Информационен Интернет сайт Moderno.info

Настоящите затруднения по обслужване на кредитите започват през 1982 г., когато Мексико, Бразилия и други развиващи се страни обявяват, че не могат да обслужват дълговете, натрупани в началото на 70-те години. С времето кризата засяга десетки длъжници от всички континенти. При различните длъжници влиянието й варира, но във всички случаи е комплексно. Кризата минира самите цели за развитие, в името на които са договорени повечето от кредитите.

Кризата влияе върху икономиката на длъжниците по няколко начина. От самото начало е наложен тежък платежен натиск върху кредитополучателите. Най-могъщите в света банки, правителства и многостранни заемодатели представляват солиден фронт. Те предоставят на кредитополучятелите избор: да се откажат да обслужват дълговете си, като по този начин охладят отношенията си с великите сили /като Съединените щати/ и рискуват да загубят всякакви шансове за нови заеми в обозримо бъдеще, или да приемат бремето на изплащането на дълга и да се опитат, както казват икономистите “да се приспособят”.

За да изцедят средства за плащанията по дълговете от собствените си икономики, страните трябва или да харчат по-малко, или да печелят повече. В краткосрочен план намаляването на разходите е по-реалистично. Тази промяна в баланса трябва да се направи в бюджета на правителството, което се явява длъжник по-голямата част от сумите. Промяна е необходима и в търговския баланс, тъй като превишаването на износа над вноса би довело до спечелването на чуждестранна валута, с която да се обслужва външният дълг. Всяко правителство е можело да избира сред цял набор от неприятни възможности за “приспособяване”, “стабилизация” или “режим на ограничения”. Да ореже правителствените разходи /извън плащането на дълга/. Да увеличи данъците. Да отпечата пари без реално покритие, което би обогатило правителството, но би предизвикало инфлация и би направило хората по-бедни. То би могло да обложи с данък вноса или принудително да го блокира. Или би могло да обезцени собствената си валута, за да направи износа от страната по-евтин и по-привлекателен за останалите страни и също така да повиши цените на вноса за местните фирми.

Каквито и да са детайлите, ограничителният режим трябва бързо да изтегли национални богатства като храни и тропически дървен материал за продажба навън. Това трябва да се направи, въпреки че богатите индустриални държави вдигат бариери срещу вноса на ризи, захар и други стоки от развиващите се страни – и естествено субсидират своя собствен износ на тези продукти. Още по-лошо – всеки длъжник е трябвало да се конкурира с още дузина като него, придържащи се към същата стратегия. Тъй като се получава преситеност, между 1980 и 1999 г. стойността на индекса на МВФ за цените на стоките в долари пада с 56 на сто, като се отчита и инфлацията.

Пресищането на пазара със стоки, атмосферата на икономическа нестабилност, плашеща инвеститорите, съкращаването на правителствените разходи за важни инвестиции като пътища и жп транспорт се комбинират и унищожават икономическия растеж. Между 1980 и 1999 г. БВП на човек от населението в Латинска Америка спада и после постепенно се възстановява до нетен прираст само 4,3 на сто.  В Африка през същия период той пада с 6,2 на сто.

Статистическите анализи на  икономиста Даниел Коен от “Екол нормал супериор” в Париж поддържат заключението, че проблемът с външната задлъжнялост е изиграл важна роля: колкото една страна е била по-склонна да разсрочи плащанията си по външния дълг през 80-те години – точен показател за проблеми с външния дълг, – толкова по-малък е бил икономическият растеж при равни други фактори.

Цената на кризата не се разпределя равномерно между длъжниците. Например страдат не всички бедни народи. В действителност най-бедните, такива като индианците, живеещи в планината Сиера Мадре в Гватемала, където няма пътища и електричество, са често прекалено изолирани от търговията и икономиката, за да забележат спадове или подеми. От друга страна, дребни земевладелци, свързани с глобалните пазари, имат изгода от стимулирането на износа, включено към програмите за приспособяване. Но те са изключения. УНИЦЕФ прави заключение, че “едва ли ще бъде брутално преувеличение, ако кажем, че богатите ползваха заемите, бедните ги изплащат”.

