Управление на околната среда. Основни принципи. Същност на икономическите методи на управление. Съчетание на икономически и административни методи. Специфика на управлението на отделните компоненти на околната среда и интегрирани подходи.
Управление на околната среда. Основни принципи – Управлението на околната среда обединява твърде разнообразни управленски компоненти на различно същностно, пространствено и времево равнище. По същество обществото постепенно осъзнава необходимостта да включи в управленската си дейност разнообразните въздействия върху околната среда. Това осъзнаване е постепенен процес, резултат от нарушения баланс между налични природни ресурси и потреблението им от една страна, от друга от нарушения баланс от отделените отпадъци, материални и енергийни загуби и самопречиствателните способности на природните системи. Постепенно се разбира, че управлението следва да се базира на предпазни (превантивни) мерки, а не на отстраняване на последствията.
В условията на пазарната икономика е ясно, че управленските цели могат да се реализират чрез съчетаване на административни с икономически методи на въздействие,като преобладаваща роля следва да имат икономическите. Глобализацията в най-голяма степен се проявява при управление на околната среда, защото замърсителите не признават държавните граници, а освен това въздействията на замърсителите се проявяват твърде диференцирано в отделни точки на земното кълбо.
УОС от една страна се състои от екокомпонентите във всяка една система за управление, а от друга от отделната фирма, до общината и държавата. Тук се има предвид например екокомпонента или по-широко казано системата за УОС в дадено минно предприятие, която е неделима част от общата управленска система на предприятието, но всички екокомпоненти в управлението на минните фирми на едно друго равнище формират управлението на въздействието на минната промишленост на съответната държава върху компонентите на ОС. Аналогичен е примерът, когато разглеждаме не само минната фирма, а цялата технологична верига – полезни изкопаеми до крайни потребности.УОС разглежда и интегралното управление на качествата на отделните природни компоненти: атмосферен въздух, води и т.н.Естествено има и една трета част, която е свързана с финанси, структури, чрез които се осъществява реализацията на целите или респективно координира дейностите на различните системи за УОС в различните йерархични равнища.В този смисъл същността на УОС е ограничаване или намаляване на вредните въздействия и по този начин осигуряване на приемливи качества на ОС.
Еволюцията в човешкото мислене по отношение на УОС е с дълга история. За нашите страни под лозунга на Сталин „Човекът – покорител на природата!” до разбирането на Горбачов за коеволюция между развитието на природата и човешко общество, и до схващането, че всеки природен ресурс следва да се ползва срещу заплащане и че всяко увреждане на компонентите на ОС трябва да се заплаща съобразно принципите на пазарната икономика. В този смисъл мениджмънта на ОС е една от най-бързо развиващите се съвременни науки.Обхвати на системите на управление. Същностен аспект- разграничават се 2 групи обхвати:
Цялостен комплексен или интегриран обхват. При него се изследват, респективно управляват,всички човешки въздействия върху всички компоненти на ОС. Естествено,че този обхват на управление е предпочитаният и обективно необходимият,но в редица случаи той не е приложим.; Фрагментарни обхвати-тук има отделно човешко въздействие и респективно един или няколко компонента на ОС.Най-често разглеждаме фрагментарните подходи като стъпки за достигане на цялостния комплексен подход.
Пример за ФП е управление на чистотата на атмосферния въздух чрез въздействие върху един от замърсителите – автомобилния транспорт. Следващата стъпка като правило изисква разглеждане въздействията и върху другите компоненти. Твърде често имаме различия в инструментите на управление,а също и в характеристиките на системите на наблюдение и контрол и това е преди всичко по отношение на различните видове човешки въздействия. В много случаи ние говорим за ФП по отношение на на дадена човешка дейност, например промишлено предприятие,но по отношение на компонентите на ОС не винаги успяваме да отделим въздействието на конкретния замърсител.; Пространствени обхвати: Локално равнище-това може да е промишлена площадка,животновъдна ферма,селище; Микрорегионално равнище-тук границите се обособяват от физикогеографските критерии-Софийско поле,Южночерноморско крайбрежие,Старопланинска верига,или по административно-териториален принцип-кметства,общини,области. Физикогеографският признак в повечето случаи е водещ за установяване на качествата на компонентите на ОС,особено при речните басейни. Същевременно обаче,стопанската дейност от различен характер и обслужването на населението се осъществява в административно-териториални граници и в този смисъл те имат водещо значение за регулиране на човешкото въздействие.; Държавно равнище-ролята на държавното управление в ОС има водещ характер. Това се обуславя както от обективни причини, така и от конституционни текстове и международни договори и конвенции.
