Информационен Интернет сайт Moderno.info

Обществото е автономна и самостойно развиваща се социална система. Израз на нейната системна същност и стабилност на обществото придават два компонента – социалните структури и институции в това цяло.
всяко общество има една единствена социологическа структура. Това са петте сфери на човешка дейност. Социалните структури стратифицират обществото, т.е. разделят хората, поставят ги в отношение на неравенство  помежду им, като принадлежащи към различни социални групи. Социалните структури и присъствието на техните позиции, позволяват на индивида да заема място в общественото цяло, което му дава възможност за участие във властовите отношения на обществения живот. Колкото по-висока е позицията във социалната структура, толкова по-голяма власт получават хората включени чрез тази позиция в обществения живот.

Социалната структура е разрез на общественото цяло (вертикал, хоризонтал), чрез което става ясни позициите на социалните групи и отношението между тях по повод властта и зависимостта на хората. Обществените отношения, в своята дълбока същност са отношения на власт и зависимост между хората. Тази власт се реализира чрез явленията социална структура и институции на обществото.
Елементите на социалната структура се наричат социален слой. В един социален слой се включват хора с еднакъв или близък социален статус.
Разслояването в обществото е резултат от дейностите, които извършват хората и отговорностите които имат чрез техните социални позиции. Разделението на човешките дейности има естествен и обществен произход. Първият е резултат от самоорганизацията на човешкия живот (семейството).
Резултат  от общественото разделение на дейностите са професиите в обществото. Професионалната структура е най-типичната социална структура в обществото.

Включването на човека в обществения живот става главно чрез неговия труд. Трудът е основната дейност на човека. За да се включи в обществените отношения реално/обективно, човек трябва да придобие, да застане на определена позиция, място. Според общественото разделение на труда хората имат своята социална позиция в обществения живот. Разделението на труда поражда разслояването на хората в обществото и тяхното позициониране. Освен включване в обществения живот социалната позиция е място и за реализация на индивида и неговата личност. Това става в средите на трудовите общности, в които всеки от нас участва по свой избор.
Във връзка със социалната позиция на човека, социологията винаги разглежда явлението социална роля. Това е официализираното, очакваното, необходимото поведение, което всеки човек следва да осъществява заради обществения интерес. Социалната роля е единство на права, задължения и отговорности на индивида спрямо социалната среда. В тази връзка обществото създава форми  и механизми за контрол върху поведението на хората. Контролът има законови и традиционни измерения.

Традицията е преобладаващо, доминиращо отношение на общественото съзнание спрямо социалната роля.
Във всеки момент от своя живот човек може да изпълнява едновременно различни социални роли.
съществуват различни форми на живот, чрез които в обществото между хората се формира състояние на неравенство. Неравенството е типично явление на социалния живот. Исторически, първоначално като форма на социално неравенство, съществува робството. Това е състояние на лична зависимост от един човек към друг. Тя е тотална по своя характер.
В последствие, в средните векове, се появяват формите касти и съсловия. Кастата е често срещана в азиатския тип общества, а съсловията – в европейския. Тук при тези форми хората са зависими един от друг на базата на своя социален произход. В семейната среда, в която си се родил, присъстват определени права, предоставени от обществото законово или по традиция. С факта на своето раждане човекът придобива тези права. Този социален статус трудно се променя по време на собствения живот, защото касти, съсловия от по-висш порядък имат своят групов интерес да запазят статуквото.

Класите са социални групи хора, които имат еднакво или близко  отношение към социални средства, чрез които се заема позиция в обществото. Като класически две такива средства се приемат собствеността върху средствата за производство (тя формира икономическата зависимост между хората) и властта (така се формира управленската зависимост между хората.

Класовото разделение между хората ги поставя в състояние на лична свобода, но силна социална зависимост
съществуващото неравенство между хората има две обяснения. Функционализмът обяснява неравенството като обективен процес.

Хората по своите способности са неравни.

В обществения живот всеки носи различна отговорност. При едни тя е по-голяма, а при други – по-малка
Във връзка с това, социалната среда се отнася по различен начин (възмездява, оценява, отличава…) хората по техния принос за обществения живот. Второто обяснение на неравенството идва по линия на теориите за конфликтите. Според тях неравенството между хората е следствие от борбата между тях за заемане на по-изгодни позиции в обществения живот. С тази цел хората използват различни средства присъщи на тяхната личност и социалните ситуации в които те се включват. Тази борба често създава конфликтни отношения и напрежения в обществения живот.

