Същност и функции на парите
1.Същност на парите. Съществуват множество теории за същността и функциите на парите, но основните 2 които си противоречат са :
І.Стокова теория-парите произхождат от стоковия свят. Според тази теория парите са стока и притежават всички нейни атрибути и преди всичко собствена стойност или собствена национална стойност.
ІІ. Функционално количествена теория – според нея заместителите на златните пари разширяват своя периметър и изцяло изпълняват паричните функции. Според тази теория стойността на парите зависят от тяхното количество.
2.Функции на парите. Същността на парите намира своето проявление в изпълняваните от тях функции. Най-важните от тях са:
1/Парите като средство за размяна – в ролята си на всеобщ еквивалент парите са в непрекъснато движение и изпълняват функцията на разменна единица в общия обмен на стоки и услуги.
2/Парите като платежно средство. Парите се използват като средство за погасяване на възникнали плащания. Парите в тази си функция лежат в основата на възникванеи развитие на облигационните отношения м/у хората.
3/Парите като разчетна единица – чрез тях се измерват ценностите на отделните стоки и услуги и съответствията м/у тях. В този смисъл парите са всеобщо средство за измерване на ценността /стойността/ на дадена стока, услуга или определено богатство.
Развитие на парите
Развитието на парите е следвало човешкото цивилизационно развитие. В момента в който човек е достигнал до размяната на продукти е възникнала нуждата от разменно средство.
Етапи на развитието на парите
1/ Натурална размяна – едни продукти се разменят за определено количество други продукти. Неудобство е необходимостта от наличност, в момента на размяната и двата продукта трябва да са налице, за да се провери количеството и качеството им.
2/Размяна с/у злато – постепенно златните монети разкъсват размяната и тя става на два такта 1 продукт →злато/пари/ 2 злато/пари→ продукт. Многократното прилагане на тези тактове води до появата на монети. Монетата представлява къс благороден метал с определена форма и щемпел на този, който я е изработил, удостоверяващ нейното тегло и нейната проба.
3/Международна търговия – Монетите са се секли от отделните владетели на множество държави. Всички тези монети са били различни по грамаж и проба, това разнообразие силно е затруднявало международната търговия, тъй като се е изисквало приравняването на монети и преоценяване на цената.
4/Възникване на ЦБ през 17 век националните банки се одържавяват и сеченето и емисията на банкноти се монополизира от формиралите се национални държави. Създаването на държавни централни банки слага ред в паричното дело. Първата ЦБ е в Англия.
5/Златно-банкнотно обръщение. Недостатъците на златните монети – губят от стойността си, тежат, водят до пускане в обръщение на заместители на златните пари- банкнотите. Банкнотата е имала следните характеристики
-изработена е от хартия
-няма собствена стойност, а само представителна, т.е тя представлява определено количество злато
-притежателите на банкнотата винаги могат да идат в ЦБ и да получат равностойността й в злато.
Опитът във функционирането на банкнотите постепенно е показал, че те функционират успешно. Това е така, защото първоначално те са били обезпечени на 100% със злато, което е било на съхранение в ЦБ. С течение на времето се установява, че при частичното обезпечение на банкнотите те продължават успешно да изпълняват функцията си на пари. По този начин започва емисия на книжни пари с намаляваща степен на обезпеченост. Причината за намаляващата обезпеченост на книжните пари със злато е ограниченото производство на злато в сравнение с развитието на икономиката. Обмяната на злато с/у книжни пари в ЦБ продължава да бъде обичайна практика до началото на І-вата св. война. След 1914 год. златото престава да бъде обезпечение на банкноти в националното парично обръщение. Златото остава да функционира единствено при международни плащания по търговски обмен.
6/Бретън-уудско споразумение. През 1946 г. Великите сили се събират в градчето Бретън Ууд за да изградят нов финансов ред в международните плащания. Приемат златно-доларен стандарт, който не издържа на икономическите реалности и затова бива отменен.
7/Валутна търговия – утвърждава се практиката на т.нар. конвертируеми валути-долар, английски паунд, швейцарски франк, японската йена. При формирането на този етап се е направила оценка на покупателната сила на всяка една от конвертируемите валути, с която покупателна сила се е установило първоначалното съотношение м/у конвертируемите валути. След това съотношението се определя от валутния пазар чрез ежедневната котировка.
В днешни дни развитието на кредитната с-ма и електронизацията на паричните плащания намалят оборота на книжните пари. Днешната парична с-ма напълно е скъсала връзката си със златото и сега парите са по-скоро електронен запис, отколкото книжните банкноти.
Ценни книги
Определение – това са прехвърляеми права, регистрирани по сметки в централният депозитар /безналични ценни книжа/ или документи с материализирани прехвърлени права /налични ценни книжа/, които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично като:
- акции
- облигации и др. дългови ценни книжа
- други права, свързани с акции, облигации, валутни курсове, лихвени %, и др.финансови деривати
Акцията дава на собственика на 3 неща:
- дивиденти
- участие в общото събрание на дружеството
- право на ликвидационен дял
Акциите биват:
- обикновени и привилегировани /нямат право на глас, но имат право на по-голям дял/
- поименни и на приносител
Дълговите ценни книжа се изразяват в прехвърляеми вземания за предварително определен или определяем доход с/у емитента на ценни книжа, възникнали в следствие на предоставения му заем в парични средства или други имуществени права. Ценни книжа са и инвеститорски договори, по които инвеститорите предоставят парични средства или други имуществени права на друго лице, без да участват пряко в тяхното управление, с цел получаване на доход.
Финансови пазари
1.Същност- финансовия пазар е пазарът за обмен на финансови активи. Финансови активи са парите в брой или реален актив /наличен и безналичен/. Парите, акциите, облигациите, полиците, менителниците и др.финансови инструменти са финансови активи.
2.Видове финансови пазари
Финансовия пазар бива
- Паричен пазар
- Капиталов пазар, който бива първичен и вторичен
-Паричния пазар търгува с дългови инструменти с падеж до 1 година. Основни участници на паричния пазар са търговските банки, застрахователни и пенсионни дружества, взаимните фондове, правителството и др.
-На капиталовия пазар се търгуват дългосрочни ценни книжа – акции, облигации, полици и др.
-Първичният капиталов пазар е пазарът на който се обменят емитирани фин.активи или стара емисия, която се транферира за пръв път. Тези нови финансови активи са емитирани от търговска банка или държавни институции. Паричните потоци са насочени от спестителите, които сключват сделки към ползватели – търговски дружества/ТД/.
Нови финансови активи, насочени към ТД, ЗД и ИП
Големите компании обикновено излизат на дългосрочните финансови пазари чрез инвестиционни посредници, които оперират главно като продават нови емисии на гражданите и институционалните инвеститори.
Основните функции на инвестиционните посредници могат да се формулират по следния начин.
- Да официализира емисията на ЦК
- Да осигури предлагането на емисията на първичния кап.пазар
- Управлява разпределението на акциите м/у алтернативни инвеститори
- Консултира клиентите си по дългосрочни фин. въпроси.
-вторичния капиталов пазар е за търговия на вече емитирани ценни книжа, парите се движат от един спестител към друг.
