автор: Лиляна Георгиева Георгиева
Комисията на Европейския съюз иска от Съвета на Европейския съюз да й се предоставят два мандата за водене на преговори по сключване на международни договори. Първият мандат се отнася до подновяване на преговори по “Европейското споразумение за работата на заетите в международното речно корабоплаване корабни екипажи”, в което държавите-членки на Европейския съюз се явяват страна. Вторият мандат ще бъде основание за участие в преговорите в сключване на международен договор във връзка с опазване на околната среда при употребата на ауминий в промишленото производство. Преговорите втози случай ще се водят за първи път в рамките на Програма за околната среда на обединените нации (UNEP).
Съветът на Европейския съюз отказва предоставяне на двата мандата за водене на преговорите на Комисията.
Комисията счита отказа за неоснователен и приема, че Съветът е длъжен да предостави исканите пълномощия. В случая на Споразумението за речното корабоплаване Комисията се позовава на регламент на Европейската общност, чрез който вече са хармонизирани условията за работата на екипажите в речното корабоплаване в държавите-членки. В случая на опазване на околната среда Комисията признава, че няма приета правна норма от производното право на Европейския съюз в такава област, но се позовава на целите, посочени в Договора за учредяване на Европейската общност във връзка с политиката на Европейския съюз по опазване на околната среда.
Теми:
- Определяне на институционния механизъм на Европейския съюз
- Правомощия на Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейския съюз
- Европейския съюз и международната правосубектност
- Комисията на Европейския съюз и правата да сезира Съда на Европейския съюз след отказа на Съвета на Европейския съюз да предостави исканите два мандата
- Сезиране в процеса на обсъжданията се е очертала липсата на мнозинство в Съвета за предоставяне на пълномощията
- Компетентност на Съда на Европейския съюз
- Формиране на бюджета на Европейския съюз
- Правото на Европейския съюз Съветът и задължителното предоставяне на пълномощия на Коимисията на Европейския съюз за водене на преговори във връзка с международната правосубектност на Европейския съюз
Определяне на институционния механизъм на Европейския съюз
Европейският съюз има институционална система, която е единствена по рода си в света. Страните-членки на Съюза делегират суверенитета си по някои въпроси на независими институции, които представляват интересите на Съюза като цяло, на страните-членки и на техните граждани. Европейската комисия е тази институция, която представлява и защитава интересите на Съюза. Всяко национално правителство е представено в Съвета на ЕС, а Европейският Парламент се избира пряко от гражданите на ЕС. Ценностите на демокрацията и върховенството на закона са основата на европейската структура. Към горепосочения институционален “триъгълник” на Съюза – Европейска комисия, Европейски съвет и Европейски парламент – се прибавят и други две институции: Европейският съд и Европейската сметна палата.
Съветът на Европейския съюз, Европейският Парламент, Комисията на Европейския съюз и Съда на Европейския съюз образуват основната структура на институционалния механизъм на общностите. Всяка от тях има собствена легитимност, определени правомощия и изразява различни интереси. Съветът е изразител на интересите на държавите членки, а Комисията – на интересите на самата общност. ЕП – на народите на държавите членки, а Съдът – на принципа на правовата държава.
Взаимодействието на институциите не съответства на традиционното разделение на властите в една държава. Съветът на ЕС, а не ЕП, законодателства и взема политически решения и е институцията с най-големите правомощия. Съветът и Комисията си поделят класическите правомощия на изпълнителната власт.
За да се осигури единство и приемственост в дейността на Съюза, чл. 3 от ДЕС прокламира единството на институционалната му рамка: “Съюзът притежава единна институционна рамка, която осигурява единството и целостта на действията за осъществяването на неговите цели, при спазване и развиване на Acquis Communautaire. Институциите са снабдени с правомощия, които могат да упражняват както в общностната материя, така и в областите на втория и третия стълб на ЕС. Това единство обаче е ограничено, тъй като Комисията и ЕП разполагат с доста ограничени правомощия в областите на външната политика и сигурността и правосъдието и вътрешните работи, а Съдът на ЕС не е компетентен да правораздава.
