Информационен Интернет сайт Moderno.info

Дей­ност­та на ме­ни­д­жъ­ра ви­на­ги про­ти­ча в гру­пи /екип/. Са­ма по се­бе си гру­па­та пред­с­тав­ля­ва съв­куп­ност от кон­к­рет­ни, раз­но­об­раз­ни и ус­той­чи­ви обе­ди­не­ния на хо­ра­та. Чрез те­зи гру­пи /го­ле­ми и мал­ки/ се опос­ред­с­т­ват въз­дейс­т­ви­я­та на со­ци­ал­на­та сре­да.
Го­ле­ми­те гру­пи са хо­ра­та в дър­жа­ва­та, на­ци­я­та, на­род­ност­та, пар­ти­и­те, ре­ли­ги­оз­ни­те об­щ­нос­ти, про­фе­си­о­нал­ни­те об­щ­нос­ти и др.
Мал­ка­та гру­па е об­щ­ност от хо­ра, обе­ди­не­ни от об­ща дей­ност, об­щи це­ли и за­да­чи, ко­и­то ак­тив­но си вза­и­мо­дейс­т­ват и при­е­мат ка­то “ние”. Чис­ле­ност­та и ва­ри­ра от три до два­де­сет три­де­сет чо­ве­ка.
Обе­ди­не­ни­е­то на хо­ра­та в гру­пи ста­ва и за­ра­ди то­ва те да по­лу­чат усе­ща­не за при­над­леж­ност, да об­щу­ват, да по­лу­чат не­чие одоб­ре­ние и след­ва­що­то от то­ва чув­с­т­во за си­гур­ност и емо­ци­о­нал­на за­щи­та.
За прак­ти­ка­та зна­че­ние има изу­ча­ва­не­то на ре­ал­ни­те, ес­тес­т­ве­ни­те, ор­га­ни­за­ци­он­ни­те и ус­той­чи­ви гру­пи.
Пър­вич­на гру­па е та­зи, в ко­я­то ней­ни­те чле­но­ве под­дър­жат близ­ки от­но­ше­ния, имат сход­ни въз­г­ле­ди, об­щи тай­ни и по­ра­ди то­ва сил­но си вли­я­ят.
Ес­тес­т­ве­ни­те гру­пи са­ми по се­бе си би­ват фор­мал­ни и не­фор­мал­ни. Пър­ви­те се на­ри­чат още офи­ци­ал­ни и съ­щес­т­ву­ват най-чес­то в със­та­ва на го­ле­ми ор­га­ни­за­ции.
С по­ня­ти­е­то ко­лек­тив /раз­ра­бот­ва­но в бив­шия СССР/ се оз­на­ча­ва гру­па­та пос­тиг­на­ла най-ви­со­ко­то рав­ни­ще на раз­ви­тие, в ко­я­то меж­ду­лич­нос­т­ни­те от­но­ше­ния са опос­ред­с­т­ва­ни и на­соч­ва­ни от со­ци­ал­но це­на и зна­чи­ма съв­мес­т­на дей­ност.
Аме­ри­кан­с­ки­ят пси­хо­лог Г. Хайт­ман е раз­г­ра­ни­чил още:

• гру­па за член­с­т­во в ко­я­то чо­век мо­же са­мо да пре­би­ва­ва без да спо­де­ля ней­ни­те цен­нос­ти и нор­ми на по­ве­де­ние.
• ре­фе­рен­т­на гру­па – към ко­я­то чо­век е цен­нос­т­но ори­ен­ти­ран и би же­лал да е не­ин член и при­е­ма ней­ни­те це­ли.

Ре­зул­та­ти­те от го­лям брой из­с­лед­ва­ния с да­ли ос­но­ва­ние за съз­да­ва­не на кон­цеп­ция за со­ци­ал­на­та фа­ли­си­та­ция. От­на­ча­ло с то­зи тер­мин с се оз­на­ча­ва­ли тен­ден­ци­и­те да се из­пъл­ня­ват по-ус­пеш­но прос­ти или доб­ре поз­на­ти дейс­т­вия и за­да­чи в при­със­т­ви­е­то на чуж­ди хо­ра. Но та­зи тен­ден­ция са­ма по се­бе си не е ед­ноз­нач­на.
Дру­ги из­с­лед­ва­ния са по­ка­за­ли, че при ре­ша­ва­не­то на ня­кои за­да­чи при­със­т­ви­е­то на дру­ги хо­ра вло­ша­ва ре­зул­та­ти­те. То­ва се случ­ва обик­но­ве­но ко­га­то за­да­ча­та е слож­на, дейс­т­ви­я­та са неп­ри­вич­ни и сам по се­бе си от­го­во­рът не се под­раз­би­ра. То­ва се на­ри­ча още ин­хи­би­ция.

