Личностите с техните различни ценностни системи, бит, модели на поведение, образование т.е. с различната си култура, внасят в обществото, което изграждат голямо личностно разнообразие. На основата на това вьзникват мощни социални процеси, които структурират обществото. Наред с диференциацията, социалната мобилност, маргинализацията и социалното неравенство, един много важен процес е социалната стратификация. Това е процес на разслояване на обществото на различни социални групи, в това число съсловия, касти, класи, социално-професионални групи, категории и т.н., които са в неравностойни позиции. Това става на базата на придобит признак: професия, икономическо положение, образование и други. Индивидите и съответните общности, заемат някaкво положение в йерархиите – от най-благоприятно до най-неблагоприятно състояние по един или няколко социално – значими признаци.
Ключово понятие за разбиране на същността, формите на проява и тенденциите в развитието на социалната стратификация е – социален слой. Социалният слой, разбиран като основен тип социална група, е най-важния градивен елемент на стратификационната система. Слоят е реалният носител на съответните стратификационни характеристики, фокусът в който социалните различия се съчетават в един общ образ, в една реално съществуваща стратификационна структурна единица. Всяка слоева социална група е неповторимо комбиниране на отделни статусови признаци:
- имуществен
- финансов
- професионален
- културен,
- политически
- престижен и друг статус.
Отделния конкретен социален статус не може да бъде сам по себе си градивен елемент на стратификационната система, защото той включва възможностите от цялята скала по даден признак, а не конкретното съчетание в определена пропорция в съответния социален субект. На свой ред в методологически смисъл отделния човешки индивид също не е сам по себе си елемент, структурна единица на стратификационната система, защото в случая се интересуваме не от психо-биологичната индижидуална неповторимост на отделния човек, а от социалните му характеристики, в качеството му на социален типаж, на принадлежащ към определени социални групи и социални категории.
Един от основните въпроси на теорията на социалната стратификация е този за аспектите и измеренията й. И това е напълно естествено защото става дума не просто за пъстротата и многообразието на конкретните форми на разслояване, а за видовата проява на една обща същност, на един и същ специален и важен клас явления и механизми. Най-важните въпроси тук са относно: проявите и измеренията на стратификацията. Каква е тяхната подредба по значимост? Възможно ли е пълното им опознаване за да се определи груповата или слоева идентификация? Постижимо ли е съгласуването между различните линии на разслояване? Дали в различните общества има съществена специфика в начина и формите на субординация между отделните измерения на стратификацията? Какви други взаимовръзки, освен на съподчиненост, са налице между отделните измерения – на паралелност, взаимно допълване, конкретизация, обобщаване, взаимно изключване, противопоставяне и т.н.? Как да се уловят и съчетаят в една обща йерархия индивидуалното положение в обществото и специфичната семейна социална ситуация на същия индивид?
Въпросът за измерението на разслояването има няколко пласта на интерпретация. Единия се отнася до аспектите, областите от обществения живот, в които се проявява разслояването. Има се предвид йерархичната подредба по отношение на:
- икономическото неравенство (материално благосъстояние, в това число доходи и имущество, социално-икономически и професионален статус);
- властово неравенство (участие и позицията във властта, включително в политиката и политическия живот,възможността за
- влияние в обществото и различните общности, в местоработата);
- културно неравенство (образованост, културни интереси, културно поведение и потребление);
- престижно неравенство (авторитет, уважение, ценене, почит)
В същия план могат да се изброят и множество други аспекти на стратификацията, част от които са производни, своеобразни комбинации от току що посочените признаци. Такива са например неравенствата по жизнен стандарт, по стил и качество на живот, по жизнени очаквания и нагласи. Често обсъждани са неравенствата по пол, възраст, етническа принадлежност, раса, религиозна принадлежност, регионална особеност, по структура на домакинствата, по политическо поведение и други. Могат да се предложат и други комбинации. Питър Блау ги разделя в два типа:
- номинални: с ясно очертани граници и без предварително заложен йерархичен ред – по пол, религич, раса, професия, местоживеене.
- степенувани: подреждащи хората в статусно неравенство – по образование, възраст, доход, престиж и власт.
Към икономическият аспект, освен споменатото неравенство по материално благосъстояние – по доходи и имущество, по социо – икономически статус ( включително по характер и съдържание на труда ) се отнасят неравенствата по отношението към средствата за производство и към разпределението, по сектора на заетост, тоест според собствеността, по пазарните шансове по професията на трудовия пазар и т.н.