Европейският съвет не е включен в институциите по смисъла на Договорите, но е несъмнено важен елемент от европейския механизъм. Именно поради това той трябваше да получи статут на институция според отхвърления Проект за Договор за Конституция за Европа. Сега това е предвидено и в Лисабонския договор – Договор за реформа, който ще бъде подписан на 13 декември 2007 г.
В механизма на Съюза са създадени и допълващи органи с консултативни и управленки функции: Икономическия и социален комитет, Комитета на регионите, Европейската система на централните банки и Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и др.
Във връзка с изложените в казуса факти трябва да се упомене и предвиденото в Член 3 на ДЕС, че “Съюзът осигурява по-специално единство на всички свои външни действия в рамките на своите политики в областта на външните работи, сигурността, икономиката и развитието. Съветът и Комисията са отговорни за осигуряването на това единство и си сътрудничат за тази цел. Те осъществяват тези политики съобразно съответните си компетенции”.
Правомощия на Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейския съюз
Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се явява самото представителство на страните-членки, като събира техни представители на редовни срещи на министерско ниво. В зависимост от въпросите, които се обсъждат, Съветът се композира от съответните министерски представители от различни области: външни отношения, финанси, образование, телекомуникации и т.н.Неговите правомощия се свеждат до:
Съветът е най-висшата законодателна институция на ЕС. Той приема вторичното законодателство – регламенти, директиви и решения.
Заедно с ЕП осъществява бюджетната компетентност на Общността
Осигурява координацията на общите икономически политики
Има значителни правомощия в сферата на външните отношения на общността – той именно дава мандат за водене на преговорите и той сключва международните договори, страна по които е Общността
Разполага с изпълнителни правомощия, които по правило делегира на Европейската Комисия.
Европейската комисия представлява общите интереси на Съюза. Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните-членки и се одобряват от Европейския парламент. Правомощията на Комисията са изложени в Чл. 211 от ДЕО: “С цел да се осигури функционирането и развитието на Общия пазар Комисията:
следи за прилагането на разпоредбите на този договор и на актовете, приети от институциите по силата на този договор,
дава препоръки и становища по въпроси, които са предмет на този договор, когато той изрично предвижда това или когато тя счете за необходимо,
разполага със собствени правомощия за вземане на решение и участва в изготвянето на актовете на Съвета и на ЕП при условията, предвидени в този договор
осъществява възложените й от Съвета правомощия за изпълнение на приетите то него разпоредби”
Предвиденото в този член не дава особено ясна формулировка на правомощията на Комисията, но въз основа на това юристите извеждат следните функции:
Правото на законодателна инициатива, поради което тя е наричана “двигател на европейската интеграция”:
Комисията има единствена правото да изготвя проектите за нормативните актове, приемани от Съвета (регламенти, директиви, решения) в областта на “първия стълб”. Принципът, заложен в ДЕО е, че “Съветът действа по предложение на Комисията”. Освен това, ако Съветът поиска изменения в предложението на Комисията, то измененият вариант трябва да се приеме с единодушие.
В областта на втория стълб (външните отношения и сигурността) на ЕС обаче Комисията дели законодателната инициатива със Съвета, а в рамките на третия стълб (правосъдието и вътрешните работи) – с държавите членки.
Трябва да се отбележи, че и Съветът, и ЕП могат да поискат от Комисията да упражни правото си на законодателна инициатива и макар такива искания да не я задължават, Комисията трябва да ги вземе под внимание.
Собствени нормотворчески и изпълнителски правомощия, с които осигурява изпълнението на договорите и на актовете на Съвета и се проявява като изпълнителната власт на ЕО:
ДЕО предоставя на Комисията пряка нормотворческа компетентност при:
- управлението на митническия съюз
- прилагането на защитните клаузи
- политиката на конкуренцията и ОСП
- изпълнението на бюджета
Комисията е институцията, която изпълнява политиките на Общността, както и финансовото управление, като изпълнява бюджета.
