Обезвреждането на твърдите отпадъци е проблем, който е възникнал още с появата на живота в древността и търси своето разрешение и до днес. Съществуват доказателства, че още древните Елада, Вавилон и Рим са предвиждани специални клаузи е своите законодателства, определщи пътища за решаване на тази задача.
С особена острота този въпрос създава за разрешаване най-вече пред общинските власти в началото на промишлената революция, в края на XIX и началото на XX век.Това е началото на бурното развитие на градските центрове и чувствителното увеличаване на тяхното население.В резултат на това се достига до ускореното “производство” и натрупване на различни по вид отпадъци, които поставя особено остро изискване за събирането и обезвреждането им по организиран начин.
Първата пещ за изгаряне на отпадъи е построена в Манчестър, Англия в 1874год. Мащабността на натрупваните количества, разнообразието на състава им, включващ нерядко и ценни по своята същност вещества и материали, извиква на дневен ред необходимостта от оползотворяването, на колкото се може, по-голяма част от тях. Първото съоръжение за добиване на компост, подобен на тор продукт, който да бъде използван за селскостопански нужди, и създаден от италиански ветеринар лекар Бекари в 1912год. Методът търпи разпространение и развитие и към 2000год. в света има построени над 4000 по-крупни съоръжения за преработка на отпадъци в компост.Към тази бройка трябва да бъдат прибавени и над 1150-те завода за изгаряне на отпадъзи, като съществуват още хиляди инсталации към различни промишлени предприятия и населени места, които трудно могат да бъдат изброени.
У нас отсраняването на отпадъците, и най-вече на твърдите се осъществява изключителни по традиионния, водещ началото си от древността, метод на събирането им в специални съдове и извозването им със сметосъбирачни средства до определени за целта места. През различно време и в различни населени места, като София, Пловдив, Бургас, Варна и други, са правени опити за преработка на част от отпадъците и получаването на компост, които в впоследствие по редица причини в повечето от тях са били преустановени.
Определение и класификация на твърдите отпадъци
В резултат на индустрализацията, урбанизацията и стопанското замогване, всички страни по света – и развити, и развиващи се създавали и продължават да създават все по-големи и по-големи количества отпадъци. Опредеделението, което най-пълно характеризира понятието отпадък е: вещества, предмети или части от предмети, за които няма предварително непосредствено приложение или които са загубили първоначалните си качества на работно средство, работна среда или продукти за задоволяване на определени потребности и от които притежателят се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. От определението става ясно, че отпадъците при всички случаи са страничен продукт от дейността на човека, възникнали са в резултат от добиването, преработката и употребата на различни материални блага, необходими за съществуването му. Те не могат да бъдат използвани в местата на тяхното възникване и са вредни или предизвикват проблеми на създалите ги и околната средал
Видът, формата, агрегатното състояние, въздействието, което те оказват върху тяхното обкръжение, са в пряка зависимост от произхода им (животински, растителен, минерален), от сферата на възникването им (бит, промишленост, селско стопанство, строителство и др.), от въздействието, което се оказва върху тях (депониране, преработка, сортиране и др.).
Най-често в зависимост от различните сходства в произхода им, от възможността за третиране, за обезвреждане и други, с цел да се улесни тяхното управление, отпадъците се групират както следва:
- Битови
- Промишлени (производствени)
- Строителни
- Селскостопански
- Опасни
Битови са отпадъците, които възникват в резултат от ежедневната човешка дейност в бита, семейството и в районите на местообитаване. Най-голям дял при тях заемат остатъците от хранит.продукти, опаковки, изхабени, вече по-едри и по-дребни битови вещи, като дрехи, обувки, мебели и др. Към тях се приравняват и отпадъците от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, както и обектите за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество и състав няма да попречат на третирането им съвместно с битовите. Именно това голямо разнообразие позволява на различни автори да разделят битовите отпадъци на подгрупи в зависимост от разнообразните общи признаци, които могат да бъдат намерени между отделните съставляващи на групата.
