В съвременните международни отношения се използват два вида консули: щатни (consules missi) и нещатни (consules electi). Като правило и двете категории консули имат официален характер и изпълняват възложените им консулски функции. Щатните консули са длъжностни лица на представляваната държава, получаващи съответното заплащане като служители на изпращащата страна. На тях като правило се забранява да се занимават с друга професионална дейност, несвързана с изпълнението на възложените им консулски функции. Нещатните (в някои страни се наричат “почетни”) консули могат да бъдат лица, които са граждани на представляваната държава, но също така и на всяка друга страна, включително и на приемащата държава. Характерно за нещатните консули е, че те не получават щатна заплата от представляваната държава. Също така, нещатните консули могат едновременно със своята консулска дейност да се занимават професионално и с някаква друга работа, която не е свързана с изпълнение на консулските им функции.
Като правило статута на нещатните (почетни) консули се определя от вътрешното законодателство на държавите, а така също и от съответните международни спогодби. Този въпрос е намерил своето отражение и в нормативната уредба на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. Отношението на отделните държави към назначаването и приемането на нещатни (почетни) консули е различно, т. е. по този въпрос не съществува общоприета практика. Много държави активно използват института на нещатните консули. България признава и използва почетни (нещатни) консули в своите консулски отношения. Други страни не признават института на нещатните консули, а трета група страни, като САЩ, Австрия, Нова Зеландия и други, признават назначени от друга държава нещатни консули “но сами се въздържат от тяхното назначение”. Консулските функции както на щатните, така и на нещатните консули са еднакви. Веднага обаче за точност трябва да се поясни, че някои от функциите на консула, които в една или друга степен имат и политически характер, като например чл. 5, буква “а” от Виенската конвенция относно защита интересите на представляваната държава, не винаги биха могли да бъдат осъществени от нещатни консули. Поради това във вътрешното законодателство на някои страни (признаващи института на нещатните консули) функциите на така наречените почетни консули са ограничени. Също така трябва да се има предвид, че по принцип на нещатните консулски длъжностни лица не се възлагат дипломатически и политически задачи, а само такива, които са свързани с интересите на отделни физически и юридически лица на представляваната държава.
Сходни статии:
- Привилегии и имунитети на административно-техническия персонал Когато става въпрос за привилегиите и имунитетите на административно-техническите служители, то по същество трябва да се имат предвид задачите, които решава дипломатическото представителство, като институция за външни отношения на държавата....
- Политика на заетост и борба с безработицата в България и Европейския съюз Заетостта в Европейския съюз Растежът и заетостта са определени в Лисабонската стратегия като водещи приоритети в политиката на Европейския съюз. Затова и мотото на политиката за заетост и социални въпроси...
- НАТО (North Atlantic Treaty Organization) Автор: Петя Ивайлова Петрова North Atlantic Treaty Organization (НАТО) Основното предназначение на НАТО е да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие...
[...] на служебните помещения. В съвременните консулски отношения не се спори по въпроса за необходимостта от [...]