Освен това държавния бюджет определя приходите и разходите в областта на ОС. Ролята на регионалното равнище нараства след присъединяването ни към ЕС,но държавното равнище има своите координиращи функции.; Макрорегионално равнище-и тук обособяването е както по физикогеографските признаци,но по политически договорености.Например по ФГП се формират група на Черноморските държави,на Дунавските,а по политически имаме ЕС, държави-членки на НАТО,държави-членки на СИВ в миналото и др.Този признак в условията на глобализацията увеличава своето значение.По отношение на ОС има редица основания за засилване ролята на макрорегионалния обхват в сравнение с държавния.Още в началото на 60-те години редица автори посочват,че проблемите на ОС водят до ограничаване на значението на националния суверенитет за сметка на повишаване на макрорегионалното сътрудничество.;
Глобален (планетарен) обхват-Замърсяванията или уврежданията на Ос не признават държавни граници и последствията им се проявяват в рамките на цялата планета независимо,че размерът на тези проявления не е един и същ.По тази причина,във връзка с пространствените обхвати,е изведен принципът „Мислете глобално,действайте локално!”; Пространственото проявление на различните човешки въздействия е твърде различно. Прекомерното торене на дадена селскостопанска култура или предозирането с пестициди се проявяват основно върху съответната култура от дадената площ. Тук имаме подчертано локално проявление.
Парниковите газове от дадена централа,изгаряща изкопаеми горива, независимо къде е разположена,въздейства върху глобалните изменения на климата на планетата. Проблемите на пространствените обхвати трябва да се разглеждат конкретно,но напоследък все повече взимат превес макрорегионалните и глобалните обхвати.; Времеви аспект-Тук противоречието между системите и подсистемите в суперсистемата (общество – природа) са най-големи. Това се дължи на обстоятелството, че стопанската дейност в условията на пазарната икономика естествено се стреми към по-високи печалби за по-кратки периоди (най-малкото заради лихвените проценти).От друга страна процесите в природните системи са дългосрочни и изискват разглеждане на значително по-големи периоди от време. В този смисъл винаги търсим възможности да преодолеем тези обективни противоречия като включим оценките за природния капитал в икономическите инструменти за управление.; Същност на икономическите методи на управление.Съчетание на икономически и административни методи:
Управленската наука и практика се развива особено интензивно през 20-ти век. Един от централните проблеми на практиките за управление на различни по характер и обхват системи са методите на управление. Разграничават се два основни метода на управление: Административни методи или методи на властните отношения – При тях няма вариянтност.Има само два възможни отговора-Не и Да,като изпълнението на едната възможност е ултимативно задължение на подчинения.Стопанската дейност на административен принцип е договорното задължение за редовно явяване на работа,за спазване на изискванията на техника на безопасност,за недопускане на аварии. Същевременно подчиненият или групата от подчинени нямат свобода да избират своето поведение. По тази причина в условията на пазарната икономика стремежът е да преобладават втората група методи: Икономически методи-при тях се определят правилата на играта и всеки участник, в зависимост от своите интереси,си избира поведението. Но правилата се определят така,че изборът от много възможни варианти да се осъществява с оглед на интересите на управляваната система като цяло.
Тук има винаги широк набор от варианти по отношение на антропогенните въздействия на ОС. Управлението винаги съчетава и административните и икономическите методи, като правило е стремежът да преобладават икономическите. Реално това означава разгърната система от плащания за ползване на природни ресурси, преобладаващата част от които са изключително държавна собственост. Също така това означава и разгърната система от санкции при замърсяване на компонентите на ОС, при това тези санкции следва да бъдат достатъчно добре мотивирани като цялостна система. В САЩ икономическите методи на управление се осъществяват като борси на които се търгуват права за замърсявания. В ЕС стремежът е чрез икономически плащания за ползване на природни ресурси и икономически санкции за замърсявания да се осигури спазване на нормативните качества на въздушните басейни, водните басейни и т.н. Приложението на двата вида методи се определя със съвкупност от закони и подзаконови актове, стандарти и др.; Специфика на управлението на отделните компоненти на околната среда и интегрирани подходи: Интеграцията на процесите на взимане на решения за ОС е основна тема във всички материали на Световната конференция в Рио (3-13 юни 1992 година) и на тази в Йоханесбург (2002 година).Един от разделите на документа Действие 21 е посветен именно на тази интеграция.