В гносеологически план трябва да се отбележи, че с обозначаване на аспектите и измеренията се обозначават същевременно и съответните критерии на разслояването. Например : образователното неравенство ни представя и факта, че една от поредицата социално неравни позиции е по критерия на постигнатата степен на завършено образование.
Друг, различен поглед върху вапроса за измеренията на стратификацията, е извеждането на нейните основни конституиращи процеси и свойства. Според Джонатан Х. Търнър социалната стратификация се „композира” от три конституиращи процеса:
- неравното разпределение на ценените в обществото ресурси.
- формирането на хомогенни субпопулации ( класи или слоеве )
- подреждането на тези субпопулации.
Дж. Търнър извежда три родови типа неравни разпределения:
- на материално богатство
- на власт
- на престиж
Всички останали ценени ресурси, се приемат като производни комбинации от споменатите три. Съществен момент е отграничаването на първия от останалите два конституиращи стратификацията процеси.
В подобен план Теодор Кеплоу определя четири основни измерения на стратификацията, които са по – скоро атрибутивни свойства, характеристики на разслояването:
- неравенство: разпределение на индивидите или на техните семейства в обществото по категории, подредени от най – висшите до най – нисшите позиции по отношение на обществено ценени признаци.
- съвместимост: степента в която индивидите имат същите или близки рангове по отношение на различни типове неравенства. Например по доход, образование и професия и струпвания на индивиди по отношение и на трите характеристики. Възможно е да се изведе стандартен индекс на статусната съвместимост за сравнение с индекса на друго население или на едно и също население към различно време.
- обособеност: отделеността на слоевете един от друг в системата на стратификацията, чрез бариерите, които препятстват взаимодействието или мобилноста между категориите. Например степента в която браковете вътре в рамките на отделен слой са повече или
по- малко по относителен дял от браковете между този и други слоеве.
- устойчивост: стабилност на неравното разпределение във времето. Например онаследяването на професионалния статус и кариера от сина спрямо баща му.
Без съмнение това са изключително важни общовалидни характеристики на социалната стратификация, независимо от конкретната регионална и историческа форма на проява.
За характеризирането на социалната стратификация са от значение степента на хомогенност или хетерогенност на поведението, нагласите и притежаването на съответни ценности от представителите на отделните класи или слоеве, яснотата на членството в тях и на техните групови граници, ограничаването от другите. С различна стойност са и:
- броят и размерът на слоевете в стратификационната система
- степента на неравенство в притежаваното материално богатство.
- власт и престиж.
- величината на мобилността между слоевете.
съотношението между обединяващите и разединяващите отношение сред членовете на различните слоеве.
Според Теодор Гайгер, социалния слой в качеството му на основен елемент на стратификацията притежава три основни измерения:
- социален статус влячващ шест поделемента: жизнено равнище, шансове, рискове, привилегии или дискриминиране, ранг и външен вид. Тези под елементи са следствие от различията във възгледите, мотивите за действия, наклонностите, начина на мислене и навиците.
- манталитет: това е духовната диспозиция, изява на човека чрез неговия социален жизнен опит; съотношението между жизнената позиция, използването на свободното време, формите на семейния живот, душевността.
- детерминанти: факторите определящи социалното положение и манталитета на социалния слой. Това са: професията, доходите, образованието, отношението към средствата за производство, условията на живот, социалния опит.
Друг известен автор във функционалисткия вариант на стратификационната теория-Джоузеф Кол извежда шест измерения: личен престиж, професия, притежаване, взаимоотношения с другите хора, класово и слоево съзнание и ценностни ориентации( властта в случая се третира като скрит фактор на цялостното поведение).
Като един удачен подход за изследване на съвременното общество се приема многомерния стратификационен подход, чрез който М.Вебер извежда –освен с икономическото-още две основни измерения: властовото-политическо и статусовото-престижното.
Важни са въпросите: Какви са „границите” на социалния слой? Къде са долния и горния „праг” , извън които останалите индивиди вече не са членове на дадения, а на друг слой?
Има две основни насоки на интерпретация на социалната стратификация от гледна точка на обхвата на понятието:
- номиналистична: при нея стратификацията се разбира като набор от всякъкви относително самостойни подреждания, основани на различни критерии: доход, професия, участие във властта, националност, вероизповедание, образование, квалификация, културно потребление и други.При това всяка от тези линии на неравенство има своя автономност и между тях няма пряка съпоставимост и сводимост. Не се приема за правомерно търсенето на обща резултанта, на цялостна, единна стратификационна система. Един и същ индивид в едно неравенство има висок статус, а в друго- нисък. Например инжинер с високо образование, но с ниски доходи.