Наивно е да се приеме, че всеки долар в обслужването на дълга допринася за обедняване. А точно това приемат участниците в движението “Юбилей”, отстоявайки мнението си, че кризата с външните дългове убива хиляди деца на ден. Отговорните и ефективни правителства е малко вероятно да се въвлекат в проблеми с външния дълг.

Но е грешка и да се изоставят всички надежди за промяна, приемайки, че длъжниците няма  да използват нищо от спестеното за борба с бедността. Един хроничен проблемен длъжник, Уганда, стига до дъното след гражданската война през 1986 г. и изплува със силен политически консенсус по реформите за възстановяване на икономическия растеж и намаляване на мизерията. От 1995 г. правителството се консултира с бедните общини по всестранна стратегия за борба с бедността – усилия, които спечелват похвалата на Световната банка. Големите задължения по обслужване на външния дълг обаче продължават да спъват усилията на правителството да подпомогне бедните.

Проучването на вътрешните одитори на Световната банка през 1997 г. анализира влиянието на дълга върху социалните разходи и установи, че истината естествено се намира между тези крайности. Между 1980 и 1993 г. в страните, които се приспособяват към проблема с дълга правителствените социални разходи спадат, но по-бавно, отколкото правителствените разходи като цяло (без разходите по обслужване на дълга).  Танзания, която преди е прочута с универсалната си система за начално образование, през 1986 г. въвежда училищни такси, което изключва най-бедните.

В Бразилия някои от социално най-слабите плащат за приспособяването с живота си , тъй като майките се борят да изхранят себе си и семействата си в условия на икономическа рецесия и съкращения на бюджета. В североизточната част на страната случаите с поднормено тегло при новородените, които се задържат на около 10,2 на сто през петте години преди 1982, през 1984 г. скачат на 15,3 на сто.
В много страни отрязването на бюджета се комбинира с икономическа рецесия и ръст на цените и довежда до увеличаване на безработицата и намаляване на покупателната способност на все още работещите.
Настоящата инициатива за външните дългове изисква от длъжниците прекалено много по отношение на политиката на реформи, а предлага прекалено малко по отношение на намаляване на дълга.

Кризата с външните дългове нанася и големи щети на околната среда. В Тайланд правителството намалява тарифите, за да стимулира износа на ориз и каучук. Това кара фермерите да преминат към тези култури и да се отдръпнат почворазрушаващото отглеждане на тапиока. Но това ги подтиква към изсичане на дъждовните гори, за нови плантации от каучуково дърво.
По-малко двусмислено е, че тежестта на дълговете намалява финансирането на агенциите за защита на околната среда. Девет от дванадесет проучвания в страни с програми за приспособяване, изготвени по поръчение на Световния фонд за защита на природата, откриват такива съкращения на бюджета. “Във Венецуела – пише директорът на проекта Дейвид Рийд – Министерството но околната среда намали персонала си на половина. В Салвадор през годините екологичните институции бяха систематично разрушавани.” Такива орязвания могат да навредят много в дългосрочна перспектива, тъй като младите екологични агенции в развиващите се страни често имат слабо ефективно влияние върху явления като индустриалното замърсяване и изсичането на гори.

Необходимостта от чужда валута в развиващите се страни, породена от дълга, е стимулирала разработване на мини, сечене на дърва и селско стопанство. Тежестта на дълговете е една от причините много от развиващите се държави през 80-те години да приемат закони, които са благоприятни за привличането на чужди компании, които секат дървета и разработват мини. Венецуела привлича фирми, правещи проучвания за нефт, алуминиева руда, желязо и злато, като включва сред другите области относително непокътнатите източни джунгли.

Сходни статии:

1. Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни, в това число 33 в субсахарска Африка плюс Боливия, Гвиана, Хондурас, Лаос, Мианма /Бирма/, Никарагуа, Виетнам и Йемен. 29 от...
2. Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
3. Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
4. История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
5. Групиране на държавите според икономически показатели. Значение и географска структура на индустриалната периферия и технологичния център По икономически показатели се формират три групи държави: Първа група-в нея влиза държави с БВП на глава от населението повече от 6000 $.При 18% от световното население те дават 83%...