Уче­ни­те Ла­та­не, Уй­лямс и Хар­ки­не в ла­бо­ра­тор­ни ус­ло­вия са ус­та­но­ви­ли, че хо­ра­та са склон­ни да по­ла­гат по-мал­ко уси­лия ко­га­то дейс­т­ват за­ед­но, с дру­ги хо­ра от­кол­ко­то ако вър­шат ра­бо­та­та са­мос­то­я­тел­но. Ста­ва въп­рос за дей­нос­ти ко­и­то да­ват общ ре­зул­тат. То­ва е т. нар. фе­но­мен на со­ци­ал­ния мър­зел. Ко­га­то оба­че са за­поч­на­ли да из­мер­ват и ин­ди­ви­ду­ал­ни­те уси­лия на все­ки, то ста­ра­ни­я­та на учас­т­ва­щи­те в гру­па­та зна­чи­тел­но са се уве­ли­чи­ли.
Един от ин­те­рес­ни­те фе­но­ме­ни в гру­по­во­то по­ве­де­ние е кон­фор­миз­мът. Са­ма­та ду­ма кон­фор­ми­зъм оз­на­ча­ва не­що от­ри­ца­тел­но и зву­чи ка­то уп­рек. Сам по се­бе си той пред­с­тав­ля­ва про­мя­на на по­ве­де­ни­е­то или убеж­де­ни­я­та на от­дел­ния чо­век под вли­я­ние на на­тиск /ре­а­лен или въ­об­ра­жа­ем/ на гру­па­та. Са­ма­та про­мя­на е по по­со­ка на об­щоп­ри­е­то­то по­ве­де­ние или убеж­де­ние.
Гру­по­во­то еди­но­ду­шие се про­я­вя­ва по­ня­ко­га ка­то още един гру­пов пси­хо­ло­ги­чес­ки фе­но­мен – обе­ди­ни­тел­на­та се пос­ред­с­т­ве­ност. Тер­ми­на тук сам по се­бе си го­во­ри за същ­ност­та на яв­ле­ни­е­то.

Все­ки ме­ни­д­жър тряб­ва яс­но да си да­де смет­ка кое ще е по-из­год­но за об­щи­те ин­те­ре­си. Ед­на без­лич­на или пос­луш­на кон­фор­мис­т­ка гру­па или екип от хо­ра, мо­же­щи да раз­г­леж­дат идеи и има­щи сме­лост да ги из­каз­ват и от­с­то­я­ват.
Кон­фор­миз­мът е ос­но­вен пси­хо­ло­ги­чес­ки ме­ха­ни­зъм, чрез кой­то не са­мо ком­пак­т­на­та мал­ка гру­па, но и вся­ка дру­га ре­ал­на об­щ­ност влияе вър­ху по­ве­де­ни­е­то, въз­г­ле­ди­те и мне­ни­я­та на сво­и­те чле­но­ве.
Вър­ху чув­с­т­во­то ни за си­гур­ност и за­щи­те­ност сил­но вли­я­ние оказ­ват меж­ду­лич­нос­т­ни­те вза­и­мо­от­но­ше­ния. Са­ми по се­бе си те са сло­жен и пси­хо­ло­ги­чес­ки фе­но­мен, кой­то сил­но влияе на чо­веш­ко­то по­ве­де­ние, оп­ре­де­ля нас­т­ро­е­ни­е­то, енер­гич­ност­та на хо­ра­та до­ри усе­ща­не­то им за щас­тие или не­щас­тие.