- синтетична: обратно на първата насока, тя приема че стратификацията е една обща линия на неравенство между хората, обикновено основана на социо-икономическата диференциация, в която доходът и престижът се свързват със занятието (снемащо нивото на образование, квалифицираност, тип труд, сектор на заетост, в това число собственост), в резултат се получава градирана система от слоеве, без резки прекъсвания помежду им.Синтетичната интерпретация има различни варианти, като основа за стратификационния синтез вместо социо-икономическото разделение в други случаи се заменя с материалното неравенство (благосъстояние, доходи и имущество), с властовото и културното неравенство, с престижната йерархия, етичност и други.Основно разбиране в рамките на втората насока е третирането на стратификацията като подредба от няколко основни слоя, имащи различни, но пресичащи се статусни характеристики.Приема се, че има от три до пет основни линии на неравенство, които в съответното съчетание представляват главните социални слоеве в обществото.В това направление, към което могат да се причислят повечето днешни социолози на стратификацията, автор с много последователи е Макс Вебер, с неговата знаменита триизмерна ос на стратификацията, с трите типа неравенство:
- икономическо-класи
- политическо, властово-партии
- престижно- статусни групи
Специално внимание във връзка с това заслужават функционалистката стратификационна теория за недостига, чиито представители са Толкът Парсънз, Кингсли Дейвис, Уилбърт Мур, както и марксистката парадигма за генезиса и възпроизводството на класите при господството на критерия „отношения към средствата за производство”.Ако функционализмът е по близък до номиналистичната интерпретация, марксизмът е най-сходен със синтетичната трактовка.Докато при функционализма акцента е по скоро върху автономията на отделните стратификационни фактори, механизми, структури и оттук- върху хомеостазиа, баланса, устойчивостта в рамките на общественото цяло, то при марксизма ударението е най-вече върху единната , доминираща производствено-икономическа субординация от разслояващите фактори, механизми, структури и оттук- върху дисбаланса, конфликта, замяната на една цялостна с друга стратификационна система.
След като обърнахме внимание на основните характеристики на стратификацията като социален процес, ще разгледаме една конкретна ситуация, а именно процесите на социална стратификация в днешното българско село.
Първо трябва да се отбележат промените в аграрния сектор. Въпреки че на прага на Европейския съюз се създава една съвсем нова ситуация, тук ще обърнем внимание на това как се развива проблема именно след така наречената „промяна”.
Аграрната реформа е съществена част от осъществяващите се в българското общество промени след 1989 година. По определение тя възстановява частната поземлена собственост, с което позволява да се разгърнат разнообразни форми на селскостопанска дейност от страна на новите субекти на земеделска собственост-аграрните собственици и техните наследници. Постигнатите резултати се разминават, за съжаление , не само с предварителните очаквания, но и с поставените цели. Реституцията на колективизираната в миналото поземлена собственост се оказва бавен и мъчителен процес, като все още незначителна част от обработваемите земи са възстановени на бившите им собственици( или на техните наследници ) с акт за собственост. Все още е в процес изграждането на необходимите пазарни институции.
Фактическото неосъществяване до този момент на аграрната реформа оказва определящо въздействие върху стратификационните процеси в българското село.Последните, от една страна, са резултат от колъпса на комунизма и започналите промени. От друга страна, върху тях оказват силно въздействие и наследената от епохата на тоталитаризма социална стратификация, позицията на отделните класи, слоеве и групи в нея, техните ресурси. В резултат се променят статусните характеристики на всички социални групи и слоеве свързани със земеделието. Някои от тях по определени показатели, като по доходи и потребление, преминават в по-високи позиции, докато други се преместват надолу. Трети като бившата партийна номенклатура, трансформират статусните си ресурси. Тя загубва политическите си позиции и превилегии, но използва властовите ресурси от миналото, за да трансформира и акумулира собственост и капитали, както и да легитимира новия си икономически статус.
Изграждането на частни земеделски стопанства, функциониращи на базата на частната поземлена собственост, започва още в края на 1989 година, като в тях са заети близо 4% от работещите в отрасъла. Техният дял спрямо заетите в националната икономика през 1992 година е почти 10%, през 1993 година достига до 14% , което е половината от всички ангажирани в частния сектор.През 1993 година 33% от заетите в земеделието са в обществения сектор и 67% в частния. През 1994 година 43% от обработваемата земеделска земя е включена в частните земеделски стопанства. Частното земеделие бързо увеличава дела си в произведената селскостопанска продукция. Докато през 1993 година в него се осъществява 60% от продукцията и услугите в отрасъла, през 1994година този дял достига до 72%. Цитираните данни сочат, че класата на фермерите вече се формира, въпреки че нейните представители все още не са юридически легитимни собственици на земите, които обработват.Те са силно зависими и икономически подчинени на държавните снабдители, изкупвачи и други организации, както и от услугите на практически управляваните косвено от държавата земеделски кооперации. От друга страна, те зависят и от извъндържавни организации, поставени в монополно положение и диктуващи икономическите си условия на производителите. Тези организации се възползват от институционния и пазарния вакуум в ущърб на интересите на производителите и на потребителите. Поддържания от държавните чиновници законов и нормативен хаос и нестабилност укрепват монополните им позиции.