Предназначението на вторичния капиталов пазар е да осигури на спестителите ликвидност, т.е.възможност да обърнат фин.актив в пари, по този начин акционерите могат да участват в бизнес със срочен риск. Тази ликвидност е важен фактор за подбуждане в спестителя на желание за отлагане на сегашното потребление и купуване на ЦК. Следователно силата на първ.кап. пазар се определя от добре развития вторичен пазар.
Финансова система
Определение- Финансовата система е съвкупност от относително обособени парични потоци или финансови отношения, които се проявяват в с-ма от институции, които регламентират, управляват и контролират финансови отношения. От икономическа гледна точка фин. с-ма може да се раздели на две основни структурни звена:
1.Фискални фин.отношения, които обхващат и изразяват приходите и разходите на държавата и които изразяват съдържанието на публичните финанси.
2. Нефискални финансови отношения, които обхващат и изразяват постъпленията и разходите юридическите и физическити лица.
Публичните финанси съдържат
-държавни приходи,
- държ.разходи,
-държ.бюджет
-извънбюджетни фондове
Нефискалните финанси включват:
финанси на икономически агенти
- банково дело /спестявания, кредитни разплащания/
- небанково финансиране –лизинг, факторинг, клиерлинг
- застраховане и доброволно пенсионно осигуряване
- финанси на физическите лица
- международни финанси
Публичните /фискални/ и нефискалните финанси образуват съвкупността на финансите / паричните потоци / в националното стопанство.
Същност и форми на съвременната парична емисия.
Съществуват 3 институции за емитиране на пари:
- Централна банка
- Държавен бюджет
- Търговски банки
Централната банка осъществя парична емисия по следните способи:
1/чрез кредитиране на фин.организации – банкови и небанкови
2/кредитиране на държ.бюджет за покриване на бюджетен дефицит
3/покупка на валута от частни лица
Държавния бюджет – емитира платежни средства, като превръща платежни задължения към себе си , в платежни ср-тва.. Нарастващата емисия на ДЦК е такъв процес.
Търг.банки емитират пари по 3 способа
1/кредитиране на икон.агенти
2/покупка на ДЦК, като по този начин се пускат парични ср.ва в обръщение
3/покупка на чужда валута при тези покупки платежни вземания от чужбина се транферират в национални
Могат да се очертаят две основни емисии на пари:
-класическа емисия, която се осъществява от ЦК
-кредитна парична емисия, която се осъществява от търговски банки и държавен бюджет.
Емисия на пари от ЦБ всички налични пари под формата на банкноти се пускат от ЦБ. Масата /количеството/ на наличните пари са фактически дълг на ЦБ към ТБ, небанковите институции, реалния сектор и населението. Те се наричат парична база, която се дефинира като:
- ПБ=ЗМР+СР+НП
- ПБ-парична база
- ЗМР-задължителен мин.резерв
- СР-свръхрезерви
- НП-налични пари
Фридман счита, че има мн.начини за изразяване на реалното количество пари. Основните са два:
І. Установяване на потока от доходи
ІІ.Чрез установяване на ликвидните салда.
В крайна сметка всичко се свежда до съотношение м/у четири величини
М-номиналното количество пари
V-скоростта на паричното обръщение
Р-средната цена на закупените стоки и услуги
Т-всички сделки с услуги и стоки
МхV =PхT или М = PхT
V
От тук следва, че покупателната сила на парите се определя от
-стойността на стоките и услугите
-скоростта на паричното обръщение
Емисия на пари от ТБ
ТБ имат 3 източника на паричен ресурс
а/собствен капитал на банката
б/привлечени средства под формата на депозити и финансови линии
в/неразпределената печалба – балансовата печалба на банката, след приспадане на парите за дивиденти
Основен източник на привлечени средства са депозити и влогове на граждани и юридически лица, които са предназначени преди всичко за пласиране под формата на кредити. Привлечените средства не са напълно свободни тъй като една част от тях отиват до ЦБ под формата на задължителни минимални размери /ЗМР/ и се съхранява в специална безлихвена сметка в ЦБ и изпълняват 3 основни функции:
-защита интересите на вложителите
-осигуряване на текуща ликвидност в случаи, че депозитите започнат масово да се теглят
-инструмент за провеждане на политика на ЦБ
Има 5 основни източника на депозити
-безналични преводи и чекове
-внасяне на налични пари
-предоставяне на кредит на клиент, който може да се превърне в депозит
-покупка на ДЦК от страна на ЦБ
-рефинансиране от ЦБ
При създаването на депозити, посредством безналични плащания общата сума на депозити в банковата с-ма не се увеличава, а само се преразпределя м/у останалите банки на клирингова основа. Чрез останалите 4 източника на депозити се увеличава общата величина на паричния ресурс в банковата с-ма като цяло. Появява се действието на паричен мултипликатор, който действа на база на обстоятелството, че депозит създаден от една банка е основа за създаване на нов депозит в др.банка по пътя на кредитирането.
Парични агрегати Количеството на пари в обръщението е един от най-важните макроикономически параметри и се нарича парично предлагане, то включва:
1/налични пари – под формата на банкноти и монети в обръщение
2/безналични пари – парите по сметка
Практическото установяване на количеството на парите в обръщение или на паричното предлагане става с помощта на т.нар. парични агрегати –М1, М2, М3
М1-тесни пари, включват 2 компонента
-налични пари в обръщение, това са парите извън банките
-безсрочни влогове и краткосрочни депозити
М2 – включва М1 + т.нар. квази пари –срочни влогове или депозити до 2 год.и депозити платими след предизвестие от 3 месеца
М3 –вкл. М2 и по-ниско ликвидни фин.инструменти – това са ЦК до 2 год и разл. видове репо сделки.
Установяването на паричната маса в обръщение на базата на паричните агрегати служи за изследване и управление на паричното обръщение и провеждането на определена парична /монетарна/ макрополитика. Паричното предлагане се съпоставя с БВП и се установява динамиката и пропорциите м/у тях. При това съпоставяне се отчита и скоростта на паричното обръщение изчислено по формулата:
V= РхТ
М
М- количество пари в обръщение
V-скоростта на паричното обръщение
Р-средната цена на закупените стоки и услуги
Т-всички сделки с услуги и стоки
От формулата се вижда, че покупателната сила на парите зависи от 2 фактора
-ст/т на стоки и услуги
-скоростта на паричното обръщение
Търсене на пари
Търсенето на пари се определя от следните нужди:
- Плащания по търговски сделки
- Плащания по закупуване на активи за реалния сектор
- Формиране на резерв за непредвидени случаи
- Спекулативни операции
Търсенето на всяка стока се определя от нейната цена. При парите универсалната цена е лихвения %, за разлика от цените на обикновените стоки, които се определят свободно на пазара,като функция на търсенето и предлагането, цената на парите /лих.%/се определя от пазара само частично. Това е така, защото ЦБ определя основен лихвен%, в зависимост от стойностите на макроикономическите параметри, както и от провежданата парична политика. В/у осн.лих.% се надграждат лих.% на търговските банки. При всички останали стоки несъвпадението м/у търсене и предлагане се отразява в/у техните цени. Цената е балансьорът,който регулира размяната, за това тези цени се наричат равновесни цени. При несъвпадението м/у търсенето и предлагането на пари резултатът обикновено е инфлация и много рядко – дефлация.Решенията обикновено надделяват в полза на предлагането на пари, което води до постепенен процес на намаляване на покупателната способност на парите.
