Информационен Интернет сайт Moderno.info

Въведение:

Изискване към корабоводителя по отношение, значение и умения, наложени от „Международната конвенция по охрана на човешкия живот на море” (SOLAS) и „Международната конвенция по подготовка и дипломиране на морски лица, носещи вахта” 1978г.

Да знаят:

• физическа същност на процесите и явленията, протичащи в атмосферата и океаните и влиянието им върху дейността на флота;
• особености на времето в различни синоптични ситуации;
• правила за определяне и отчитане на вятъра, вълнението, морски течения и П.но-О.ни явления (ПОЯ);
• организация на хидрометеорологията осигуряване на корабоводене на море и по вътрешни водни пътища (ВВП);
• Основи за планиране на най-добрия преход в зависимост от хидрометеорологичните условия.

Да умеят:

• да извършват корабни ХМ наблюдения и да ги обработват;
• да използват навигационните ХМ пособия (карти с течения, дълбочини, карти с таблици за ПОЯ, tide table и др.);
• да разчитат факсимилни карти за време и състояние на морето;
• да определят елементи на вятър (посока и скорост), вълнението и ледовите условия по факсимилните карти;
• да оценяват хидро метеорологичните условия в района на плаване по данни от прогнози, факсимилни карти, пособия от NAVTEX и местни признаци;
• да избират оптимален маршрут, като отчитат синоптичната ситуация, течения и вълнение в района на плаване.

Основни сведения за планетата Земя

Тя е една от големите 9 планети в Слънчевата система. Слънцето-звезда от средна величина, единствен източник на енергия-осигурява живота на Земята. Тя може да се разглежда като съвкупност от Литосфера, Хидросфера, Атмосфера и Биосфера. З се върти около Слънцето по елиптична орбита със скорост 29,8км/с, като се върти около оста си W–>E.

Равнината на въртене на З около Слънцето с нарича равнина на еклиптиката. З ос е наклонена към плоскостта на еклиптиката под ъгъл 66⁰34’, благодарение на което се сменят годишните времена. В астрономията съществуват понятията „слънчево денонощие” и „звездно денонощие”. За 1 година З извършва 365,25 оборота около оста си и 1 оборот около слънцето, което обяснява 365,25 слънчеви денонощия и 366,25 звездни денонощия. Скоростта на въртене на З. в продължение на годината е променлива и това се дължи на въздушни течения, които обхващат райони с размери на материците (континентите) и океани. Съвкупността от такива мощни въздушни течения носи наименованието обща циркулация на атмосферата(ОЦА). При изграждане на теорията за атмосферните процеси и явления обаче скоростта на въртене на З. се приема за константа. З. има форма различна от сферичната и се нарича геоид. Общата й повърхнина е ≈5100 млн.кв.км., от които 70,8-водна повърхност, която е неравномерно разположена–>в СПК–>60,7%, а в ЮПК–>80,9%.

2.Състав на въздуха. а)общи сведения за атмосферата–>маса-  тона; плътност–>неравномерно разпределена. На височина до 5 км–>50% от цялата маса; до 10км.–>75%, до 30-35км.–>99%;  Атмосферата е в постоянно движение–>1)спрямо земната повърхност; 2)във въртеливо движение на З около С. б)За нейното характеризиране се използват метеорологични елементи (показатели): 1)tC като степен на нагрятост на въздуха; 2)Налягане (p) като векторна сила на теглото на горележащия стълб от въздух, действащ на единица площ на дадена височина; 3)влажност–>съдържание на водна пара в определен обем;4)плътност–>маса в единица обем; 5)скорост и направление на вятър–>хоризонтално преминаване на въздушни маси относно водна и земна повърхност; 6)Количество, височина и дебелина на облачността; 7)интензивност на валежите; 8)метеорологична дължина на видимостта;9)облачността, валежи, мъгли–>тяхната водност(кондензирано количество вода;10)потоци лъчиста енергия.в)Атмосферни явления–>1)мъгла; 2)валежи; 3)бури; 4)росата;  5)обледеняване; 6)облачността; 7)полярно сияния. Метеорологичните елементи и атмосферните явления се наричат климатично време. Съвкупността и повторяемостта им през различните сезони се наричат климат.

За изучаването им се извършват наблюдения, измервания, анализи, създават се статистични масиви от данни и модели за прогнози. Практическата задача, решавана от корабоводителите, цели предсказване на времето по време на прехода. г)състав на въздуха–>атмосферата е смес от газове и аерозоли. Газовете биват постоянни, променливи и променливи с антропологичен произход.

Към постоянните газове спадат Nà70,08%, 02–>20,9%, аргон(0,9%) и други газове като неон, He, криптон, ксенон, H, процентното съдържание обяснява понятието N-02-аргонна атмосфера. Е групата на променливите газове влизат с най-голямо значение водна маса, C02 и 03. Водната пара е неравномерно разпределена. Най-много към Екватора, най-малко–>към полярните ширини. Получава се от изпарения от водната повърхност.

Материята за образуване на облаци и валежи поглъща лъчистата енергия, участва в топлообменните процеси в атмосферата, образува със сух въздух механична смес ==> въздухът става влажен. C02–> от дишане, гниене, фотосинтеза+антропогенни източници. Поглъща дълговълновата топлинна енергия. Озон–>нестабилни 3 атома малък кислород, образувани от гръмотевична дейност в долните слоеве на атмосферата. В горните е резултат от ултравиолетовата радиация върху кислорода. Максималната концентрация е на височина 25км.

Минималното количество е над Екватора през есента. Други променливи газове са S02, азотни окиси–>предизвикват киселинни дъждове. Аерозолите–>твърди течни частици със земен произход от вулкани, променливи бури и други, от пръски на морска вода, космическа пепел, от жизнената дейност на организми и човека. Те замърсяват атмосферата, променят радиационното поле на земята. служат за кондензирани ядра при мъгла, облаци и валежи.

Сходни статии:

1. Вертикален и хоризонтален строеж на атмосферата Вертикален и хоризонтален строеж на атмосферата – не е еднородна по вертикала и хоризонтала. Условно делене по различни признаци. Според промените на температурата във височинни слоеве, височина и преходни слоеве:...
2. Адиабатни процеси в атмосферата Разпределение на температурата в атмосферата. a) Адиабатни процеси в атмосферата – уравнение на притока на топлина представлява количествен израз на първия принцип на термодинамиката: където – безкрайно малко количество топлина;...
3. Слънчева радиация. Радиационен и топлинен баланс Термодинамика на атмосферата се нарича този раздел на хидрометеорологията, разглеждащ закономерностите на изменение на съдържанието на атмосферата под влияние притока на Q и преминаването на топлинната енергия в други в...