Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение.
Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в една страна чрез отделни проекти като напоителни системи, пътища, железници, електроцентрали и язовири е лесно разбираема. Тя скоро заработва изумително добре при възстановяването на Западна Европа.
Но тя фокусира видимите аспекти на развитието. На практика ефективното използване на материални активи, които Световната банка и други агенции за помощ финансират с ентусиазъм, изисква и други, по-малко забележими “активи”, за развитието на които са необходими цели десетилетия – законодателство, обучени работници, структура на малък и среден бизнес и граждански организации. Но тези активи присъстват далеч по-малко в развиващите се страни, отколкото в следвоенна Европа. Да се присадят характеристиките на едно силно индустриализирано общество върху едно много по-малко индустриализирано, прилича на построяването на небостъргач върху подвижни пясъци. Много финансови проекти, подплатени с добри намерения, не успяват да се изплатят.
Като резултат водещ функционер на Световната банка заключава: “… направихме основна грешка в преценката – грешка, когато допуснахме, че обичайните банкови срокове и условия биха могли да се приложат към държави като Индия, Пакистан и страните от Африка”.
Поради геополитически причини западните политици принуждават агенциите да направляват средствата към някои предпочитани държави, без значение как впоследствие са използвани те. Друг път те изискват доказателства, че заемодателите са използвали доларите от данъци отговорно, като се успокояват със завършени язовири или павирани пътища – отново независимо от крайната полза.
В действителност тези, които разработват проектите, често се препъват пред бариери, които са очевидни за хора с повече опит в страните, вземащи заеми. През 1970 г. Световната банка финансира сондажите за бъдещите напоителни кладенци в Бангладеш /тогава Източен Пакистан/. Всеки кладенец на стойност 12 000 долара е предназначен за общо ползване в селището, но следвайки традициите, богатите фермери искат да установят контрол над кладенците и да взимат такса за вода, която би трябвало да бъде безплатна.
Последната пречка пред готовността за учене е, че агенциите за помощи, както и почти всички други институции, се интересуват най-вече от своето собствено оцеляване и развитие.
Агенции, които дават пари назаем, напредват със особена сила. Пол Колие, директор на Групата по изследване на развитието в Световната банка, обясни, че “Спирането на помощите е много вероятно да задвижи мораториум върху обслужването на дълга. Докато чисто финансовото въздействие върху международните финансови институции може да бъде едно и също – независимо дали те дават пари, с които им се изплащат заемите, или спират да дават и не получават плащания по старите, то влиянието върху кариерата на персонала им е съвсем различно. Хората не правят кариера във финансовите институции с мисъл да провал или спиране на плащанията” Продължаващото отпускане на заеми отлага преизчисляването на тежестта на дълговете, която превишава способността на страните да плащат и така позволи дълговете да нарастнат още повече.
Финансирайки области като здравеопазването, образованието и селското стопанство, банката поощрява създаването на поддържаща среда за традиционните си проекти, ускоряването на икономическия растеж и подкрепя способността на страните да обслужват дълга си. Съвсем не е очевидно обаче, че инвестирането в образованието и здравеопазването на бедните хора би създало достатъчно износ, за да се заплащат дълговете.
Много неуспешни проекти, изглежда, са обречени на неуспех предварително от икономическата среда, в която са били осъществявани. Например правителствата, които изкуствено държат стойността на валутата си високо спрямо чуждите валути, на практика субсидират вноса и накърняват интересите на фабриките си, финансирани от банката.
Водещата концепция за развитието се разширява още веднъж, за да включи и икономическата политика. В началото на 80-те години Световната банка, Международния валутен фонд и правителствените кредитни агенции на САЩ увеличават отпускането на заеми при условие, че страните предприемат основни реформи в икономическата политика като приватизация на държавни предприятия или съкращаване на разходите. Тези промени, наричани структурни реформи, скоро след това започват да играят основна роля в кризата със задлъжнялостта.
В края на 2000 г. Световната банка публикува най-новия си Доклад за световното развитие. Той “призовава към по-широк подход за намаляването на бедността”, който да набляга не само на икономическия растеж, но и на “възможностите, правата и сигурността”
Усилието за развитие през последните 50 години поражда катастрофи в икономиката, човешките права и околната среда и довежда до много неизплатени дългове.
В едни от най-лошите случаи централните банки, изглежда, са изпращали заема директно по сметката на съответния диктатор в швейцарска банка. Президентът на Заир към началото на 80-те години лично е събрал 5 млрд. долара, което е почти равно на външния дълг на неговата страна. В по-малък мащаб много от правителствените чиновници от развиващите се държави източват част от външните заеми за лично ползване и изпращат богатството си на съхранение в чужбина. 15-те страни от инициативата ТЗБД са включени в класацията на “Международна прозрачност” за 2000 г. с индекс на коруппция, равен средно на 2,8 от 10 възможни (като по-малкото число означава по-голяма корупция).
Усилията по развитието през последните 50 години пораждат достатъчно катастрофи в икономиката, околната среда и човешките права, както и доста неизплатими дългове. Например през 1978 г. Световната банка отпуска заем от 72 млрд. долара на Гватемала, за да подпомогне финансирането на язовир на река Чиксой. През 1980 г. хората, чиито земи са трябвало да бъдат залети с вода, основно местните индианци Ачи, започват да протестират против проекта. В отговор войниците изколват 294 селяни, след като са измъчвали много от тях. Но Световната банка “не сметна за нужно да преустанови плащанията”. Пет месеца след напълването на язовира той престава да функционира поради лошо проектиране. Банката дава още 47 млн. За реконструкция. Такива проблеми, наред с корупцията, повишават общата стойност на язовира от 340 млн. до 1 млрд., което е съществена част от външния дълг на Гватемала, възлизащ на 4,6 млрд. долара.
Сходни статии:
- Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни, в това число 33 в субсахарска Африка плюс Боливия, Гвиана, Хондурас, Лаос, Мианма /Бирма/, Никарагуа, Виетнам и Йемен. 29 от...
- Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
- История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
- Цената на кризата Настоящите затруднения по обслужване на кредитите започват през 1982 г., когато Мексико, Бразилия и други развиващи се страни обявяват, че не могат да обслужват дълговете, натрупани в началото на 70-те...
- Групиране на държавите според икономически показатели. Значение и географска структура на индустриалната периферия и технологичния център По икономически показатели се формират три групи държави: Първа група-в нея влиза държави с БВП на глава от населението повече от 6000 $.При 18% от световното население те дават 83%...