Покупателна сила, стабилност на парите, инфлация и антиинфлационна политика
Покупателната сила на парите е термин, който се използва за изразяване на количеството /при определено качество/ на стоките и услугите, които могат да се закупят с/у определена сума пари. Думата инфлация от латински inflation e термин от медицината – подуване, надуване. В икономиката понятието инфлация означава пресищане на пазара с пари, което не е съобразено с реалните нужди на стоковото обръщение. В резултат цените се повишават, а покупателната сила на парите намалява. Съвременната парична теория разглежда инфлацията като сложно и многофакторно явление, което се обуславя от:
А. Фактори на предлагането
1.Повишено търсене на фактори на производство, което обуславя повишаване на техните цени, а с това и повишаване на разходите за производство, т.нар.cost push inflation.
2.Поскъпване на вносните стоки – import inflation.
3.Калкулиране на цените при свръх печалба – profit inflation.
4.Неадекватна фискална политика и прекалено участие на бюджета в БВП.
5. Рязко спадане на производството и вноса на стоки и услуги
Б. Фактори на търсенето
1.Прекомерни разходи за държавни инвестиции
2.Несъразмерно задоволяване на нуждите на населението
3.Изпреварващ ръст на износа пред вноса и ограничено предлагане на стоки и услуги на вътрешния пазар
4.Неправилна кредитна политика и използване на заемния капитал за непроизводствени цели.
Б.Фактори на търсене
1.Прекомерни разходи за държавни инвестиции
2.Несъразмерно задоволяване на соц.нужди на населението
3.Изпреварващ ръст на износа пред вноса и ръста на БВП, което ограничава предлагането на вътрешния пазар.
В.Фактори на неправилна кредитна политика и използване на заемния капитал за непроизводствени цели.
Г.Психологически фактори – различни действия на политически и др.обществени сили, които внушават на населението и на икон.агенти инфлационни очаквания. Веднъж формирани те водят до повишаване на цените.
Видове инфлация
-умерена инфлация до 10%
-галопираща ин-ция от20до100%
-хиперинфлация – до 3 последователни дни инфлацията надхвърля 100%.
Умерената инфлация стимулира икон.развитие, но заедно с това трябва да се поддържа покупателната сила на нац. валута.
Високата инфлация води до следните негативи:
1.Несигурност в платежните отношения
2.Невъзможност от разработка на инвестиционни проекти, инвестиции в ЦК, развитие на стратегии.
3.Преразпределение на БВП и стопяване на спестяванията, като източник на инвестиции.
4.Недоверие в нац.валута.
5.Населението обеднява.
6.Икономическите агенти губят оборотен капитал и нямат възможност да развиват нормална производствена дейност.
Антиинфлационна политика. Рестриктивна парична политика, включва множество инструменти:
-повишаване на основния лихвен%
-ограничаване на паричното предлагане
-намаляване на отпусканите кредити
-повишаване на ЗМР
Тези мерки водят до ограничаване на производството, за това антиинфлационната политика трябва да бъде съпроводена с пакет от мерки за стимулиране на икономическите агенти.
Измерители на инфлацията
1.Индекс на потребителските цени CPI
2.Индекс на цените на производител PPI
3.Дефлатор –отразява едновременното влияние на CPI и PPI
Парична политика и парични инструменти
Общата макро икономическа политика, която се провежда в една икономика има 4 обособени дяла:
1/ Фискална /бюджетна/ – има изключително мощен инструментариум за макроикономическо въздействие. Тя се използва в търсенето на дългосрочни макроикономически цели, няма необходимата гъвкавост за бързи промени в рамките на текущата година.
2/ Монетарна/парична/ – съдържа в себе си силно въздействащи инструменти, които могат да се прилагат както за краткосрочни, така и за дългосрочни макроикономически цели
3/Политика на доходи и заетост – политиката на доходите определя равнището и динамиката на заплащане в бюджетния и реалния сектор
4/Външно търговска макрополитика – включва средствата и инструментите, които правителството използва за раширяване на икон. влияние в определени райони.
Монетарната/парична/ политика се провежда от ЦБ, която е независима от правителството институция. По същество паричната политика е държавна намеса на паричния пазар и има две оосновни цели
1.да поддържа вътр.и външна покупателна сила на нац.пар.единица –стабилизираща цел
2.да съдейства за подобряване на конюнктурата и развитието на производството – стимулираща цел
Когато в една с-ма се поставят две цели които не са съгласувани, винаги се стига до конфликт, който трудно може да се преодолее. Професионализмът на ЦБ е в това на базата на неизбежни компромиси, да се постигне стиковане на двете цели и развитието да се насочи в необходимата посока. При това изпълнителната власт винаги надделява в полза на инфлацията. За това и световният икон.процес е инфлационен
ЦБ използва две групи инструменти за провеждане на монетарната политика
1.Пазарни инструменти
2.Административни инструменти
Пазарните включват:
Операции на открития пазар- техен обект са покупко продажбата на ДЦК;. При покупката на ДЦК ЦБ разширява паричната маса и паричното предлагане, това е така, защото с/у закупените от ЦБ ДЦК търговските банки получават свежи пари и увеличават кредитния си ресурс. Ако се отчете действието на пар.мултипликатор мое да се обобщи, че тази мярка има сериозен ефект в/у поведението на банковата с-ма.
Операциите на открития пазар са 2 вида
1/офанзивни – когато се влияе директно в/у паричната база и пар.предлагане
2/дефанзивни –когато са насочени към косвени фактори
Друг инструмент са сконтовите % – лихв.% който ЦБ прилага за кредит, който отпуска на ТБ и останалите финансови институции. Сконтовите проценти имат сигнален ефект в/у поведението на ТБ. При увеличаване на % ЦБ започва рестриктивна парична политика, ТБ следва да ограничат темпа на кредитиране.
Задължителните минимални резерви /ЗМР/ са друг инструмент на ЦБ. Общите резерви на банките включват: сумата на депозитите, които ТБ държат в ЦБ /ЗМР/ + парите и монетите в нейните трезори.
Депозитната база, в/у която се определя размерът на ЗМР са привлечените средства на банките в левове и чуждестранна валута с изключение на тези от други банки, от клонове на местни банки в чужбина, чрез дългово-капиталови инструменти. Общите резерви не създават доход на банките и за това те се стремят да сведат допълнителните резерви до нула.
Валутен борд
Паричната и валутна политика на БНБ след 1989год. се оказа неефикасна. Нац.парична единица се обезценява, външния дълг се увеличава, самата банкова с-ма се декапитализира и дестабилизира.. През 1996 год. се стига до верижни банкови фалити и на практика банковият сектор колабира. Същата година се стига до идеята за валутен борд /паричен съвет/, с което българската държава обяви неспособността си да провежда самостоятелна парична политика. ВБ стана факт на 01.07.1997год.
При въвеждане на валутен борд се обсъждат 3 въпроса:
1.Към коя валута да се „върже” левът – долар, марка или кошница от твърди валути, надделява мнението, че най-подходяща валута е марката в предвид ЕС.
2.Валутният борд да бъде самостоятелна институция или в рамките на БНБ. Възприема се вариантът ВБ да бъде в структурата на ЦБ.
3.Кой да оглави паричния съвет – българин или чужденец. Надделява мнението да е българин.
