Моята околна среда – образи и емоции

Есе от Великотърновски университет “Св.Св.Кирил и Методий”

Ако в това заглавие се потърси речниковото значение на всяка една от тези думи, бихме ли могли да изчерпим темата!? Погледнато от филологическа гледна точка, е ясно, че някои от думите имат по няколко значения. Тогава как да се избере едно от значенията на една дума и да се съчета е с едно от значенията на друга и да се получи едно словосъчетание, което ясно да говори за същността си? Всъщност такъв един експеримент би бил безмислен, защото думата образ например, има осем значения поред “Тълковен речник на българския книжовен език ” на издателство “Наука и изкуство ”. Би се получила една лексикална какафония.

Но за нас по-важно е какво означава словосъчетание околна среда, какво значение се влага днес. Може би отговорите ще бъдат различни, ако се направи едно социологическо запитване. За едни хора околната среда е само красив пейзаж, за други- природа, за трети- място за развлечения и т.н. Но това ли е истинската околна среда? Това ли е тя? Нейният образ е съвкупност от гореизброените характеристики плюс още много разнообразни такива. А именно, ОБРАЗЪТ на околната среда е съвкупност от характеристики, които пораждат ЕМОЦИИТЕ.

природа и околна средаНо аз мисля да се спра по-частно на един от образите на околната среда. Метафорично казано незащитената околна среда. Онази, която никой не зачита за околна, а е като даденост, като фикция, като нещо, което си го има просто ей така, и нещо, което си функционира ей така от самосебе си и никой не полага минимални грижи за онази изоставена и забравена околна среда. А този образ нима не поражда по- малко емоции от другите? Това е най- трагичният, най- печалният образ на моята, твоята, НАШАТА околна среда. И още хиляди примери да се приведат по- долу, за да защитя мнението си, няма да е нищо непознато и никой няма да възроптае срещу тях. Но по-важното е, че никой нищо не прави, за да защити така наречената МАЙКА ПРИРОДА.

И ето, погледнеш сутрин през прозореца на спалнята си рано сутринта, за да вдишаш доза чист и свеж въздух, но вместо това ставаш свидетел на една отвращаваща гледка- поляна от отпадъци, заслана през нощта от съседите. Или отиваш на разходка по морския или речния бряг, но и там картинката е плачевна- следи от снощното пируване на шумна компания… Но каквото и да кажа ще е банално, нали!? Но това са само една малка част от отрицателните емоции, които поражда моята околна среда. А дали някой от нас си е задавал въпросът защо тези хора го правят, защо унищожават природата и накърняват околната среда,нима не знаят, че без природа самите те са обречени на унищожение!? Не бих могла да вляза в нечия такава глава и да разбера какво става в нея, но аз съм сигурна, че всеки има съзнанието за чиста околна среда. Но резултата от това е, че мисли и думи не влизат в действие. Това отвежда и към една друга наболяла обществена тема- проблемът с боклука на София. Тази тема се превърна в един исторически казус с огромен политически характер. Проблем, достоен да влезе в учебниците по история. Но без значение кой е виновен и кой поема инициативата за разрешаването на проблема, последните действия, които бяха предприети не са от най- добрите от екологична гледна точка. Това, че в момента не се шуми с пълна пара около кризата с боклука, не трябва да ни успокоява. Според мен (а и според много други ) кризата в момента е в опазването на околната среда след последното взето решение- изгаряне на отпадъците. Процесът на изгаряне на материалите води до отделяне на огромно количество въглероден диоксид в атмосферата, който е най- големият враг на околната среда и природата.

А съвсем друга е темата, че в нашето мило отечество няма достатъчно подготвени специалисти по екология и опазване на околната среда. Малкото такива кадри, или са в чужбина, или,както се казва “Една птичка пролет не прави” , имайки предвид подготвените специалисти в България.

Но въпреки всичко написано до тук и въпреки подобното мнение на много хора, надали скоро ше настъпи промяна. Поговорката, че човек оценява това, което има, чак когато го загуби, в този случай не е валидна, защото ние отдавна губим нашата околна среда. И лошото е, че я губим безвъзвратно. Нашата околна среда върви по пътя на изгубената кауза отдавна, и въпреки това някой направи ли нещо съществено през последните години!? Светът върви натам, че скоро околната среда няма да съществува в естествения си вид и с нормалните си функции. Тогава словосъчетанието  околна среда няма да ни е нужно, няма да има какво да назовем с него. А тогава, когато няма околна среда, какво остава за нас- хората? Ще има ли светът нужда от нас? Свят без хора не е свят,хора без околна среда не са хора!

Сходни статии:

  1. Управление на околната среда Управление на околната среда. Основни принципи. Същност на икономическите методи на управление. Съчетание на икономически и административни методи. Специфика на управлението на отделните компоненти на околната среда и интегрирани подходи....

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.

One Response to “Моята околна среда – образи и емоции”

  1. [...] в най-голяма степен се проявява при управление на околната среда, защото замърсителите не признават държавните [...]

Subscribe to RSS Feed Follow me on Twitter!