Производствени ( промишлени ) отпадъци са тези, които се получават при преработката на суровините и материалите в удобни за консумация и употреба стоки, при промишлената, занаятчийската и обслужващата дейност на физическите и юридическите лица. В зависимост от развитието на съответната дейност и използваната технология количеството им може да бъде лесно прогнозирано. Макар и многократно по-големи в количествено отношение, в сравнение с битовите съставът на тази група може да бъде в много от случаите по-еднороден.
Към тази група могот да бъдат причислени и утайките от пречиствателните станции за битови и промишлени води, тъй като те са резултат от осъществяването, по различни начини, на своя по рода си производствен процес.
Строителните отпадъци са тези, чийто създател е строителната индустрия. Значителен дял за оформяне на общото им количество имат също така реконструкцията и разрушаването на амортизирани и остарели сгради и съоръжения. Обособяването им в отделна група се дължи на тяхната специфичност и сравнителна еднородност (панели, тухли, бетон и др.).
Остатъците получени при преработка на селскостопански продукти, в резултат от развитието на селскостопанското производство, оформят следващата група отпадъци – селскостопанските. Главно органичният им произход, както и възможността за почти пълното им оползотворяване, налагат разглеждането им в отделна група. Една съществена част от тях са растителни отпадъци и естествени торове.
Опасни отпадъци са всички тези, чиито състав, количества и свойства създават риск за човешкото здраве и околнота среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни, и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни, и/или са определени като такива от Базелската нонвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане (22.03.1989г., ратифицирана със закон от 37 НС през 1996г.). Възможните тежки последствия, които могат да предизвикат те, е най-характерната черта, налагаща отделянето им в специална група и значително по-строгото отношение към тяхното събиране и третиране.
Значително по-подробна по видове и свойства, съобразена с нуждите на екологосъобразното им управление, класификация на отпадъците се извършва в съответствие с разпоредбите на министъра на здравеопазването ( наредба №3, ДВ бр.44/25.05.2004г.).
Състав и свойства на твърдите битови отпадъци
Съставът на твърдите битови отпадъци е твърде разнороден и променлив – органични и неорганични материали, чието съотношение е нестабилно. За неговото изучаване се вземат различни проби.
Главното изискване при вземането на проби е техният състав максимално да съответства на средния състав на общото количество изследвани отпадъци и влажността на отпадъците да не се изменя. Пробите биват първични, средни, лабораторни и аналитични.
Физичните свойства се характеризират с обемно тегло, морфологичен състав и влажност и са необходими за избора на метода , съоръженията и оборудването за обезвреждане на отпадъците, а също и за оценка на твърдите отпадъци като вторични суровини в промишлеността.
Обемното тегло на твърдите отпадъци се изменя непрекъснато. То е необходимо да се знае при оразмеряването на контейнерите и кофите, на транспортните машини, съоръженията за обезвреждане и преработка на отпадъците.
Морфологичният ( механичният ) състав на твърдите отпадъци представлява съдържанието на частите, които ги съставляват (хартия, хартиени отпадъци, стъкло, метал и др.), изразено в процент от общото им тегло.
Определянето на мерфологичния им състав е необходимо в следните случаи:
- При избора на метод за обезвреждане на отпадъците
- При вземането на лабораторни проби за физико-химични и санитарно-микробиологични изследвания
- При оценяване качествата на отпадъците като вторични суровини.
С течение на времето съставът на битовите отпадъци се изменя чувствително.Това се дължи на подобрената култура в търговията-нови опаковъчни материали, разфасовки на стоките, както и от повишения стандарт, увеличената степен на благоустрояване на сградите, развитието на общественото хранене и битовите услуги, а също и на изменението на способите на събиране на отпадъците.
Фракционният състав представлява съдържанието на части за различни размери, определени от големината на отворите на ситата за пресяване, изразено в проценти от общото тегло.
