти за трансфер на метазнания, осигуряване на комуникационни услуги и др.
Комуникациите между агентите се осъществяват чрез изпращане и получаване на съобщения или обмен на сигнали. Сигналът е най-примитивният елемент на комуникацията, който за да има значение трябва да отговаря на две условия: да бъде с необходимата сила, за да може да бъде отчетен от агента и да се конвертира в значение (или в поведение) от интерпретиращата система. Сигналът е стимул, когато в резултат на приемането му се получава поведенческа реакция. Съобщенията се изпращат и получават асинхронно. При получаването им от приемащия агент не се гарантира незабавната им обработка. Автономността на всеки агент позволява сам да решава дали да приеме или отхвърли дадена заявка. Различните форми на комуникация между агентите позволяват да изпълняват по-сложни задачи. За да се изпрати съобщение е необходим източник, канал и съдържание на съобщението.
Агентът, който иска да осъществи връзка, просто изпраща съобщение до определена дестинация. Този тип комуникация позволява на получателят да избере на кои съобщения да отговори, кои да игнорира и в какъв ред. Също така позволява на изпращащият агент да контролира нишката на изпълнение и да не бъде блокиран, докато получателят получи и отговори на съобщенията. Премахват се всякакви времеви зависимости между комуникиращите агенти: получателят може да не е на разположение, когато подателят подава съобщението или даже да не съществува по това време или да не бъде известен за податела. Последният, примерно, поддържа комуникация чрез делегиране („изпрати това съобщение на всеки агент от област Х”) или изпраща съобщението до „всички агенти, заинтересувани от новини”.
Комуникационните протоколи се специфицират на няколко нива. Най-ниското ниво на протоколите определя метода на взаимовръзка; средното ниво определя формата, или синтаксиса на информацията, която се обменя; най-високото ниво определя значението, или семантиката на информацията. Семантиката се отнася не само до съдържанието на съобщението, но и до типа на съобщението.
Съществуват бинарни и n-арни комуникационни протоколи. Бинарният протокол включва един подател и един получател, докато при n-арния има един подател и много получатели. Протоколът се специфицира от структурата на данните със следните полета: подател; получател(и); език в протокола; кодиращи и декодиращи функции; действия, които да се изпълнят от получателя(ите).
Комуникационният протокол трябва да е универсално споделен от всички агенти. Едни от основните протоколи и езици за комуникация са: KQML, Knowledge Interchange Format (KIF), ACL, Extensible Markup Language (XML). Заедно с това е необходимо да има съвместимост в представянето на знания между комуникиращите агенти.
В агентната архитектура на FIPA структурата на съобщенията е в съответствие с езика за агентна комуникация ACL. Съдържанието им е изразено чрез езици като KIF или SL, свързани с определена онтология/и. Съобщението може рекурсивно да съдържа друго съобщение. При изпращане на съобщението, то се трансформира в съдържателна част на трансферно съобщение. Последното съдържа и „плик” със зададен „получател”, „подател” и допълнителна информация.
Сходни статии:
- Интернет протоколи За осъществяване на комуникацията между свързаните към Интернет възли са установени специялни правила. Тези правила съдържат много функции, групирани в протоколи една фамилия протоколи се нарича Internet Protocol Suite (IPS)...
- Маршрутизатори в локалните компютърни мрежи (Local Network Routers) Маршрутизаторите (routers) са многопротоколни устройства. Те позволяват свързване на хетерогенни (разнородни) ЛКМ на мрежово ниво. Функциите за маршрутизиране се решават на мрежово ниво, което осигурява свързване на подмрежи. При ЛКМ...
- Интернет – възникване и развитие Най-често сравняват Интернет с “море от информация”, “информационен поток” или други помпозни наименования, зад които стои простата истина, че Интернет е мястото, в което има всичко. Хората казват, че нищо...
- Глобалния маркетинг в Интернет, бизнес-преговори по Интернет Във всяко търговско предприятие, било то традиционен или електронен магазин, основна предпоставка за успеха се явява маркетинговия план, разработен и внедрен от собственика или мениджъра на компанията. Целта е взаимодействието...
- Социалните мрежи в Интернет Автор: Христиан Юриев Даскалов В края на 20-ти век се наблюдава един бум в развитието на модерните, ориентирани към потребителя мрежи и съответните ресурси за поддържането и изграждането им. Някои...