Пред­с­та­ви­тел­ка­та на не­оф­рой­диз­ма Ка­рин Хор­ни счи­та, че за чо­ве­ка е ха­рак­тер­но оп­ре­де­ле­но ни­во на ба­зис­на тре­вож­ност. То­ва е все­об­х­ват­но и дъл­бо­ко чув­с­т­во на без­по­мощ­ност и са­мо­та. За­то­ва все­ки се стре­ми още от ран­ни го­ди­ни да си оси­гу­ри бла­го­по­лу­чие в от­но­ше­ни­я­та с дру­ги­те хо­ра, ко­е­то му оси­гу­ря­ва чув­с­т­во на бе­зо­пас­ност и за­щи­те­ност.
В меж­ду­лич­нос­т­ни­те от­но­ше­ния мо­гат да се раз­ли­чат след­ни­те ви­до­ве ком­по­нен­ти:

• вза­им­но поз­на­ние – то­ва е т.нар. со­ци­ал­на пер­цеп­ция, или още ка­за­но, въз­п­ри­е­ма­не­то на чо­век от чо­век.
• вза­им­на­та оцен­ка – трезв обек­ти­вен и без­п­рис­т­рас­тен поз­на­ва­те­лен акт, но в не­го се съ­дър­жа мно­го го­ля­ма до­за емо­ци­о­нал­на прис­т­рас­те­ност.
• вза­им­но прив­ли­ча­не /от­б­лъс­к­ва­не/ – ха­рак­тер­но­то за те­зи чув­с­т­ва меж­ду хо­ра­та, е че те са труд­ни за опис­ва­не и обяс­не­ние.

Пси­хо­ло­ги­чес­ка­та на­у­ка е съз­да­ла се­ри­оз­ни те­о­рии, мо­же­щи убе­ди­тел­но да обяс­нят и под­по­мог­нат ре­гу­ли­ра­не­то на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в мал­ки­те гру­пи.
С най-го­ля­ма по­пу­ляр­ност се пол­з­ва т.нар. со­ци­о­мет­рич­на те­о­рия съз­да­де­на от аме­ри­кан­с­кия пси­хо­лог Джей­къб Мо­ре­но. Тя е въз­ник­на­ла в от­го­вор на кон­к­рет­на прак­ти­чес­ка пот­реб­ност и по­ръч­ка. Чрез нея Мо­ре­но до­каз­ва, че по-ус­пеш­но се ра­бо­ти, ко­га­то ра­бо­та­та е ор­га­ни­зи­ра­на в сът­руд­ни­чес­т­во /до­ри ре­дом/ с же­ла­ни пар­т­ньо­ри, към ко­и­то се из­пит­ва сим­па­тия – още по-доб­ре вза­им­на. Са­ма­та те­о­рия има пре­тен­ции да бъ­де ця­лос­т­на на­у­ка в чо­веш­ки­те вза­и­мо­от­но­ше­ния.

Мо­ре­но раз­г­ра­ни­ча­ва две струк­ту­ри в гру­па­та:

1. мак­рос­т­рук­ту­ра­та – пред­с­тав­ля­ва прос­т­ран­с­т­ве­но­то раз­по­ло­же­ние на чле­но­ве­те и,
2. мик­рос­т­рук­ту­ра­та – пред­с­тав­ля­ва /от­ра­зя­ва/ пси­хи­чес­ки­те вза­и­мо­дейс­т­вия меж­ду тях.

