Какво е общество? Преди да разгледаме отношението култура-общество, нека припомним, че в широк смисъл обществото бива определяно като обособила се от природата част от материалния свят, което представлява развиваща се форма за жизнена дейност на хората и същевременно е продукт на тяхното взаимодействие. В тесен смисъл с общество се означават известни етапи от общо-историческото развитие на човечеството. Така ние си служим с определения като феодално, капиталистическо общество или пък, прилагайки понятието за характеризиране на отделен социален организъм по национален или времеви признак, говорим за английското общество, съвременното общество и т.н.
Приемаме, че обществото е специфична, развиваща се система, в която всички елементи са най-тясно свързани и си взаимодействат. Човешкото общество е съвкупност от всички исторически създали се форми на съвместна дейност на хората, не съвкупност от индивиди, а от отношения, в които се намират индивидите помежду си. Но тъй като няма общество изобщо, то винаги е исторически конкретна система от закономерно свързани отношения, в които хората влизат при своето съществуване. Човешкият начин на съществуване се разглежда като непрекъснат процес на производство и възпроизводство на духовния и материалния живот, които са свързани както помежду си, така и с природата. Това са основните форми, в които се осъществява животът на обществото. Ние разглеждаме обществото като съвкупност от тясно свързани съставки, като социално цяло. В обществото се проявяват различни човешки дейности, различни отношения, които характеризират съответно относително самостоятелни негови сфери. Определящите черти на обществото се извеждат от степента на развитие на производителните сили, т.е. от хората, които произвеждат, от тяхното положение спрямо средствата за производство, от формата на собственост – частна, държавна или кооперативна, от общественото разделение на труда и обществените отношения. Тези отношения също са винаги исторически определени и не могат да се отделят от действащите хора, тъй като са отношения, в които те влизат при своето съществуване. Тяхна особеност е, че са едновременно резултат от човешката дейност и предпоставка за нея. Всяко общество, както и присъщите му отношения, минават през различна по продължителност многостранна историческа еволюция.
В многообразието си обществените отношения се делят основно на материални и идеологически. Материалните обществени отношения се изявяват в процеса на материалното производство и възпроизводство и са първични, основополагащи. В основата им стои конкретна система на разделение на обществения труд. Тъкмо различните видове човешка дейност, които съществуват на един или друг етап от историческото развитие на обществото, обединяват групи хора в историческа общност, принуждават ги да обменят резултатите от своя труд, предопределят взаимоотношенията им. Структурата и функцията на всеки обект, а още повече на такъв развиващ се обект, какъвто е човешкото общество, са най-близко свързани и взаимно се обуславят. Ефективността от функционирането на обществото, което значи преди всичко резултатността на човешкия труд, равнището на обществената производителност на труда зависи главно от структурата на обществото. Това е отправна точка и при разглеждане на културата.
Както вече видяхме, културата е едно от най-обхватните понятия, които отразяват живота на обществото. Заедно с това тя го характеризира през всички негови етапи на развитие. Тези нейни качества я правят своеобразен изразител на целия исторически процес, но и тя не може да бъде осветлена без анализ на обществените структури. Културата е органична на обществото, защото по своето естество е плод на приемствен, колективен социално-исторически процес, продукт на съвкупна човешка дейност, израз на отношенията между хората като субекти на тази дейност. Културното развитие протича в обществото и културата може да съществува и да се създава само в обществото. Но взаимодействието общество-култура е подвижно и следва да се осмисля в съответствие с качествената историческа определеност на обществото. Мястото и ролята на културата в дадено общество зависят от неговия характер и организация. Поради това, че във всяко общество действат сили, чиито взаимоотношения са сложни и противоречиви, и в културата се проявяват определени тенденции, насочени към запазване или изменение на съществуващите социални условия. Общественият организъм, който се намира на една или друга степен на развитие и чието естество личи в икономическия, политическия и духовния му живот, определя и типа култура. Смяната на обществено-икономическите формации, промените в структурата на обществото предизвикват промени и в културата. Между културата и обществото съществуват множество взаимозависимости и взаимовлияния.
Отношението култура- общество не е статично. В хода на историческия процес то се мени по съдържание и характер и отразява принципните особености на съответното общество. И то е резултат от дейността на хората и оказва съществено влияние върху ефекта от тази дейност. Посоченото взаимоотношение става вътрешна личностна основа за реализация. Обществените отношения са обективни за отделните индивиди, чиято дейност протича в техните параметри. А в тази дейност се осъществяват поставени цели, те, а и тя самата зависят от субекта, от неговото съзнание и воля, подготовка и психическа нагласа. И съотношението между културата и обществото може да се определи като отношение между обективните и субективните явления в действителността. То влияе в широчина и дълбочина на производството и потреблението на културни ценности, на всички функции на културата в обществото.
Сходни статии:
- Социалните структури и институции на обществото Обществото е автономна и самостойно развиваща се социална система. Израз на нейната системна същност и стабилност на обществото придават два компонента – социалните структури и институции в това цяло. всяко...
- Природа и култура Културата като втора природа. Характерно за културата е, че тя дава израз на социално активната позиция на човека, че има силата да носи и емоционално богатство, да преобразява облика на...
- Историческа проекция на понятието цивилизация Етимология – от латински и означава „граждански”: цивилизацията символизира обществените норми и изисквания, обноски, правата и задълженията на хората, които са необходими за организиране на гражданското общество. Историческа употреба на...
- Социална стратификация Личностите с техните различни ценностни системи, бит, модели на поведение, образование т.е. с различната си култура, внасят в обществото, което изграждат голямо личностно разнообразие. На основата на това вьзникват мощни...
- Социален работник, социален клиент и взаимоотношенията им В системата на социалната работа могат да се различат две основни субсистеми със специфични функции и характеристики. Това са социалният работник и социалният клиент. Професията “Социален работник” е дълбоко хуманна....