Въвеждането на ВБ налага коренни промени в дейността на БНБ, а също така и взаимоотношенията с дяржавния бюджет и с ТБ. За въвеждането на ВБ се променят 2 закона. Закон за БНБ и Закон за банките. С новия закон за БНБ към ЦБ се изграждат 3 управления: емисионно управление, което по същество е паричен съвет, банково у-ние и у-ние банков надзор.
С въвеждането на ВБ се променят също 3 от функциите на БНБ – пар.емисия, кредитирането на държ.бюджет, кредитирането на ТБ.
С новия закон за БНБ се постановява, че общата сума на паричните задължения, т.е. на паричната емисия на БНБ не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, оценен на основата на официалния валутен курс на герм.марка 1 г.марка =1000лева. Международния валутен резерв като ограничител на валутна емисия включва следните активи на банката:
- притежаваните банкноти и монети в свободна конвертируема чужд.валута
- средствата в свободно конвертируема валута, притежавани от БНБ по сметки в чужди ЦБ
- предоставените специални права за тираж от страна на МВФ
- притежаваните от БНБ дългови инструменти емитирани от чуждестранни банки и финансови институции
- салдото по fordnord /курсове за размяна на валута/ сделки и репо-сделки, както и фючърсни сделки, страни по които са чуждестранни банки и плащането по тях е в свободно конвертируема валута
- притежаваното монетарно злато
От това следва, че емитирането на пари от БНБ е ограничено в рамките на разполагаемите от нея валутни и златни наличности и резерви.
В Закона за БНБ изрично се забранява прякото финансиране на държ.бюджет. БНБ не може да дава кредит под каквато и да е форма на държавата.С новия закон за БНБ почти напълно се забрани рефинансирането на ТБ. БНБ може да дава кредити на ТБ само в случаи на ликвиден риск, който би застрашил съществуването и стабилността на банковата с-ма
Тези ограничения на ВБ преследват ограничаването на количеството на парите в обръщение и понижаването на инфлацията. Въвеждането на ВБ действа стабилизиращо в/у цялата финансова с-ма и успешно постига желаните резултати. Икономиката на Б-я реализира стабилни темпове на икономически растеж. Към настоящият момент българския лев е силно надценен, което влияе негативно върху износа.
Същност и характеристика на международните финанси
1.Същност и характеристики– международни финанси са парични отношения и парични потоци, които пресичат национални граници, които се осъществяват м/у две и повече държави, независимо дали субектите на тези отношения са държави, юридически или физ.лица.
След премахване на златно-доларовия стандарт международни валути стават нац. валути на икономически силните държави САЩ, Германия, Швейцария, Англия и Япония. Освен премахването на зл-доларовия стандарт и възраждането на валутните бордове през последните десетилетия са налице нови феномени във валутната сфера – появата и прилагането на специални права на тираж на МВФ; отказът на около 30 държави от нац. си валути и приемането на силни и твърди валути за националните си плащания; възникването и прилагането на единна валута от ЕС 12 страни членки на ЕС без Англия,Швеция и Дания се отказват от своите национални валути от началото на 2002 год приемат единната европейска валута.
Международните валути служат за:
-измерване и фиксиране на международни цени
-като основа и средство за осъществяване на международни кредитни отношения
-като средство за извършване на международни плащания
Проявленията на международните финанси се изразява в следните субекти
-държавни и международни организации, в които те членуват и на тази основа може да се говори за международни публични финанси
-частни търговски дружества и юридически лица, регистрирани и функциониращи в отделни държави
-частни физически лица и техни граждански организации
2.Международни публични финанси /МПФ/ имат два аспекта
-използване на чужд.национални стопанства като източник на финансови и данъчни приходи
-двойно данъчно облагане
1/Чуждите нац.стопанства като източник на финансови и данъчни приходи. Налице е трансфер от една държава към друга, който може да има военно-политическа и политикоикономическа основа.
Военно-политическа основа имат приходите, които са свързани или произтичат от водена война, след която възниква едностранен принудителен трансфер в полза на страната победител. Тези плащания се наричат tributi. Такива са плащали и слаби страни с/у военна защита от страна на силните държави и народи. По-късно доброволните плащания за защита се наричат subsidien.
Плащанията на победената страна в полза на победителката имат две основни форми:
-военен данък, налаган чрез пускане в обръщение на „военни” пари. Те се пускат от държавата окупатор в окупираните страни по принудителен курс, с/у което се изземва чужд нац.продукт.
-репарации –след приключване на война и подписване на мирен договор, в него присъстват обещетения под формата на репарации. Има три мотива за налагане на репарации
-наказание или обещетение за причинени вреди
-намаляване на икономическата мощ на военно-политическия противник
-увеличаване на икон.мощ на победителя
В съвременността репарации се използват като технологични трансфери за страните пострадали от японската експанзия . Тези репарации са имали целеви х-р. Специални комисии са обсъждали проекти с участие на японци и по същество репарацията се превръща в техническа помощ.
Избягване на двойното данъчно облагане
Двойно данъчно облагане е налице когато един и същ субект през един и същи период се обложи многократно с един и същ или аналогичен данък.
Международно двойно данъчно облагане е резултат от разширяване и задълбочаване на международното разделение на труда. Една от пречките за разширяване на международните икономически контакти е ДД облагане. За това се налага сключване на специални м/унар.споразумения за избягване и премахване на ДДоблагане. При облагане с преки данъци се прилагат два основни принципа:
1/на местоживеене на данъкоплатеца – териториален принцип
2/ на източник на доходи
При териториалният принцип доходите и имуществата на гражданите се облагат по постоянното им местоживеене или пребиваване.
Принципът на източника на доходи предполага облагането да се извърши там където доходът е реализиран, независимо от местоживеенето. Независимо кой принцип се прилага, когато един и същ данъчен обект се обложи едновременно от 2 – те държави е налице международно ДД облагане. Така местните физ.и юридически лица, притежаващи имущество и реализираши доходи в чужбина са поставени в неравноправно и неизгодно положение в сравнение с останалите
Известни са два метода за избягване на ДД облагане
1/метод на разделно облагане или на освобождаване от облагане. При него реализираните в чужбина доходи и притежаваното там имущество се освобждава от облагане в другата страна.Това става на основата на спец.спогодба. По този метод доходите се облагат само от едната или от другата страна.Всяка страна облага доходи и имущества на физ. и юридически лица, които са реализирани или притежавани в границите на нейната територия.
2/метод на сметкоприхващане- той предолага отчитане на данъчната тарифа и начисления данък от другата страна. По принцип право на облагане има тази страна в която е местоживеенето /пребиваването/ на данъкоплатеца или в която е реализиран дохода.
3/Предимства и недостатъци на двата метода:
Предимство на метода на сметкоприхващане е в това, че всички данъкоплатци в една страна се третират еднакво, независимо от това дали имат или не собственост в чужбина и дали получават доходи от там. Недостатък на този метод е обстоятелството, че ако данъчните размери, където е източника на дохода, са по-ниски в сравнение със страната на местоживеене и където се извършва облагането на съвкупния му доход, то тези данъкоплатци са поставени в неизгодно положение.
Предимство на разделното облагане е, че не се оказва влияние в/у конкурентните позиции на стопанските субекти. В същото време то създава условия за отбягване на данъка чрез разширяване на дейността или изкуствено увеличаване на обема на печалбата или дохода в държавата с по-ниски данъци.
Обществени блага и държавен сектор.
І.Обществени блага са свързани с функциите на държ.- отбраната , управлението и др.
