Непрекъснатото усъвършенстване на дейността и повишаването на квалификацията на персонала води до необходимостта в предприятията да се промени организирането на счетоводния анализ по центрове на отговорност. Предприятията се адаптират към изискванията на пазара и обществото като цяло. Обръща се внимание на процесите, които се определят като съвкупност от дейности, които са обединени от една обща цел и чрез които се описва самия начин на извършване на дейността в предприятието. Процесите са основата на анализа по центове на отговорност. Те се състоят от дейности, които са взаимосвързани относно изпълнението на определени цели.
Причината за преминаването от традиционния към съвременния подход е конкурентната пазарна среда, която се формира в резултат на потребителското търсене. Клиентите търсят продукти, които се доставят своевременно, без дефекти, на ниски цени и с ниски разходи след покупката.
Основни концепции на управление на базата на дейности.
Управлението на база на дейностите е подход, при които се обръща вниманието на управляващите към повишаване на стойността, предоставяна от клиентите, както и печалбата на предприятието. Този подход обхваща калкулирането и анализа на стойността по процеси. Концепцията за калкулирането на базата на дейностите е основата към изясняване механизма на осъществяване на съвременния подход. Създаваната информация се използва за стратегическото управление на предприятията.
Моделът за оценка ефективността на дейностите осигурява информация как се извършват дейностите, защо се извършват и колко добре се прави това. В основата на този модел стои схващането за разходоопределящи фактори по обработката, чрез които се изразява потреблението на ресурси при осъществяването на дадена дейност. В една дейност може да има няколко разходоопределящи фактора. Тогава се изгражда система за счетоводен анализ на разходите по дейности. Въз основа на информацията от този модел се вземат решения за усъвършенстване на дейността на предприятието.
Анализ на стойността по дейности
Анализът на стойността по дейности се основава върху отговорността за процесите, а не толкова върху разходите и максимизирането на резултатите от цялостното изпълнение. Анализът обхваща разходоопределящите фактори, определяне на дейностите и оценка на изпълнението на отделните дейности.
За всяка дейност съществува входящ и изходящ поток. В началото на всяка дейност стоят ресурсите, а в края – се определя крайният резултат като продукт на дейността. За определяне на резултата се използва количествения показател, който показва колко пъти е извършена дейността.
Анализът на стойността по дейности обхваща идентифицирането, описването и оценката на дейностите в рамките на предприятието. Резултатите от анализа могат да бъдат следните:
- кои са извършваните дейности;
- колко хора са заети в тяхното изпълнение;
- времето и ресурсите, изискващи се за извършването на дейностите;
- оценка на стойността на дейностите за предприятието, която оценка включва предложения за подбор и запазване на онези дейности, които прибавят стойност.
Приема се концепцията, че дейностите трябва да се класифицират по формиране стойността на продуктите, а именно: дейности, които прибавят стойност и дейности, които не прибавят стойност. Първата група води до нарастване стойността на продуктите. При тях клиента е готов да плати. Втората група води до увеличаване на времето и разходите, свързани с изработката на продукцията. Те могат да се отстраняват без това да повлияе върху пазарната стойност и качеството на изделията, като това води до нарастване на ефективността и намаляване на разходите. Такива например могат да са свързани с качеството на стоките и услугите в Европа, отстраняването на дефекти при брак в производството, поддържане състоянието на материалните запаси и др.
Това класифициране на дейностите служи за бързо ориентиране на управляващите за това къде и защо се губи време и други ресурси за дейности, които не прибавят стойност. Целта на процеса на непрекъснато усъвършенстване е намаляването на разходите. Това може да стане по следните начини:
- Елиминиране на дейности – насочено е към тези, които не прибавят стойност и предприятието трябва да предприеме мерки за отстраняването й. Например, ако доставчиците гарантират за доставки без дефекти, дейността по проверката на качеството може да се елиминира.
- Подбор на дейности – включва избор на различни дейности за реализирането на различни стратегии. Например за различните дейности и разпределение на разходите се прилага различна политика.
- Съкращаване на дейности – отнася се за съкращаване на времетраенето и ресурсите, необходими за дадена дейност. Това снижаване на разходите може да се приеме като първоначална цел за повишаване на ефективността или като краткосрочна стратегия по отношение на дейностите, които не прибавят стойност до момента на пълното им елиминиране.
- Разделяне на дейности – целта е да се повиши ефективността. Това води до повишаване на качеството без на нарастват общите разходи.
Оценка на изпълнението на дейностите. Оценката на изпълнението на дейността е свързана с качеството, времетраенето и срочността, разходите и гъвкавостта. Критериите, които се използват са едновременно финансови и нефинансови. Те дават представа за това до колко добре е извършена съответната дейност и оценка на нейния резултат. Критериите са подбрани така, че да се усъвършенства дейността, а именно елиминиране на тези, които не прибавят стойност и оптимизиране на останалите. Следователно предприятията трябва да разделят разходите във вътрешнофирмените си отчети на две групи – разходи, прибавящи стойност и разходи, неприбавящи стойност за всяка дейност. Целта на това разделяне е да помогне на управляващите да насочат вниманието си към тези разходи, които не прибавят стойност и да ги намалят или да ги отстранят. Степента на неефективност може да се определя като се направи съпоставка на фактическите разходи с разходите за дейността, прибавящи стойност. Измерването на конкретния резултат от всяка дейност има основополагащо значение за калкулиране на разходите, прибавящи стойност и разходите, неприбавящи стойност. Разходите, прибавящи стойност представляват произведение от обема на продукция, прибавяща стойност (SQ) и нормативните разходи за единица (SP). Нормативните разходи представляват бюджетните разходи за дейността разделени на фактическия обем продукция от извършването на дейността. Отчетите за разходите, в които се разграничават помагат за усъвършенстване на планирането и решенията, свързани с ценообразуването. Пример за тава е намаляване на продажната цена на произвежданите продукти. В някои случаи е възможно да се прилагат междинни нормативи. Те отразяват нарастването на ефективността през съответната година. Междинните отчети се променят всяка година и отразяват конкретните за дадена година цели. При съпоставяне на фактическите разходи с междинните нормативи се отчита постигнатия успех в процеса на непрекъснато усъвършенстване.
Сходни статии:
- Роля на офшорните центрове Като правило регионалните финансови центрове съсредоточават финансови дейности като банкиране, застраховане и спомагателни дейности от сферата на финансовия бизнес, които привличат външни клиенти. В този контекст офшорните центрове са международни...
- Развитие на финансовите центрове Международните финансови центрове се развиват през последните години в резултат на създадената относително стабилна регулация на международните валутно-финансови отношения и дефинирането на регионалната структура на капиталовите потоци. Наред с това...
- Световните пари, трите основни валутни блока и съвременен вариант за нови световни пари Изграждането на нова архитектура на съвременния финансов свят е процес на изясняване на обективни тенденции, определящи съответни решения и в крайна сметка процес на ефективно управление на последиците от глобализaцията....
- “Обществен” подход за устойчиво развитие на туризма Дестинацията за повечето туристи е не само определената територия, цел на тяхното посещение, но и общество, което съществува в рамките на тази територия. От тази гледна точка, местното общество на...
- Проучване анализ и избор на целеви пазар Проучване на потребителите и избор на целеви пазар – важен момент е процеса на бизнес планирането е проучването на потребителите- дали това са крайните потребители на предлаганите от фирмата стоки...
