Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото, са осъдени да го повтарят”. Историята предлага три основни урока по закриването на последната тъжна глава на кризата с външните дългове на Третия свят, продължаващата безизходица между официалните кредитори и най-бедните страни на планетата.
Първият – компромисите имат голяма стойност. През дългата история на международните проблеми с външната задлъжнялост пълното изплащане след криза е изключение, а не правило. През настоящата криза реалистичните компромиси донасят много повече облекчение, отколкото изискването длъжниците да се нагърбят с цялата тежест на дълга и да преразгледат политиката си изцяло, за да се издължат плащанията.
Вторият – смирението има голяма стойност. Проекти за развитие, включително и програми за структурни реформи, повече се провалят, отколкото успяват. Процесите на икономическото развитие са изключително сложни, а преградите пред прогреса са многобройни. Рядко една личност или институция, независимо дали е местна или чужда, може да оформи хода на националното развитие – това може само историята.
Третият – скоростта има голяма стойност. Продължителната криза може да причини вреда на бедните и на околната среда, взривявайки целите, поради които, по общо признание, са били вземани заемите.
В основата на всички тези уроци има още един още по-важен – отчетността е много важна.
Инициативата ТЗБД, администрирана съвместно от Световната банка и МВФ, олицетворява основния обрат в подхода на официалните кредитори към кризата, като признава ценността на компромисите, смирението и скоростта по принцип. Но тя не е изпипана в подробностите и почти сигурно няма да приключи кризата. Най-проблематичното е, че тя вероятно ще предпази официалните заемодатели като Световната банка от плащане на разходите за миналите й грешки.
Инициативата приема важността на компромисите по принцип, като предлага на много страни значително намаляване на дълга. Страни, които не се квалифицират като достатъчно бедни или задлъжнели, включително Нигерия и Индонезия, няма да получат допълнителни облекчения. За страните, които се квалифицират като бедни, обявеният като “потвърден дълг” – равнището, до което ще бъде намален дългът, е висок и доста произволно фиксиран, както признава персоналът на Световната банка и на МВФ.
Инициативата например цели да се ограничи стойността на годишно обслужвания дълг на страната (различен от общия дълг) до 20-25 на сто от приходите от износа. Но ако тези кредитори са така загрижени за необходимостта от развитие на държавите по инициативата ТЗБД, те щяха да предложат далеч по-големи облекчения.
Използвайки математически модели за икономиките на страните от инициативата ТЗБД, Върховната сметна палата на САЩ заключи, че много от дълговете на тези страни може би ще останат нереалистично високи. Нейният модел за Танзания например предполага, че макар инициативата да намали дълга на страната от 5,7 до приблизително 2 млрд. долара, към 2018 г. новите заеми ще го покачат до 6,4 – 7,3 млрд. – неизплащаема сума освен ако икономиката на страната и износът не растат невероятно бързо. Една причина: ако Танзания прехвърли разходите по обслужване на дълга към социалната сфера, тя ще се нуждае от точно толкова пари, колкото и преди. Следователно 30-процентното намаление на годишното изплащане на дълга на страната под егидата на тази инициатива ще бъде краткотрайно.
Уганда насочи финансирането към осигуряването на чиста питейна вода по молба на бедните общини.
Икономистът Даниел Коен е пресметнал, че от икономическа гледна точка, страните от списъка на инициативата ТЗБД са способни да изплатят около 28 на сто от настоящите си външни задължения. (Много от тези страни сега поддържат видимо пълно обслужване на външните си дългове само чрез нови заеми.) Следователно изискването да се изплатят 50 на сто вместо 100 ще има малко смисъл. Изчисленията на Коен предполагат, че от милиардите долари от обещаните облекчения по дълговете само 5 на сто ще стигнат до тези страни чрез по-ниските плащания през идващите десетилетия, а 95 на сто ще останат при кредиторите.