1. Характерни особености на публичните блага
а/неизключване на консуматорите –всички индивиди, без изключение и на равноправна основа ползват публични стоки и услуги.
б/несъперничество –отделните индивиди употребяват публични блага без взаимно да си пречат или вредят, макар, че ползите им да не са еднакви
в/високоинвестиционен риск и голяма продължителност на на възвръщането на инвестицията
г/невъзможност и нецелесъобразност от рационализиране на потреблението
ІІ.Държавен сектор включва бюджетния сектор и дейността на държ.предприятия.
Необходимост от съществуване на държ.сектор.
1/Създаване на пазарни институции и конкуренция. Държавата определя правилата на икономическата игра, чрез тях тя осигурявя еднакъв достъп на пазара.
2/необходмо е държавно присъствие в отрасли с неефективна конкуренция
3/условията на размяна се регламентират със закони, които държавата приема. Тези закони определят равнопоставеността на ик.агенти
4/осигуряване на производството на някои стоки, които пазарът не може да осигури
5/необходимост от формиране на ценностна с-ма , разпределение и преразпределение
на БВП
6/необходимост от провеждане на определена макроикономическа политика – заетост,равнище на доходи. Пазарната с-ма сама по себе си не може да постигне желаните макропараметри и за това се налага въздействие от страна на държавата.
Основни функции на държ.сектор
1/разпределение на общите ресурси м/у частния и обществения сектор. Част от благата се консумират индивидуално, но известна част колективно. Частната собственост не може да осигури оптимално поведение на тези блага.
2/разпределение на доходи и богатства по начин възприеман като справедлив от обществото
3/регулативна функция – провеждане на определена макроикономическа политика
Общото равнище на заетост и цени в икономиката зависи от равнището на агрегираното търсен отнесено към потенциалното производство. Всяко правителство определя като своя цел определено равнище на заетост и цени.
4/координация – с тази функция се осигуряват условия за реализация на целите на всички отделни макрополитики. Макроикономическите политики са 4 :
- фискална/бюджетна/
- парична/монетарна/
- политика на доходи
- външнотърговска политика
Принципи на публичното стопанство
В публичното стопанство се прилагат следните основни принципи
1.Икономически принцип – с по-малко разходи, повече резултати. Той се налага като всеобщ и универсален, поради ограничеността на ресурсите, с които човечеството разполага. Той предполага производство на повече блага с възможно по-ниски разходи. Ефективността на държавния сектор е по-ниска, но въпреки това този принцип се прилага.
2.Принцип на безпристрастност . Пазарът е безпристрастен на базата на свободна лоялна конкуренция, на индивидуалния суверенитет на потребителя. Държавния сектор не функционира на пазарни принципи и тези условия не са на лице. Реакциите и решенията в публичните финанси се вземат на основата на лични и субективни преценки на политици и администрации. Техните решения засягат огромна част от населението и те би трябвало да се придържат към принципа на безпристрастността
3.Принцип на справедливост – понятието справедливост е твърде сложно, затова се налага систематизация на критериите за справедливост. Мас и Грей предлагат каталог по възможни критерии обособени в следните групи:
Група А Пазарен критерии- всеки получава каквото е спечелил на пазара.
-всеки получава каквото би спечелил на един съвършен пазар
-всеки получава само възнаграждението за своя труд
-всеки получава каквото би могъл да спечели на един съвършен пазар ,но при еднакъв старт
Група Б Тоталитарни критерии
-максимизиране на общото благосъстояние
-максимизиране на средното състояние
Група В Критерии за равноправие
-изравняване благосъстоянието на всички
-подобряване състоянието на нисшите слоеве на населението
Група Г Смесени критерии
-установяване на долна граница на благосъстояния
-максимизиране на благосъстоянието успоредно с нарастване на индикаторите за обществено благосъстояние
Повечето икономисти се обединяват около формулировката, че справедливостта означава никой да не бъде остаян да страада от бедност, но извън това трябва да се прилагат пазарни критерии
Видове справедливост
-хоризонтална справедливост – индивидите, които имат еднакви имущества и доходи следва да имат и еднаква данъчна тежест
-вертикална справедливост – икономически по-силните плащат по-високи данъци
Държавни разходи. Теоретични основи
1.Същност и необходимост на държ.р-ди. Държ.р-ди са парични разплащания, които държавата осъществява в изпълнение на задоволяването на определени обществени блага. Адам Смит е имал разбирането, че държ.р-ди не бива да превишават 10% от БВП, този принцип се е възприемал като аксиоматичен в продължение на векове. В края на 19-ти век немският финансист Бернер основава закон за нарастване на държ.дейност и увеличаване на държ.р-ди. Причините за това могат да се определят по следния начин:
1.Разширяване на държ.функции
2.Нарастваща мултипликация на държавата
3.Процесът в технологиите се нуждае от държавна подкрепа за развитието и внедряването им във военното и гражданското право
2.Класификация на държавните р-ди.
Основен проблем на фин.наука е класификация на държ.р-ди, това е необходимо както за опознавателни нужди, така и от практически потребности – планиране, отчитане, анализ и контрол на отделните видове държ.р-ди
1/ В зависимост от начина на възникване
-редовни –появяват се ежегодно и в приблизително еднакъв размер
-извънредни- държ.р-ди, които се появяват в различен ежегоден размер
2/ В зависимост от това дали държ.р-ди се използват за собствени нужди или трансферни р-ди се делят на:
-субвенция –форма за целево фин.подпомагане на публични институции с недостатъчни приходи
-дотация –допълване на общия недостиг на средства
-субсидиция-дотация с целево предназначение
Класификация на трансферните р-ди
-трибути – стара форма на плащане на политически зависими държави
-контрибуция-пар.задължение на победената във война страна на страната победител
-репарация-плащания наложени от страните победителки за компенсиране на нанесените щети
3/ Взависимост от х-ра на разходите
-текущи разходи
-разходи за инвестиционни цели
4/В зависимост от целите и функциите
-р-ди за управление
-за отбрана
-за соц.и културни нужди
-за стимулиране на икономиката
-за обслужване на държ.дълг
-за екологични нужди
Съставяне на проектобюджет. Макроромка на бюджета
Подготовката и съставянето на проектобюджета започва с настъпването на новата бюджетна година. Началото на бюджетния процес започва с изготяне на специални дерективи дадени от министъра на финансите
І фаза –основа за съставяне на бюджета през предстоящата бюджетна година е бюджетната прогноза за основните макроикономически показатели
Макрорамки – кратка и пълна макрорамка. Търговското салдо е основен индикатор за конкурентноспособността
Военни разходи или разходи за национална отбрана
Военните р-ди са едни от най-сложните и важни въпроси при планирането на бюджетните р-ди . Сложността на военните разходи произтича от характера и предназначението на тези разходи и трудността да се установи реакцията м/у разходи и ефекти във военната сфера. За това при установяването на равнището на тези разходи се изхожда от материалната военна ситуация и евентуална заплаха за сигурността на държавните граници и независимостта на държавата. Спецификата на военните разходи обуславя тяхната неефективност по следните причини:
1.Няма обективна основа за определяне на тяхната величина
2.Разходите за разработване на нови оръжия и оръжейни с-ми. Винаги имат приоритетен х-р, но контролът в/у тяхната рационалност е почти невъзможен.
