Етимология – от латински и означава „граждански”: цивилизацията символизира обществените норми и изисквания, обноски, правата и задълженията на хората, които са необходими за организиране на гражданското общество.
Историческа употреба на понятието цивилизация – за първи път думата цивилизация се използва от френските просветители като взаимодействие между човека и обществото.
Мирабо – „Цивилизацията символизира законите на обществото и държавата.”
Волтер и Холбах – Цивилизацията характеризира степените на обществено – историческия прогрес на обществото, обхваща успехите в материално – практическата и политическата държавност, постиженията в сферата на науката, изкуството, търговията, занаятите, правото и други. Натрупаното културно богатство носи личностно – духовното и материално – духовното развитие на човека определящи облика на цивилизацията. Тя може да бъде високо развита или нискоразвита или недоразвита.
Жан – Жак Русо – Цивилизацията е синоним на упадъка на развитие и на социалното неравенство. Индустрията и големите градове отдалечават човека от неговото естествено състояние.
XVIII век – Имануил Кант противопоставя понятията култура и цивилизация. Културата е вутрешната страна на човека, духовно – творческата и интелектуална дейност за създаване на духовни ценности: художествени, философски, морални и други. Цивилизацията е външната материално – техническа страна и проява на човека.
XIX век – Еволюционна теория за развитието на цивилизацията – цивилизацията е по – висш етап в културното развитие на обществото.
Люис Морган и Фридрих Енгелс смятат, че в основата на човечеството стоят: разширяване на източниците за съществуване, осъвуршенстване не оръдията на труда, обогатяване на социалните форми на живот и разделенията на труда тоест цивилизацията изразява общата характеристика на обществото, културата през определени етапи от историческото развитие на човечеството. Според Фридрих Енгелс обществото се развива благодарение на усъвършенстването на оръдията на труда и през целия еволюционен период на човечеството е преминало през няколко обществено икономическо строя.
Първият е родово – общинския строй, в който е започнало разделението на труда и разслояването на обществото.
Вторият обществено икономическо строй е робовладелческия, двете основни антагонични класи са робовладелци и роби.
В недрата на този строй се ражда и третата икономическа сила – феодалите. Третият строй е феодалния, а двете антагонични класи са: феодали и селяни.
В техните недра се ражда новата класа на буржоазията. Те стоят в основата на четвъртия обществено и кономически строй – капиталистическия. Основните антагонични класи в него са: капиталисти и работници.
Петият строй – хипотетичен е комунистическия – утопичен вариант.
Сходни статии:
- Културата – органична на обществото Какво е общество? Преди да разгледаме отношението култура-общество, нека припомним, че в широк смисъл обществото бива определяно като обособила се от природата част от материалния свят, което представлява развиваща се...
- Природа и култура Културата като втора природа. Характерно за културата е, че тя дава израз на социално активната позиция на човека, че има силата да носи и емоционално богатство, да преобразява облика на...
- Социална стратификация Личностите с техните различни ценностни системи, бит, модели на поведение, образование т.е. с различната си култура, внасят в обществото, което изграждат голямо личностно разнообразие. На основата на това вьзникват мощни...