В резултат селскостопанските производители не само, че не са стимулирани с изкуствено поддържаните ниски изкупни цени да увеличават производството, нещо повече, те са фактически уграбвани и едва успяват да съхранят наличното си производство. Резултатите от проучване през 1993 година върху частните стопанства сочат, че 12,3% от изследваните фермери не желаят за в бъдеще да работят в частното земеделие. Според 30% от нежелаещите да продължат работата си като фермери, решението им е продиктувано от неблагоприятната икономическа ситуация. Липсата на закони и нормативни документи, подпомагащи развитието на частното земеделие, е причина за вземането на подобно решение от 24% от групата нежелаещи да останат в частния земеделски сектор. Други 24% от зелаещите да се откажат от земеделието посочват, че имат големи финансови проблеми. 12% са на мнение, че все още не са изградени институции и организации, които да помогнат на частните стопанства в снабдяването, изкупуването, както и да им предоставят селскостопански услуги. Интервюираните споделят, че имат две възможности за икономическа реализация на продукцията си. Едната е сами да я продават, а другата-чрез посредничество на монополистични изкупвателни организации, които им диктуват едностранно условията си. Всичко това затруднява икономическото стабилизиране на фермерската класа.
Статусни характерискики на заетите в земеделието.
В тоталитарното общество селската класа е обособена въз основа на следните статусни характеристики: заетост, занятие, местоживеене.
Към групата на селскостопанските „труженици”, официалните статистики от онова време отнасят, както селскостопанските работници, така и специалистите, заети в обслужващата и управленската сфера на аграрния сектор. Извън тази класификация остава номенклатурата, най-общо определяна като ”управляващи”, което размива действителните и властови ресурси с тези на останалите категории, отнесени в управленската сфера като професионалистите и мениджърите, например. Последните изпълняват ръководни функции в организацията и управлението на аграрното производство и труд, но не разполагат с възможността да вземат важни решения от порядъка на тези, включени в правомощията на номенклатурата.
Половин век в обществото се прокламира идеята за установеното социално равенство по отношение неа собствеността и труда, което е обявено като резултат от унищожаването на частната собственост, в случая на аграрната. Същевременно бе обществена тайна, че номенклатурата имаше широк достъп до създаваното обществено богатство, от което тя се възползваше и облагодетелстваше в зависимост от йерархическата си позиция в структурите на властта.
Възможността за работа в личното стопанство, за производство и продажба на селскостопанска продукция, създава и възпроизвежда друг тип неравенство.Тези, които могат, по ред причини, да произведат повече продукция и да я реализират на пазара, си осигуряват значителни допълнителни доходи.Още по тоталитарно време са известни села, в които се произвеждат особено търсените на пазара ранни зеленчуци и плодове и производителите им са известни като „парникови милионери”.
Първият тип неравенство се базира на привилегиите, с които разполага номенклатурата и съответно има извъникономически основания, но носи материални облаги. Докато вторият разчита на труда, което значи че има икономически произход.
Предвид особеностите на протичащите по това време социално-икономически процеси в селото, за значими показатели, определящи позициите на заетите със земеделие, могат да се примат:
- притежаваната собственост, която може да бъде както с производствено, така и с потребителско предназначение и ползване;
- доходите, независимо от вида им( парични или натурални) , както и от произхода им( от работна заплата, инвестиции, социално осигуряване);
- заетостта( постоянна и/ или временна, в различни сектори на икономиката- в държавния, частния и кооперативния сектор, в различни отрасли на стопанството);
- занятието;
- властта- позиции спрямо нейните структури.
Според характера на заетостта, селскостопанските производители могат да бъдат постоянно заети със земеделие и такива, за които то е допълнителна и/ или временна икономическа дейност.
Характерна особеност на структурата на поземлената собственост у нас е, че в преобладаващата си част тя е раздробена на малки по размери и отдалечени по местоположение обработваеми площи.Социален субект на аграрния труд в частното земеделско стопанство не е отделния индивид, фермерът, а домакинството му.Това е твърде съществено за реалистичната оценка на най-надеждните социални ресурси на селото.
