Информационен Интернет сайт Moderno.info

Ако имате тежки и красиви килими, най-вероятно ви се иска да им направите едно качествено почистване и да ги изпирате от време на време.  Хубаво е това да става през топлите сезони, най-добре лятото, за да може да изсъхнат бързо.
Но имайте, предвид че ако наскоро сте станали притежател на килим е добре първите месеци да не го тупате често и да го почиствате единствено с навлажнена мека четка. За пране е много рано!
Самото почистване чрез изтупване се прави от обратната страна. Но как въобще бихте могли да изтупате и изперете килимите си в големия град?

ПТ в условията на монополистична конкуренция

Условията на несъвършена конкуренция означават промяна в основните постулати приети при съвършената конкуренция. В условията на монополистична конкуренция на продуктовия пазар се предполага, че фирмите са достатъчно големи за да могат да формират цената на продукцията. При тези условия се предполага че фирмата сама определя цената на продукцията , но не и РЗ. Тя е външна за фирмата и се определя от външния пазар. Тази промяна в постулатите оказва съществено влияние в равнището на заплащане и заетостта във фирмите.
За да разберем различията в съвършения и монополистическия пазар ще разгледаме 1 различие на продуктовия пазар. В условията на съвършена конкуренция на продуктовия пазар фирмата притежава съвременна еластичност на кривата на търсене на продукцията. Това означава че  тя може да продава толкова единици продукция, колкото това е печелившо при дадена цена .
В случая при дадена цена (Р) на продукцията средния приход (AR) е равно на пределния приход (MR) за всички равнища на производството. Оптималното равнище на производство (Q*) се определя от пресечната точка между кривата на търсене(D) и предлагането. Това е точката, в която пределните разходи за труд (MC) са равни на пределния приход.

Основни понятия за качество.

Едно от ключовите изисквания на всяка фирма от ХВП е равнището на качеството на продуктите, които произвежда. Без съмнение качеството е комплексно, многоаспектно явление, което има един единствен фокус – удовлетворението на потребителя.
Що е качество и какво съдържание се включва в понятието качество? В научната теория и обществената практика съществуват различни определения:
› Качеството е съответствие на употребата ( Джуран);
› Най-добрите изделия, изработени по спецификация на потребителя (Файгенбаум);
› Най-полезните стоки, желани от потребителя ( Деминг );
› Съответствие с изискванията ( Кросби );
› Удовлетворение на потребителя ( Ишикава );
› Съвкупността от свойства и характеристики на изделие, свързани със способността му да удовлетворява уговорени или предполагаеми потребности ( ISO-8402, речник по качество);
› Качеството представлява всички характериктики и изпълнения на изделие или услуга, които могат да бъдат оценени за да определят дали изделието или услугата удовлетворяват целите на своето използване ( J I S – Japanese Industrial Standart- Z 8101 );
› Качеството е съвкупност от свойства на продукцията, обуславящи нейната пригодност да удовлетворява определени потребности в съответствие с предназначението си ( БДС 9577-83).
От литературната справка се вижда, че незавесимо от различните тълкувания на понятието, всички изследователи са единни, че основният критерий за качество е удовлетворяване потребностите на потребителите.
Новото столетие се определя като глобален потребителски пазар с ефективна информационна система за комуникации. В тази информационно-пазарна среда, сегментирането на пазара, чрез глобален маркетинг и комуникационни стратегии, създава условия за възприемането на нови потребителски навици. Съвременният пазар се характеризира с напрегната конкуренция и високи очаквания на потребителите. Целта на всяка фирма от ХВП е, да предостави на потребителите ценност, изпреварваща конкурентите. Под ценност следва да разбираме, боносите, които получава потребетелят като разлика в цена, хранителна стойност, съхраняемост и дизайн, купувайки този продукт.
Съвременната конкурентност поставя акцента върху съвкупната ценност от своите стоки. За потребителите е важна съвкупната полезност от потребности, които могат да бъдът усвоени за разлика от съвкупните безполезности, които им се предлагат срещу заплащане.
Качеството често пъти се възприема като синоним на ценност. На пазара обаче една стока се позиционира освен с качеството си, но и с ценности като – търговска марка, имидж, цена и други особености, характерни за продукта.
Потребителите обикновено избират продукт, който максимално описва техните очаквания за ценност. Като се възползва от тези фактори, иновационният мениджмънт предлагат организация и стратегии за изучаване на потребителите и създаване на методи за овладяване на техните потребителски навици.

