Съвременни тенденции в развитието на туризма в България и по света

April 1st, 2010

След 1989 година настъпи краят на “сигурното, планово” осигуряване на потребители за всички сфери от националната ни икономика. За последните десет години на преход за съжаление развитието на стопанската дейност, в това число и на туризма, бележи непрекъснат спад, занижаване качеството на продукта, слаба конкурентна способност на българския производител на международния пазар, липса на инициатива, инвестиции, на добри закони и на подпомагане на дребния и среден бизнес от страна на държавата. Туризмът у нас също претърпя колапс. Преструктурирането на собствеността на туристическите обекти в страната от държавна в частна бе извършено в повечето туристически единици ( курортни селища и комплекси ) лошо, икономически необосновано и от хора извън туристическия бизнес. Това са и главните предпоставки за множеството се очертаващи неблагоприятни тенденции, неминуемо свързани с развитието на туризма у нас.

Ето и някои от по – важните:

Развитието на качеството на българския туристически продукт бележи непрекъснат спад от далечната 1975 година насам; това се дължи на редица фактори, като все по – силното очертаващо се преимущество на морския рекреативен туризъм, приоритет на организираните туристически пътувания, превес на ниско стандартен туристически продукт; В последните няколко години като положителен фактор може да се отчете работата на правителство и частната инициатива относно децентрализиране и демонополизиране на държавата, като единствен собственик и менижър на туристическите антропогенни и природни ресурси, но процедурата по реформите, а и самите те траяха дълго и бяха проведени лошо в лицето на държавата, тъй като създаде възможност за масова корупция сред държавната администрация, а също и управленческия апарат. Друга причина за снижаване качеството на българския туристически продукт е липсата на единна и ефективна политика на международния туристически пазар, което доведе до силното утвърждаване на монопола на чуждестранните туроператори. Освен това недобрата координация между новите частни собственици, държавна и местна власт, финансовата нестабилност, малките икономически стимули от страна на държавата допълнително утежниха тежкото положение в туристическата сфера.

За да се повиши чувствително качеството на българския туристически продукт, следва да се разрешат по – горе изброените проблеми, като се предприемат необходимите стратегически мерки от държавния и местния управленчески апарат, да се интегрират усилията на всички български туристически предприятия, за да успеят последните да се наложат на международния туристически пазар ;

Траен спад на разходите, които извършват чуждестранните туристи в нашата страна за последните десет години; Този резултат се дължи най – вече на факта, че туристите, които осъществяват туристическо пътуване у нас са ниско платежоспособни. Причините, породили неблагоприятната структура в качеството на туристопотока у нас, се дължат на слабата позиция на българските хотелиери и ресторантьори на международния пазар, неспособността на комплексният туристически продукт да задоволи потребностите на все по – взискателния турист, съотношението цена – качество и редица други. За да се повишат системно разходите на туристите в бъдеще е необходимо повишаване на качеството на българския туристически продукт, неговата атрактивност и не на последно място съотношението цена – качество .

Рязко увеличение на българските туристи, за сметка намаляване на чуждестранните туристи за последния летен сезон ( според списанието Туристически пазари , позоваващо се на данни от НСИ ). В това списание някои автори се опитват да заблудят читателите си, като отчитат среден прираст в проценти в размер на 2. Но прираста на български туристи е 25 %, които е добре известно, че са ниско платежоспособни и най – вече по – малобройни от чуждите. При това положение следва чуждестранните туристи да са с 21 % по – малко от предходния сезон, за да се изчисли среден прираст в проценти от 2. Освен това в резултат на прехода, а също и вследствие на задълбочилата се криза в руската икономика, България загуби отличните си позиции на руския, полския и някои други бивши социалистически пазари. Плановото участие на туристи от бившия СИВ е отживелица, на което се дължи и все по – осезаемата липса на тези туристи по българските курортни селища ( особено последния летен сезон ). Лошо проведената, нецелесъобразната маркетингова дейност на тези пазари, доведе до изтласкването на страната ни от тези пазари и до превръщане на името на българския туристически продукт от синоним за качество в точно обратното. От друга страна загубените пазари не доведоха до спечелването на нови, защото при съвременните условия международната конкуренция е изключително голяма, а България като туристическа дестинация ( поне на този етап ) притежава ниска конкурентна способност. Смазващата конкуренция на Турция, Гърция, Хърватска втуристическия бизнес, доведоха до все по – масовото избягване на България от чуждестранния турист .

