Информационен Интернет сайт Moderno.info

Баланс на фирмата - дейността на всяко предприятие е различна както по характер така и по резерви. Общото при тях е че разполагат със стопански средства наречени активи. Те представляват придобити и контролирани от предприятието ресурси които в пр-са на работа носят изгода. Всички активи се подразделят на групи – краткотрайни недълготрайни дълготрайни който от своя страна биват амортизируеми и неамортизируеми. Дълготрайните материални активи имат натурално веществен характер и обслужват продължително време дейността на предприятието за кратко време променят видимо първоначалната си форма и стойността им си преобразува в др. Пасива представлява стойностен израз на онези активи на предприятието които са придобити с/у възникнало задължение. Балансовото обобщение е метод с помощта на който се съпоставят активите и пасивите в имуществото на всяко предприятие. Между тези две величини съществува стойностно равенстово. Баланса се съставя в лева към определена дата и отразява моментното състояние на актива и пасива. Разделя се на крайни начални междинни редовни (годишни преключвания) извънпредни (при смяна на ръководството) и ликвидационни. Най-малката градивна част на всеки счетоводен баланс е балансовата статия а няолко обединени такива образуват балансова група.

Формиране на основния капитал на фирмата

Формиране на допълнителен (запасен) капитал. Формиране на резерви-паричния израз на различни веществени ценности и форми като земи сради машини пари и др. образуват капитала на предриятието. Част от ресурсите които осигуряват функционирането на предприятието са с постоянен характер и образуват собствения капитал. Средствата за него постъпват от различни източници. Сумите които се внасят от сътружниците при регистриране на предприятието формират основния капитал. Предназначението му е да осигури финансова независимост и стабилност. Формите за образуване са две: чрез собствено финансиране и самофинансиране. В първия случай средствата постъпват отвън а във втория са плода на реализираната печалба. Др форма на сдружение е ационерния капитал. Средствата за него се получават чрез издаването на акции. Това са документи с които притеателят им се превръща в собственик на част от капитала на предприятието. Така той придобива право да участва и в управлението му. По често прилаганите акции са поименни привилегировани и заменяеми срещу облигации. Акциите имат три вида стойности: номинална емисионна и пазарна стойност. В собствения капитал се включват и средствата от допълнителния или запасния капитал. Той покрива загуби спонсорира и др. Средствата за него сенабират от допълнителни вноски от сътружниците или като се заделят суми от печалбата след облагането и с данъци. Ел-ти на собствения капитал са и резервите които се образуват в предприятието.

Формиране и използване на печалбата – основна цел на всяка стопанска дейност е реализирането на печалбата. Тя представлява парично-стойностен израз на разликата между разходите и приходите. Определя се за отчетен период-година шестмесечие тримесечие и др. Печалбата е новообразуван капитал който се превръща в източник на самофинансиране. Във владение на предприятието остава част от сумата на печалбата която се получава след като от нея се приспаднат данъците и сумите за заплати. Това е така наречената нетна или чиста печалба. Траен източник на собствени средства е частта от сумата на нетната печалба която остава и се използва в предприятието.

Специфични източници на финансови средства. Лизинг.

Гаранции и конвентируеми облигации-лизингът е получаване или ползване на даден дълготраен актив срещу заплащане за определен срок. Тук се включват амортизацията и лихвата на вложените средства. Плащанията по лизинг се правят в срокове посочени в договора. Ако дълготрайният актив се наеме за по-дълго време говорим за капиталов лизинг а този с по-кратък срок на употреба-оперативен лизинг. Последният не съвпада със срока на амортизиране. В този случай актива се изкупува от лизингополучателя след изтичане на уговорения срок. Гаранцията е документ чрез който притежателят и може да закупи в установен срокопределен бр акции с фиксирана цена. Конвертируемите облигации могат по-всяко време да се заменят с определен бр акции на конкретна цена наречена конверсионна. Различията между гаранциите и конвертируемите облигации са следните: 1/гаранциите могат да се продадат отделно докато конвертируемите облигации сасвързани с обикновените акции; 2/гаранциите се емитират директно а конвертируемите облигации с подписка; 3/при конвертируемите облигации възможностите за обратно изкупуване могат да се извършват в къс срок по решение на ръководството. А при гаранциите е обратно-изкупуването може да се постигне с икономически средства. Използвайки обратния лизинг предприятието във финансово затреднение продава част от дълготрайните си активи. В същото време за да не се лиши от тях то ги взема под наем с уговорка че след определено време ще ги откупи отново