Баланс на фирмата - дейността на всяко предприятие е различна както по характер така и по резерви. Общото при тях е че разполагат със стопански средства наречени активи. Те представляват придобити и контролирани от предприятието ресурси които в пр-са на работа носят изгода. Всички активи се подразделят на групи – краткотрайни недълготрайни дълготрайни който от своя страна биват амортизируеми и неамортизируеми. Дълготрайните материални активи имат натурално веществен характер и обслужват продължително време дейността на предприятието за кратко време променят видимо първоначалната си форма и стойността им си преобразува в др. Пасива представлява стойностен израз на онези активи на предприятието които са придобити с/у възникнало задължение. Балансовото обобщение е метод с помощта на който се съпоставят активите и пасивите в имуществото на всяко предприятие. Между тези две величини съществува стойностно равенстово. Баланса се съставя в лева към определена дата и отразява моментното състояние на актива и пасива. Разделя се на крайни начални междинни редовни (годишни преключвания) извънпредни (при смяна на ръководството) и ликвидационни. Най-малката градивна част на всеки счетоводен баланс е балансовата статия а няолко обединени такива образуват балансова група.

В пазарни условия финансовият анализ представлява съществен елемент от финансовото управление на всяко едно предприятие. Решаването на редица въпроси, свързани с интересите на собствениците на капитала, потенциалните инвеститори, кредиторите, финансовите мениджъри на предприятията, изисква използването на финансовия анализ.

Финансовият анализ се разглежда като система от методи и средства за оценка на постигнати финансови резултати и изследване на факторите, влияещи върху тези резултати. С помощта на финансовия анализ се дава възможност за въздействие върху икономическите процеси в посока към генериране на по-високи доходи от дейността на предприятията.
Обект на финансовия анализ на предприятито представлява неговото финансово състояние.
Субектите на финансовия анализ, могат да бъдат преди всичко кредитори, акционери, фирмен мениджмънт. В отделни случаи субекти могат да бъдат одитори, консултантски фирми, синдикални организации, статистически организации и други.

Анализ на рентабилността на СК по данни от отчета за Собствения капитал:

• Анализ на рентабилността на П по данни от Счетоводния Баланс
• Анализ на рентабилността на КА по данни от Счетоводния Баланс
• Анализ на рентабилността на ДМА по данни от Счетоводния Баланс

Статистическата проверка на хипотези е методология за проверка на предварително издигната статистическа хипотеза. Това е едно от двете основни направления в статистическия анализ за изводи и заключения.

Особености на Статистическата проверка на хипотези
• Направените изводи и заключения винаги имат вероятностен характер.
• Предварително може да се определи вероятността, с която гарантираме достоверността на направеното заключение и риска за грешка в изводите.

Условия за приложение на Статистическа проверка на хипотези (СПХ)
• Информацията, въз основа на която се прави проверката на хипотези трябва да бъде осигурена от представителна извадка.
• Трябва да са изпълнени конкретните изисквания за приложение на съответния статистически критерий.

Видове СПХ
класическа СПХ
последователен анализ

Автор: Петя Ивайлова Петрова

North Atlantic Treaty Organization (НАТО)

Основното предназначение на НАТО е да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации. От самото си създаване НАТО работи за установяването на справедлив и траен мир в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенство на закона. Тази първостепенна цел на съюза придоби ново значение след края на студената война, тъй като за първи път в следвоенната история на Европа възниква реална перспектива за нейното постигане.
Основен работен принцип на съюза е общото задължение за взаимно сътрудничество между суверенни (независими) държави, основаващо се на неделимия характер на сигурността на страните- членки няма да бъде принудена да разчита единствено на свободните си национални усилия, за да се справи с основните предизвикателства към своята сигурност. Без да лишава- страните членки от тяхното право и задължение да носят суверенна отговорност за отбраната си, Съюзът им позволява да реализират най- важните цели на националната си сигурност чрез взаимни гаранции и стабилни отношения с трети страни.

Понятия от теорията на вероятностите

Случайно събитие.
Опит се нарича осъществяването на съвкупност от условия.
Например: случайно класиране в Google, повреда на хард диск на уеб сървър, хвърляне на зар.

Явлението, което се случва при осъществяването на един опит, т.е. резултатът от опита, се нарича събитие.
Например: класиране на уеб сайт в търсачките, откриване на дадена цел за определено време, хвърляне на 6-ца на зара.

Всяка охладителна система просто казано работи на следния принцип. Първо ви трябва газ например Фреон, който е поставен в херматически затворена система. Този фреон е херметизиран с помощта на компресор. След като вече газа е херметизиран, той се загрява, като отнема топлината около него. Този горещ газ цикурлира в серия от трафи, които разпръскват топлината.