Ако две­те струк­ту­ри бъ­дат при­ве­де­ни в съ­от­вет­с­т­вие то ще се усъ­вър­шен­с­т­ва фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на гру­па­та. Иде­я­та се пред­с­та­вя ка­то ра­зум­на и жи­тейс­ки ис­тин­с­ка, а ог­ром­ния из­с­ле­до­ва­тел­с­ки опит я пот­вър­ж­да­ва.
Ли­де­рът в мал­ка­та гру­па е то­зи не­ин член, ко­и­то е по­лу­чил най-мно­го из­бо­ри, сле­до­ва­тел­но ко­и­то е най-прив­ле­ка­те­лен и же­лан от дру­ги­те чле­но­ве на гру­па­та. Ли­де­ри се оказ­ват хо­ра, ко­и­то имат свои се­ри­оз­ни­ це­ли и оказ­ват съ­щес­т­ве­но вли­я­ние вър­ху по­ве­де­ни­е­то на дру­ги­те в гру­па­та.
Ли­де­рът е чо­век, към кой­то в тру­ден или от­го­во­рен за гру­па­та мо­мент от­п­ра­вят пог­лед по­ве­че­то ней­ни чле­но­ве.
Ли­де­рът се из­ди­га доб­ро­вол­но. Не­го­ви­ят ав­то­ри­тет или вли­я­ние са на ба­за­та на лич­ни­те ка­чес­т­ва. Той е ви­на­ги ак­ти­вен, дейс­т­ващ, ини­ци­а­ти­вен.
Раз­ли­ка­та меж­ду офи­ци­ал­ния ръ­ко­во­ди­тел на гру­па­та /ме­ни­д­жъ­ра/ и пси­хо­ло­ги­чес­кия ли­дер е:
F ръ­ко­во­ди­те­лят е наз­на­чен офи­ци­ал­но, а ли­де­рът се из­лъч­ва не­о­фи­ци­ал­но, сти­хи­йно.
F ръ­ко­во­ди­те­лят раз­по­ла­га с рег­ла­мен­ти­ра­ни пра­ва за въз­дейс­т­вие, до­ка­то при ли­де­ра вли­я­ни­е­то вър­ху дру­ги­те е на ос­но­ва лич­ност, соб­с­т­ве­ни це­ли, по­ве­де­ние.
- Ръ­ко­во­ди­те­лят про­я­вя­ва об­ща наг­ла­са за спаз­ва­не на ста­тук­во­то, ста­би­ли­зи­ра­не на гру­па­та, а ли­де­ри­те тег­лят към про­ме­ни и раз­ви­тие и чес­то кри­ти­ку­ват ста­тук­во­то и въ­о­ду­ше­вя­ват за обе­ди­ня­ва­не.

Спо­ред Р. Бейлз ав­тор на те­о­ри­я­та за ли­дер­с­ки­те ро­ли има ня­кол­ко ви­да ли­де­ри:
1. Тру­дов ли­дер – во­дещ про­фе­си­о­на­лист ръ­ко­во­дещ гру­по­ви­те уси­лия при ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ми­те
2. Со­ци­ал­но-емо­ци­о­нал­ния ли­дер – кон­со­ли­ди­ра гру­па­та ка­то съг­ла­су­ва дейс­т­ви­я­та, ре­гу­ли­ра вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду чле­но­ве­те и, сни­жа­ва нап­ре­же­ни­е­то в нея.
3. Те­о­ри­я­та за ха­риз­ма­тич­ния ли­дер, обяс­ня­ва вли­я­ни­е­то с при­те­жа­ни­е­то на уни­кал­ни ли­дер­с­ки чер­ти, ко­и­то ос­вен че взе­ти по от­дел­но са из­к­лю­чи­тел­ни, но са и хар­мо­нич­но съ­че­та­ни. Но ли­дер­с­т­во­то не е до гроб. Спо­ред нея ли­дер­с­т­во­то е про­дукт на си­ту­а­ци­я­та в ко­я­то се на­ми­ра гру­па­та.
4. В пос­лед­но вре­ме пре­вес в за­пад­на­та со­ци­ал­на пси­хо­ло­гия има т.нар. те­о­рия, спо­ред ко­я­то ли­дер­с­т­во­то е про­цес на ор­га­ни­зи­ра­не на меж­ду­лич­нос­т­ни­те от­но­ше­ния в гру­па­та, а ли­де­рът е су­бект на уп­рав­ле­ни­е­то на то­зи про­цес.
Из­во­дът, ко­й­то мо­же да се нап­ра­ви как­то от те­о­ри­я­та на Мо­ре­но, та­ка и от со­ци­о­мет­рич­на­та те­о­рия, е, че меж­ду хо­ра­та отна­ча­ло се осъ­щес­т­вя­ват как­то дъл­бо­ки и трай­ни сим­па­тии, та­ка и ан­ти­па­тии.
Кон­ф­лик­тът мо­же да се пред­с­та­ви ка­то все­ки се­ри­о­зен сблъ­сък на не­съв­мес­ти­ми ин­те­ре­си, про­я­вя­ващ се съ­от­вет­но във враж­деб­ни дейс­т­вия и вът­реш­но съ­от­вет­ни пре­жи­вя­ва­ния.
Ре­ал­но­то, обек­тив­но раз­ми­на­ва­не и раз­ли­чие на же­ла­ни­я­та и дейс­т­ви­я­та на хо­ра­та не е кон­ф­ликт, а са­мо пред­пос­тав­ка за не­го. Кон­ф­лик­на­та си­ту­а­ция, мо­же да се раз­би­ра ка­то си­ту­а­ция за­ре­де­на с кон­ф­ликт или в ко­я­то бу­шу­ва кон­ф­ликт.
Ис­тин­с­кият кон­ф­ликт е в гла­ви­те на хо­ра­та, а не из­вън тях. Кон­ф­лик­тът – то­ва е съз­на­ни­е­то за кон­ф­ликт. С дру­ги ду­ми да­де­на си­ту­а­ция мо­же да се осъз­на­ва ка­то кон­ф­лик­т­на, а мо­же и да не се осъз­на­ва ка­то кон­ф­лик­т­на.