Селскостопанската дейност се осъществява въз основа на разделението на труда между членовете на домакинствата. Икономическите ресурси на заетите със земеделие са по-скоро ресурси на домакинствата им, отколкото индивидуални. Икономическите връзки между членовете на домакинствата на занимаващите се със земеделие, особено в селските домакинства, са много по-силни, отколкото в градските.В този смисъл домакинството е, както съществен социален аксесоар за съставящите го индивиди, така и икономическа и трудова общност.
След началото на прехода аграрната икономическа активност може да бъде осъществена под няколко различни форми:
- чрез реализация на аграрна собственост;
- чрез труд;
- чрез реализация едновременно и на труд, и на собственост, като субектът им е едно и също лице, т.е в случаите на самонаемане.
Обикновено заетите със селскостопанска деиност у нас, независимо дали тя е основната или допълнителната им заетост, са самонаети. Този факт влияе съществено върху възпроизводството и мобилността на фермерската класа.По правило самонаетите предават собствеността на децата си, което е фактор, определящ до голяма степен и икономическата активност на аграрните наследници.Това обстоятелство придобива още по-съществено значение в периодите на икономическа криза и висока безработица, когато става дума за оцеляване на широки слоеве от обществото.
Теоретично субектите на поземлената собственост могат да организират частни земеделски стопанства, да се включат в земеделски кооперации, както и да дадат земите си под аренда. Но на практика изборът, реализацията и успеха на една или друга от посочените възможности зависят от множество фактори:
- законовите и нормативни разпоредби, регулиращи поземлената реформа и селскостопанската дейност; правителствената политика в областта на земеделието, структурата на поземлената собственост, изградената инфраструктура; материално-техническата база, наличната техника и технологии; демографските характеристики и квалификацията на работната сила в земеделието; националните и регионални традиции, както и различните културни фактори.
- ресурсите на отделните домакинства: средствата за производство, с които те разполагат, характеристиките на имуществото с производствен характер, позиции в структурата на властта, социално-демографски състав, мрежата от формални и неформални контакти, трудови мотивации, ценности и семейни традиции.
Земеделието може да се реализира под следните форми на заетост:
- постоянна: на постоянен трудов договор;
- временна:само в определени, върхови за земеделието периоди и обикновено се извършва на граждански договор за определена работа и/ или определено време;
- основна: когато е източник на по-голямата част от доходите на домакинството;
- допълнителна: когато носи по-малка част от получаваните доходи.
Поради особеностите на социално-икономическото ни развитие и на трудовото законодателство, посочените разграничения са твърде условни.Често доходите, получавани от „основната” месторабота са по-малки от тези, получавани от „допълнителната”.
Описаните структуроопределящи характеристики позволяват да бъдат обособени няколко социални групи, свързани по един или друг начин със селото и със земеделието:
Социална група на основно заетите със земеделие, включваща:
- домакинства на живеещите на село, които са заети в селското стопанство. Те могат да бъдат както основно и постоянно, така и временно и допълнително зарти в аграрния сектор.За да попаднат в тази група е необходимо по-голяма част от доходите им да са с аграрен произход- от аграрен труд, продукция или собственост.Това са така наречените full-time farmers.
- домакинства на живеещите в градовете, но получаващи по-голямата част от доходите си чрез постоянна или временна заетост в земеделието или чрез реализация на поземлена собственост. Това е групата на part-time farmers tipe 1.
Социална група на допълнително заетите със селскостопанска икономическа деиност.
Те могат да бъдат както селяни, така и граждани, чиито доходи в по- голямата си част са с не-аграрен произход – part-time farmers tipe 2.
От гледна точка на позициите в управлението на земеделието се обособяват различни категории специалисти и мениджъри.Всяка от тях разполага с определени властови ресурси.За някои категории специалисти и мениджъри тези ресурси се свеждат до вземането на решения относно технологичната организация на аграрното производство.Други, в зависимост от йерархическата си позиция, разполагат с различна по мащабите си икономическа власт, упражнявана по отношение снабдяването, пласмента, изкупуването, финансирането и кредетирането на земеделието.
Преди промените селскостопанските специалисти и мениджъри са съсредоточени в бившите селскостопански кооперации, като последните са средище, както на аграрното производство, така и на различните видове селскостопански услуги.След началото на прехода, част от тях са заети в новите селскостопански кооперации, други сформират фирми за селскостопански услуги.