Интерeсна тенденция е увеличаване на броя на германските граждани, участващи в организирани туристически пътувания у нас. На този етап това бе благоприятно за българския туристически бизнес от гл. т. на това, че тези приходи се превърнаха във важен източник на капитал, който отчасти бе пренасочен в инвестиции, целящи подобряването на поостарелите хотелски и ресторантьорски бази, а също и за инфраструктурата на курортните ни селища. Но не бива да забравяме, че това увеличение не се дължи на нашето туристическо предлагане, а главно на форсмажорни обстоятелства в съседните държави – земетресенията и етническите конфликти в Турция, стагнацията в Гърция и Хърватска. Това бе и причината за пренасочването на този туристопоток от чуждестранните туристически оператори у нас .

Заначително скъсяване на сезона при морския рекреативен туризъм, както като цяло, така и на отделните му елементи – крилете на сезона , пикът му и.т.н.. Тази неблагоприятна тенденция се дължи на факта, че се снижава способността на българските туристически предприятия да привличат потребители за стоката или услугата си. Например за сравнение съседна Турция има не 121 дена летен сезон, като нашия, а около 150. В този смисъл е необходимо да се съсредоточат усилията на всички единици от нашето туристическо предлагане, за да се постигне трайно, системно увеличаване на сезона. Тенденцията за следващите няколко години най – вероятно ще е неблагоприятна, защото реформите в българския туризъм не могат да бъдат извършени бързо и ефективно, а това неминуемо ще доведе до допълнително скъсяване на летния, а и не само на него, сезон у нас.

Снижаване средната продължителност на престоя на туристите у нас; Организираните пътувания у чуждите граждани са за по една, две или три седмици, като първите са преобладаващи, а последните са единични случаи, дължащи се не на добри условия за почивка, а на лоялността на туриста. Друг фактор, оказващ влияние върху скъсяването на средния престой у нас е, че се отчитат и транзитните пътувания на чуждите граждани, а те са с най – голям относителен дял от общите – над 60 %.

Увеличаване приоритета на морския рекреативен туризъм, за сметка на планинския, балнеоложкия и всички останали подвидове на туризма, развивани у нас. Тази тенденция се дължи на факта, че сред глобалния туристически интерес, преобладава този, непосредствено свързан с морския рекреативен туризъм. Изследванията сочат, че интересът на туристите е насочен към морските плажове – около 32 %, към градски центрове – 20 %, маршрут – 13 %, природа и провинциална среда – 9 %, планина през лятото – 7 %, планина през зимата – 6 % и местата предлагащи летни спортове – около 3 %. В този смисъл България е ориентирана правилно към интереса на туриста. Но въпреки, че морето е предпочитано от болшинството, трябва да се отчете, че на територията на страната ни са разположени много планини, удобни както за отдих, така и за зимни и летни спортове. Съчетаването между добри икономически условия и природна среда (която безспорно е налице ), ще доведат до ефективно развитие на планинския туризъм, а това по същество ще доведе до приток на капитал, повишаване заетостта на трудоспособното местно население, подобряване инфраструктурата на региона, привличане на по – голям брой туристи за морски рекреативен туризъм. Всеизвестен факт е, че България е на второ място в света по богатство на минерални извори, което е предпоставка за развитието на балнеология и морелечение .