3.Военното ведомство е един от най-мощните контрагенти и купувачи на пазара като предоставя поръчки в огромни размери. Тези поръчки се възлагат на частни фирми, които имат възможност да предизвикат инфлация.
4.Военните са благосклонни за договаряне на по-високи цени с доставчици с оглед да си подготвят и осигурят подходящи работни места след напускане на армията
Разходи за държавно управление.
Държавното управление е първична обществена потребност и чисто обществено благо и за това се финансира от държавния бюджет. По същество разходите за държавно управление включват издръжката на нац.държавни органи- Народното събрание, Правителството и съдебна власт, както и техните структури на местно равнище – области, общини, кметства и др.
Разходи за социално-културни потребности
Разходите за социално-културни потребности се считат за разходи , инвестиции в човешки капитал.
Р-дите за човешкия капитал включват:
1.Образование
2.Здравеопазване
3.Социално-осигуряване и подпомагане
4.Култура, религия и спорт
Изброените р-ди са типични смесени публични потребности и за това за тях е характерно смесеното и комбинирано финансиране
Разходи за образование
Разходи за здравеопазване
Разходи за изграждане на инфраструктурата
Те произтичат от факта, че инфраструктурата е много капиталоемка и тези пари не се връщат бързо.
Разходите за държавната икономика могат да се разграничат на:
1.Разходи за инвестиции и за финансово подпомагане на нерентабилни губещи обекти.
2.Р-ди по изграждане на инфраструктурата
3.Р-ди за регулиране
Могат да се разделят още на:
-преки р-ди – държавни инвестиции, разходи в икономиката, различни форми на подпомагани на частния бизнес
-косвени разходи – по форма са различни неданъчни привилегии към определени икон. агенти
Разходи за обслужване на държавния дълг.
Класически принцип при изграждане на държ.бюджет е принципа бездефицитност, това означава разходите да бъдат по-малко от приходите. Този принцип се е утвърдил като средство с/у злоупотреба с механизмите на държавния кредит, тъй ката това би довело до нарастване на държавния дълг и свързаните с него разходи по обслужване на дълга, които се изразяват в лихви и главници. Това води автоматично до увеличаване на разходите.
Въпреки, че бюджетния дефицит индуцира инфлация и ограничава достъпа на частните предприемачи до кредитния пазар в повечето държави се провежда бюджетна политика ориентирана към бюджетен дефицит. В условията на икон.криза или целесъобразност от от по-големи държ.инвестиции се провежда бюджетна политика с годишен бюджетен дефицит, който се финансира с нарастваща емисия на ДЦК. В определени случаи се заемат и външни кредити за финансиране на бюдж.дефицит.
Разходи за външноикономическо и външнополитическо сътрудничество и активност.
Тези разходи се разделят на два вида:
1/Р-ди, които се осъществяват в рамките на нац.стопанство
2/р-ди,които отразяват парични потоци, изтичащи от нац.стопанство към други държави, межд.организации, фондове. Тези разходи отразяват част от международните финанси. Има различни видове външни разходи:
-р-ди,които представляват членски внос или дялово участие в международни организации като Международния валутен фонд, Европейската банка и др.
-р-ди, които са в следствие на участие в международни икономически съюзи или емиграционни общности
-р-ди, които произтичат от участие във военни съюзи
-предоставяне ня икономическа и военно-политическа помощ на разиващи се страни.
-р-ди свързани са издръжката на дипломатическия персонал в чужбина.
-р-ди за командировки на държ.служители в чужбина
-изплащане на лихви и главници към външни заеми.
Рационализиране и повишаване ефективността на публичните разходи
Публичните р-ди са част от БВП, която се използва в държавата за задоволяване на обществени потребности. Те са специфична обществена собственост и следва да се използват само в обществен интерес при това ефективно. Класическата финансова теория формулира определени изисквания и принципи на които трябва да се основават разходите, а именно първо с държавните р-ди да се задоволяват действително насъщни нужди от пубпичен х-р. Второ държавните р-ди да се правят икономично и рационално и трето държ.р-ди да подпомагат динамичното и ефективно финансирането на производствения процес и репрудуктивната функция на капитала. Идеята на Кейнс за благотворното влияние на държ. Р-ди и особено на инвестиционните р-ди в/у икономическият разтеж и заетостта доведе до издигането на стимулиращо-регулативната ф-ция на държ. р-ди..
Мултипликатор на държ.р-ди – инвестициите за сметка на държ.р-ди разширяват производството и осигуряват допълнителни доходи в бъдещето. Съотношението м/у доходите и инвестициите и неговото количествено изражение Кейнс нарича мултипликатор на държ.р-ди. Мултипликаторът изразява най-общо как и в каква степен се изменя една независима променлива величина от действието на друга независима променлива величина. Във финансовата наука е прието да, че мултипликативен ефект имат не само инвестиционните р-ди, но и трансферните.Мултипликаторът на държавните разходи изразява и показва как се променя БВП /d/, изразен с данни по пазарни цени, в резултат от извършени публични р-ди за стоки и услуги /А/ или на трансферни разходи /ТR/.
Държавни приходи и фискална политика.
Държавни приходи са всички парични постъпления в рамките на бюджетната програма. Могат да се разделят на 3 групи:
1/ Приходи
2/Неданъчни приходи
3/ Социални осигуровки
Данъкът е задължително, принудително и безвъзмездно плащане на физическите и юридически лица към държавата.
Елементите на данъка са:
- Предмет /обект/ на данъка това, което се облага с данък.
- Субекта е физическо или юридическо лице, което е в отношение на собственост, владеене, ползване на обекта на данъци.
- Данъчен носител е лицето, което действително поняся данъчната тежест
- Данъчен дестинатор е социална група или класа, която става носител на данък
- Данъчен кредитор е държавата, когато влиза в сила т.нар.данъчен кредит
- Данъчен мащаб е определено св-во на обекта на облагане въз основа на което се определя данъчното задължение.
Нови идеи в развитието на данъчната система.
1.Личен данък в/у разходите – всеобщ данък в/у разходите. Преките подоходни данъци са планиране в/у получаваните доходи. Косвените данъци и ДДС са плащания в/у вече обложения оборот, който се изразходва за покупка на стоки и услуги в цените на които има заложен косвен данък. За това, косвените данъци се определят и като данъци в/у разходите. Те обаче не обхващат всички разходи на данъкоплатците и не са свързани с платежните им възможности. За общ личен данък в/у разходите се говори тогава, когато консумативните разходи на населението са основа на облагането. В тези случаи се облага, не дохода, който е получен за даден период, а съответните консумативни разходи на домакинствата. Общият личен данък засяга директно личните бюджети, които са израз на платежоспособността. Разликата м/у общият, личен данък и ДДС е в това , че с общият и личен данък се облагат доходите след приспадане на спестяванията.
2.Обединяване на двата подоходни данъка – данък в/у печалбата и данък в/у дохода на физическите лица.. Основни аргументи за обединяване на двата данъка са:
-необходимост от стимулиране на бизнеса
-необходимостта от усъвършенстване на данъчната с-ма
Обединяването на двата данъка се изразява в прилагане на т.нар. плосък данък
- Чрез въвеждане на плоският данък се опростява данъчната с-ма.
- Плоският данък осигурява по-голяма равномерност и справедливост, тъй-като всички доходи се третират еднакво.