В ситуацията на бавен преход към пазарни отношения се създава своеобразен вакуум. Старите социални и икономически структури, както и предишните механизми на управление и възпроизводство са преднамерено разрушени и извадени от действие, като все още не са изградени нови, които да могат ефективно да ги заместят. Казано с други думи създадени са условия за бързо натрупване и трансформация на капитали и собственост от всякъкъв характер и произход. Политическите борби за власт, много законови и нормативни несъвършенства също спомагат развитието на тези процеси.
Преди промените, с най-големи властови ресурси по отношение на селското стопанство, както впрочем и във всички останали сфери на обществото, разполага номенклатурата. Тя успява да трансформира политическата си власт в икономическа, използвайки натрупания социален капитал. В повечето случаи нейните представители сформират фирми за селскостопански услуги, банки за земеделски кредит и други, като продължават да разполагат с ключовите властови ресурси в аграрния сектор. Този факт е трудно уловим емпирично, защото в повечето случаи водещи фигури в тези фирми, банки и т.н. са членове на семействата или роднини на бившата номенклатура.
Разбира се, с големи властови ресурси в земеделието разполагат и представители на други социални групи. Забогателите с труда си в личното стопанство успяват, благодарение на натрупаните през годините парични средства, пазарни позиции и мрежа от формални и неформални контакти, да купят на все още ниски прединфлационни цени нужните им средства за производство- селскостопанска техника, инвентар, постройки, животни и други. От новата си социална и политическа позиция се възползват и някои представители на новия политически елит, както и държавни чиновници, сменили бившата номенклатура. Действащите закони и нормативни разпоредби им дават огромни пълномощия за сметка на интересите на аграрните собственици и техните наследници. Както във всяко общество, намиращо се в сложна, а още повече и в преходна историческа ситуация, свързаните с неформалната икономика, а някои дори и с криминално минало и настояще, намират благоприятни условия за икономическия си просперитет. Обикновено те се ориентират към изкупуването на селскостопанската продукция, като налагат монополно занижени цени и контролират пазара по-скоро със силови, отколкото с икономически средства.
Промените в структурата на доходите и на потреблението са значим показател не само за жизненото равнище на домакинствата, но и за протичащите социално-икономически, демографски, културни и други процеси в обществото. Те са и важен критерий при изследване на неравенствата между различните социални групи, на тяхната вътрешна хомогенност и устойчивост, на общото и различното в начина им на живот. Съотношението между различните източници на доходи и относителната „тежест” на всеки един от тях в структурата им показват какви са тенденциите в осъществяваната от тях икономическа дейност. През последните петдесет години най-значим източник на доходи за българските домакинства, както за градските, така и за селските, е работната заплата. В условията на централизирано планирана от тоталитарната държава икономика, почти единствено възможната форма на икономическа активност е наемния труд, като в повечето случаи работодател е държавата. Данните от изследванията на бюджетите на домакинствата за периода 1980- 1992 година показват тенденция на ежегодно увеличение на абсолютния размер на техните доходи, което е резултат от бързо развиващите се инфлационни процеси в страната. Увеличението на доходите на домакинствата е вследствие на абсолютното нарастване на работната заплата. Но нейният относителен дял в общия доход е с тенденция на понижение.Според данните за този период, въпреки някои промени през отделните години, най-високи се запазват средните годишни заплати на заетите в управлението, строителството, транспорта, други отрасли на непроизводствената сфера, други отрасли на материалното производство и промишлеността. Традиционно най-ниски през целия период остават работните заплати на заетите в селското и горското стопанство. Аграрния труд се счита за по-ниско престижен от промишления. Селското стопанство, за разлика от индустриалните отрасли, не е приоритетно за развитието както за развитието на социалистическата икономика, така и на пазарния преход.За това и заплащането в аграрния сектор е било и остава сред най-ниските за страната. Съответно и социалния престиж на заетите в селскостопанския отрасъл, както и на живеещите на село, е по-нисък от този на работещите в неаграрните сфери на икономиката и на живеещите в градовете. В структурата на общия доход на домакинствата по социални групи най-висок е относителният дял на работната заплата на служещите и интелигенцията, а най-нисък на заетите в селското стопанство. Това означава, че първата посочена социална група разчита най-вече на работната си заплата, докато втората разполага и с други съществени за нея източници на доходи.
Вторият по значимост източник на доходи за домакинствата е абсолютно и относително нарастналият размер на изплатените пенсии, помощи и стипендии, което е следствие от социално демографските тенденции на застаряване на българското население. Посочената група доходи има сравнително най-висок относителен дял в домакинствата на селскостопанските работници, в сравнение с останалите категории заети, което се обяснява с възрастовия състав на селското население. Застаряването на селското население затруднява възпроизводството на работната сила в земеделието.