По отношение на зададения казус трябва да се изтъкне предвиденото в Член 300 от ДЕО: “Когато този договор предвижда сключването на споразумения между Общността и една или повече държави или международни организации, Комисията представя препоръки до Съвета, който я овластява да започне необходимите преговори. Комисията провежда тези преговори, като се консултира със специални комитети, назначени от Съвета …”. При упражняването на правомощията в този параграф Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.
Що се отнася конкретно до втория мандат, упоменат в казуса, правомощията са изложени в Член 302 от ДЕО: “Комисията е натоварена да осигурява поддържането на небоходимите отношения с органите на ООН и нейните специализирани организации. Комисията поддържа също подходящи отношения с всички международни организации”.
контролни правомощия, поради което е наричана “пазител” на договорите: Комисията трябва да осигурява спазването на първичното и вторичното право от страна на физическите и юридическите лица, държавите членки и останалите институции. По отношение на частните лица тя може да ги санкционира пряко за нарушения на договорите (например в областта на конкуренцията). По отношение на нарушения от страна на държавите членки или останалите институции и в частност на Съвета, тя може да сезира Съда на ЕО.
Европейския съюз и международната правосубектност
Международната правосубектност се изразява в самостоятелно участие на субекта в международните отношения и способност да поема международни права и задължения посредством сключването на международни договори или произтичащи от международните обичайни норми.
Съгласно част IV Общи и заключителни разпоредби, член 281 от ДЕО, Общността е юридическо лице. Във всяка от държавите членки Общността притежава най-широката правосубектност, предоставена на юридическите лица по вътрешното право, което означава, че тя има международна правосубектност. За тази цел Общността се представлява от Комисията.
Европейският съюз обаче няма собствена юридическа личност по смисъла на договорите и в тях няма изрично посочване какъв правен вид е. Той може да действа било чрез Общността, която запазва юридическата си личност, било посредством международни споразумения между държавите членки. Съюзът черпи легитимността си от държавите членки. ЕС няма правосубектност изобщо. От правна гледна точка той се приема като неперсонифициран субект на общностното правото. Съюзът се приема като правен субект sui generis (особен по рода си).
Съюзът щеше да получи юридическа личност, ако беше ратифициран Договорът за създаване на Конституция за Европа, но това не се случи поради отхърлянето му на референдумите във Франция и Холандия. Сега това отново се предвижда според Договора за реформа, който предстои да бъде подписан на 13 декември 2007 г. Съюзът ще бъде единно юридическо лице, с което ще се сложи край на сегашната двойнственост между Съюза и Общността, с което ще се разшири капацитета на действие на Съюза. Това е особено важно за външното измерение на действията на Съюза. Превръщайки се в юридическо лице, Съюзът ще може да сключва международни споразумения и да се присъединява към международни организации.
Допустимо ли е Комисията на Европейския съюз да сезира Съда на Европейския съюз след отказа на Съвета на Европейския съюз да предостави исканите два мандата?
Съгласно Член 230 от ДЕО Съдът е компетентен да правораздава по дела, заведени от държава-членка, Европейския парламент, Съвета или Комисията на основание некомпетентност, съществено процедурно нарушение, нарушение на ДЕО или на норма по неговото прилагане или злоупотреба с власт. Делата по този член трябва да бъдат заведени в срок от два месеца от публикуването на акта или от съобщаването му на ищеца, или при липса на такова – от деня, в който ищецът е узнал за него.
Комисията може да сезира Съда, позовавайки се на задълженията и правомощията си съгласно Член 300 и Член 302 от ДЕО, които са й нарушени с отказа на Съвета да й бъдат предоставени двата мандата. (Член 300 от ДЕО: “Когато този договор предвижда сключването на споразумения между Общността и една или повече държави или международни организации, Комисията представя препоръки до Съвета, който я овластява да започне необходимите преговори. Комисията провежда тези преговори, като се консултира със специални комитети, назначени от Съвета …”. При упражняването на правомощията в този параграф Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство. Член 302 от ДЕО: “Комисията е натоварена да осигурява поддържането на необходимите отношения с органите на ООН и нейните специализирани организации. Комисията поддържа също подходящи отношения с всички международни организации”.