Влажността е важен показател, който трябва да се вземе предвид при проектирането на средствата за събиране и транспортиране на отпадъците, на съоръженията в преработвателните заводи и регулирането на биохимичните процеси при преработка на отпадъците.
Химичните свойства на отпадъците трябва да се знаят за да могат същите да се преценяват и използват като материал за компостиране и биотопливо, за регулиране на биометричния процес и т.н.Основните химични показатели са:съдържание на органични и минерални вещества, общ амонячен и нитратен азот, общ фосфор, общ калций, въглерод, сулфати, хлориди, киселинност на средата и др.
Биологичните свойства на твърдите отпадъци се характеризират чрез:
микробиологичните свойства-всеки биометричен процес се основава на микробиологичната дейност на широк кръг микроорганизми.
Показателите, характеризиращи микробиологичния състав, са:
- обща микрофлора
- качествено състояние
- общо количество организми, разделящи се по температурен признак
- санитарно-хигиенните свойства, насочени към въвеждането на ефективни и ралични начини на обезвреждане и санитарно състояние на отпадъците.Санитарните свойства са групирани в три групи показатели:
- санитарно-бактериологични
- санитарно-хелминтологични
- санитерно-ентомологични.
Норма на натрупване
При проектирането на организацията на почистване на населените места, както и при изследване на тенденциите на движение на отпадъците, от изключително важно значение е количеството на събраните отпадъци за определено време (денонощие, месец, година).Това количество се изчислява въз основа на определена разчетна норма-норма на натрупване на отпадъците.Това е количеството отпадъци, образуващи се от установено разчетна единица за определен период от време, измерено или като маса (kg, t),или като обем.
Спецификата на образуването на отпадъците, различните начини и средства, с които става тяхното отделяне и събиране, налагат необходимостта от определяне на отделни норми за всеки един източник на отпадъци, съобразени с неговите специфични особености и влияещи върху тях фактори. Тези норми не са постоянни и подлежат на корекции, при изменение на съответните условия, при които са установени.
Най-общо нормите на натрупване на отпадъците могат да бъдат обособени като:
Индивидуални норми на натрупване, които зависят от отделния обект (жилища, магазини и т.н. ).Използването им е наложително, когато се проектира и организира събирането и използването на отпадъците.
Общи норми на натрупване, отнасящи се до целия обем, подлежащи на извозване, отпадъците от всички заявители, които имат отношения с фирмите, занимаващи се с тази дейност.Използването им е задължително условие за правилно планиране на приходите и разходите при третиране на отпадъците, за определяне на необходимите машини, за проектиране на съоръженията за обезвреждане и оползотворяване на отпадъците.
Мащабността на задачата- третиране на битовите отпадъци, както и големият размер на финансовите средства, необходими за нейното реализиране, налагат по-нататъшното подразделяне на общите норми на две части:
Средногодишни, които да подпомагат определянето на мощността и производителността на съоръженията за преработка, обезвреждане и оползотворяване на отпадъците.
Среднодневни, употребявани за определяне на броя, размера и възможностите за събиране и краткотрайно съхранение на отпадъците.
Факторите, влияещи върху нормата на натрупване на отпадъците, са най-разнообразни и доста многобройни.Най-общо могат да бъдат обобщени в следните групи:
- Климатични условия
- Големина на населените места
- Степен на благоустрояване на сградите и населените места
- Култура на населението
- Култура на производството, търговията и услугите
- Култура на събиране на отпадъците
Всеки от посочените фактори играе по-голяма или по-малка роля и дава своето отражение върху размера на нормата на натрупване.
Климатичните условия влияят върху отоплителния режим, а оттам и върху количеството на отпадъците, отделяни при използването на различни отоплителни средства.това е фактор, който е пряко свързан с нормата на натрупване.
Климатичните условия влияят върху отоплителния режим, а оттам и въху количеството на отпадъците, отделяни при използването на различни отоплителни средства. Това е фактор, който е пряко свързан с нормата на натрупване.
