Информационен Интернет сайт Moderno.info

Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни, в това число 33 в субсахарска Африка плюс Боливия, Гвиана, Хондурас, Лаос, Мианма /Бирма/, Никарагуа, Виетнам и Йемен. 29 от тях са включени и в списъка на страните с най-ниско развитие от Програмата на ООН за развитие. Това означава, че бебетата, които ще се родят сега, могат да очакват да живеят 40-50 години, че по-малко от половината от децата и младите пълнолетни ще посещават училища и че едва половината от пълнолетните могат да четат.
В началото на 90-те години правителствата на богатите индустриални държави за първи път признават тежкото положение на най-бедните длъжници. През юни 1987 г. във Венеция групата на седемте водещи държави /Г-7/ се споразумява да позволи на длъжниците да разсрочат плащанията по останалите дългове – но без да ги поощряват изцяло. Те изискват от страните, които се стремят да отложат плащанията си, да осъществят под покровителството на МВФ реформи в икономическата си политика, известни като преструктуриране. По време на следващите срещи на високо равнище Г-7 постепенно смекчава позицията си, позволявайки скромно намаляване на дълговете.
Въпреки това тежко задлъжнелите и бедни страни затъват още повече в дълговете си, които към 1998 г. достигат 214 млрд. Долара в номинално изражение – огромна сума за тях /но равна на военните разходи на Запада само за 4,5 месеца/. Задълбочаващият се проблем подтиква през 1996 г. групи за християнска помощ във Великобритания към създаването на движение, наречено “Юбилей 2000”. Те вземат името си от библейската книга на Левит, в която са записани божиите закони за древен Израел, а сред тях пише, че на всеки петдесет години трябвало да има година на Юбилея, през която длъжниците биват опрощавани, фермерите получават обратно земи, които са притежавали и продали, за да оцелеят през лоша година. Членовете на “Юбилей 2000”, включващи както малки неправителствени организации в Уганда и Боливия, така и “тежка категория” като “Оксфам”, не са първите, критикуващи заемите, но те поставят въпроса на международно равнище, което не се е случвало преди.
Правителствата на кредиторите реагират на натиска на неправителствените организации с инициативата тежко задлъжнели бедни държави /ТЗБД/, представена на срещата на Г-7 в Лижн през 1997 г. и “подсилена” в Кьолн през 1999 г. За първи път на масата на преговорите са поставени дълговете към МВФ, Световната банка и други банки за развитие заедно с тези, които са дължими директно на правителствата. Създава се Доверителен фонд за страни от списъка на инициативата ТЗБД, който използва помощи от правителствата кредитори, за да компенсира тези институции поради намаляването на дълга. Инициативата задължава кредиторите да приемат целите, определени от гледна точка на длъжниците и изчислени като съотношение на външния дълг на страната към нейния износ /150 на сто максимум/. Като цяло инициативата си поставя за цел да се бори с бедността и да постигне намаляване на дълга с 50 на сто.
Въпреки тези нововъведения инициативата ТЗБД изисква прекалено много от длъжниците по отношение на реформи в икономическата политика и предлага прекомерно малко за намаляване на дълга. Тя е почва за нови проблеми, тъй като освобождава почти всички участници от стимул да изучават и прилагат поуките от историята.

Сходни статии:

1. Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
2. Цената на кризата Настоящите затруднения по обслужване на кредитите започват през 1982 г., когато Мексико, Бразилия и други развиващи се страни обявяват, че не могат да обслужват дълговете, натрупани в началото на 70-те...
3. Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
4. История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
5. Групиране на държавите според икономически показатели. Значение и географска структура на индустриалната периферия и технологичния център По икономически показатели се формират три групи държави: Първа група-в нея влиза държави с БВП на глава от населението повече от 6000 $.При 18% от световното население те дават 83%...