-съкращават се административните разходи по обслужването на двата данъка
-намалява се стремежа за избягване на данъците
3.Всеобщ данък в/у имуществото
Първата идея за този данък е облагане на всички имущества, независимо дали носят доход
Втората идея е облагане на имущества, които носят доход. Привърженици на тази идея твърдят, че облагането на имуществото е добро средство за преразпределение на доходите. Противниците на този данък, считат, че източника за плащане може да бъде само доходът, при имуществено облагане той се облага 2 пъти.
Техника на прилагане-облага се само чистото имущество, след приспаданедълговете за неговото придобиване.Проблем за прилагане на този данък е, че трудно може да направи реална единна оценка на имуществото.
Изисквания към данъчната система.
Определение.Данъчната с-ма е важна съставна част от цялостната финансова с-ма и се дефинира като съвкупност от прилаганите данъци и тяхната организация.
Изисквания към данъчната с-ма.
- Икономическа ефективност, която се изразява в това, че данъчната с-ма не бива да пречи на ефективното разпределение на ресурсите
- Да има административна простота – да се прилага лесно и да е евтина.
- Гъвкавост- данъчната с-ма трябва да реагира бързо на промените в икономическата конюнктура.
- Политическа отговорност – изразява се в това, че данъчната с-ма трябва да има такъв вид, че гражданите сами да определят колко да плащат.
- Справедливост- да има справедливо разпределение на различните съсловия и класи.
Данъчна политика
Данъчната политика се дефинира като съвкупност от мероприятия, които държавата осъществява в областта на данъчното облагане или използване на данъците за достигане на определени фискални, социални, икономически, екологически и др. цели и задачи. На базата на финансовата теория и в съответствие с целите на социално-икономическата политика данъчната политика определя:
1.Броя и видовете на прилаганите данъци, формира данъчната с-ма и нейната структура
2.Организацията на данъците и техните конкретни елементи.
3.Тежестта на данъчното бреме и неговото социално и и секторно разпределение.
Данъчната политика може да се разглежда в изпълнението на три основни аспекта:
-фискален
-социален
-икономически
Данъчната политика в пазарното стопанство следва да бъде неутрална, т.е.да осигурява равни условия за функциониране на отделните икономически агенти. Заедно с това данъчната политика е функционална,чрез данъците се извършва преразпределение на БВП, което винаги има политически х-р. Десните партии защитават тезата за намаляване данъчната тежест в/у корпорациите, с което считат, че създаването на нови работни места ще реши социалните проблеми на населението. Левите партии по принцип защитават тезата за по-високо данъчно облагане на бизнеса и с получените средства да се решат пряко проблемите на социално ниво.
Съвременни подходи и методи за анализ и оценка на ефективността на публичните разходи
Впоследните години нарастна ролята на икономическия подход във фискалната сфера. Това е основна причина за необходимостта от:
1.Отчитане и съобразяване на стойността на парите във времето.
2.Разработка и прилагане на подходящи икономически и математически методи за оценяване ефективността на публичните разходи.
1.Влияние на фактора време – дисконтиране на фискалните парични потоци. В областта на финансите се налага установяване на настоящата стойност на приходите и разходите в бъдеще време. Голяма част от бюджетните разходи се инвестират в продължителен период, а ефектите от инвестициите понякога се получават след десетки години. Всичко това налага при оценката на рационалността на използването на публичните разходи да се използва метода на дисконтирането или превеждането на бъдещи парични потоци към момента на осъществяване на анализа.
Структура на държавните приходи
Структурата на държавните приходи отразява провеждането на определена данъчна политика и устойчивостта на бюджетните приходи и на бюджета като цяло.
В българската бюджетна практикамогат да се очертаят следните тенденции
1.Данъчните приходи запазват висок относителен дял в общите бюджетни приходи.
2.ДДС е основен приходоизточник, който е в основата на регулярността на бюджетните постъпления и придава устойчивост на бюджетната с-ма.
3.Акцизите устойчиво нарастват, като те имат аналогична роля на ДДС в/у бюджетния сектор.
4.Социалните и здравни осигуровки съставляват значителен дял от бюджетните приходи по консолидираната бюджетна програма /25-26%/. Въпреки това те не са достатъчни ца покриване на реалните нужди на социално-осигурителната с-ма и здравеопазването. Основната причина за това е влошената възрастова структура на населението.
5.Разходите за обслужването на държавния дълг съществено намаляват, което позволява отделянето на пар.ресурс за решаването на соц.икономически проблеми на страната.
Бюджета е сравнително нова финансова категория, той е резултат от възникването и развитието на буржуазната държава и е свързано с три основни предпоставки
1.Висока степен на развитие на стоково-паричните отношения
2.Изграждане на централизирана държава
3.Установяване на парламентарно-демократична форма на държавно управление.
През 17-ти век започва изготвянето на сметки за приходите и разходите в няколко европейски държави –Русия, Англия,Ф-ция, Австрия. Окончателното и повсеместно установяване на бюджета и превръщането му в закон става пред 19-ти век. Първият бюджет на Б-я след освобождението от турско робство е за времето 03.1979г. до 01.04.1980г. Съставен е от временното гражданско управление на княз Черковски. Приходите и разходите на този бюджет са установени във френски франкове, тъй като не е имало бълг.парична с-ма. Текстовата част на този бюджет е на руски.
Същност на бюджета
Произхода на думата бюджет е от древнолатинската дума „bulda”, което означава чувал, торба и се трансформира на френски “bounge” – кожена чанта. Проектобюджета на Англия се е внасял в парламента в специална кожена чанта наречена „budget”
Бюджета е опис на сметки за предполагаемите приходи и разходи на държавата за текущата календарна година утвърдени от парламента. Бюджетът е сложна финансово-икономическа категория, която има различни аспекти:
1/Правен аспект
2.Финансово- технически аспект
3.Социално-икономически аспект
4.Военно политически
1/Бюджетът се приема и гласува от законодателния орган като закон за бюджета. От една страна той е материален закон, а от друга е само законодателен акт.Материалните закони се гласуват за да бъдат изпълнявани, законът за бюджета се приема, обаче може да не се изпълни. За това се счита, че бюджета е административен акт. Закона за бюджета има задължителна сила главно по отношение на държавните разходи, той фиксира техния обем и сруктура, които са задължителни за органите на изпълнителната власт
2/Бюджета е обобщена сметка за приходите и разходите на държавата за текущата година. От финансово-техническа гледна точка бюджетът е съвкупност от много страници текстове, цифри и таблици, които в синтезиран вид намират изражение в една обощена сметка, която е за баланс на приходити и разходити на държавата
3/Бюджетът е първостепенен финансово-политически инструмент за разпределение и преразпределение на значителна част от стойността на БВП в отраслово, териториален и социален аспект. Това позволява на бюджета да е инструмент за провеждане на определена социално-икономическа политика
4/Чрез бюджета се реализират основните военно-политически приоритети на държавата, чрез бюджета се осигуряват необходимите финансови средства за прилагане на определена военно-политическа доктрина.
Функции на бюджета
Същността на категорията бюджет се изразява в изпълняваните от него функции. Бюджета изпълнява три основни функции:
1.Осигуряване на ресурси за задоволяване на определени обществени потребности
2.Регулиране разпределението на БВП.
3.Бюджета има икономическо въздействие за стабилизация и регулиране на икономиката.