Възможно ли е такова сезиране, когато още в процеса на обсъжданията се е очертала липсата на мнозинство в Съвета за предоставяне на пълномощията?
Такова сезиране е възможно съгласно Член 230 от ДЕО, тъй като Комисията счита, че Съветът нарушава членове от ДЕО. Съдът е компетентен да правораздава по такова дело, така че липсата на мнозинство в Съвета в никакъв случай не предотвратява възможността за такова сезиранел
В случай че искът е допустим, как Съдът на Европейския съюз ще реши спора?
В зададения казус няма достатъчно информация, за да може да се предвиди решението на Съда. Така например не е ясно какви са мотивите на Съвета за отказа му да даде мандатите на Комисията, а също така няма достатъчно информация за съдържанието на преговорите, за които се искат мандатите. Съветът може би счита, че те не са в компетенциите на Общността. Не е ясно дали Европейското споразумение за работата на заетите в международното речно корабоплаване
корабни екипажи засяга социалната политика, въпросите по заетостта, в които компетентността на Общността е ограничена до координация или транспортната политика, която е общностна. Комисията може би има основание да изиска втория мандат за преговори във връзка със задължението си в Член 302 от ДЕО да представлява Общността в ООН. Информацията обаче е недостатъчна за по-точна преценка.
В крайна сметка, ако искът на Комисията е основателен, Съдът ще направи препоръки на Съвета да й предостави съответните мандати.
Каква компетентност има Съдът на Европейския съюз?
Съдът на Европейския съюз осигурява еднаквото тълкуване и ефективното прилагане на правото на ЕС. Той е създаден през 1952 г. Юрисдикцията му се простира върху спорове с участието на държави-членки, институции на ЕС, компании и физически лица.
Съдът на ЕС има правораздавателна, тълкувателна и консултативна компетентност.
Правораздавателната компетентност се реализира чрез различни производства съгласно ДЕО:
- иск за отмяна
- иска за установявавне на неправомерно бездействие на институциите
- възражение за незаконосъобразност на актовете на институциите – Чл. 241
- иск за обезщетение за вреди при извъндоговорна отговорност – Чл. 235
- иск за нарушение на договорите от държавите членки – Чл( 226 и 227
- искове на персонала
- искове срещу санкции, наложени от органи на общността
В зададения казус Съдът разполага с компетентност да санкционира бездействието на Съвета, ако то противоречи на правото на общността. Член 232 установява предпоставките на упражняването на тази компетентност, както следва:
предварителна фаза – искът по чл. 232 е допустим само ако е осъществена предварителна административна процедура, която се изразява във формална покана от страна на ищеца до институцията да преустанови бездействието си. В зададения казус Комисията е направила съответните препоръки съгласно Чл. 300 и Чл. 302 от ДЕО. Ако в срок отт два месеца от поканата за действие съответната институция, в случая Съветът, не определи “становището си.
Как се формира бюджетът на Европейския съюз?
Правната основа е Част Пета, Дял II (Член 268 до 280) от ДЕО, където се съдържат финансовите разпоредби за приходите и разходите на Общността. Съгласно ДЕС административните разходи и, освен ако Съветът не реши друго чрез гласуване с единодушие, оперативните разходи, произтичащи от изпълнението на разпоредбите относно Общата външна политика и политиката за сигурност и полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (втория и третия стълб), са за сметка на бюджета на Общността.
Съгласно Член 269 бюджетът се финансира изцяло от собствени средства, като тяхната система се определя от Съвета с единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент. Собствените средства са: Митата, налагани според Общата митническа тарифа, селскостопанските прелевмани, ДДС и, т. н. “четвърти източник”, въведен през 1988 г., основан на БНП (около 1% от брутния продукт на Общността).
Разходите на Общността са ограничени от договорите. Бюджетен дефицит не е разрешен. Рамерът на бюджета на ЕС е ограничен чрез споразумение на държавите членки и парламентите. В момента таванът е 1.24% от БНП на Съюза. Освен това разходите са допълнително ограничени от многогодишно споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите и Европейската комисия – “многогодишната финансова рамка” – в момента за периода 2007 – 2013.
