автор: Ц. Миткова
Kоя дума кара един българин да се развълнува? Коя дума кара сърцето ти да се разтупти, а ръцете ти да изтръпнат? България… звучи толкова величествено и силно, създава чувство на гордост в теб. Тя не е просто една дума, а съвкупност от най-значимите символи на една държава герб, флаг и химн. Независимо колко клиширано звучи, за един българин, България е най-хубавата дума, защото тя обединява всичко, което той обича.
Името на родната ти страна, пробужда усещане на всемогъщие в теб. Сякаш не случайно се пише с главна буква, така тя изглежда още по-могъща. Как звучи само България, в главата ти нахлуват славни моменти от българската история и изписват горда усмивка, на лицето ти. България на три морета, четници, Левски, свобода… ти знаеш, че историята на родината ти е славна и това те изпълва с надежда. Самочувствието е нещо силно, то прави чудеса, кара шепа хора да се надигнат, да въстанът и да извоювът свободата си, кара един държавен глава, да разшири границите до три морета, а друг да смени религията прераждайки нацията, защо да не накара един губещ надежда народ, да се изправи и възстанови.
Велики българи е имало и ще има. А докато пазим историята си неопетнена, ще има и вяра. В новите учебници за начално образование, фактите са променени и „турско робство” според авторите им е нямало, имало е „турско присъствие”. Това не само е обида, но и подигравка с хората, които са дали живота си за България. С тази лъжа, авторите се опитват да превъзпитат подрастващите, убивайки надеждата и самочувствието им. Не може на хора, които са те държали пет века под иго, да им даваш повече права, от колкото на събратята си. Не е редно по националната телевизия, да дават новини на техният майчин език. Не е честно да те е страх в собствената ти ‘’свободна” държава от ’’малцинствата” в нея. Не е правилно, да напишеш един учебник, крепящ се на лъжа, надявайки се миналото да изчезне. То ще се заличи, само ако ние му позволим. Имена като Левски и Ботев няма как да бъдат забравени, а тонове българска литература, да потънът в прахта. Докато има хора, които съхраняват българската история и идентичност, ще има вяра и едно по-добро бъдеще.
За жалост България сигурно е и единствената дума в българският език, която търпи промени през годините и влияе на един и същ човек по различен начин, в зависимост от начина, по който му е поднесена. Произнесена на трети Март, чувайки химна, виждайки знамето веещо се над маршируващите войници, всеки българин ще се почувства българи с голвно „Б” , но споменато името на родината, в поредния репортаж за избухнала бомба, ефекта е противоположен. Истината е че сега страната ни не е това, което е била и на нея се гледа с друго око, не само от нас, а и от другите държави.
Гордата усмивка, трябва да се изписва на лицата ни, всеки път чувайки името на България, защото родината ни, ни определя като нация. В древността е имали две определения за думата „нация”, според първото е било достатъчно да имаш собствен език, култура и минало, а според второто ти е било нужно да имаш и държава. България отговаря и на двете опредееления за нация, нужно ни е малко родолюбие, за да съхраним всичко това.
След всеки възход следва падение и след това обратното. Все пак живота е едно колело, което се върти и всичко се повтаря, на ново и на ново. За това нетрябва да се плашим от настоящето, а да следваме бъдещето, черпейки сила от миналото. България не е просто едно име тя е символ, тя е нашата Татковина.
Сходни статии:
- Дек в програмния език C Съществува още една, по-рядко използвана, разновидност на списък, която се явява обобщение на стек и опашка едновременно – това е дек (DEQue, съкращение от английското Double Ended Queue – опашка...
