В системата на социалната работа могат да се различат две основни субсистеми със специфични функции и характеристики. Това са социалният работник и социалният клиент.
Професията “Социален работник” е дълбоко хуманна. Необходимостта от нея възниква от сложната социална среда, в която живеем и от затрудненията на отделни членове на обществото да се адаптират към социалния живот. Основното предназначение на професията е да подпомага хората с проблеми в приспособяването към обществото, да създават или възстановяват своя личен и социален статус.
Социалният работник се занимава с хора, които имат проблеми с организирането на съществуването си, с общуването или с приспособяването си към обществото. Социалният работник е в позицията на посредник между клиента и важните за него социални системи. Той стимулира нуждаещите се вземат участие в “обществото” и да станат “членове на определени субкултурни групи”. Той трябва да бъде личност с широк спектър на познания и умения, необходими за изпълнението на изключително трудна мисия. От една страна той е призван да помага на лицата, изпаднали в нужда, които са “вън от живота”, за да възвърнат и възстановят своето нормално социално функциониране, а от друга страна, трябва да работи активно и целенасочено в услуга на социалната система за поддържане на стабилни и хармонични обществени отношения. Условията, в които работи и задачите, които решава този специалист, никак не да леки. Той трябва да изпълни професионалния си дълг, помагайки на клиентите да се справят с проблемите си и едновременно с това да помогне не обществото да се освободи от поведенческите стереотипи, от негативните нагласи, от социалното напрежение, от страха и агресията на рисковите групи в неравностойно положение на пазара на труда.
Работата на социалния работник може да се предостави чрез основните дейности, които той извършва:
- приема клиентите, имащи проблеми с организирането и поддържането си;
- проучва битовете, медицинските, финансовите, социалните и личностните причини за възникване на проблема;
- проучва личностните и социалните причини за възникване на проблема в общуването или приспособяването на клиента към обществото;
- оказва съдействие на клиента за получаване на социална, финансова, административна или друга подобна помощ;
Социалният работник не може да предприеме нищо преди да си изясни същността и източниците на проблема на своя клиент. Чрез серия от разговори той постепенно си изяснява разбиранията на своя клиент, неговата позиция и интерпретация на проблема.
В житейската практика, в позицията на клиент може да изпадне както отделния индивид, така и цяло семейство или група. Във всички случаи обаче в центъра на вниманието на социалния работник стои проблемът за социалната интеграция и нормално функциониране на субекта. Има 3 вида клиенти:
- вежливи – за всичко благодарят на социалния работник, искат извинение за безпокойството и грижите, които са предизвикали; търсят предлог за продължителен контакт и общуване;
- агресори – емоционални; исканията им са съпроводени със закани, заплахи и разобличения. Често изказват своето недоволство, виждат във всичко измама и унижение на личното достойнство;
- неми – емоционално и дейностно сдържани, ограничаващи до минимум процеса на общуване; изразяват своите чувства и молби невербално и индиректно.
Всеки един от трите типа клиенти, обръщайки се за помощ към социалните работници, предизвиква у тях различни чувства. Независимо какъв тип е клиентът, проблемите, които очаква да бъдат разрешени с помощта на социалните работници, могат да се класифицират в 4 направления: справедливост; законност; смисъл за съществуване и отговорност.
Работно взаимоотношение между социалния работник – трудов посредник и социалния клиент, се осъществява на принципа на субект – субектните отношения, съгласно който равнопоставянето замества йерархията.
Основната цел на работното взаимодействие между клиента и социалния работник е да се оптимизира механизмът на социалното функциониране на индивида, семейството или групата, т.е. да се създадат условия за увеличаване способността клиентът сам да контролира живота си, проявявайки всичките си възможности, в процеса на бързо променящата се реалност, увеличавайки самостоятелността си, за ефективно разрешаване на възникналите проблеми, или да се достигне нивото при което клиентът сам ще справя и няма да има нужда от никаква помощ.
Сходни статии:
- Социалните структури и институции на обществото Обществото е автономна и самостойно развиваща се социална система. Израз на нейната системна същност и стабилност на обществото придават два компонента – социалните структури и институции в това цяло. всяко...
- Културата – органична на обществото Какво е общество? Преди да разгледаме отношението култура-общество, нека припомним, че в широк смисъл обществото бива определяно като обособила се от природата част от материалния свят, което представлява развиваща се...
- Личността на мениджъра Личността е лицето, с което човекът се представя пред света: едно от основните значения на понятието е този социален образ, който индивидът приема,за да изпълни обществените си функции, да изиграе...
