Бавният напредък в реформата на международната валутно-финансова система през 90-те години се съпровожда със значително по-голяма честота на финансовите кризи в отделни страни и региони, които са обвързани с глобално мигриращия и изключително високоликвиден международен капитал.
Причините за бавния прогрес на реформата се коренят в трудността да се постигнат компромиси за промени в регулирането на международната финансова архитектура чрез съгласуване на интересите на три равнища на участие в международните финансови и капиталови пазари:
- Международните официални финансови институции;
- Националните правителства и регулативни парични и финансови органи на главните развити страни, както и на страните с нововъзникващи пазари;
- Частният сектор и международният финансов капитал, представляван от водещите финансово-инвестиционни корпорации, които имат пряко участие във функционирането на международните кредитни пазари и финансирането на външната задлъжнялост на страни, корпорации и др. видове заематели от глобалния пазар.
Постигането на компромисни решения за поддържането на финансовата стабилност и устойчивостта на международните финанси срещу бързо възникващите кризи е сложен процес. При предпоставката за по-нататъшното разрастване ролята на международните финансови пазари като фактор на икономическия растеж, приемането на по-ясни и последователни правила и кодекси за поведение засяга най-пряко оценката на бъдещата роля на международните финансови организации и на регулативната практика, която се изисква от отделните страни.
Регулирането на международната капиталова мобилност засяга три основни области на политиката, провеждана на национално равнище:
- Валутнокурсовия режим и съгласуването на валутната политика и контрол с либерализацията на движението на капитали;
- Управлението на ликвидността и платежоспособността на финансовите посредници и икономически субекти, в това число и регулирането на дългове и дългови кризи;
Структурната реформа и политиката във финансовия сектор и национален режим, регулиращ международната мобилност на капиталите.
През 90-те години състоянието на международното движение на капитали за определени страни и региони се намира под силното въздействие на промените във валутно-курсовия им режим и управляемостта на официални и частни дългове от международен характер. Във връзка с по-голямата честота на финансовите кризи от локален и регионален характер вече се констатира, че най-значителни проблеми за регулирането на международната капиталова мобилност създават забавените структурни реформи във финансовия сектор и неадекватните национални режими за регулиране на капиталовата мобилност. Ето защо през втората половина на 90-те години най-сериозно внимание към проблема за преосмисляне на механизмите за регулативна намеса на национално и международно равнище се отделя на:
- Структурните реформи с цел подобряване устойчивостта на финансовия сектор спрямо кризи и тяхното разпространение;
- Предприемане на промени що се отнася до ролята на международните организации по отношение на регулирането на капиталовата мобилност в международен мащаб.
Международните и регионални финансови организации съсредоточават усилията си за изработване на нова система от правила и кодекси за дейност в международния кариталообмен, като целят да ограничат дестабилизиращото въздействие на международните пазари над икономиките на отделните страни и над международната финансова система като цяло. През втората половина на 90-те години се поставя под въпрос въобще начина на функциониране на международните финансови пазари, като се оспорва тяхната ефективност и се критикува начинът, по който международните институции оказват подкрепа на отделни страни по време на финансови кризи, чиято обвързаност с международната капиталова мобилност е явна. Все по нарастващо значение се придава на модела на поведение на международния заемен капитал във формирането на определена типология на финансовите кризи в страните с нововъзникващи пазари.При възникване на кризи оттеглянето на международния капитал от засегнатата страна задълбочава проблема за управляемостта на икономиката при наличие на несъстоятелност на длъжниците- частни и официални заематели.
На съвременния етап за основна потребност при управлението на по-либерализирания международен капиталообмен на дадена страна се приема необходимостта от:
- Избягване на политика, която може да предизвика бързи обрати в посоките на движението на капиталите от и към международните пазари;
- Укрепване на структурата на националната икономика и на нейната макроикономическа рамка на развитие с цел да се минимизират рисковете от уязвимост при резки пазарни промени в международен обхват.