Разглеждат се четири области на дейност: Интеграция на ОС и развитието при разработването на политики, при планирането и при управлението. Тук се разглеждат няколко принципа. Акцентира се, че са необходими нови форми на диалог между властите на локално и национално равнище, индустриалците и обществеността, за да се получи по-ефективна интеграция на проблемите на ОС и развитието.В това отношение правителствата на редица страни осъществиха значителни промени в нормативната база.На страните в преход се оказа помощ от Световната банка и програмата на ООН за Развитие.; Въвеждане в действие на правна рамка и ефективно регламентиране; Използване на ефективни икономически инструменти и инициативи, в това число и пазарни; Въвеждане на системи за интегриране на екологични и икономически изчисления.; Общоприето е становището,че при взимането на управленски решения,социално-икономическите съображения следва да се съчетават с всеки конкретен проблем на ОС.Това е свързано с укрепване на институционалните структури и въвеждането на нови управленски механизми.*Първата група от действия е подобряването на процеса на взимане на решения. Тук акцентът се поставя на измерването на отделните фактори с икономически,социален и екологичен характер;*Втората група от действия е насочена към подобряване на процесите на планиране и управление.Акцентите са:подобряване на информационните системи,особено за компонентите на ОС,въвеждане на различни инструменти,юридически и икономически,за да се реализират на различни равнища и териториални обхвати целите на интеграцията;*Третата група от дейности е свързана с данните и информацията и техния обмен между отделните страни;*Четвъртата група е изискването да се разработват периодически национални стратегии за УР.България има разработени стратегии в областта на ОС,но не и на устойчивото развитие;Опазване и управление на ресурсите-Документът Действие 21 се състои от 4 части. Тези 4 части са обединили общо 40 раздела.: Социално-икономическо измерение; Опазване и управление на ресурсите с оглед на развитието – 14 раздела. Опазване на атмосферния въздух, интегрирана концепция за планиране и управление на земите,борба срещу намаляването на горите,борба срещу увеличаването на пустините,планинските екосистеми,земеделието и УР,биоразнообразието,биотехнологиите,океани,морета и крайбрежни зони,сладките води,токсичните вещества и отпадъци.;
Усилване ролята на основните групи; Средства за реализация.; Независимо от спецификата на отделните природни ресурси в тяхното управление са налице редица общи проблеми. Втората част на 20-ти век се характеризира с драматичен растеж и основни промени. Промишлената продукция е увеличена над 50 пъти за целия век, като 4/5 от този растеж е след 1950 година. Това оставя дълбоки отражения върху биосферата, поглъщането на суровини от горите, почвите, моретата и сладките води. Резултатите от това неконтролирано отношение към природните ресурси поставят в тежко състояние бъдещите поколения. Съчетаването на пазарните инструменти със законите и регламентациите по ОС следва да променят ценностните ориентации и подходите от отделната фирма до националното равнище. Това е свързано с включване на разходите за ОС във всички решения, взимани от производители и потребители, с отразяване в цените на реалната стойност на ресурсите на тяхната рядкост и да се противодейства на разрушаването на ОС,с принципите на пазара,които да включват концепцията за УР. Опазване и управление на атмосферата-В подготовката на световната среща в Рио,проблемът за глобалните изменения на климата в резултат на нарастващото количество парникови газове заема централно място,както в научните сфери,така и в общественото мнение.Дълъг период от време проблемите на опазване чистотата на атмосферата са се разглеждали предимно в локален обхват.Тежестта е поставена на локалните замърсители и респективно на вноса и износа на замърсители.
