Информационен Интернет сайт Moderno.info

„Какво е политическата икономия?” Отговорът на този въпрос е разнопосочен и проблематичен, заради неутвърденото значение на термина. Непосредственият мотив за поставянето на този въпрос е провокиран от две дискусии в академични общности. Първото обсъждане се състои в един от научните съвети и засяга индиректно обхвата на понятието „политическа икономия”. Втората дискусия се състои в катедрата по икономика, чиято цел е установяване и утвърждаване изискванията към типа специалност, след смъртта на уважаван професор, водещ лекциите по политическа икономия. И при двете дискусии изводът е един-понятието „политическа икономия” днес означава твърде различни неща за различните сфери.

Щрихи от историята на термина „политическа икономия”

Предисторията на термина се свързва с етимологията и употребата на древните гърци-oikonomike („управление на домашния бюджет”), и по-късно на латински – oeconomia (с малко по-разширено значение). Френските икономисти са възприели по-широкото значение, обогатявайки го допълнително и с политиката. Терминът economie politique се проявява първоначално във Франция. Физиократите възприемат смисъла на „управление”, но и добавят елемент на „богатство”: природа, производство, разпределение.

Във Великобритания икономическата теория се усъвършенства и развива. Джеймс Стюарт е първият икономист, използвал термина „политическа икономия” в заглавието на свое произведение – An Inquiry into the Principles of Political Economy („Изследване върху принципите на политическата икономия”). Според казаното от Стюард можем да си направим извод, че политическата икономия първо-има отношение към държавата и благоразумното управление на нейното стопанство; второ-съсредоточена е върху индивидите, нуждите и интересите им, осигуряващ потребностите им чрез пазара; трето-включва и институционалната подредба; четвърто-е „политическа”, в смисъл че на управника се възлага задачата да избере лесен начин за изпълнение на поставените цели и всичко запланувано. Смит дава оригинални дефиниции на политическата икономия, според която тя осигурява обилни приходи и средства за съществуване и носи на държавата достатъчно постъпления за публични услуги и дейности.

1. През целия 19-ти век „политическата икономия” присъства в заглавията на всеки значителен текст. Авторите включват в предмета на дисциплината богатството.
2. Подходът в изследванията е интердисциплинарен. Анализът на факторите, влияещи върху богатството, е по-голям и разнообразен от този на икономическите изследвания.
3. ”политическата икономия” е името на цялата дисциплина, включваща аналитичните прийоми, техники и тяхното приложение към проблеми и аргументи „за” или „против” определени решения. Дисциплината е и „изкуство”, и „наука”, откриваща закони и даваща предписания.
4. Има и много елементи, за които съществуват определени разногласия, относно включването им в дефиницията.

Водещ мотив в прокарването на промените е стремежът дисциплината да се направи по-научна, абстрахирайки се от политическите и институционалните фактори. Маклаод предлага новото й име-„икономикс”, ”занимаваща се със законите, управляващи отношенията на разменяемите количества”. Маршал публикува първия икономически текст- „Икономикс на промишлеността”. В следващото си изследване – „Принципи на икономикса” не изразява предпочитание, към който и да е от двата термина.

След Маршал тенденция в развитието в развитието на дисциплината е стесняването и премахването на „политическа” от името. През 20-ти век, когато водеща е неокласиката, нейн предмет е ценовата пазарна система, като механизъм за разпределение на ресурси.

Възраждане на политическа икономия

Подходяща начална точка е разсъждението на Шумпетер. Първата употреба на понятието е стара и всеобхватна версия на дисциплината. Предметът е разпределението на ресурси в условия на оскъдност. Акцентът е върху икономиката като наука. Анализът е като легитимна част от изследванията. Математиката и статистиката-като характеристики, разкриващи стопанство. Нараства осъзнаването на значимостта на институционалната уредба. Именно тук политиката влиза в изследванията. Като се има предвид нарастващата ангажираност на държавата, се наблюдава интерес към икономическата политика.

Във втората си основна употреба понятието „политическа икономия” може да се характеризира като „чадър”, обхващащ и покриващ голям спектър от територии, съществуващи извън общоприетата система.

Енциклопедията по политическа икономия описва следните школи: марксистка, неоинституционална, шумпетерианска, посткейнсианска, срафианска, социална, феминистка.

Най-ясно открояващата се черта на преобладаващия брой школи е критичният патос, по отношение на водещата теория. Друга съществена характеристика на голям брой школи е силната критика към един от методологическите стълбове на неокласиката0методологическия индивидуализъм, фокусът върху индивидуалния избор.

Важна черта на съвременната политическа икономия е и неприемането на дихотомията „позитивни-нормативно”. Много от школите черпят от съзнателната и понякога яростна критика на неокласическата теория-методология, обхват, аналитични средства.

Съществуват и школи, които определено се отклоняват от някои от чертите, отнасящи се за неортодоксалната политическа икономия. Тези школи доразвиват и прилагат допусканията за рационалните индивиди и за равновесието към политиката и социологията. Това прави теорията на публичния избор, известна още като „нова политическа икономия”.

Теория на публичния избор като „нова политическа икономия”

Между икономиката и политическата сфера няма съществено разграничаване. Съществува смесица между дедуктивно и индуктивно, между обективен анализ и приложение, за да се проведе изследване. Появата на неокласическия икономикс означава разделение между стопанството и политиката. Това разделение продължава няколко десетилетия, до появата на теорията за публичния избор. Тази теория основно цели да обедини разделените две „блудни чеда” на политическата икономия.

Общоприета дефиниция на предмета на тази теория е „икономическо изследване на непазарното взимане на решения, или просто приложение на икономикса към политическата наука”. Важни черти, ставащи предмет на изследване са:политиката, сферата на колективното действие, политическият пазар, който е почти аналогичен на частния пазар. Публичният избор прави подхода към политиката диаметрално противополойен на този на традиционната политология.

Сходни статии:

1. Световните пари, трите основни валутни блока и съвременен вариант за нови световни пари Изграждането на нова архитектура на съвременния финансов свят е процес на изясняване на обективни тенденции, определящи съответни решения и в крайна сметка процес на ефективно управление на последиците от глобализaцията....
2. Цената на кризата Настоящите затруднения по обслужване на кредитите започват през 1982 г., когато Мексико, Бразилия и други развиващи се страни обявяват, че не могат да обслужват дълговете, натрупани в началото на 70-те...
3. Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
4. Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
5. Движение на задграничните преки инвестиции в световното стопанство Значителното нарастване на обема на задграничните преки инвестиции /ЗПИ/ е едно от доказателствата за развитие на процеса на глобализация в световното стопанство. Много са факторите, които оказват влияние върху техния...