Финансов лейвъридж – предприятията осъществяват своята дейност с два вида капитал-собствен и привлечен. Съотношението между двата вида източници формиращи капитала се нарича финансова структура. Трябва да се има предвид че рентабилността и нормата на възвръщаемост при заемния капитал са по благоприятни и това подтиква предприятията към увеличаване на привлечения капитал. По този начин се създава така наречения силен капиталов механизъм. За да функционира успешно дадено предприятие трябва точно да се знае съотношението: собствен-привлечен капитал. Всичко това зависи главно от това какъв е имуществения състав на активите и тяхната ликвидност. Когато имаме наличие на повече бързо ликвидни активи може да се ползва по-голям привлечен капитал и обратно-при по-малко ликвидни активи се ограничава ползването му. От значение е и в какво съотношение се намират разходите за привличане на чужд капитал и доходът е по-нисък от разходите предприятието няма интерес да увеличи относителното му тегло защото се намалява възвръщаемостта на средствата. Обратно ако получения доход е по-висок  предприятието е  заинтересовано да увеличи привлечения капитал защото той подобрява възвръщаемостта на вложените средства. Тук влиза в дейност така наречения финонсов лост.

Капиталова структура

Капиталовата структура изразява съотношеието между дългосрочни източници на капитала каквито са обикновените и привилегированите акции облигациите и др. Тя се определя и измерва съотношението между собствения и заемния капитал. Зависи от отрасловия характер на предприятието от сроковете за реализиране на продукцията и др. Колкото по-голям е делът на постоянния капитал включващ собствения такъв и привлечените чужди средства толкова по-голяма е стабилността на фирмата. Др важно условие е сумата на постоянния капитал да бъде по-голяма от сумата на средстватавложени в дълготрайните активи. Това означава чевложените в дълготрайни активи средства са чужди и няма да могат да се върнат на притежателите им в уговорените срокове.

Граници на увеличаване на дълга на фирмата – при увеличаване на капитала за сметка на заема фирмата плаща по-малък корпоративен данък доколкото лихвените данъци не се облагат. В резултат на това нетната печалба на акционерите се увеличава те ползват данъчна защита на лихвите. Данъчната защита на лихвите може да се ползва само от фирмата която има достатъчно облагаема печалба. Може да се разглежда като ценен актив. Фирмите могат да увеличават пазарната си стойност чрез заместване на акционерен капитал със заеми. Ограниченията са от две обстоятелства: 1/едното обстоятелство е свързано с данъчното облагане на личните доходи на акционерите и облигационерите при увеличаване на делът на дълга; 2/др обстоятелство е свързано с допълнителните разходи при евентуален фалит на фирмата предизвикват увеличения дял на дълга

Корпоративно планиране и пазарна ефективност

Наред с инвестиционните решения съставлява фундамента на корпоративните финанси. Набирането на капитал под формата на дълг позволява на компаниите да приспадат лихвените плащания при определяне на облагаемата печалба която намалява ефективната цена на дълга. Кредиторите получават фиксиран доход поради което акционерите не трябва да поделят с тях печалбите когато компанията е в период на възход. Др предимство на дълготрайно финансиране е че кредитора няма право на глас в общото събрание което дава възможност на акционерите да участват в управление на дружеството с по-малко капитал. Финансирането с дълг има недостатъци по-висока ст-ст на коефициенти. Дългогодишен капитал по-голям бизнес риск. При недостатъчен генериран доход който да покрие лихвените плащания фирмата може да банкрутира което позволява на кредиторите да поемат управлението и това води до: наличие на оптимална капиталова структура която увеличава състоянието собствениците на компанията и съотвено и пазарната и стойност. Влияние на капиталовата структура върху цената на акциите на фирмата и цената на капитала.