Традиционно голяма част от доходите си заетите в селското стопанство не от постоянната си месторабота като работна заплата, а от допълнителен труд в личното пространство. В условията на централизирано планираната икономика, единствената несвързана с наемен труд фирма на аграрна икономическа активност е допълнителният труд в личното стопанство. Данните показват, че относитвлният дял на доходите от личното стопанство в структурата на общият доход на заетите в земеделието е почти равен на този на работната им заплата. Доходите от личното стопанство са съществен източник за формиране на домакинските бюджети, а от там и важен фактор, определящ материалните позиции на различните социални групи домакинства.Личното стопанство влияе върху бюджетните постъпления не само на заетите в аграрния сектор и на живеещите на село, но и на градските жители, които работят в неаграрните отрасли на икономиката. Данните сочат, че относителният дял на тези доходи е по-висок при работниците, отколкото при социалната група на служещите и интелигенцията. С времето, личното стопанство увеличава значението си като източник на доходи за българските домакинства. За сега то е по-скоро източник на натурални доходи, отколкото на парични постъпления.
През последните години, поради задълбочаващата се икономическа криза и постоянното нарастване на цените, особено тези на хранителните продукти, натурализацията на доходите продължава да бъде трайна характеристика на българското общество.Тази тенденция се проявява с различна сила при различните социални групи. Както вече беше посочено по-горе, тя е по-силна при селскостопанските работници и селяните, отколкото при социалната група на служещите и интелигенцията и тази на градските жители. Независимо от споменатите различия доходите от личното стопанство оказват осезателно въздействие върху бюджета, а от там и върху материалния статус на различните социални групи български домакинства.Част от продукцията на личното стопанство се използва за традиционното домашно производство на месни, зеленчукови и плодови консерви. Както селскостопанската продукция, така и домашно приготвените консерви се подаряват на роднини и близки, които живеят в градовете често сами участват в производството и.
Различията между доходите на домакинствата от отделните социални групи определят и неравенство в тяхното потребление. Обща за почти всички социални групи домакинства у нас е тенденцията на свиване на потреблението.
Данните сочат че абсолютно и относително нарастват разходите на всички социални групи за храна. Независимо от това, обаче, фактическото потребление на основни хранителни продукти през последните години намалява. Съгласно възприетите в международната икономика и практика критерии за определяня на минимумите на съществуване, домакинствата, имащи относителен дял на разходите за храна в общия доход над 40% се намират под социалния минимум. Очевидно българските домакинства се намират в изключително тежка икономическа ситуация.
Домакинствата на отделните социални групи имат различаващи се модели на потребление и по-конкретно на хранене. Например потреблението на хляб е най-високо в домакинствата на работещите в селското стопанство, следвано от тези на работниците и е сравнително най-ниско при служещите и интелигенцията. Различията стават още по-очевидни, ако се сравнят данните за потреблението на хляб в градските и селските домакинства. След 1990 година то се покачва и за двете социални групи, но докато селските домакинства повишават това потребление с 8,4 пункта, градските го увеличават с 24,4 пункта. Разликите в темповете на нарастване потреблението на хляб се дължи на обстоятелството, че селските домакинства имат по-големи възможности да разнообразяват храната си с продукти от личното стопанство, докато градските компенсират нарастването на разходите си за храна като копуват и консумират най-засищащата ги и сравнително най-евтина храна. Но икономическата криза и ръстът на инфлацията оказват силно въздействие. През 1992, 1993 и 1994 година потреблението на хляб от всички социални групи български домакинства не само че непрекъснато намалява, но и достига до най-ниските си равнища от 1965 година до сега.
При живеещите на село домакинства относителният дял на паричните разходи за храна е традиционно по-малък в сравнение с градските домакинства. Например за 1990 година паричните разходи за храна на градските домакинства са с 3,3% по- високи, отколкото на селските. Тази разлика е равна на относителният дял на паричните разходи на селските домакинства през същата година за жилище, отопление и осветление. Селските домакинства имат по- високи разходи за поддържане на личното стопанство, но то, от своя страна, им носи значителни постъпления.
През последните години относително нараства потреблението на месни и зеленчукови консерви, както и на картофите за всички изследвани групи домакинства. Заетите в селското стопанство потребяват повече хляб, яйца, месо и мляко от работниците, служещите и интелигенцията, а домакинствата на работниците от своя страна- повече, отколкото тези на служещите и интелигенцията. Домакинствата на служещите и интелигенцията имат по- високо относително потребление, в сравнение с това на останалите социални групи, на млечни продукти и на плодове. Може би с увеличеното потребление на млечни продукти и плодове, домакинствата на служещите и интелигенцията компенсират намаленото си потребление на месо и месни произведения. Описаните различия в потреблението на различни хранителни продукти за отделните социални групи домакинства, обособени както по признака заетост, така и по местоживеене, от една страна, произтичат от неравенствата в доходите им, а от друга се дължат на различни културни фактори.