За социологията неравенството има двузначно значение. От една страна то поражда напрежение, конфликти, сблъсъци в обществото, от друга страна неравенството формира социалните структури и голяма част от обществените отношения. Така то има формиращо и стабилизиращо значение за цялата система. Макар и противоречиво, от гледна точка на интересите, неравенството налага класово сътрудничество в обществото.
В областта на икономиката съществуват два паралелни процеса в съвременния свят. Първият – социализация на капиталът, т.е. умножават се собствениците на средствата за производство. Вторият процес се нарича капитализация на труда. Процес при който част от акционерите се оказва че работят в предприятия на които те са формални собственици. Да работиш във фирма в която си собственик се изисква друго съзнание, от колкото когато си само работник.
позициите на хората в социалните структури не са даденост завинаги. Те са мобилни. Хората осъществяват движение както вътре в своя към който принадлежат, така и между слоевете на социалните структури. В тези случаи се говори за хоризонтална и вертикална социална мобилност.
чрез социалната мобилност се стимулира активността на хората и техния стремеж към по-изгодни позиции в обществотСъвременната личност е активна, гъвкава в своето обществено поведение в стремежа си да реализира този свой стремеж.

Институциите в обществото

В общественият живот съществува явлението институция и процесът институционализиращия
институциите са социално средство, което обществото създава, пази и санкционира неспазването на обществени норми за живот. Съществуват два типа институции в човешката цивилизация. Първоначално възникват институции на принципа „правото на силата”. После – „силата на правото”. Начините за установяването на този принцип са два – законът и традицията. Институциите създават императивни изисквания за поведение в съвместния живот. Те са валидни за всички. С това се поставя основите на справедливостта в обществените отношения.
Институциите имат задължения да създават форми за контрол на общественото поведение и санкции за нарушителите. Модел на социално поведение са тези които са ценни, важни от гледна точка на обществения интерес. Това е критерият за престъпността.

Функции на институциите

Укрепване, запазване на обществените отношения. Няма общество без институции и няма смисъл от институции без общество
Регулиране на поведението на гражданите и формиране на социални оценки
Интегриране на хората към социалния живот
Предаване на социален опит

Институциите съхраняват и предават на поколенията натрупания социален опит
Осъществяват социалната комуникация между хората. Създават съзнанието и чувството за цяло, за обществен живот.

Целта е усвояване на същността и методиката на емпиричния подход в социологията при изучаване значимостта на  общественото събитие при срещата ни с варненци
задачи:

• 1 допитване до 5 варненци, подбрани по квота (пол, възраст)
• 2 сравнителен анализ за социалната значимост на събитията в един месец от 2008г.
• Подборът на лицата става по два задължителни критерия
• 3 трябва да говорим с т.н. тип интегриран варненец
• Този човек да живее постоянно във Варна поне от 5 години
• 4 подбраните хора трябва да имат интерес към общественият живот на варна
• Екипът трябва да разработи очакванията си към типа хора, които трябва да изследва

Социологическото познание – обект, подходи

човешките съвкупности

• обект на социологическото познание са човешки съвкупности.
• Човешките съвкупности са обективни явления. Те съществуват на основата на потребността от обединяване а усилия за решаване на общи проблеми.
• Съвкупностите биват 2 типа: механични и системни.
• От механичен тип са човешките множества
• Общности – съвкупности формирани на основата на общ признак
• Човешката общност е социална среда, в която всеки взаимодейства с другите, притежаващи общият признак. Човешките общности са мястото на което индивида от една страна формира свои качества/ способности, от друга страна реализира съществуващите в него.
• Социологически аспект – общността не е броят на хората, а отношенията които те поддържат помежду си. Тези отношения са проекция, следствие от онова което е създало, изискало общността да съществува.

класификация на човешките съвкупности

• обществото като макросистема не е хомогенно. То е изградено от множество човешки съвкупности, които чрез своето функциониране позволяват и обществото да бъде реалност.
• За социологията съществуват 2 вида човешки съвкупности – теоретични и реални
• Към първите е насочено теоретичното познание на социологията, а към вторите  емпиричното.
• Критерий за типологизацията са характера, устойчивостта и интензивността на връзките в човешките съвкупности. За социологията не е важен  статистическият измерител на тези съвкупности, а отношенията които се формират между хората. От значение за класификацията на съвкупностите са дейностите, с които хората са ангажирани. Именно дейностите пряко влияят върху качествата на отношенията между хората.