автор: Пламена Маркова

Избор на месторазположение като управленско решение

Като месторазположение на едно предприятие се характеризира мястото, където се намират неговите помещения (управителната сграда, производствени халета, складове и т.н.).
Ако те са разпръснати на различни места, предприятието има повече местонахождения. Тогава обаче се говори за предприятие, което разполага с повече подразделения. Предприятието може да се дефинира като:

• отделно стопанство в рамките на една пазарна икономика, което следва принципа за постигане на икономическа изгода;
• „едно по обхватно цяло”, което може да бъде разделено на различни производствени подразделения;
• правен субект.

В сравнение с националния маркетинг международния маркетинг има редица особености, които се проявяват по целия цикъл – от проучването на пазарите до реализацията на продуктите:

• необходими са повече усилия и средства за извършване на маркетингови проучвания в отделните страни.
• преминаването на държавните граници изисква оформяне на голям обем документация и спазване на редица правила, произтичащи от установения граничен, митнически, вносно-износен и валутен режим, а също така и от санитарния, ветеринарния и фитосанитарния контрол.
• разстоянията между отделните страни са по-големи от тези в самата страна, което поражда допълнителни трудности, проблеми и разходи с транспортирането и застраховката на стоки и необходимите комуникации.
• участието на международния пазар изисква значителни финансови ресурси.
• при международните сделки поне една от страните се разплаща във валута, което поражда и съответния валутен риск. Международните плащания по банков път също се характерезират с по-голяма сложност и по-големи разходи.

Наличието на големи вътрешни пазари не благоприятства на всяка цена специализацията на индустрията.
Големите олигополни муртинационални корпорации непрекъснато увеличават интернационализирането на операциите си. Това, както и търговската и индустриалната политика, както в национален, така и регионален мащаб, значително влияят върху инициативите за стратегия и контрол, съответстващи на национализацията на пазарите или чрез по-децентрализираните организационни структури включително мрежата от съюзи и договорености.

На вътрешните пазари е важно действието на две обстоятелства – наличие (или отсъствие) на политически консенсус и на последователна индустриална политика.
Някои компании създават наистина благоприятни условия за най-печеливши производстевни линии, чиято продукция е в състояние да покрие високите производствени разходи в собствените им страни. Под влияние натиска на конкуренцията, пораждана от осъществяващата се глобализация на мрежите на ресурсите, дори такива големи компании постепенно изоставят подобно отношение. Те започват да се интересуват от увеличаване на дейността към такива страни с ниско заплащане, чиито предприятия са в състояние да постигнат западния стандарт на качество в наукоемките производствени линии и да доставят продукти на цени, далеч под тези в собствената им страна. Смяната зависи не само от тяхната способност да произвеждат веднага силно наукоемки продукти или полуфабрикати, но също от търсенето им да я материализират в нужното време.

Перспективите на много предприятие от ЦИЕ от наукоемки отрасли зависят от това дали ще бъдат в състояние да подобрят позициите си на международната верига от продукти, оперирана от техните западноевропейски контрагенти или инвеститори, с които са свързани. Повиши се производителността натруда, една от причините за които беше, че бяха съкратени работници и по този начин продажбите на един работник се увеличиха. Рентабилността се повиши, защото намаля размерът на наличните фондове. Същото се случи с показателите за финансовата стабилност на операциите, защото те се понижават значително в резултат от разпродажба на ненужните дълготрайни материални активи.

Ако обаче дадени предприятия се окажат неспособни да осъществят положителен ефект от специализацията си в определени профили и да подобрят позициите си, които заемат в рамките на западната корпоративна мрежа, комбинираният натиск от нарастващите разходи за труд в техните страни и този по линия  на конкурентоспособността на производителите в страните с по-ниско заплащане могат да предизвикат не само колапса на тези предприятия. Това може да доведе до сериозни макроикономически смущения в техните страни. Този риск не бива да се подценява и трябва да се правят опити да се предвиждат мерки, които да спомогнат да се предотврати подобно неблагоприятно развитие.

Глобализацията понякога води до нестабилност и неочаквани проблеми – излага заетите в производството на конкуренцията от вноса, което застрашава техните работни места, подкопава основите на банките и дори на цялата икономика, когато чуждият капитал ги завладее.

Ценообразуването е сложен процес,чието успешно реализиране е в зависимост от отчитането на факторите, влияещи върху конкретните ценови решения. В теорията и практиката са познати две групи фактори, отразяващи се на ценообразуването, а именно: управляеми от фирмата и неуправляеми, т.е. независещи от нея, но с които задължително тя се съобразява.