По отношение на необходимостта от осъществяване на стабилна макроикономическа политика и укрепване на вътрешния за дадена икономика финансово-паричен сектор съществува международен консенсус. Заедно с това обаче съществуват взаимопротиворечиви подходи и становища относно регулирането на международната капиталова мобилност по отношение на следните проблеми:
- Поетапна либерализация на капиталите, тоест на подходящи фази, което на практика означава възможност за запазване на известен контрол върху капиталовата мобилност по време на прехода към напълно свободен капиталообмен с чужбина;
- Осигуряване на информация на пазарите;
- Роля на надзора;
- Потенциалната нужда на страни в криза от финансиране от МВФ;
При регулирането на международната капиталова мобилност през последното десетилетие има важно значение взаимовръзката между макроикономическата стабилност и състоянието на текущия платежен баланс. Текущите дефицити на платежния баланс могат да се финансират по-успешно с преки чуждестранни инвестиции, докато при наличие на приток на краткосрочни капитали от чужбина рисковете за макроикономическата стабилност са значителни. Притокът на краткосрочни капитали при съществуващи високи вътрешни лихвени равнища в дадена страна най-често създава проблеми, доколкото те са стимулирани от неизбежно по-високите вътрешни лихвени равнища като част от борбата с вътрешната инфлация при фиксиран или негъвкав валутен курс. За ограничаване притока на краткосрочни капитали в подобни случаи все по-често се възприема прилагане на по-рестриктивна данъчна политика или се преминава към по-гъвкави валутни курсове.
Нови аспекти в разбирането на взаимовръзката между кризата на платежния баланс и международната мобилност на капитала внесоха през 90-те години валутните и финансови кризи, предизвикани от нарастването на вътрешната и външна задлъжнялост на държавата или на частния сектор в отделни страни. Кризата на платежния баланс може да възникне и без наличие на капиталообмен с чужбина. Тя се наблюдава най-често при фиксиран валутен курс и невъзможност за неговото поддържане поради изчерпване на официалните валутни резерви на дадена страна. През изтеклото десетилетие зачестяват кризи в страни с управляван плаващ курс, чието поддържане също се оказва невъзможно поради изчерпване на официалните резерви. Натискът върху националната валута при висока инфлация може да се смекчава чрез интервенции на централната банка с продажби на чужда валута по фиксирания курс. При такъв курс се понижава конкурентноспособността на вътрешното производство и на износа, расте вносът и нараства дефицитът на търговския баланс. При по-висока вътрешна инфлация расте валутната субституция и се наблюдава бягство на капитали в чужбина в очакване на девалвация. Монетизацията на бюджетните дефицити протича за сметка на парична емисия, което ускорява инфлацията, влошава условията за търговия и води до нарастване на дефицита на платежния баланс. Кризата на платежния баланс от този тип е известна като “първо поколение” валутни кризи, при които протича несъответствие между монетизацията на бюджетния дефицит и опитите да се съхрани фиксираният курс.
При кризите от “второ поколение” се наблюдава криза вследствие нарастване на държавния дълг и риска от обезценката му поради инфлационното финансиране на дефицита от страна на правителството. Международният елемент на кризата е свързан със срива на валутния курс и с драстично оттегляне на чуждестранните инвеститори от вътрешния пазар на държавни и частни ценни книжа в национална и/или в конвертируема чужда валута. Към този вид финансови кризи се отнася кризата в Мексико и други латиноамерикански държави през 1994-95г. , където държавният дълг и свързаните с него неравновесия съществено влошават последствията от международната мобилност на капиталите за тези страни.
За анализа на регулативната практика на международната капиталова мобилност самостойно значение придобиват финансовите кризи от т. н. “трето поколение”. Тези кризи се дължат на прекомерното нарастване на външната задлъжнялост на частният сектор в отделни страни, но не винаги. Финансовите кризи в Югоизточна Азия са от “трето поколение”. Свързани са с ролята на финансовите посредници, с влошаването на проблемите на моралния риск и с асиметричната информация на финансовите пазари, което при лошо управление на кредитните рискове води до кризи на неплатежоспособност. Това е резултат от влошена регулация и неефективен надзор над банковото и финансово посредничество и липса на системи за управление на пазарните рискове. При кризата в Югоизточна Азия се наблюдава превръщане на вътрешните за дадена икономика банкови кризи и криза за неплатежоспособност на частния сектор във валутна криза и криза на платежния баланс.