Големината на населените места също оказва съществено влияние върху нормата на натрупване.От особено важно значение е това за градовете.Нормално е, колкото е по-голям градът, толкова по-голяма да е и нормата на натрупване, тъй като размерите на градовете са непосредствено обвързани с тяхната благоустроеност и стандарт на живот.
От изключително значение е и културата на населението.Колкото по-висока е тя, колкото по-отговорно е общественото съзнание, толкова по-висока може да бъде нормата на натрупване на отпадъците.
Възможностите за промяна на тези фактори налагат и периодичното определяне, и евентуално променяне на нормите на натрупване на твърди отпадъци.Възприета е практиката, коригирането им да става не по-рядко от един път на пет години, като в определената за тази цел година замерването на количествата отпадъци се извършва ежемесечно.Продължителността на замерването е в зависимост от възприетата периодичност при извозване на отпадъците.Когато то се извършва ежедневно – замерването продължава 7 дни, когато е през 1-2 дни – по 10 дни във всеки месец.
Важността на нормата на натрупване на отпадъците се определя от възможността, която тя дава за определяне на сумарното количество отпадъци от дадено населено място.Тази величина е в основата на разработването на материалния баланс на отпадъците.От общото количество на отпадъците зависят и големината, и пропускателната способност на обектите за тяхната преработка и обезвреждане, разходите за изграждане и поддържане на тези обекти, начинът на организация на третиране на отпадъците и т.н.
Годишното количество твърди битови отпадъци може да бъде изчислено с помощта на следната формула:
Qгод.= b.N ,
Където
Qгод. – годишно количество отпадъци
b – норма на натрупване на човек годишно, т/ж.г.
N – брой на жителите на дадено населено място.
Методи за обезвреждане на твърдите отпадъци
Много са причините, налагащи търсенето на по-сложни решения и подходи за избавяне от твърдите отпадъци.Тези решения могат да бъдат различни от основния и почти единствено прилаган до сега у нас за това метод – депонирането им в сметища.По-важните от тези причини могат да бъдат посочени в следните няколко пункта:
Намаляване на капацитета на съществуващите депа поради запълване и трудностите, срещани при търсенето и намирането на подходящи терени за нови такива.
Присъствието в отпадъчния поток на голямо количество на вещества, които по същество са част от оскъдните природни ресурси.Тяхното извличане и връщане за повторна употреба е наложително, с което, от една страна, се занимава натоварването на околната среда, а от друга, се икономисват средства за новото им добиване и обработване.
Възможностите, които третирането на отпадъците предлага за разкриване на нови стопански дейности, водещи до създаването на нови работни места и намаляване на въздействието върху околната среда.
Създаването на система, която е в състояние много по- гъвкаво да реагира при промяна в икономическите, технологичните и нормативните условия за разширяване на възможностите за събиране, обезвреждане и оползотворяване на отпадъците.
Твърде високите разходи, свързани с удовлетворяването на изискванията за екологосъобразно управление на санитарните депа, което прави изключително важно изграждането на такава система за третирането на отпадъците, която да е съпроводена с минимализиране на мащаба на съоръженията.
Посочените по-горе причини доста ясно визират необходимостта от създаването на възможност за интегриране на различните начини и методи за третиране на отпадъците, основните от които са:
- Минимализиране на количествата на създаваните отпадъци
- Рециклиране на отпадъците
- Компостиране
- Термично обезвреждане на отпадъците, с оползотворяване, по възможност, на добиваната енергия
- Екологосъобразно депониране.
Виж също:
Баланс на земите по основни фондове
Общата територия на региона на РИОСВ – Вeлико Търново (Великотърновска и Габровска области) възлиза на 668 460 ха. Земеделските земи са 429 500 ха, а обработваемите – 326 800 ха (77%). Размерът на горския фонд е 181 300 ха…
Няма сходни статии.