социална категория хора

• теоретичните съвкупности се определят като категории и групи хора.
• Дефинираните определяните като социална категория хора, имат общи природни или демографски характеристики
• Социологията изучава принадлежността на хората към определена категория, във връзка с техният обществен живот
• Социологията измерва категориите хора, чрез техните количествени и качествени характеристики

социалните групи

човешки съвкупности, които включват хора с общи социални белези. Това са вторични белези, придобито от хората в резултат от техния обществен живот (професия).
Хората от една социална група имат близки интереси, ценности, които ги мотивират в обществения живот. Това ги прави предвидими, а това значи и управляеми. При необходимост за защита на своите интереси, хората от една социална група могат да се самоорганизират за общи социални действия (синдикализъм).

реалните човешки съвкупности в обществения живот по обективни причини съществуват и действат редица реални човешки съвкупности. Те са два вида:

първият – социални множества. Възникват спонтанно, във връзка със събития, инициативи, дори емоции
тези съвкупности са механични по своето съдържание, краткотрайни във времето и със слаба интензивност на социалните връзки
вторият вид реални съвкупности са човешките общности. Те възникват и съществуват целенасочено. Повода за това съществуване е обективен по характер и траен във времето (трудът на хората)
характерът на връзките е интензивен, контактите са постоянни, разнообразни. Реалните човешки общности винаги са управлявани и контролирани човешки съвкупности. В тях се развиват властови отношения между хората, които имат 2 предназначения:
първото – запазване на общността
организиране на нейното функциониране
реалните общности възникват както по повод на човешкия труд, така и по повод на свободното време на хората

Изучавайки човешките съвкупности социологията се насочва към два процеса характерни за тях.
Това са структурата и взаимодействието на общностите. Социологическата структура включва минимум необходимите  и достатъчни елементи (групи елементи), без които човешката общност не може да съществува и да функционира
Социологическото в тази структура, че елементите са разнородни от гледна точка на позициите и ролите в общността, която изграждат. Структурата създава устойчивостта, запазва общността, подсигурява нейното функциониране

В социалните системи, в това число и човешките общности е налице постоянно взаимодействие между елементите на тази система. Предназначението на това явление е в две посоки – първата да подсигури изявата (функционирането на системата) и връзките и със социалната среда, а второто да подсигури интегративността на тази съвкупност.
интегративността е явление характерно само при системните обекти. В резултат на взаимодействието между техните елементи в цялото, се появяват качества неприсъщи на отделните съставки, но съществуващи само в тяхното цяло

Принцип на единството на обективното и субективното

В социалният живот съществуват обективно, но се влияе в голяма степен от субективните качества и изяви на хората, които го осъществяват. В резултат на това, той следва да бъде изучаван  чрез едновременното, единното прилагане на идеята за обективното и субективното в реалността
обективно е всичко, което съществува извън съзнанието на човека. Това е реалността.
Субективно е всичко зависимо от човека и неговото съзнание
Човешкото съзнание отразява света около нас. Формира нашите мотиви, оценки, разбирания за този свят.
Производството като процес е обективизация на субективното в икономическия живот. Обратно, потреблението е субективизация на обективното в индивидуалния живот

Принципът за връзката между индивидуално и социално

Всеки човек, различавайки се от другите притежава своя индивидуалност. В определени случаи тя е заложена генетично, а в други – придобита от съвместният му живот с други хора. Във всички човешки действия и във самата човешка същност, индивидуалното и социално присъстват едновременно

Единство на теоретично и емпирично

това е научният принцип, чрез който се осъществява познаването на социалния живот. Търсенето на закономерности в него е теоретичен подход. Изучаването на фактите, в тяхната съвкупност е емпиричен подход. Теорията дава знанието, изследванията потвърждават или отхвърлят това знание – критерий за истината.

Сходни статии:

1. Културата – органична на обществото Какво е общество? Преди да разгледаме отношението култура-общество, нека припомним, че в широк смисъл обществото бива определяно като обособила се от природата част от материалния свят, което представлява развиваща се...
2. Социалните мрежи в Интернет Автор: Христиан Юриев Даскалов В края на 20-ти век се наблюдава един бум в развитието на модерните, ориентирани към потребителя мрежи и съответните ресурси за поддържането и изграждането им. Някои...
3. Осъществяване и развитие на търговията, търговските институции Класификационна структура на търговията Концепция за развитие на търговските структури Актуални проблеми и тенденции в развитието на търговията Класификационната структура на търговията включва различни типове търговски форми и тяхната...
4. Социален работник, социален клиент и взаимоотношенията им В системата на социалната работа могат да се различат две основни субсистеми със специфични функции и характеристики. Това са социалният работник и социалният клиент. Професията “Социален работник” е дълбоко хуманна....
5. Природа и култура Културата като втора природа. Характерно за културата е, че тя дава израз на социално активната позиция на човека, че има силата да носи и емоционално богатство, да преобразява облика на...