Определяне на капиталовата структура

Капиталовата структура на фирмата представлява съотношението между величините: дългосрочните източници на капитал. Към тези източници се отнасът обикновените акции привилигированите акции облигациите и др видове дългосрочни заеми. Капиталовата структура се измерва основно с т.нар показател дълг към капитал

Дълг и собствен капитал

В това съотношение към дълга се отнасят амо облигациите а към собствения капитал само обикновените акции. Тези компоненти могат да се изчислят н базата на пазарни и счетоводни ст-стти. Анализите на капиталовата структура са по прецизни като ст-стта на облигациите и обикновените акции е определена по пазарна цена. В този случай със своята пазарна цена обикновените акции изразяват неразпределената печалба и резервите при определяне на капиталовата структура.

Начин за осигуряване на фирмата с привлечен капитал – познати са няколко начина чрез използване на банкови и фирмени кредити облигационни и чрез краткосрочно привличане на средствата от др източници. Предприятията със сезонен характер имат потребности от финансови средства в различни периоди от време. В този случай по-големите такива о задоволяват чрез кредити. Към тях се прибягна кагато предприятието трябва да инвестира но не разполага с достатъчно собствени средства. Облигационен кредит ползват органите на публично-правната власт. Той е източник на постоянен капитал чрез който се инвестира в дълготрайни активи. В зависимост от начина на определяне и изплащанена лихвите към облигациите те биват: купонни дисконтови и анюнтетни. Уреждането на сметните отношения между предприятията и бюджета персонала и др Ф и ЮЛ води до остатък на чужди средства които са изочник на привлечен капитал

Методи на амортизация и ефект от тяхното обединение

В процеса на използването им дълготрайните активи се изхабяват едновременно физически и морално под влияние на различни фактори. При изхабяването си материалните дълготрайни активи губят част от своята стойност а паричния израз на това изхабяване се нарича амортизация. Максималната стойност която може да се ограничава от тази на първоначалната с която те са влезли в трудовия процес. Нормата на изхабяване се определя като се вземат под внимание първоначалната стойност на актива срокът след който той ще престане да се използва и чистата сума при ликвидирането му. На тази основа се определят годишните норми на изхабяване наречени амортизационни. Годишният размер наамортизация се определя като се прилага линеен или нелинеен метод. При линейния метод нормата за амортизация е еднаква за целия период а при нелинейния нормата е различна по години. Последният се прилага в два варианта. При първия нормата на амортизация нараства по години и се нарича прогресивен а на втория намалява и се нарича легресивен. Така амортизациите се превръщат в източник на собствени средства за финансиране защото материалните активи излизат от употреба и се възстановяват в натура. Това става за по-голям период от време в който амортизационните отчисления се натрупват редовно. По такъв начин в предприятието остава неизползван паричния фонд който се влага в друг актив.

Сходни статии:

1. Капитал на фирмата Същност на капитала – за да може да осигури необходимите за дейността си активи, всяка фирма трябва да разполага с финансови средства за тяхното набавяне т.е. с капитал. Капиталът е...
2. Финансови анализи, методи и направления В пазарни условия финансовият анализ представлява съществен елемент от финансовото управление на всяко едно предприятие. Решаването на редица въпроси, свързани с интересите на собствениците на капитала, потенциалните инвеститори, кредиторите, финансовите...
3. Бюджет във фирмата. Бюджетиране. Какво е бюджет Бюджетът  е необходим, тъй като той дава възможност да се установи обемът на бизнеса, който може да очаква до постигне предприятието, колко ще му струва това и какво ще бъде...
4. Публични финанси, Същност и функции на парите, Финансови пазари. Международни финанси и пазари Същност и функции на парите 1.Същност на парите. Съществуват множество теории за същността и функциите на парите, но основните 2 които си противоречат са : І.Стокова теория-парите произхождат от стоковия...
5. Световни финансови структури – значение и географски обхват В резултат на развитието на производителните сили, на международното разделение на труда, на международните икономически отношения, на международните пазари и комуникациите между стопанските субекти, пръснати по света, се създава комплекс...