Друга интересна тенденция е непрекъснато увеличаване средната възраст на пътуващите в чужбина, както и на интереса към по – отдалечени туристически дестинации. В тази насока богатството на страната ни на красиви планини, лековити минерални извори, зелени гори и чист въздух, са предпоставка за успешното развитие на планинския балнеоложки туризъм. Но за правилното развитие на този подвид туризъм трябва да се предложи комплексен туристически продукт, който да отговаря не само на изискванията на туриста, но и да е екосъобразен.

В последно време се забелязва все по – ясно очертаващата се тенденция за концентрация на туристическото търсене в страните с висок жизнен стандарт. Около 63 % от световния туристопоток е съсредоточен в Германия, САЩ, Великобритания, Италия, Франция, Швеция, Русия и други. Това трябва да провокира българските туристически единици за по – силно участие на пазарите на тези страни. Целта е не само да се привлекат туристи от тези страни, които са решили твърдо, че ще пътуват в чужбина, а и такива които са склонни или се колебаят, както за самото пътуване, така и за самата туристическа дестинация.
Интересна тенденция в развитието на туризма в България през последните няколко години е и т.нар. от специалистите в бранша свръхзастрояване . Тази тенденция започва реално да се превръща в проблем от гл.т. на евентиално по – нататъшната загуба на природната красота на някои от най – големите ни курорти. Типичен пример за това е нашият голям курорт Златни пясъци с излаз на северното Черноморие. Приватизацията на този комплекс бе извършена на части, т.е. тук е налице частна собственост, но тези собственици са многобройни. Тези собственици не координираха усилията помежду си и отделните туристически обекти бяха ръководени зле. Все пак картината не е само песимистична и мрачна. В пълен противовес на КК Златни пясъци е Албена , която също бе приватизирана, но запази единността на комплекса и не злоупотреби с носещия капацитет В този смисъл вземането на правилни маркетингови решения за развитието на туризма в България и тяхната добросъвестна реализация, може да съдейства за спиране на неблагоприятните тенденции в развитието на българския туризъм и да върне добрия имидж на страната на международните туристически пазари.