Най-големите непосредствени победители от инициативата ТЗБД тогава ще бъдат Световната банка и други многостранни банки за развитие. Като резултат Доверителният фонд на тази инициатива, финансиран от вноски на правителствата на кредиторите, ще рекапитализират тези банки, за да изчистят някои от техните лоши вземания. (МВФ обаче ще плати за опростените дългове от големите си златни резерви.) По странен начин инициативата избира за членове лобистите на “Юбилей 2000”, които притискат законодателната власт да финансира програмата изцяло. Без инициативата единствената възможност на банките за развитие да покрият проблемните заеми е да отпуснат още заеми. С нея правителствата кредитори ще възстановят изплатените от банките суми за опростените дългове – всичко в името на милосърдието.
Но отново важни детайли подкопават появяването на промените. Първо, новото изискване се присъединява към старите вместо да ги измести: длъжниците трябва да се придържат към стандартен план за структурна реформа в рамките на три до шест години, за да получат постоянно намаляване на дълга. Правителствата длъжници се съобразяват с това и в своите икономически планове наблягат на мерки като приватизиране на държавните предприятия.
Второ, изискванията на стратегията за намаляването на бедността, както и изискванията на структурната реформа, изглежда се основават на наивно разбиране на вътрешната динамика в кредитните институции, на местната политика на страните длъжници и на самия проблем с бедността. В действителност съпротивата на длъжниците спрямо натиска отвън ще се комбинира с готовността на кредиторите да опростят дълга и така ще отслаби влиянието си върху политиката на длъжниците. Длъжниците, които са по-малко ангажирани с намаляване на бедността, или по-слабо откликват на натиск от страна на гражданското общество, могат да представят фалшиви доклади по стратегията за намаляване на бедността, за да получат облекчение по дълга, както се опасяват неправителствените организации, че е станало в Кения.
Няма ясни отговори на въпросите, свързани с преценяване качеството на разработваната стратегия за намаляване на бедността, което е една от причините международните финансови институции въобще да не поставят условия, чието добро изпълнение е трудно да се дефинира.
Освен това намаляването на бедността е комплексно и несигурно начинание. Агенциите за помощи отпускат заеми и харчат милиарди, за да се преборят с бедността, но местно задвижените реформи – като преминаването към пазарно стопанство в Китай и Виетнам например, довеждат до по-големи успехи. Ако да се приключи с бедността е бързо и лесно, то няма да има въобще криза с външните дългове. Необходимо е време, особено на правителства с ограничени средства да преценят размера и характера на бедността, да се консултират със засегнатите групи – от обитателите на бедните квартали до безимотните фермери – и после да определят приоритетите на възможните решения и да съставят планове. Уганда и Гана, две от водещите страни в консултативното развитие на стратегии против бедността, до средата на 2000 г. имат зад гърба си петгодишна работа по плановете си.
Изискванията на стратегията за намаляване на бедността биха могли да отложат намаляването на дълговете за години, така че страните да успеят да съставят висококачествени планове. Или правителствата биха могли да струпат набързо съставени стратегии за намаляване на бедността чрез бързи, неефективни консултации, за да спечелят бързо облекчаване на дълга. Постоянното намаляване на дълга ще дойде няколко години по-късно, след приемането на цялостна стратегия за намаляването на бедността.
За нещастие този подход не премахва напрежението по отношение на темпото. През 2000 г. например правителството на Хондурас реши да концентрира началните консултации с гражданските организации в рамките на няколко месеца, така че да успее да представи на МВФ и Световната банка временна стратегия за намаляването на бедността към март 2001 г. И щом временните планове за намаляване на бедността получат одобрени от МВФ и Световната банка, те могат да си живеят живота. Например крайната стратегия за намаляването на бедността на Буркина Фасо следва плътно след временната.