Постепенно обаче тежестта се прехвърля върху глобалните изменения на климата,в които въглеродния диоксид е основна причина за парниковия ефект.Той постъпва в атмосферата в количество над 8.5 милиарда тона годишно, считано от началото на 90-те години.Той е продукт от изгарянето на изкопаемите горива и затова тежестта се поставя върху намаляване на автомобилния транспорт,на емисиите от него и от различните видове индустрия. Втората основна причина е унищожаването на горите. Други газове,имащи пряко отношение към климатичните изменения за хлора, флуора и въглеводородите, метана, озона, азотните окиси. Те съдържат 20% газове с парников ефект.Най-важният резултат довел до рамковата конвенция на ООН по измененията на климата е, че за периода 1985 до 1992 година 154 страни се заангажират да провеждат действия за намаляване на емисиите на газове, с парников ефект.Затоплянето, според някои автори, ще достигне 3 градуса през 21 век. Това би повишило средното ниво на моретата с 0,6 cm на десетилетие или 65 cm в края на века. Налице са много дискусии по отношение на ролята на човешката активност и на естествените климатични изменения. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие провежда активни изследвания за социално-икономическите последствия от глобалните промени в климата. Същевременно много американски учени поддържат тезата, че измененията биха оказали много малко влияние върху икономиката на САЩ, около 0.25 %, като най-песимистичните прогнози са за около 2 %. От тук се прави изводът, че само икономическите аргументи не могат да оправдаят мерките за борба с глобалното изменение на климата. Според други автори обаче най-скромните прогнози за щетите в САЩ са около 5 % от БВП. Излиза на преден план и предположението, че при повишаване на концентрацията на въглероден диоксид ще се увеличи и разтворимостта му в световния океан. Това са някои от доводите, заради които Буш-младши оттегли подписа си от протокола от Киото, в който се фиксират задълженията за намаляване на емисиите на парниковите газове до 2010 година.
Това предизвика остра реакция на всички други правителствени органи и неправителствени организации. Същевременно приносът на различните страни в емисиите на парниковите газове е много различен. От тук следва, че и разходите трябва да бъдат диференцирани. Към края на 80-те години преобладаващата част от въглеродния диоксид се произвежда от развитите и многобройни страни (САЩ – 25%, Русия – 19%, ЕС – 14%, Китай – 10%, Индия – 3%, Бразилия – 1%). Тази структура е динамична и ако на развиващите се страни не се предоставят по-модерни технологии и подобрена енергийна структура количеството на отделяните С газове бързо ще се увеличава.; Горите и устойчивото развитие-На конференцията в Рио се осъществи голям сблъсък между бедните и богатите страни по проблемите на горите. Отхвърлена бе концепцията за т.нар ограничен суверенитет, в това число за проблемите на горите, а този подход силно се желаеше от развитите страни. Дърветата за различните хора и органи представляват различни неща. За туземните народи гората е техният дом, те са я обитавали хилядолетия и са оказвали малки въздействия върху нея, а и държат да запазят начина си на живот. За земеделците и скотовъдците от бедните страни гората е препятствие, което следва да се изгори, разчисти, изоре. За дървосекачите тя представлява работа и приходи. За хората от развиващите се страни тя е основен източник на гориво. За държавните и правителствените органи тя е суверенен ресурс, който всяка държава има право да експлоатира както намери за добре. В това точно е конфликтът бедни-богати.По проблема за горите е необходим дългосрочен исторически подход.
В земите на сегашните индустриални страни унищожаването на горите започва през 6-ти век. 3/4 от Европа е била покрита с гора, около 50 % от нея е унищожена. Около 1/4 от горите в САЩ са били изсечени през 17-ти век. Програмите за презалесяване започват да се прилагат едва през 20-ти век, обаче младите дървета не могат да заместят старите гори и по-специално техните средообразуващи и средозащитни функции.Пожарите също са сериозна причина за обезлесяването. В България след 90-та година повечето пъти пожарите са умишлени, свързани с поземлената собственост и с незаконния износ на дървесина. Напоследък се взимат сериозни мерки за ограничаването им.Около 50% от световния добив на дървесина отива за гориво, останалите за хартия, строителство и др.Счита се, че само за последните 20 години са унищожени площи гори равни на унищожените такива през цялата предшестваща човешка история. Особено важен е проблемът за тропическите гори, които освен, че имат съществена роля за поддържането на климата играят и роля на среда, в която се развиват разнообразни организми. Исторически, без да се създаде ефективна горска стража проблемът не може да бъде решен.; Управление на крехки екосистеми и устойчиво развитие в планините-Планините са важен резервоар на води,енергия и биоразнообразие.С тях са свързани основни ресурси-полезни изкопаеми,горски и земеделски продукти,също имат и рекреационен потенциал.