В пси­хо­ло­ги­чес­ки­те из­с­лед­ва­ния се раз­ли­ча­ват две кон­цеп­ции за обяс­не­ние на кон­ф­лик­ти­те:
1. Мо­ти­ва­ци­он­на – раз­би­ра въз­ник­ва­не­то на кон­ф­лик­ти­те ка­то осъз­на­ва­не на не­съв­мес­ти­мост­та на на­ме­ре­ни­я­та, ин­те­ре­си­те и дейс­т­ви­я­та. При нея кон­ф­лик­ти­те мо­гат да се про­я­вят ка­то:

• бор­ба за не­ут­ра­ли­зи­ра­не, на­кър­ня­ва­не или уни­що­жа­ва­не це­ли­те на съ­пер­ни­ци­те с цел удов­лет­во­ря­ва­не на соб­с­т­ве­ни­те цен­нос­ти и пре­тен­ции.
• фор­ма на вза­и­мо­дейс­т­вие при прес­лед­ва­не и дос­ти­га­не на кон­ку­ри­ра­щи се це­ли, ко­га­то се по­я­вя­ва ан­та­го­ни­зъм.
• си­ту­а­ци­я­та, в ко­я­то дейс­т­ва­щи­те ли­ца или прес­лед­ват не­съв­мес­ти­ми це­ли, или се стре­мят към ед­на и съ­ща цел по кон­ку­рен­тен на­чин.

2. Кон­г­ни­тив­на – обяс­ня­ва въз­ник­ва­не­то на меж­ду­лич­нос­т­ни­те кон­ф­лик­ти с не­съв­мес­ти­мост­та на кон­г­ни­тив­ни­те /поз­на­ва­тел­ни / сис­те­ми у хо­ра­та.

Има раз­ли­ка меж­ду кон­ку­рен­ция и кон­ф­ликт.
Кон­ку­рен­ци­я­та е съ­пер­ни­чес­т­во с ле­ги­ти­мен ха­рак­тер, ре­гу­ли­ра­но от оп­ре­де­ле­ни об­щоп­ри­е­ти пра­ви­ла. По­ве­де­ни­е­то на хо­ра­та при кон­ф­ликт за­ви­си от тех­ни­те лич­ни осо­бе­нос­ти.
Спо­ред М. Дойч на ня­кои лич­нос­ти им е при­същ ко­о­пе­ра­ти­вен /съ­дейс­т­ващ/ тип по­ве­де­ние. Те се стре­мят по­ма­гай­ки на пар­т­ньо­ри­те да ре­а­ли­зи­рат сво­и­те лич­ни на­ме­ре­ния. Дру­ги­ят тип по­ве­де­ние е кон­ку­рен­т­ния /про­ти­во­дейс­т­ващ/. Той се ха­рак­те­ри­зи­ра с не­га­тив­но от­но­ше­ние към чуж­ди­те ус­пе­хи с цел бло­ки­ра­не дейс­т­ви­я­та на съ­пер­ни­ка.

Нак­рат­ко ка­за­но спо­ред раз­г­ра­ни­ча­ва­не­то нап­ра­ве­но от Дойч има два ви­да хо­ра:

• кон­ф­лик­т­ни – по при­ро­да или въз­пи­та­ние;
• не кон­ф­лик­т­ни – пред­по­чи­та­щи сът­руд­ни­чес­т­во;

Кон­ф­лик­ти­те мо­гат да из­пъл­ня­ват две фун­к­ции в би­ти­е­то на лич­ност­та и гру­па­та.