Изолирането на кредиторите от разходите, възникнали от миналите провали, подканва към възпроизвеждане на моделите за отпускане на заеми, които доведоха до тези провали, и води до подновяване на кризата с външните дългове. Тази критика показва пътищата за по-ефективни международни усилия за решаване и предотвратяване на официални кризи с външните дългове. Общо казано, инициативата ТЗБД трябва да функционира по-скоро като съд по несъстоятелността. Той трябва да служи като постоянен форум за бързо разрешаване на проблеми по дълговете в момента на възникването им. Трябва да бъдат приети всички страни, а не само 41-те от инициативата ТЗБД, определени от Световната банка.
Да се атакуват корените на проблемите с официалните дългове е много по-директен подход, отколкото да се третират симптомите.
По принцип практическото предизвикателство за заинтересованите граждани и политици е не толкова да се разработи пълен график за реформи, колкото да се упражнява натиск върху участниците в процеса да еволюират в необходимата посока. Както е трудно за кредитиращите агенции да влияят върху политиката на правителствата кредитори и на кредитните агенции. Б. Контабъл, който встъпи в длъжността президент на Световната банка с амбициозен план за реформи през 1986г., напусна след 5г. с чувството, че е променил институцията твърде малко. Универсални решения няма.
Официалните кредитори трябва да пресметнат каква част от дълговете изобщо няма да бъдат върнати и да ги отменят, без да налагат условия.
Все пак ако бъдещите официални кризи на задлъжнялостта трябва да бъдат предотвратени или намалени, настоящата система, при която загубите от грешките падат изключително върху заемополучателите, трябва да бъде реформирана. Например възможно е правителствата донори да изискват за всеки милион долара, който многостранните банки за развитие получат от фонда на инициативата ТЗБД, те да отменят, примерно 1.5 милиона от дълга. В зависимост от вътрешните им счетоводни системи правителствата могат да приложат подобни условия спрямо своите собствени двустранни кредитни агенции. Тогава те ще пострадат от кризата по дълга чрез загуба на капитали или бюджет, което би могло да понижи кредитния им рейтинг и да повиши лихвения процент, който те трябва да плащат за сумите, взети назаем на капиталовия пазар. При липсата на подобно правило се създава феномена “морален хазарт”: изолирането на банките от загубите от лошите кредити в действителност подтиква към неблагоразумно отпускане на кредити. Друга алтернатива е да се обвърже изплащането на заема с растежа на БНП на заемополучателя с неговия износ. Тогава кредиторите биха се превърнали в инвеститори на капиталовия пазар, оставайки загуба в случай на провал или пожънвайки висока възвращаемост в случай на успех. Инициативата ТЗБД прави точно това обвързване с БНП, като ограничава съотношението дълг на страната – износ до 150%. Ако тази практика се прилага и към новите заеми, ще я направи по-скоро рутинна, отколкото случаен отговор на неуспехи.
Натискът от страна на неправителствени организации е най-значителната сила, която държи правителствата кредитори отговорни за ролята им в кризата с външните дългове и ги принуждава да се изправят лице в лице с нея. Неправителствените организации привлякоха вниманието към годината на Юбилея. Юбилеят все още не се е състоял, но ако НПО се борят достатъчно упорито, ще настъпи.
Сходни статии:
- Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни, в това число 33 в субсахарска Африка плюс Боливия, Гвиана, Хондурас, Лаос, Мианма /Бирма/, Никарагуа, Виетнам и Йемен. 29 от...
- Цената на кризата Настоящите затруднения по обслужване на кредитите започват през 1982 г., когато Мексико, Бразилия и други развиващи се страни обявяват, че не могат да обслужват дълговете, натрупани в началото на 70-те...
- Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
- История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
- Групиране на държавите според икономически показатели. Значение и географска структура на индустриалната периферия и технологичния център По икономически показатели се формират три групи държави: Първа група-в нея влиза държави с БВП на глава от населението повече от 6000 $.При 18% от световното население те дават 83%...
