Маршрутизаторите (routers) са многопротоколни устройства. Те позволяват свързване на хетерогенни (разнородни) ЛКМ на мрежово ниво. Функциите за маршрутизиране се решават на мрежово ниво, което осигурява свързване на подмрежи.
При ЛКМ няма изявен мрежов слой, поради което подмрежата в тях се образува на основата на физическия и каналния слой на локалните компютърни мрежи. Чрез маршрутизаторите на мрежовия слой се решават редица проблеми, като адресация и сигнализация, когато се свързват КМ с комутация на пакети и компютърни мрежи с мутация на канали, защита от неправомерен достъп до мрежовите ресурси на отдалечена ЛКМ и синхронизацията на обмена при свързването на компютърни мрежи с различни скорости на предаване на данни. Маршрутизаторите идентифицират протокола на ниско ниво, насочват пакета, откриват грешки и актуализират таблицата на мрежовите топологии.
Тази ММВ намира приложение при свързване на локални компютърни мрежи с външни (интернет например) компютърни мрежи за предаване на данни от типа Х.25, при свързване на няколко локални компютърни мрежи чрез високоскоростна опорна (backbone) KM или при свързване на локални компютърни мрежи с глобални мрежи, например с INTERNET.
Маршрутизаторите са програмно-технически устройства много по-сложни от мостовете и изискват значително по-големи изчислителни ресурси и памет. Стремежът е повече функциите им да се решават с апаратни средства за повишаване на пропускателната им способност.
В практиката при реализация на маршрутизатори, са се утвърдили преимуществено два подхода:
- маршрутизатори с преобразуване на протоколите (МПП), поддържащи виртуални канали на мрежово ниво на основата на протокола Х.25 на МККТТ;
- маршрутизатори с опаковане на протоколите (МОП), поддържащи дейтаграмен междумрежов протокол (INTERNET).
При ММВ чрез МПП се осъществява двустранно преобразуване на протокола П1 в протокол П2 и от протокол П2 в протокол П1. По този начин приложна програма 1 на компютърна система К1 от КМ1 може да комуникира с приложна програма 2 на компютърна система К2 от КМ2 по протокол П1, а приложна програма 2 на компютърна система К2 от КМ2 комуникира с програма 1 на компютърна система К1 от КМ1 по протокол П2.
При съществено различаване на протоколи, каквито са разликите-например между протоколите на локалните компютърни мрежи и на глобалните компютърни мрежи, широко се използуват маршрутизатори с опаковане на протоколите. При тях, както във взаимосвързаните компютърни системи, така и в ММВ, се добавя допълнителен слой, еднакъв за всички системи. Т.е. към 7-слойната мрежова архитектура се добавя допълнителен слой, с допълнителен междуслоен интерфейс, както и допълнителен комуникационен междумрежов протокол.
На този слой към информационния пакет или рамка се добавя допълнителна заглавна част, т.е. той се “опакова” в пакет, характерен за слоя и комуникационния протокол. Като допълнителният слой INTERNET може да бъде и общ за локалните компютърни мрежи, за маршрутизатора и за глобалната мрежа. На този подслой те комуникират с един и същи междумрежов протокол ММП. По този начин маршрутизаторът с опаковане на протоколите преодолява несъвместимите различия на протоколите П1 и П2 на локалната компютърна мрежа и глобалната компютърна мрежа.
Шлюз. Шлюзът (gateway) е вход или изход от компютърна мрежа за предаване на данни, която има различни от дадена ЛКМ протоколи. Той свързва две несъвместими по процедури за достъп и протоколи мрежи, както ЛКМ, така и глобални КМ. Шлюзовете извършват преобразуване на протоколи и кодове. Най-често се използуват за свързване на ЛКМ с глобална КМ или за свързване на две отдалечени ЛКМ чрез съобщителната среда на глобална компютърна мрежа. Като пример ще се разгледа шлюз на транспортния слой, който не зависи от типа на подмрежите на взаимосвързаните компютърни системи и от начина на реализация на мрежовия слой. Транспортният протокол осигурява комуникация от край до край, така че конкретната мрежова архитектура на подмрежите (протоколи Х.25, TCP/IP, IEEE 802.x без мрежов слой и др.) е без значение.
В случая на свързване на локални компютърни мрежи без мрежов слой с глобална компютърна мрежа се разчита на високата скорост на предаване и на надеждността на ЛКМ и тя се разглежда като една компютърна система с множество процесори. Глобалната КМ адресира цялата ЛКМ като една своя станция. По-нататъшното конкретно адресиране на РС-получателя в ЛКМ става, като изпратеният от глобалната КМ адрес от транспортния слой се преобразува в шлюза в адрес на ЛКМ. За реализирането на този механизъм на адресиране е необходимо разширение на адресното пространство на глобалната КМ, като в пакета се добавя ново поле, отразяващо адреса на PC (компютъра) в локалната компютърна мрежа. На тази основа може да се осигури предаване на данни от край до край между PC от ЛКМ и станция от глобална КМ.
Освен при свързване на ЛКМ с глобални КМ този подход се използува и при свързването на две или няколко ЛКМ чрез съобщителната среда на глобалната КМ с комутация на пакети по стандарта Х.25 на МККТТ. Шлюзове на две ЛКМ са свързани чрез КМКП Х.25, като е образувана глобална мрежа, изградена до транспортния (четвърти) слой на OSI с характерния за тези КМ протокол на транспортния слой с надежден транспорт. Шлюзът осъществява преобразуване на отличаващите се един от друг протоколи от транспортния слой на ЛКМ и на Х.25. В ЛКМ се използува транспортен протокол, осигуряващ ненадежден транспорт (ННТ) на големи разстояния, а в глобалната КМ-протокол с надежден транспорт (НТ). Шлюзът реализира преобразуването между тези два протокола.
Маршрутизаторите и шлюзовете използуват синхронни линии за отдалечена връзка със скорости на предаване от 64 Kbit/s до 1.544Mbit/s, като поддържат протоколите Х.25, TCP/IP, FDDI и др.
Сходни статии:
- Социалните мрежи в Интернет Автор: Христиан Юриев Даскалов В края на 20-ти век се наблюдава един бум в развитието на модерните, ориентирани към потребителя мрежи и съответните ресурси за поддържането и изграждането им. Някои...
- Агентни комуникации в изкуствения интелект и Интернет системите Комуникациите между агентите са критично място за агентните системи. Средата, в която агентите могат да оперират и взаимодействат един с друг е осигурена от компютърната инфраструктура. Тя включва протоколи за...
- Интернет – възникване и развитие Най-често сравняват Интернет с “море от информация”, “информационен поток” или други помпозни наименования, зад които стои простата истина, че Интернет е мястото, в което има всичко. Хората казват, че нищо...
- Стандарти от фамилията 802.11 Стандартизацията на мрежовите функции е направила много за развитието на достъпна съвместимостта на мрежовите продукти. Това е вярно и за безжичните продукти. Преди развитието на стандартите, безжичните системи се характеризираха...
- Защитни стени (FireWall). Филтриране на пакети. Система iptables. Методи за предпазване от атаки Известни са няколко основни подхода за защита на достъпа до компютърните мрежи: Без защита. Защита чрез неизвестност (security through obscurity). Защита на ниво хост (host...
[...] като сървъри, стационарни компютри, комутатори (switches), маршрутизатори (routers) и т.н., в мрежата. Всяко устройство притежава множество [...]