Най-важната предпоставка за това е наличието на либерализация на капиталообмена с чужбина и особено на износа на капитал, в т. ч. и наличието на висока степен на конвертируемост на националната валута по капиталовите операции. При липса на ограничения за износа на капитали финансовите активи, деноминирани в национална валута, при криза се конвертират в чужда валута и вътрешнобанковата криза прераства в обща финансова криза. Механизмът на взаимодействие на кризи от различен тип и “поколения” през 90-те години позволяват да се очертаят ясно основните проблеми. Към този механизъм се включва и проявата на “заразата” от финансова нестабилност, която при международно мобилните капитали може да се превърне в проблем на международната финансова система. Всяка страна, която се включва в глобалните финансови потоци, приема риска от ”зараза” с криза. Вследствие на “заразата” се наблюдава въздействие на “системния риск” в дадена страна в криза по аналогия за влошаване оценката на кредитния риск в други подобни страни. Нерядко верижната реакция на “заразата” застрашава международните финанси с голяма макроикономическа нестабилност на отделни страни и прави наложителна интервенцията на международните финансови организации с поддържащо официално заемане на нови кредити.
През същия период нараства и ролята на взаимно сътрудничество между развитите страни за надзора на международните финансови пазари, както в рамките на МВФ, на Базелската банка за международни разплащания, така и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в Европейския съюз. За да се подобри осигуряването на информация за официалните международни организации, от началото на 1996г. МВФ въведе Стандарт за разпространение на специални данни. На равнище на международните организации засега липсват ясни и устойчиви правила относно поетапната либерализация. При регулирането на международната капиталова мобилност през 90-те години се изостря нуждата от финансиране от МВФ за страни в криза. След мексиканската и тайландската финансови кризи пред МВФ са поставени два въпроса:
- Доколко нарасналите обеми на международните капиталови потоци налагат преразглеждане на критериите, по които да се определя размерът на заемите от фонда;
- Доколко желанието на международната институция да предоставя заеми на страни в криза създава морален риск от възникване на подобни кризи;
Пропуските на описаните механизми могат да се групират в три елемента:
- Много международни финансови посредници и функциониращи офшорни и он-шорни центрове заобикалят успешно строгостта на вече съществуващите международни стандарти и кодекси за поведение, възприети от националните регулативни системи. Подобни финансови посредници и финансови центрове се превръщат в своеобразна глобална мрежа със собствена надстройка на международните капиталови пазари, която е извън контрола на международните и националните регулации.
- Промените, свързани с функционирането на международните финансови пазари през 90-те години, намаляват ефективността на съществуващите досега правила и изисквания за международно банкиране и международна мобилност на капитала. Тези правила се оказват дори вътрешнопротиворечиви с последиците си за пазрното поведение на международните финансови институции на глобалния пазар.
- Системните рискове за международната финансова система са по-големи, отколкото за отделните национално обособени икономики, в които централните банки изпълняват функциите на кредитори от последна инстанция. На международно и глобално равнище не са възприети принципи за банкова и финансова несъстоятелност, каквито националните търговски и финансово-валутни режими са възприели в дадена форма.
За “зрелите” финансови пазари на развитите страни например са важни стъпките към реформа на финансовия надзор и регулиране, съобразено с глобализираните и диверсифицирани операции на финансовите им посредници.
Сходни статии:
- Развитие на финансовите центрове Международните финансови центрове се развиват през последните години в резултат на създадената относително стабилна регулация на международните валутно-финансови отношения и дефинирането на регионалната структура на капиталовите потоци. Наред с това...
- Световните пари, трите основни валутни блока и съвременен вариант за нови световни пари Изграждането на нова архитектура на съвременния финансов свят е процес на изясняване на обективни тенденции, определящи съответни решения и в крайна сметка процес на ефективно управление на последиците от глобализaцията....
- Роля на офшорните центрове Като правило регионалните финансови центрове съсредоточават финансови дейности като банкиране, застраховане и спомагателни дейности от сферата на финансовия бизнес, които привличат външни клиенти. В този контекст офшорните центрове са международни...
- История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
- Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