Според данните, през последните години спада потреблението на някои основни нехранителни продукти от страна на българските домакинства.Разходите за облекло и обувки в структурата на общия разход на домакинствата, например, от 13% през 1965 година, намаляват на 10-11% през следващите години, като през 1990 година достигат до 11,9% , а през 1991 година спадат на 8,6% .Този разход е по-висок за градските домакинства, в сравнение със селските и съответно за работниците, служещите и интелигенцията, в сравнение с по-ниските разходи на селскостопанските работници. Разликите са с около 2 пункта на година. Разходите за жилище, отопление и осветление през периода 1965-1991 година са сравнително постоянна величина, като в селата са по- малки, отколкото в градовете, но от този период насам относителният им дял нараства много бързо. Разликата в случая се равнява на разходите на селскостопанските работници за данъци и такси. Различията между разходите на домакинствата на служещите и интелигенцията и тези на домакинствата на селскостопанските работници са по-големи, отколкото съответните различия между разглежданата група разходи на служещите и интелигенцията и работниците.
От 1965 година насам разходите, обединени като „други” запазват приблизително постоянна величина, като даже за 1991 година относително намаляват. В тази група са включени и разходите за поддържане на личното стопанство. Поради това те са почти два пъти по-високи за домакинствата, живеещи на село, както и за заетите в селското стопанство, в сравнение с градските домакинства. Нарастването на тази група разходи е следствие от оживлението в икономическия живот и от появилите се възможности за развитие на собствена стопанска дейност.
През последните няколко години както в доходите и потреблението, така и в социално-икономическите позиции на домакинствата, заети в земеделието, се наблюдават следните тенденции:
- Формите на селскостопанска дейност на домакинствата, се разнообразяват и разширяват, което води до съответните промени в социално-стратификационната им позиция. Все още се запазва приоритетът на заетостта в държавния сектор, като същевременно нараства и значението на труда в личното стопанство. Паралелно с това се засилва ориентацията към частното земеделие, с което нараства значението на формиращата се земеделска класа.
- Неравенствата между отделните социални групи домакинства остават постоянни, като в периода на прехода значително се задълбочават. Наблюдава се силна групова мобилност: както от някои вече посочени в анализа социални групи към групата на занимаващите се с частна стопанска дейност, тоест на увеличаващите доходите си, така и в обратна посока- от всички социални групи към нискодоходните и обедняващи слоеве.
- Характерно за започналите и най-вече за задържалите се и успелите в частната стопанска дейност е това, че те разполагат с определени ресурси и в повечето случаи разчитат на натрупания през трудовата си биография професионален опит, знания, както и на създадените формални и неформални отношения и контакти. Ресурсите им могат да бъдат свързани с предишни и настоящи позиции в йерархията на властта. Те също така биха могли да бъдат и под формата на спечелени от личното стопанство, неформалната икономика или поземлената реституция, пари и собственост.
- Затруднява се формирането на средната класа от собственици, което несъмнено изостря и задълбочава социалните и икономическите проблеми на прехода към пазарната икономика.
Сходни статии:
- Информатическа трансформация. Гражданственост 1.Икономическата траснсормация е резултат от действието на 4 равнопоставени фактора. Първо гражданственост, 2 – политическа демокрация 3-нормативно институционален дизайн 4-пазар. А) гражданственост – гражданствеността съдържателно отразява уяастието на гражданските структури...
- Продукция, външни отношения и свободата в европейския съюз Европейският съюз функционира като обхваща три области, които се оприличават като три стълба: Първи стълб: Европейските общности Първият стълб се състои от трите Европейски общности – Европейската икономическа общност /ЕИО/,...
- Политика на заетост и борба с безработицата в България и Европейския съюз Заетостта в Европейския съюз Растежът и заетостта са определени в Лисабонската стратегия като водещи приоритети в политиката на Европейския съюз. Затова и мотото на политиката за заетост и социални въпроси...
- Културата – органична на обществото Какво е общество? Преди да разгледаме отношението култура-общество, нека припомним, че в широк смисъл обществото бива определяно като обособила се от природата част от материалния свят, което представлява развиваща се...
- Извънтрудово правоотношение – граждански договор Контрол при определяне на лицата, които задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Тази група лица могат да се обособят като: — самoосигуряващи се лица —...
