Туризъм и градска архитектура

През последното десетилетие, процесите на икономическо и социално преструктуриране на страната са съсредоточени предимно в големите и средноголеми градове. Възможностите на градската среда да се адаптира към настъпващите промени и най-вече да осигурява благоприятни и устойчиви условия за живот и работа, включително и за развитие на туристически дейности (като по този начин интегрира населението и привлича инвестиции) са възпрепятствани от продължаващия недостиг на инвестиции в основните инфраструктури, в т.ч. екологична, социална, образователна, здравна, културна, инфраструктура на ИКТ, производствена и бизнес инфраструктура, както и устойчив градски транспорт.

Общините разполагат със законови правомощия по отношение на развитието на местната техническа и туристическа инфраструктура, планирането на туризма (и свързаното планиране на градските територии). Общинските разходи в подкрепа на туризма и отдиха, обаче, са изключително ограничени (около 0.1-0.2% от общите).

Градските територии са изправени пред сериозни предизвикателства и възможности. От една страна градовете са основните центрове на растеж и конкурентноспособност в страната. От друга страна, те съдържат зони с високо равнище на безработица, слаборазвита инфраструктура, занемарена физическа среда и изостаналост.

Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворява адекватно градските потребности и затруднява функционирането на градовете. Физическата среда и сградният фонд са сериозно амортизирани. Българските градове като цяло се нуждаят от мащабни и съгласувани усилия в тази област, за да отговарят на нуждите от развитие на висококачествен, устойчив туризъм.

Околна среда и чистота

Българската природа притежава богат потенциал, планини с над 4000 открити пещери; 33, 6 % залесена площ, от която гори са 96 %; над 600 минерални водоизточници; около 5 % от територията на страната са защитени територии, от които: 3 национални и 11 природни паркa, 55 резервати, 35 поддържани резервати,

441 защитени местности, 349 природни забележителности.

В противовес със споменатото по-горе, не може да не бъде отбелязано отрицателното въздействие над околната среда на въздушното замърсяване от индустриални емисии; замърсяването на реките със сурови отпадъчни материали, тежки метали, химикали; обезлесяването, щетите в горите от замърсяване на въздуха и последващите киселинни дъждове; замърсяването на почвите с тежки метали от металургични заводи и индустриални отпадъчни води, както и свръхзастрояването в някои курортни територии, надхвърлящо капацитета на натоварване на ресурсите. Важно място като фактор за развитието на туристическата индустрия в България има хотелиерството. Констатации на специалисти показват, че българското хотелиерство има повече негативни страни, отколкото положителни. Положителното е, че в България в момента има най-новите реновирани и изградени хотели както по Черноморието, така и в курортите по цялата страна. А това е ключов фактор в бранша. Хотелските стаи са много по-обширни отколкото други туристически дестинации, което е голямо предимство. Но и проблемите не са малко. Хотелиерството зависи пряко от държавата и от това, което тя е направила за привличането на туристи, за изграждането на инфраструктура и нормативна база. Но се работи «на парче», което е голям негатив.Политиката на партиите се намесват значително в областта на хотелиерството, което допълнително усложнява нещата.

Факт е, че никой няма представа колко на брой са хотелите в България. Няма информация, а тя би била полезна за инвеститорите в бранша. Също така хотелиерството се сблъсква и с проблема за преобладаващия брой туристи от ниския клас тоест неплатежоспособните туристи. Докато средностатистическия турист плаща 2000 долара, то в България той плаща 501 долара и бележи спад всяка една година. Това се предполага и от самата инфраструктура. Строителството на хотели е предназначено за най-масовия, нелоялен и евтин турист. Съществен проблем е категоризацията, която не отговаря на никакви стандарти. Тя се прави от държавата и никога от бранша, което е предпоставка за субективизъм и необективна оценка. В хотелиерството съществува и криза с човешките ресурси. Най – големия проблем тук е текучеството и мотивацията на персонала. Не се правят съществени инвестиции в персонала, защото работата обикновено е сезонна.

Основния извод, който се налага от така изложената оценка за хотелиерството е, че то се намира в неблагоприятно положение. В него съществуват много повече проблеми отколкото положителни моменти. Това до голяма степен е свързано с намесата на държавата във връзка с категоризацията на туристическите обекти.

Също така може да се каже, че България определено е туристическа страна, в която има много благоприятни естествени условия за развитието на туризма. Но това развитие е съпътствано както от позитиви така и от негативи. Не може обаче, да кажем че негативите са свързани с отрицателните ефекти на глобалната финансова криза върху икономиката на България.

Негативите идват от възможностите на бизнеса да създава и предлага качествени туристически услуги, но също така и от условията за развитието на този вид бизнес, които държавата със своята политика и действия по осигуряване на нужната инфраструктура създава и поддържа. Направената характеристика на туризма и като цяло туристическата индустрия показва, че в тях се включват голямо многообразие от характеристики и аспекти, които следва да са налице, за да се осигури нужната конкурентоспособност на туристическата индустрия. Но за проблемите в това отношение не можем да обвиняваме единствено глобалната икономическа криза. Тя е само един от факторите, които оказват своето въздействие върху качеството на туристическото обслужване като цяло.

Сходни статии:

  1. Въздушен транспорт и туризъм Различните видове транспорт са важни за развитието на международния туризъм. Разходите за транспорт често влияят върху общата себестойност на туристическия продукт и върху избора на туристическа дестинация. Въздушният транспорт допринася...
  2. “Обществен” подход за устойчиво развитие на туризма Дестинацията за повечето туристи е не само определената територия, цел на тяхното посещение, но и общество, което съществува в рамките на тази територия. От тази гледна точка, местното общество на...
  3. Съвременни тенденции в развитието на туризма в България и по света След 1989 година настъпи краят на “сигурното, планово” осигуряване на потребители за всички сфери от националната ни икономика. За последните десет години на преход за съжаление развитието на стопанската дейност,...
  4. Туристически пазари Туристическият пазар е съвкупността от всички потребители на стоките, които удовлетворяват съответната потребност, всички действителни и потенциални потребители, които купуват или могат да купят определена стока или услуга, съвкупността от...
  5. Туроператорска дейност 1. Същност и характеристика на туроператорската дейност 2. Функции, задачи и дейности на туроператора 3. Формиране на туристическото предлагане с обща цена 4. Особености на организацията на туроператорската дейност 5....

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.

One Response to “Туризъм и градска архитектура”

  1. [...] нормативни актове: Наредба на регистрация на туристическите дейности Наредба за категоризиране на туристическите обекти [...]

Subscribe to RSS Feed Follow me on Twitter!