Като правило регионалните финансови центрове съсредоточават финансови дейности като банкиране, застраховане и спомагателни дейности от сферата на финансовия бизнес, които привличат външни клиенти. В този контекст офшорните центрове са международни финансови средища, които извършват главно финансово-посредническа дейност предимно за нерезидентни заематели и депозитори. Важно е да се знае, че интернационализирането на финансовите условия налага допълнително регулиране чрез съществуването на офшорни фондове.
Благоприятната правна среда, особено за чуждестранните инвеститори, им предоставя възможности да реагират на пазарните влияния. Ако се анализира относителният дял на заемите и депозитите на банките в офшорните зони се забелязва, че след финансовата криза от 1997г. кредитната им дейност сериозно намалява, а депозитите нарастват с около 20% то общите банкови депозити, което показва съсредоточаване на значителни ресурси в тези зони. Целта е подобряване на инвестиционния климат и да се неутрализират външните влияния и тези центрове да се развиват като част от световната регулативна система.
Факт за успеха на офшорните центрове е това, че 61 данъчни пристанища управляват 5 трлн. долара от офшорни фондове. 40% от тях са спестявания на международните тръстове, което в известна степен се отдалечава от традиционната дейност на данъчните пристанища.
Офшорните центрове са установени в различни държави, но въпреки това притежават обща черта и без съмнение координират своята юрисдикция. Някои центрове са част от територията на страната – например във Великобритания за такива зони са характерни ниската данъчна ставка, стимули, улеснен достъп до финансови услуги, което придава офшорен характер на много дейности.
Развитието на свободната търговия и премахването на границите като първи етап от икономическата интеграция, последвано от митническия съюз, общия пазар и т. н., водят постепенно до унифициране на валутната , данъчната, социалната и др. политики. Развитието на политическата интеграция заставя малките страни да се присъединяват към практики, които не съответстват на интересите им.
Развитието на финансовите пазари, особено в Лондон, и регулациите, свързани с него, го поставят в значителна степен в позицията на офшорен център. В същото време правителството насърчава офшорните центрове в островите от канала (Ман Джърси и др.), които са независими политически, но в същото време- обвързани със Ситито. Този статут се подкрепя от правителствата и на Великобритания, и на САЩ, което допринася да се подобри външната среда на офшорните центрове, по-специално за привличане на чуждестранни инвестиции.
Наблюдава се постепенно пренасочване на капиталовите потоци към традиционните международни финансови центрове. Търговски банки от САЩ и Великобритания прехвърляха свои ресурси във филиалите си на Каймановите острови, докато японските банки използваха филиалите си предимно за преструктуриране на своите баланси. Нещо повече – японските банки създадоха инструменти със специално предназначение в Карибския център за намаляване на активите си, за да повишат капиталовата си адекватност. Тези инструменти се базираха на заеми, които бяха съчетани с емисия търговски ценни книги. Впоследствие те бяха продадени на други японски банки, но като цяло доведоха до увеличаване на междубанковите задължения и финансови институции, които имаха свои филиали на Каймановите острови, в размер около 38 млрд. долара, от общо 45 млрд.
При азиатските центрове намаляването на задълженията се дължи главно на плащания към Япония поради проблеми с възстановяването на японските банки и с разширяването на посредничеството в японската банкова система. Наред с това, потоците към Хонконгските банки се връщат от Япония под формата на заеми за небанкови институции. Очаква се това кръгообразно движение на фондовете от Япония към азиатските офшорни центрове да намалее поради изтеглянето на значителни обеми йени от офшорните пазари на Хонг Конг и Сингапур.
Анализът на капиталовите потоци и географската им структура показват, че през последните години са настъпили значителни промени във финансовата архитектура, особено относно ролята, която играят международните финансови центрове.
Сходни статии:
- Развитие на финансовите центрове Международните финансови центрове се развиват през последните години в резултат на създадената относително стабилна регулация на международните валутно-финансови отношения и дефинирането на регионалната структура на капиталовите потоци. Наред с това...
- Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
- Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
- Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни, в това число 33 в субсахарска Африка плюс Боливия, Гвиана, Хондурас, Лаос, Мианма /Бирма/, Никарагуа, Виетнам и Йемен. 29 от...
- История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