• от­ри­ца­тел­на /дес­т­рук­тив­на, раз­ру­ши­тел­на/;
• по­ло­жи­тел­на /кон­с­т­рук­тив­на, съ­зи­да­тел­на/;

Ко­га­то са ов­ла­де­ни ум­но и кон­т­ро­ли­ра­ни кон­ф­лик­ти­те из­пъл­ня­ват и по­ло­жи­тел­на ро­ля. Те пре­дот­в­ра­тя­ват зас­тоя и дег­ра­ди­ра­не­то в гру­пи­те. Те:

• из­важ­дат на­я­ве при­чи­ни­те и из­точ­ни­ци­те на раз­ног­ла­сие и про­ти­во­ре­чие и с то­ва по­ма­гат да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни;
• все­ки кон­ф­ликт е от­ри­ца­ние на до­се­гаш­ни­те от­но­ше­ния, по­ряд­ки, пра­ви­ла;
• кон­ф­лик­та ге­не­ри­ра но­ви идеи на пре­диш­ни­те от­но­ше­ния и по­ряд­ки ­се про­ти­во­пос­та­вят но­ви и та­ка се оси­гу­ря­ва раз­ви­ти­е­то и адап­та­ци­я­та на об­щ­ност­та;
• чрез кон­ф­лик­ти­те се из­жи­вя­ва и пре­о­до­ля­ва вът­реш­но нап­ре­же­ние;
• кон­ф­лик­та мо­же да доп­ри­не­се за са­мо­ут­вър­ж­да­ва­не­то на лич­ност­та. То­ва се на­ри­ча още кон­ф­ликт – са­мо­цел;

Го­ля­мо­то раз­но­об­ра­зие от кон­ф­лик­ти поз­во­ля­ва тях­но­то раз­де­ля­не на най-раз­лич­ни ви­до­ве. В чис­то ор­га­ни­за­ци­о­нен план те се де­лят на:
А/ Вът­реш­но лич­нос­т­ни кон­ф­лик­ти.
Б/ Меж­ду­лич­нос­т­ни кон­ф­лик­ти.
В/ Кон­ф­лик­ти меж­ду лич­ност­та и гру­па­та.
Г/ Меж­ду гру­по­ви кон­ф­лик­ти.

По си­ла и вли­я­ние мо­гат да бъ­дат ле­ки и теж­ки, зна­чи­тел­ни и нез­на­чи­тел­ни. По сво­я­та по­со­ка мо­гат да се ока­жат хо­ри­зон­тал­ни и вер­ти­кал­ни. Би­ват съ­що по­зи­тив­ни и не­га­тив­ни.
Фе­но­ме­на­ло­ги­чес­ки мо­жем да опи­шем още: си­ту­а­ци­он­ни, пси­хи­чес­ки, нев­ро­ло­гич­ни, по­ли­ти­чес­ки, меж­ду­на­род­ни, во­ен­ни, ет­ни­чес­ки, меж­ду фир­ме­ни, се­мей­ни, тру­до­во прав­ни и т.н.