Бюджетната процедура е регламентирана в член 272 и се основава на разграничението между задължителни и незадължителни разходи. Задължителни са разходите, които произтичат пряко от договора или актове на Общността (селскостопанските разходи и разходите, произтичащи от международни споразумения с трети страни) и те се одобряват от Съвета. Всички останали са незадължителни разходи и там ЕП има по-големи правомощия, като може да предлага промени и да определя крайния им размер.
Процедурата по приемане на бюджета включва Комисията, Съвета и ЕП, като преминава през следните фази:
Комисията изготвя предварителен проектобюджет, който представя на внимането на Съвета до 1 септември.
На базата на този документ Съветът изготвя проект, с който сезира ЕП за първо четене най-късно до 5 октомври
ЕП разполага с 45 дни, за да се произнесе. Той гласува размера на отделните разходи – сектор по сектор, като може в случай на нужда да прави допълнение и изменение, след което връща проекта в Съвета за второ четене
Съветът също може да прави промени в рамките на 15 дни.
ЕП може в 15-дневен срок да напрваи промени в бюджета относно незадължителните разходи, след което окончателната версия на бюджета е готова и председателят на ЕП обявява, че бъджетът е окончателно приет.
Комисията изпълнява бюджета съгласно член 247 от ДЕО, като отговаря пред ЕП за изпълнението. В правомощията на ЕП е освобождаването на Комисията от отговорност за изпълнението на бюджета.
Предложението на Комисията за Бюджет 2008 г е 129.2 милиона евро, като за пръв път разходите за политиките за растеж и заетост ще съставляват най-големия дял – 44.2% от бюджета, изпреварвайки разходите за селското стопанство и природните ресурси.
Има ли основание в Правото на Европейския съюз Съветът задължително да предоставя пълномощия на Коимисията на Европейския съюз за водене на преговори във връзка с международната правосубектност на Европейския съюз?
Член 3 на ДЕС гласи, че “Съюзът осигурява по-специално единство на всички свои външни действия в рамките на своите политики в областта на външните работи, сигурността, икономиката и развитието. Съветът и Комисията са отговорни за осигуряването на това единство и си сътрудничат за тази цел. Те осъществяват тези политики съобразно съответните си компетенции”.
Член 300 от ДЕО: “Когато този договор предвижда сключването на споразумения между Общността и една или повече държави или международни организации, Комисията представя препоръки до Съвета, който я овластява да започне необходимите преговори. Комисията провежда тези преговори, като се консултира със специални комитети, назначени от Съвета …”. При упражняването на правомощията в този параграф Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.
Член 302 от ДЕО:
“Комисията е натоварена да осигурява поддържането на необходимите отношения с органите на ООН и нейните специализирани организации. Комисията поддържа също подходящи отношения с всички международни организации”.
Сходни статии:
- Продукция, външни отношения и свободата в европейския съюз Европейският съюз функционира като обхваща три области, които се оприличават като три стълба: Първи стълб: Европейските общности Първият стълб се състои от трите Европейски общности – Европейската икономическа общност /ЕИО/,...
- Политика на заетост и борба с безработицата в България и Европейския съюз Заетостта в Европейския съюз Растежът и заетостта са определени в Лисабонската стратегия като водещи приоритети в политиката на Европейския съюз. Затова и мотото на политиката за заетост и социални въпроси...
- Аграрната политика в Европейския съюз През март 1957 година в Рим представители на шест страни (Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург) подписват договор за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО). Впоследствие нейни членове...
- Групиране на държавите според икономически показатели. Значение и географска структура на индустриалната периферия и технологичния център По икономически показатели се формират три групи държави: Първа група-в нея влиза държави с БВП на глава от населението повече от 6000 $.При 18% от световното население те дават 83%...
- Ефекти от въвеждането на валутата Евро ПОЛОЖИТЕЛНИ АСПЕКТИ: Единен пазар Въвеждането на единна валута е естествена предпоставка за развитието на единен европейски пазар, която му позволява да функционира по-ефективно чрез подобряването на възможностите му за растеж...