  1. все по – ясно очертаваща се тенденция в глобален аспект е, че икономическите условия намаляват покупателната способност наширок кръг от потребители на туристически стоки и услуги. Така цената се превръща във важен критерий относно вземането на решение за пътуване. Паралелно се наблюдава, че групите от населението с осигурен доход търсят не само високо качествен, но и ниско качествен туристически продукт. Това води до закупуването на голям брой много скъпи и евтини пътувания в чужбина. Резултатът е появата на турист с непредсказуемо потребителско поведение. Същевременно туристът не желае да е част от общата туристическа група, без име и индивидуалност. Той желае и изисква индивидуално обслужване. Придобиването на опит за кратко време определя полезността на предлагането. Това означава търсенето на все по – качествени услуги за по – кратко време без ограничение по отношение на пространството, т.е. навсякъде по света .
  2. при съвременни условия платежоспособността, видът и обемът на туристическото търсене по социални групи не са еднопосочни величини, фактор който играеше голяма роля при вземане на решения от туристическото предлагане; Намаляването на пенсионната възраст и работната седмица, увеличаването на свободното време води до все по – голям брой потенциални туристи, които разполагат с ограничени, но достатъчно средства за пътуване. Паралелно с това добре квалифицираните индивиди увеличават работното си време и намаляват свободното. Оттук и резултатът – все по – голям брой ниско платежоспособни туристи изразходват все повече пари за и по време на пътуването, докато средната прослойка от обществото купува все по – евтини пътувания. Това обуславя и нарастването в продажбите на пътувания в чужбина в последната минута .
  3. отговаряйки на промените в туристическото търсене по – голямата част от туристическото предлагане насочва вниманието си към запазване и разширяване своето присъствие на пазара, чрез предлагането на нови, разнообразни, специализирани услуги и стоки, чрез подобряване връзката с крайния потребител, чрез усъвършенстване вътрешното взаимодействие между различните участници във формирането на цялостния туристически продукт. За съжаление тази тенденция не се забелязва в България, а точно обратното: българските туристически предприятия участват пасивно на международния туристически пазар, отслабват взаимно позициите си, продават под реалната цена туристически пътувания на международните туроператори, не си оказват съдействие при решаването на проблемите и до ри пречат взаимно. Резултатът е все повече снижаване платежоспособността на туристите идващи у нас или дори до липсата на последните.
  4. забелязва се предоставянето на все повече стоки и услуги на международните пазари, в т.ч. и туристически, които акцентират върху личните предпочитания на туристите. Голямо внимание се обръща на така наречените природо – щадящи продукти на базата на две основни причини: формиращо се като масово явление все по–силното обществено мнение за защита на природата и срещу ниско екологичните продукти и по – високите качествени характеристики на тези продукти, по – високата им конкурентна способност и източник за привличане на други туристи. Символи на тези екологични туристически продукти са Син флаг, Златен глобус, Зелен ключ” и други.
  5. индивидуализацията на пътуванията от една страна, и разнообразяването на туристическото предлагане от друга, налагат нов начин на общуване между продавач и клиент; Това води до нарастване на директните продажби. Ерата на информационните технологии определя появата и развитието на глобални дистрибуторски системи. Компютърният туристически справочник вероятно ще играе ролята на туристически агент и директно ще осъществява продажбата на комплексен туристически продукт. Новите информационни технологии освен информация, резервация и продажби, осигуряват и възможности за разплащане по безкасов начин.
  6. обстоятелството, че туристът избира индивидуален модул на пътуване при ограничена платежоспособност, извежда на преден план алтернативната комбинация от приемлива цена и качство на продукта. Агресивното ценообразуване се превръща в много важен инструмент на пазарното поведение на туристическите предприятия. Това доведе в последно време и до появата на стимули на пазара за клиентите от туроператорите, като се правят специални отстъпки за ранно записване в организирано туристическо пътуване, с цел да се сведе до минимум влиянието на фактора на записване в последната минута . По този начин туриста спестява от цената на пътуването без това да се отрази на качеството на предлагания продукт .
  7. олигополизацията на туристическия пазар доведе до необходимостта от намаляване на рисковете по експлоатация, маркетинг и управление, принуждава туристическите предприятия да подобряват взаимоотношенията помежду си. Например два транснационала преостъпват собствен пазар на чуждия филиал , като по този начинкомпаниите майки съсредоточават усилията си за пробив на друг пазар. С това се повишава тяхната конкурентна способност, но паралелно с това пазарът става по – трудно достъпен за нови туристически агенти.

Полезни материали и статии за туризъм и самолетни билети:

Сходни статии:

  1. Туристически пазари Туристическият пазар е съвкупността от всички потребители на стоките, които удовлетворяват съответната потребност, всички действителни и потенциални потребители, които купуват или могат да купят определена стока или услуга, съвкупността от...
  2. “Обществен” подход за устойчиво развитие на туризма Дестинацията за повечето туристи е не само определената територия, цел на тяхното посещение, но и общество, което съществува в рамките на тази територия. От тази гледна точка, местното общество на...
  3. Туроператорска дейност 1. Същност и характеристика на туроператорската дейност 2. Функции, задачи и дейности на туроператора 3. Формиране на туристическото предлагане с обща цена 4. Особености на организацията на туроператорската дейност 5....
  4. Въздушен транспорт и туризъм Различните видове транспорт са важни за развитието на международния туризъм. Разходите за транспорт често влияят върху общата себестойност на туристическия продукт и върху избора на туристическа дестинация. Въздушният транспорт допринася...
  5. Туризъм и градска архитектура През последното десетилетие, процесите на икономическо и социално преструктуриране на страната са съсредоточени предимно в големите и средноголеми градове. Възможностите на градската среда да се адаптира към настъпващите промени и...

Публикувано в Новини | Tags: , , , , , , ,
«
»
Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.

Comments are closed.

Subscribe to RSS Feed Follow me on Twitter!