Функциите на бюджета могат да се разграничат и по следния начин:
1.Бюджета изпълнява административно-контролна функция, която се изразява във възможността да упражнява контрол в/у дейността на административно-разпределителните органи на изпълнителната власт.
2.Парламентарно-контролна функция. Тя се изразява във възможността бюджета да изпълнява ролята на мониторинг в/у финансово-икономическата дейност на правителството
3.Политическа функция – чрез бюджета се установява в количествено отношение каква политика провежда правителството.
4.Финансово-стопанска функция – изразява се в това, че бюджета е основно средство за установяване на ред и контрол във финансите и в националното стопанство.
5.Стопанско-политическа функция, която се изразява във възможността бюджета и бюдж.политика да се адаптират към стопанските събития и реалности
Принципи за изграждане и функциониране на бюджета.
С утвърждаване на институцията на бюджета се оформят и принципите в/у които следва да се изгражда и осъществява един бюджет.
І.Обем или материални принципи
Всеки бюджет би трябвало да се основава на следните принципи
1.Ограниченост на приходите
2.Степенуване на държавните разходи
3.Съгласуване м/у потребности и средства за тяхното задоволяване
4.Икономически принцип, който се изразява с минимални държавни разходи да се задоволяват максимални публични блага
ІІ.Специални или финансово-технически принципи.
1.Принцип на пълнота на бюджета – това означава в бюджета да бъдат включени всички приходи и всички разходи. Този принцип не допуска да има приходи и разходи извън бюджета
2.Принцип за точност на бюджета. Приходите и разходите на бюджета трябва да бъдат прецизно изчислени, за да може той да бъде в основата на нормално функциониране на националното стопанство. Бюджета може да е пълен, но не точен, както и обратното. За това тези два принципа трябва да се спазват.
3.Принцип на реалносдт на бюджета – точността има повече технически х-р, докато неговата реалност е свързана с провеждането му в съответствие с икономическите реалности и тенденциите в развитието на нац.стопанство.
4.Единство на бюджета – изразява се във всичките отделни бюджети, а именно –републикански, съдебна власт,местни бюджети, бюджет на НОИ, да са взети в единство, това единство се изразява в изработването на консолидирана бюджетна програма.
5.Принцип за бюджетно равновесие – изразява се в съпоставимост м/у бюджетните приходи и бюджетните разходи. Разходите трябва да се определят така, че напълно да се покриват с редовните приходи на бюджета. Спазването на този принцип има определено значение за стабилността на паричното обръщение и на финансовата с-ма като цяло. Приемането на бюджет с бюджетен дефицит следва да бъде добре обосновано в зависимост от развитието на макроикономическите параметри. Бюджетният дефицит не може да бъде приет като фискална политика.
6.Специализация или класификация на бюджета. Под класификация на бюджета се разбира групирането и подреждането на бюджетните разходи. На основата на определени признаци и правила.
7. Принцип на гласност и публичност, който се изразява в пълен достъп до информация за изпълнение на текущия бюджет. Изразява се в публични дебати в парламента във връзка със Закона за бюджета.
Структура на държавния бюджет
Държавния бюджет е систематизирано и обобщено изражение на приходите и разходите на държавата. Със закона за устройство на бюджета се регламентират следните структурни звена.
1.Републикански бюджет.
Републиканският бюджет от своя страна се състои първо от централен /правителствен/ бюджет. В него са включени приходите и разходите, извършване пряко от МС или чрез делегирани от него права на министерството на финансите.
Бюджет на държавните органи и организации /към Републиканския бюджет/ или т.нар. съставен бюджет. Той включва всички приходи и разходи свързани с дейността на държавните органи и бюджетни организации . От своя страна бюджетите на държавните органи се състоят от собствените им бюджети и бюджети на техните подведомствени организации.
2.Бюджет на съдебната власт. Той обхваща всички приходи на органите на съдебната власт и разходите за тяхната издръжка. Бюджетът на съдебната власт се дели на собствен бюджет на Висшия съдебен съвет и на бюджетни сметки на органите на съдебната власт.
3.Бюджет на Сметната палата.
Висшия съдебен съвет и Сметната палата са независими органи със специални компетенции, за това те представят своите бюджети на Министерството на финансите за да бъдат включени в общия дължавен бюджет. Нито МФ нито МС имат право да корегират представените бюджети, като МС се задължава да внесе тяхното предложение в Народното събрание, което единствено може да внесе изменение в тези бюджети.
4.Местни бюджети, които включват бюджетите на отделните общини.
Администриране на държавните приходи и разходи.
1. Приходите и разходите на държ.бюджет се администрират от държавни органи,на които със закон или друг административен акт е възложено да изпълняват следните функции:
1.Събирането на бюджетните приходи се извършва от данъчната администрация, която административна форма е Национална агенция па приходите. Бюджетни приходи се събират и от други бюджетни администрации, но под контрола на Националната агенция по приходите и на Сметната палата.
2.Разходите на държавния бюджет се администрират от разпределителите на бюджетните средства. Те биват – първостепенни и второстепенни.
Първостепенни са ръководителите на централни ведомства, които имат право да се разпореждат с бюджетните средства.
Второстепенни разпоредители са ръководителите на самостоятелни бюджетни организации, които са подчинени на първостепенните разпоредители.
В рамките на определения бюджет първостепенните потвърждават бюджетите на отделните бюджетни организации и им привеждат съответните фин. Средства
Бюджетен процес
В бюджетната теория и практика е обособено понятието бюджетен процес. Той се изразява в сложната технология по изготвянето на проектобюджет, по разглеждането на този проектобюджет и приемането му от страна на Министерски съвет и Народното събрание, освен това включва изпълнението и приключването на бюджета.
Бюджетния процес може да се раздели на няколко самостоятелни етапа:
1.Съставяне ня проектобюджет.
2.Обсъждане и приемане на проектобюджета от изпълнителната и законодателна власт
3.Изпълнение на приетия бюджет в рамките на бюджетната година.
4.Приключване и отчитане на изпълнението на бюджета.
Сроковете и процедурите по изпълнението на тези етапи на бюджетния процес са регламентирани със законите. Освен посочените етапи е налице контрол в/у бюджетния процес, който се извършва от държавен финансов контрол, министерството на финансите и сметната палата.
Сходни статии:
- Цената на кризата Настоящите затруднения по обслужване на кредитите започват през 1982 г., когато Мексико, Бразилия и други развиващи се страни обявяват, че не могат да обслужват дълговете, натрупани в началото на 70-те...
- Развитие на заемите и отчетност Испанско-американският философ Джордж Сантана отлично е забелязал, че “Прогресът не се състои само в промяната, но зависи и от добрата памет на миналото. Тези, които не могат да запомнят миналото,...
- Източници на официалната криза с външните дългове Визията на президента Труман за развитие поразява с контраста между амбициозните й цели и ограничените средства за изпълнение. Концепцията му за развитие като обикновено инжектиране на технологии и финанси в...
- Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни Световната банка класифицира 41 страни като тежко задлъжнели и бедни, в това число 33 в субсахарска Африка плюс Боливия, Гвиана, Хондурас, Лаос, Мианма /Бирма/, Никарагуа, Виетнам и Йемен. 29 от...
- История на дълга В обзор на международното кредитиране от 1820 г. насам швейцарският социолог Кристиан Зутер определя четири основни вълни на вземане на заеми от правителствата на страни, които сега бихме нарекли развиващи...