В ДР 21,в разделът посветен на планините, се въвеждат ключовите думи-изрази: крехки екосистеми, устойчиво оценяване, устойчивост на развитието. Планинските екосистеми се променят изключително бързо. Те са изложени на ускорена ерозия, свлачища, бърза загуба на генетично разнообразие. Около 10 % от световното население е пряко зависимо от планинските ресурси, а много по-голяма част ползва ресурси от планините, особено вода. Вниманието се насочва върху две активности: Разширяване и укрепване на знанията по екология и устойчиво развитие на планинските екосистеми. Планините са най-чувствителни към всички изменения на климата.Различията в надморското равнище образуват градиенти по температура,по валежи,по слънчево греене.Един планински склон може да обхваща няколко ландшафта – тропически, субтропически, умерен, алпийски, които пък съответстват на много микрокосмоси, богато разнообразие от места за обитаване. В световен мащаб се преценява, че знанията за планинските екосистеми са ограничени и необходимо тяхното разширяване и изграждане на база данни,с цел усъвършенстване на управлението.; Насърчаване на интегрираното развитие на речните басейни и на нови източници на приходи.Акцентът следва да се поставя върху разнообразяване на икономиките, всички дейности свързани с горите, дивата флора и фауна да бъдат интегрирани. У нас се извършват редица изследвания в рамките на програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО, където има специализиран проект „Влиянието на дейността на човека върху планинските и тундровите екосистеми”.
Материалите са публикувани в резултат на две научни конференции. След 90-та година в рамките на сътрудничеството на европейските страни са извършвани изследвания, в това число по влиянието на планините по процесите на дезертификацията с пилотни зони Осогово, Мелник. В края на 90-те години Европейския парламент също осъществи експертно проучване по проблемите на планините в Европа.; Опазване на океаните, моретата и крайбрежните зони и рационално използване на техните ресурси-В това отношение след 1992 година има значителна дейност.Това е работата по синия план за страните от Средиземноморието (1975 година),а също и редица изследвания за Балтийско, Северно море, Персийския залив. Конвенцията за опазване на Черно море от дълго време подготвяна,се подписва от шестте черноморски държави през април 1992 година. Моретата и крайбрежните зони образуват единно цяло и представляват основен елемент в системата,която осигурява живота на Земята. В ДР 21,крайбрежните зони са характеризирани като крехки екосистеми. Разглеждат се седем вида активности: Интегрирано управление и устойчиво развитие на крайбрежните зони; Опазване на морската среда;
Устойчива експлоатация и опазване на биологичните ресурси в открито море; Устойчива експлоатация и опазване на биологичните ресурси, които са под национална юрисдикция; Изследване на фундаменталната неопределеност, свързана с управлението на морската среда и изменението на климата; Укрепване на международното сътрудничество и координацията на регионално равнище; Устойчиво развитие на морските острови.; Повече от половината на световното население живее в зоната на 60 км от брега. Към 2020 година този дял от населението да достигне 75 %. В бедните страни големи човешки маси се струпват именно в крайбрежните зони. Въпреки усилията на национално, регионално и международно равнище, съвременните стратегии не осигуряват реализирането на устойчиво развитие. В различни части на света е налице ерозия на ОС в крайбрежните зони. С оглед на това се набелязват редица мерки. Във връзка с опазването на морската среда се счита, че замърсяването от сушата е 70% от това на моретата.
Морският транспорт и потапянията в моретата си поделят по 10%. Морските биоресурси представляват важен източник та протеини и осигуряват храна за милиони хора. Ако се използват по устойчив начин те могат да задоволят нарастващите потребности на развиващите се страни за храна. За съжаление подходът е крайно неустойчив и затова в световен мащаб е налице рязко намаляване на рибното богатство, това се проявява и в Черно море. Изследванията в България показват, че цъфтежа на фитопланктона, който представлява сериозна пречка в туризма, в редица случаи се получава от изпускане на отпадни води от крайбрежните селища, а не само от внасяните в Черно море замърсители с Дунав и други големи реки.
Сходни статии:
- Моята околна среда – образи и емоции Есе от Великотърновски университет “Св.Св.Кирил и Методий” Ако в това заглавие се потърси речниковото значение на всяка една от тези думи, бихме ли могли да изчерпим темата!? Погледнато от филологическа...
- Основни структури на автоматизирани системи за управление на технологичните процеси автор: Гергана Андонова Иванова специалност: Компютърни интегрирани системи за управление Структурата на сложните динамични системи представя относително устойчивото подреждане на вътрешните пространствени връзки между елементите на системата, т.е. структурата е...