На­у­ка­та, ко­я­то изу­ча­ва кон­ф­лик­ти­те и раз­ра­бот­ва пъ­ти­ща и сред­с­т­ва за тях­но­то пре­дот­в­ра­тя­ва­не и пре­о­до­ля­ва­не, се на­ри­ча кон­ф­лик­то­ло­гия. Прин­ци­пи­те, под­хо­ди­те и тех­но­ло­ги­и­те за ре­ша­ва­не на кон­ф­лик­ти­те са мно­го. Ня­кои о т тях са:
1. Го­во­ре­те, дис­ку­ти­рай­те, об­съж­дай­те кон­ф­лик­т­ни­те проб­ле­ми със сво­и­те опо­нен­ти и съ­пер­ни­ци. При мъл­ча­ли­во­то про­ти­во­пос­та­вя­не под­съз­на­ни­е­то и съз­на­ни­е­то на хо­ра­та раж­дат и от­г­леж­дат кон­ф­лик­ти.
2. В мно­го от кон­ф­лик­т­ни­те си­ту­а­ции ефи­кас­но дейс­т­ва ме­то­да на сбли­жа­ва­не на опо­нен­ти­те. Най-доб­ре то­ва ста­ва ка­то им се въз­ло­жат об­щи за­да­чи.
3. Тъй ка­то мно­го от кон­ф­лик­ти­те по­я­вя­ва­щи се в гру­па­та са твър­де кон­к­рет­ни – под­ро­бен по­вод и вре­мен­ни, то тях­но­то пре­дот­в­ра­тя­ва­не или от­с­т­ра­ня­ва­не ус­пеш­но се пос­ти­га чрез раз­де­ля­не на кон­ф­лик­т­ни­те стра­ни и пос­та­вя­не на пси­хо­ло­ги­чес­ки прег­ле­ди пред тях­но­то об­щу­ва­не.
4. Пре­го­во­ри­те са един от най-пре­по­ръч­ва­ни­те и ефек­тив­ни ме­то­ди за ре­ша­ва­не на кон­ф­лик­ти­те. Пре­по­ръ­чи­тел­но е те да се про­веж­дат по оп­ре­де­ле­на прог­ра­ма от пре­го­ва­ря­щи­те.

В ед­на кон­ф­лик­т­на си­ту­а­ция чо­век мо­же да за­е­ме две въз­мож­ни по­зи­ции:

• его­цин­т­рич­на – зас­та­ва здра­во зад сво­я­та глед­на точ­ка и гле­да всич­ко през нея;
• реф­лек­сив­на – все­ки се стре­ми да зас­та­не мис­ле­но на по­зи­ци­я­та на дру­гия и да раз­г­ле­да спо­ра от дру­га­та глед­на точ­ка.

При по­зи­ци­он­но­то пре­го­ва­ря­не вся­ка от стра­ни­те от­к­ри­то и яс­но обяс­ня­ва сво­я­та по­зи­ция и се стре­ми мак­си­мал­но да приб­ли­жи край­но­то ре­ше­ние до нея.
Пре­го­ва­ря­не­то, ос­но­ва­но вър­ху ин­те­ре­си­те на стра­ни­те, има за цел на­ми­ра­не­то на съв­мес­т­но ре­ше­ние, ко­е­то да ги удов­лет­во­ря­ва не са­мо в рам­ки­те на те­ку­щия кон­ф­лик­тен сблъ­сък, но и да раз­вие бъ­де­щи­те им от­но­ше­ния.

5. В све­тов­на­та прак­ти­ка ши­ро­ко при­ло­же­ние на­ми­ра раз­ру­ша­ва­не­то на кон­ф­лик­та чрез пос­ред­ни­чес­т­во. Към по­мощ­та на пос­ред­ни­ка про­ти­вобор­с­т­ва­щи­те стра­ни при­бяг­ват ко­га­то са из­чер­па­ли въз­мож­нос­ти­те си за сбли­жа­ва­не или ко­га­то пре­ки­те кон­так­ти меж­ду тях мо­гат да до­ве­дат до раз­ши­ря­ва­не и ус­лож­ня­ва­не на кон­ф­лик­та.

Сходни статии:

1. Извънтрудово правоотношение – граждански договор Контрол при определяне на лицата, които задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Тази група лица могат да се обособят като: — самoосигуряващи се лица —...
2. Информатическа трансформация. Гражданственост 1.Икономическата траснсормация е резултат от действието на 4 равнопоставени фактора. Първо гражданственост, 2 – политическа демокрация 3-нормативно институционален дизайн 4-пазар. А) гражданственост – гражданствеността съдържателно отразява уяастието на гражданските структури...
3. Продукция, външни отношения и свободата в европейския съюз Европейският съюз функционира като обхваща три области, които се оприличават като три стълба: Първи стълб: Европейските общности Първият стълб се състои от трите Европейски общности – Европейската икономическа общност /ЕИО/,...
4. Личността на мениджъра Личността е лицето, с което човекът се представя пред света: едно от основните значения на понятието е този социален образ, който индивидът приема,за да изпълни обществените си функции, да изиграе...
5. Социална стратификация Личностите с техните различни ценностни системи, бит, модели на поведение, образование т.е. с различната си култура, внасят в обществото, което изграждат голямо личностно разнообразие. На основата на това вьзникват мощни...